Решение № 7585 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3107/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "КАР ФОР Ю 17" ЕООД, ЕИК 204439071 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес] (съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес]), подадена чрез пълномощника му адв. Белелиева, против Решение 101/04.01.2024 г. на Административен съд - София - град (АССГ), постановено по адм. д. 121/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-22221719005284-091-001/31.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 589/13.04.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 14 903.20 лв. С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 1 АПК противоречие с материалния закон - касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Мустафа и заявява искания да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, посочено в списъка на разноските по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. Съдът правилно е определил спорните между страните по делото въпроси, установил е точно фактите въз основа на събраните доказателства и е обосновал изводи за неоснователност на жалбата и материална законосъобразност на РА. Приел е, че жалбоподателят не е доказал предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за упражненото от него право на данъчен кредит по фактура 2/29.06.2019 г., издадена от МАКСИ ГРУП БЪЛГАРИЯ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД за доставка на фибран 1 635 куб. м. Този свой извод е мотивирал с това, че липсват доказателства за транспорта на стоката до складовата база; доказателства за собственост на складовата база; от данните по делото се установява, че складовата база на Фохар се намира на [улица], а в представените по делото документи е вписан адрес: [улица]. Важно обстоятелство според него е липсата на плащания по фактурите и липсата на доказателства за това, че стоката е налична при доставчика. С оспорения от "КАР ФОР Ю 17" ЕООД РА е коригиран декларираният от дружеството резултат за данъчния период м. юни 2019 г. от ДДС за възстановяване в размер на 85 020 лв. на ДДС за внасяне в размер на 0 лв. в резултат на отказано право на приспадане на ДДС по фактура 2/29.06.2019 г., издадена от МАКСИ ГРУП БЪЛГАРИЯ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД, за доставка на фибран 1 635 куб. м. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Приходните органи приемат, че по тази фактура липсва доставка и ревизираното дружество не е осъществило вътреобщностна доставка (ВОД) на същата стока с получател OPEN BUSINESS LTD с идентификационен номер по ДДС GB270737691 по фактура 1/29.06.2019 г. Спорът между страните по делото е за това доказал ли е жалбоподателят материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за упражненото от него право на приспадане на ДДС в размер на 85 020 лв. по фактура 2/29.06.2019 г., издадена от МАКСИ ГРУП БЪЛГАРИЯ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД, за доставка на фибран 1 635 куб. м. наличието на доставка на стоката и извършването на ВОД на същата стока с получател OPEN BUSINESS LTD по фактура 1/29.06.2019 г. На първо място следва да се посочи, че ответникът по делото в своето Решение 589/13.04.2021 г. приема, че формално погледнато доставката на процесната стока е оформена документално, като издадената от доставчика фактура е комплектована с приложените към нея договор и приемо предавателен протокол, които съдържат данни за вида и количеството на стоката. Доставчикът МАКСИ ГРУП БЪЛГАРИЯ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД представя в отговор на връченото му искане договор с жалбоподателя, фактура 2/29.06.2019 г., приемо предавателен протокол, според който предава стоката на жалбоподателя, а той я приема, в склад в гр. София в кв. Бояна на [улица]. Представя също така фактура 3000000074/29.06.2019 г., издадена от ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД, за доставката на същата стока, договор с ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД и приемо предавателен протокол за предаване и приемане на стоката на 29.06.2019 г. в склад в гр. София в кв. Бояна на [улица]. Според дадените от управителя писмени обяснения стоката се намира в склад на ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД, посочен в договора и приемо предавателния протокол, от който неговият клиент има грижата да я натовари. Според данните в представените от жалбоподателя и от превозвача Бултранс 18 ЕООД международни товарителници (CMR) стоката е натоварена в склад в гр. София на [улица] доставена на получателя OPEN BUSINESS LTD в Румъния, Александрия, Поросчия. За да потвърди РА, решаващият орган е изложил мотиви, възприети и от първостепенния съд, за това, че наличието на доставка въпреки така представените доказателства, не е доказано, тъй като: липсват доказателства за транспортирането на стоката до складовата база; доказателства за основанието за ползването на складовата база на Фохар, която по данни от други ревизионни производства се намира на [улица], не на [улица], доказателства за това, че доставчикът е разполагал със стоката; доказателства за плащане по всички фактури. Позовал се е и на издадените на прекия доставчик и на предходния доставчик РА, в които е прието, че не са налице реално осъществени доставки от ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД и от МАКСИ ГРУП БЪЛГАРИЯ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД към техни клиенти. Обосновал е и извод за недоказаност на ВОД. При така установените факти настоящият касационен състав намира постановеното от АССГ решение за неправилно поради следното: Според т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11, Боник, за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Проверката се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право (т. 32 от същото решение). Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. В същия смисъл е и т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К". Според т. 37 от решението на СЕС по делото Боник националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Според т. 43 от същото решение и цитираното там решение на СЕС по делото Mahagйben и Dбvid, т. 49, тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки. В случая жалбоподателят и неговият пряк доставчик представят доказателства и дават писмени обяснения, според които складът, находящ се на адрес: [улица], се ползва от предходния доставчик - ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД. Стоката се е намирала в този склад и там е предадена от ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД на МАКСИ ГРУП БЪЛГАРИЯ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД, както и от МАКСИ ГРУП БЪЛГАРИЯ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД на "КАР ФОР Ю 17" ЕООД. Жалбоподателят и превозвачът представят документи, доказващи ВОД, вкл. транспортни документи, изискващи се от чл. 45, т. 2, б. а) ППЗДДС, според които транспортът е извършен от Бултранс 18 ЕООД за сметка на получателя. Бултранс 18 ЕООД потвърждава извършването на транспортните услуги с получател OPEN BUSINESS LTD и представя международни товарителници, пътни листове, в които кв. Бояна не е посочен конкретно, а само София. Изводът е, че жалбоподателят се е справил с доказателствената си тежест, като е представил доказателства за осществяването на доставката и изискуемите от чл. 45 от ППЗДДС документи за доказване на ВОД. Затова спорният въпрос е дали компетентният орган по приходите надлежно е установил обективните данни за това, че жалбоподателят се позовава на правото на приспадане на ДДС с измамна цел или с цел злоупотреба; че е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки. Вярно е, че ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД не представя в отговор на връченото му искане доказателства за основанието, на което ползва складовата база на Фохар. Дружеството не представя и доказателства за това, че е придобил стоката и я е транспортирал до складовата база. Само този факт обаче не може да обоснове извод за липсата на доставка при представените от жалбоподателя и МАКСИ ГРУП БЪЛГАРИЯ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД доказателства или за данъчна измама, извършена от доставчика, за която жалбоподателят знае или е трябвало да знае. Според приетата по делото съдебно счетоводна експертиза МАКСИ ГРУП БЪЛГАРИЯ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД е осчетоводило издадената на жалбоподателя фактура 2/29.06.2019 г. по кредита на сметка 304 Стоки и дебита на сметка 702 Приходи от продажби , т. е. въпреки че липсва плащане по фактурата дружеството е отчело приход срещу изписаните стоки. Фактурата от МАКСИ ГРУП БЪЛГАРИЯ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД и тази с получател OPEN BUSINESS LTD са осчетоводени при жалбоподателя. Отразено е изписване на стоката при ВОД и приход от продажбата й, въпреки липсата на плащане. Според експерта счетоводството на жалбоподателя е водено в съответствие с изискванията на СС 2 Отчитане на стоково материални запаси . Приходните органи също приемат, че той е изпълнил изискването на чл. 123, ал. 1 ЗДДС да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон. В хода на ревизията приходните органи не са доказали, че на адрес: гр. София, [улица]липсва склад. РА на МАКСИ ГРУП БЪЛГАРИЯ ИНТЕРНЕШАНЪЛ ЕООД и ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД не са представени по делото от ответника, за да бъдат обсъдени в съвкупност с останалия доказателствен материал, а и последният не твърди, че са влезли в сила и че с тях е отказано право на приспадане на ДДС поради липсата на доставки на процесната стока. С оглед изложените съображения настоящият касационен състав приема, че ответникът не се е справил с доказателствената си тежест за установяване на посочените по-горе обстоятелства. По отношение на ВОД основателни са доводите на касатора, че при условие на доставката Ex Works според договора доставчикът поставя стоките на разположение на получателя на доставката в склада в България, а последният се задължава да ги превози до друга държава-членка. Превозвачът потвърждава натоварването на стоката в склада на [улица]. Според т. 67 от решение на СЕС от 27 септември 2007 г. по дело C-409/04, Teleos и др. след като веднъж доставчикът е изпълнил своите задължения, свързани с доказването на вътреобщностна доставка, въпреки че получателят на доставката не е изпълнил договорното си задължение да изпрати или превози стоките извън държавата-членка на доставката, именно получателят на доставката следва да бъде считан за задължен по ДДС в тази държава-членка. Според т. 68 от същото решение в тази ситуация доставчикът не следва да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато представените от него доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието му в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящия случай данните по делото не сочат на участие на жалбоподателя в данъчна измама. Действително според изложеното в РД през 2020 г. приходните органи на Великобритания не са успели да открият българския директор на OPEN BUSINESS LTD, а според данните от трето лице, представящо се за негов преводач, той се е върнал в България. Техният отговор не е представен по делото и други данни за участието на жалбоподателя в данъчната измама не са представени от страна на ответника. Неправилни са констатациите на ревизиращия екип, че е налице разминаване в регистрационните номера на транспортните средства, посочени в международните товарителници и представените от превозвача пътни листове. Не случайно това обстоятелство не е коментирано от решаващия орган. До същите изводи за материална незаконосъобразност на РА, издаден на "Енерджи Уърлд Системс" ЕООД при сходни факти, е достигнал и тричленният състав на Върховния административен съд, постановил Решение 5511/8.05.2024 г. по адм. д. 10305/2023 г. Изложените в това решение мотиви се възприемат изцяло и от настоящия съдебен състав. По тези съображения оспореното първоинстанционнорешение следва да се отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна. Исканията за разноски са заявени своевременно от жалбоподателя и са представени доказателства за извършването им. Ответникът не е заявил искания за намаляване на адвокатските възнаграждения освен в първото касационно производство, за което възнаграждението на процесуалния представител е в размер на 3 580 лв. Не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение, което е значително под минимума по Наредба 1/2004 г. 7 451.60 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение