Решение № 8175 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2018 г.

Решение № 8175 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на К. С. Б., от с. Л., община Ц., ул. Р., № ... срещу решение № 56/01.02.2018 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на участък от път I-1/Е79/ "М.-Б." от кв. 161+367 до км. 194+164,89 на територията на община Ботевград, област С.-област и община М., област В. в частта относно размера на отчуждената част от имот с по скица № 013025 и относно определеното обезщетение за отчуждената част от този имот с трайно предназначение - селско стопанство, начин на трайно ползване - нива, землището на с. Д. В жалбата се твърди, че определената оценка за отчуждената част от имота е незаконосъобразна като занижена. Моли решението да бъде отменено, а определеното обезщетение - завишено. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Р. Б. чрез своя представител намира жалбата за неоснователна. Заинтересуваните страни министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците застъпват становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С решение № 56/01.02.2018 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на участък от път I-1/Е79/ "М.-Б." от кв. 161+367 до км 194+164,89 на територията на община Ботевград, област С.-област и община М., област В. е отчуждена част от имот № 013025 в размер от 0,374 дка, целият с обща площ от 3 599 кв. м в землището на с. Д. Стойността на отчуждената част е определена на 262 лв. Процесният имот е собственост на жалбоподателката. Поради това за нея е налице правен от обжалване интерес, като жалбата е подадена в срок, видно от приложеното известие за доставяне за съобщаване на решението. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: Обжалваното решение на Министерския съвет на Р. Б. е издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план за "Модернизация на участък от път I-1 (Е79) "Мездра-Ботевград" от км 161+367 до км 194+164,89 в землището на гр. Б. и община М., област В., с. Д. Подробният устройствен план е одобрен със заповед № РД-02-15-98 от 16.09.2016 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС. Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. То съдържа всички реквизити по чл. 34б ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собственика на имотите. Отчуждената е част от имот, собственост на жалбоподателката, като стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС в размер на 262 лв. Назначената по делото с определение от 20.04.2018 г. съдебно-икономическа експертиза е заличена поради невнесен депозит за изготвянето й. По делото други доказателства за размер на обезщетението, различен от определения, не са представени. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на обезщетение е съобразен с предназначението на имота и в този смисъл така определения размер на обзещетение е равностоен по смисъла на чл. 32, ал. 1 ЗДС. Предвид изложеното настоящият състав намира, че възражението на К. Б. относно определената цена за отчуждения й имот, засегнат от решението на Министерския съвет, е останало недоказано . Решението в обжалваната му част е валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него-неоснователна. С оглед изхода на спора на ответника Министерския съвет на Р. Б. следва да бъдат присъдени претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,