Решение № 8364 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на Военновъздушните сили, чрез пълномощник Стоянов-началник на служба Административно-правно осигуряване на военно формирование 28000-Граф Игнатиево против решение 2402/11.04.2024г., постановено по адм. д. 9948/2023г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Р. С. П. е отменена заповед ЕД-144 от 31.07.2023г. на командира на Военновъздушните сили. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на решение по същество на спора за отхвърляне на жалбата на П. срещу административния акт. Ответната страна- Р. С. П. чрез адв. Тинчев оспорва касационната жалба като неоснователна в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за допустима и основателна. За да постанови обжалвания правен резултат, от фактическа страна първоинстанционният съд приема, че към датата на издаване на процесната заповед жалбоподателят Р. С. П. е военнослужещ и заема длъжността Главен сержант на Военновъздушните сили (ВВС) в Канцеларията на командира на ВВС в Командване на ВВС. Според утвърден на 23.12.2022 г. от Командира на ВВС план график с рег. 400-10345/29.12.2022 г. за ползване платени годишни отпуски от военнослужещите в командване на ВВС за 2023 г., жалбоподателят има неизползван отпуск до 2022 г. -93 дни. За 2023 г. му се полагат 40 дни платен годишен отпуск, т. е. общо-133 дни. С докладна записка рег. 400-5802/27.07.2023 г., от началника на Канцеларията на Командира на ВВС полковник Д. Фурлинска, пряк ръководител на жалбоподателя, е предложено на Командира на ВВС да бъде разрешено препланиране на 10 дни от полагаемия платен годишен отпуск на жалбоподателя през останалите месеци до края на годината, а именно-5 дни за м. август 2023 г. и 5 дни за м. ноември 2023 г. На същата дата командирът на ВВС поставя резолюция "да. Следва корекция в отпуските на жалбоподателя върху План-графика за ползване на платените годишни отпуски от военнослужещите в командване на ВВС за 2023 г. съгласно посочената докладна записка. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд достига до следните правни изводи: Първоинстанционният съд приема жалбата срещу заповедта за допустима предвид непосочването в нея на реда и срока за обжалване, поради което за оспорването й е приложим срокът по чл. 140, ал. 1 АПК, който при връчване на заповедта на 01.08.2023г. и подаване на жалбата на 02.10.2023г., е спазен. Приема, че заповедта засяга непосредствено упражняването на правото на жалбоподателя на платен годишен отпуск, предвид едностранно определения период на разрешаването й от ответника, което обосновава извода, че оспорената заповед има характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган -длъжностно лице по чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) и в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в пълна липса на мотиви и при неправилно приложение на материалния закон-чл. 101 и чл. 102, ал. 1 ППЗОВСРБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно първоинстанционният съд приема допустимост на оспорването на заповед ЕД-144 от 31.07.2023г. на командира на Военновъздушните сили в хипотезата на удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване по чл. 140, ал. 1 от АПК. Неправилно е прието, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административната процедура и нарушения на материалния закон, поради което е основателно касационното възражение за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 198, ал. 1 от ЗОВСРБ Платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага, в съответствие с утвърден от командира или от началника график. А по силата на чл. 198, ал. 2 ЗОВСРБ Командирите и началниците са длъжни да осигуряват на военнослужещите ползването на платения годишен отпуск в съответната календарна година. Отлагането на платения годишен отпуск за следващата календарна година се допуска по изключение, при невъзможност да се осигури ползването му през съответната календарна година, а основанията за това са посочени в чл. 102а, ал. 1 от ППЗОВСРБ. Редът за ползването на отпуска е уреден в чл. 102, ал. 1 от ППЗОВСРБ в два алтернативни варианта - след подаване на писмен рапорт по команден ред или след изготвяне на писмен доклад от непосредствения командир (началник) до длъжностното лице по чл. 101, което разрешава отпуска. В разглеждания казус разрешаването на ползването на отпуска с оспорената заповед става след изготвяне на докладната записка от началника на канцеларията на командира на ВВС полковник Д. Фурлинска, която е непосредствен началник на жалбоподателя в първоинстанционното производство до Командира на ВВС. В докладната записка са обосновани причините и необходимостта по смисъла на чл. 101 от ППЗОВСРБ, поради които е предложено да бъде разрешено ползването на част от платения годишен отпуск извън посоченото в план-графика време, но в рамките на календарната година, а именно неизползваните 10 дни платен отпуск от Р. С. П. по утвърдения график за предходните месеци до 27.07.2023г.-датата на изготвяне на докладната записка. При това положение настоящият касационен състав намира, обратно на приетото от административния съд, че са изпълнени материалноправните предпоставки на втората хипотезата на чл. 102, ал. 1 от ППЗОВСРБ, а именно военнослужещият ползва платен годишен отпуск след изготвяне на писмен доклад от непосредствения командир (началник) до длъжностното лице по чл. 101, което разрешава отпуска. Не се споделят и изводите на рещаващия съд за липса на мотиви от административния орган за необходимостта от ползване на платен годишен отпуск от военнослужещия извън утвърдения график. Действително, съгласно чл. 100, ал. 2 от ППЗОВСРБ, план-графикът се изготвя с отчитане желанията на военнослужещите, годишните задачи на военното формирование или съответната структура и възможностите за пълноценното използване на почивната база, санаториалните и профилактичните заведения към Министерството на отбраната. В случая е безспорно установено, че военнослужещият не се възползва от правото си на платен годишен отпуск в рамките на утвърдения график за 2023г. към м. юли, поради което и в изпълнение на задължението на Командира на ВВС по чл. 198, ал. 2 от ЗОВСРБ да осигури на военнослужещия ползването на платения годишен отпуск в съответната календарна година, и скрепената с неизпълнението на това задължение дисциплинарна отговорност за командирите и началниците по чл. 198, ал. 3, правилно и при спазване на законово предвидените предпоставки по чл. 102, ал. 1, предл. второ от ППЗОВСРБ във вр. с чл. 101 от ППЗОВСРБ е издадена оспорената заповед ЕД-144/31.07.2023г., с която е разрешен отпуск на старшина П., поради което не е необходимо и нарочно излагане на мотиви в самата заповед за издаването й. По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на Р. С. П. като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение, платими от Р. С. П.. Воден от горното, ВАС, пето отделение