Решение № 11778 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14336/2014 г.

Решение № 11778 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14336/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Росица Димитрова Бакалова, гр. София срещу решение № 603 от 6.10.2014 г., постановено по адм. дело № 402/2014 г. на Административен съд - Перник. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторката иска от съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковата претенция. В съдебно заседание, чрез адвокат Андонова поддържа касационната жалба, не сочи нови доказателства. Ответникът - община Перник, чрез юрисконсулт Левтерова оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила обжалваното решение, като присъди на община Перник съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, и е постановено в съответствие с материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Пред Административен съд - Перник Росица Бакалова е предявила иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, насочен срещу община Перник, с искане да й бъде присъдено обезщетение в размер на 20 000 лева, които представляват имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника, в резултат на което е претърпяла вреди от неизпълнението на сключен от нея предварителен договор за продажба на недвижим имот. Незаконосъобразното бездействие се изразявало в това, че не била издадена скица на собствен на ищцата недвижим имот, предмет на предварителен договор за продажба. Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, описал е въз основа на тях фактическата обстановка по спора, видно от която е, че ищцата е сключила на 20.12.2010 г. предварителен договор за продажбата на собствения си имот в землището на с. Драгичево. За финализиране на сделката е следвало да се снабди със скица на имота. По повод искане на ищцата от община Перник да й бъде издадена скица на имота, предмет на предварителния договор за продажба и е изпратено писмо № 10/ТР-2484-1 от 20.04.2010 г., с което е уведомена, че не може да й бъде издадена скица, тъй като имотът не е нанесен в плана на новообразуваните имоти. Този отказ, обективиран в писмо не е оспорен пред съда. Претендирани са вреди от бездействие. Ищцата е твърдяла незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неиздаването на скица за собствения й имот, предмет на предварителен договор за продажба. Съгласно чл. 256, чл. 257, ал. 1 АПК бездействие на административния орган е неизвършването на фактически действия, които органа е длъжен да извърши по силата на закон. Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Неиздаването на скица не може да се квалифицира като бездействие на административния орган. Издаването на скица е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, буква "б" от Закона за администрацията. При провеждане на процедурата по издаване, съгласно § 8 АПК, се прилагат правилата за издаване и обжалване на индивидуални административни актове, както и обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Следователно, неиздаването на скица от ответника, представлява отказ да се издаде административен акт. Когато претендира вреди от незаконосъобразно бездействие, ищецът следва да посочи, че ответникът дължи нормативно установено фактическо действие, което да се дължи пряко на основание съответната правна норма. Административнопроизводствените действия по провеждане на производство по издаване на административен акт или административна услуга не представляват фактическо действие или съответно бездействие. Способът за защита срещу издаването, отказът от издаване, както и по отношение съдържанието на скицата е оспорване по административен или съдебен ред на административния акт или на неговото съдържание и не представлява административно действие, съответно бездействие, законосъобразността на което се проверява в исковото производство. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При установяване на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата и общините, съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните вреди следва да се докажат, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между тях. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая ищцата по делото не е установила наличието на незаконосъобразно бездействие от ответника, което е основен елемент от състава за реализиране отговорността и присъждане на претендираното обезщетение, поради което законосъобразно искът на Росица Димитрова Бакалова е отхвърлен. Правилни са крайните изводи на административния съд, че в хода на съдебното производство, не са установени предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение. Твърденията, че то е необосновано, че не са обсъдени всички представени доказателства са неоснователни по изложените по-горе мотиви. Пред касационния съд не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват различен извод за неоснователност на иска. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила изцяло, включително в частта за разноските. Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В случая по приложения списък на разноските - процесуалният представител на община Перник е поискала присъждане на разноски в размер на 1130 лв. Направено е възражение за прекомерност от отсрещната страна. Съдът намира възражението за основателно с оглед правната и фактическа сложност на делото и счита, че на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., като го определя по аналогия с определения в чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение