Решение № 10667 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1705/2016 г.

Решение № 10667 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1705/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на С. Р. Е., от гр. С., за отмяна на влязло в сила решение № 954/23.02.2015 г. по адм. дело № 7283/2014 г. на Административен съд С.-град, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Към искането е приложено като ново писмено доказателство писмо изх. № 38-001135/28.10.2015 г. на С. Р. здравна инспекция /РЗИ/ и Заповед № РД-09-325/4.04.2000 г. на министъра на здравеопазването с приложение. Ответникът: началника на РДНСК - ЮЗР, гр. С., чрез пълномощника му - юрисконсулт П., оспорва искането за отмяна, като недопустимо, респ. като неоснователно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: И. И. С. и М. Н. С., чрез пълномощника ми - адв. Д., оспорват искането за отмяна като неоснователно. Претендират присъждането на разноски. Ответникът: главния архитект на р-н "И.", при СО, редовно призован не се явява и не се представлява. От пълномощника на искателя - адв. Г., е направено възражение за прекомерност на претендираните от ответниците разноски за това производство. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустима като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството по чл. 237 и сл. от АПК, във връзка с чл. 239, т. 1 от АПК, представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в последната разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. Нови обстоятелства могат да бъдат само юридически или доказателствени факти, относими към спорното право, които са съществували към момента на разглеждане на делото, но не са били известни на страните, поради което и не са могли да бъдат посочени от тях до приключването му в редовните инстанции/я. Нови писмени доказателства са тези, които са съществували към момента на решаване на делото, имат съществено значение за правилното му решаване, но не са били известни на страните въпреки положената от тях грижа за изясняване на делото от фактическа страна и попълването му с доказателства по обективни причини. Такива са обстоятелства или документи, за които страната не е могла да знае, че съществуват и не са били налице по време на висящност на процеса. В процесния случай с атакуваното съдебно решение, по жалба на С. Р. Е. Административен съд С.-град е упражнил контрол за законосъобразност по отношение на Заповед № ДК-10-ЮЗР-97/20.06.2014 г. на Началника на РДНСК-ЮЗР, С., с която е отхвърлена жалбата на същата срещу РС № 3/10.02.2014 г. на главния архитект на р-н "И., СО и последното е оставено в сила. В хода на съдебното производство по обжалване на заповедта на началника на РДНСК-ЮЗР и във връзка с оплакванията на Езерска съдът е установил, че РС за обект: "Преустройство и промяна предназначението на магазин за платове и готово облекло в дентален център със зъботехническа лаборатория" в съществуваща сграда в УПИ I - за ОЖС, кв. 34 по плана на гр. С., е издадено въз основа на изработени и одобрени инвестиционни проекти по всички части, вкл. и част "В и К" и "ОВ" /Отопление и вентилация/, след положително становище по тях от РЕСУТ на р-н "И." по Протокол № 1 от 23.01.2014 г., на което са присъствали и представители на СРЗИ и ПБЗН. Установено е, че инвестиционните проекти, вкл. и в частта по "В и К" и "ОВ" са съгласувани със специализираните ведомства, без забележки. Съдът е приел, че по отношение на издаденото РС не се изисква решение на ОС на ЕС, както и изрично писмено съгласие на собствениците-непосредствени съседи на обекта, изразено с нотариална заверка на подписите, т. е отрекъл е приложимостта на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Отхвърлени са и оплакванията за наличие на шум и друго наднормено замърсяване, като условие за даване на такова съгласие, по аргумент от чл. 38, ал. 5 и 7 от ЗУТ, позовавайки се на одобрените проекти, а също така и на приетата без оспорвания СТЕ в тази част / без частта по фактическите установявания на място/. Поради това е извел правни изводи за неоснователност на жалбата срещу оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР. При тези данни искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК се явявя неоснователно. Писмо изх. № 38-00-1135/28.10.2015 г. на СРЗИ не е ново писмено доказателство, а е новосъздадено такова /по искане на искателя с молба от 14.10.2015 г., след приключване на делото/ което не е съществувало по време на разглеждането му в редовната инстанция и което от една страна установява юридически факти, известни на съда, относно действащата нормативна база за здравните изисквания към такива заведения за извънболнична помощ и за регистрацията им, а от друга - факта, че хигиенните изисквания на които трябва да отговарят тези заведения, се преценяват към момента на регистрацията им по чл. 40, ал. 1 и сл. от ЗЛЗ. Регистрационният режим на здравните заведения за извънболнична помощ е факт, който няма пряко отношение към спора - предмет на влязлото в сила решение, а именно разрешението за строеж, поради което този факт не е от съществено значение за делото. Въведените с искането за отмяна като нови обстоятелства факти, свързани с част от хигиенните изисквания за тези заведения и засягащи изграждането на В и К инсталация и отделна вентилационна система, не са нови, тъй като са били наведени от искателя като оплаквания пред съда и по тях е налице произнасяне. Налице е произнасяне и по наведените като нови обстоятелства - липса на писмено и нотариално заверено съгласие от собствениците на обекти, непосредствени съседи на обекта, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Изобщо, видно от приложените към приключилото дело писмени доказателства -декларация от ЕС /стр. 132/, заключение на СТЕ по т. 14, т. 17, и т. 18, молби на Е. на стр. 174 и 211, тези "нови" обстоятелства са били твърдяни от оспорващата пред решаващия съд и по тях има произнасяне, т. е присъдено нещо. Поддържането на същите тези обстоятелства в отменителното производство, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, като нови, е неоснователно, защото не отговарят на изискванията за такива, посочените по-горе. Предвид изложеното искането за отмяна следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. При този резултат и направеното искане за разноски, на ответника -РДНСК-ЮЗР, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, което е минималното такова по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на ответниците И. И. С. и М. Н. С., също такива разноски за адвокат, в размер на 1200 лв. общо, след редуцирането им, поради прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение