Решение № 14606 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10410/2020 г.

Решение № 14606 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10410/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на община Велико Търново, представлявано от кмета на общината, за отмяна на влязло в сила решение № 8376/26.06.2020 г., постановено по адм. дело № 6720/2019 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, с което е отменено решение № 151/12.04.2019 г., постановено по адм. дело № 931/2018 г., по описа на Административен съд – Велико Търново, и е провъзгласена нищожността на ПАМ обективирана в Констативен протокол № 004392/14.12.2018 г., издаден от инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД Велико Търново и е осъдена община Велико Търново да заплати разноските по делото. Сочи се, че община Велико Търново не е била конституирана като страна по делото, но въпреки това съдебния състав на ВАС и е вменил в задължение отговорността за разноските и поради това съдебното решение е неблагоприятно за нея. Твърди се, че отговорността за разноски предполага санкциониране на страна, която неоснователно е предизвикала правния спор или с поведението си е станала причина за образуване на дело. В конкретния случай е прогласен за нищожен акт издаден от инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства", като той не е административен орган в структурата на община Велико Търново, а служител в търговско дружество, на което е възложено осъществяване на контролна дейност по реда на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП. Иска се решението изцяло да се отмени, в евентуалност само в частта за разноските. Ответникът инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД Велико Търново, счита молбата за основателна и моли съда да отмени процесния съдебен акт. Ответницата Ц. Йорданова, в писмено становище, чрез процесуален представител оспорва молбата за отмяна. Твърди, че не са налице предпоставките за отмяна. Претендира разноски по представен списък. Върховният административен съд, установи, че искането за отмяна е постъпило в срока по чл. 247 от АПК, във връзка с чл. 240 от АПК и е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 151/12.04.2019 г., постановено по адм. дело № 931/2018 г., по описа на Административен съд – Велико Търново е отхвърлена жалбата на Ц. Йорданова срещу ПАМ обективирана в констативен протокол № 004392/14.12.2018 г., издаден от инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД Велико Търново - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач". Първоинстанционният съдебен акт е обжалван пред ВАС, като с решение № 8376/26.06.2020 г., постановено по адм. дело № 6720/2019 г., състава на съда е отменил решението на АС – Велико Търново и е провъзгласил нищожността на оспорения акт. Със същото решение е осъдена и община Велико Търново, като юридическото лице в чиято структура е органа издал акта да заплати разноските по делото. По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК, отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което този съдебен акт има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако същият е неблагоприятен за него. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая, те не са налице спрямо искателят, тъй като общината не е имала обезпечено право да участва в процеса като страна. В производството по оспорване на ПАМ наложени по реда на ЗДвП като страни се конституират лицето което е обект на акта и издателят на акта, като в тоя смисъл практиката на ВАС е константна. Община Велико Търново не е страна в това производство и съдът не е имал правното задължение да я конституира, на основание чл. 154, ал. 1 вр. чл. 153 от АПК. Видно от приложения по делото Констативен протокол, обективиращ извършването на принудителното преместване на автомобила, акта е издаден от инспектор И. Първанов – в качеството му на инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" Велико Търново. При това положение правилно съдът е конституирал като страни по делото адресата на ПАМ – Ц. Йорданова и издателят на акта. Както се посочи по-горе съдебно-административното производство по оспорване на приложената ПАМ по ЗДвП се развива единствено между адресата на акта и лицето което е негов издател. Община Велико Търново не е страна в производство по оспорване на ПАМ по реда на чл. 167 от ЗДвП макар и да стопанисва пътя. Правото на отмяна по чл. 246 от АПК е средство за защита само на такива трети лица, които е трябвало задължително да бъдат конституирани като страна в съдебен процес, приключил с неблагоприятно за тях съдебно решение, но не и за всички трети лица, които твърдят, че са имали право да участват в съдебния процес като жалбоподатели респек. като ответници. В конкретния случай предвид изложеното по-горе молителят община Велико Търново не се явява трето лице което задължително е следвало да бъде конституирано като страна по дело касаещо оспорване на наложена ПАМ по ЗДвП, поради което и молбата за отмяна на основание чл. 245 и сл. от АПК е неоснователна. Останалите наведени доводи в молбата за отмяна не следва да се коментират, тъй като носят белезите на касационна жалба и с тях се цели ревизия на влязло в сила съдебно решение което е недопустимо. Институтът на отмяната е извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове, и то когато неправилността се състои в несъответствие между решението и обективната истина, и се дължи само на изчерпателно изброени в нормата на чл. 239 респек. чл. 246 от АПК причини. Основанията за отмяна не трябва да са свързани с касационното оспорване по чл. 208 и сл. от АПК, тъй като тя не представлява фаза или стадий на процеса, а е самостоятелно извънредно извънинстанционно производство, което не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци. Предвид изложеното за молителя не е налице правна възможност да иска отмяна на влязло в сила решение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на ответницата Ц. Йорданова, следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., предвид представения по делото списък и пълномощно /л. 27-28/. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,