Решение № 12242 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13249/2010 г.

Решение № 12242 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13249/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илия Стоянов Илиев против решение № 2758 от 5.08.2010 г. по адм. дело № 619/2010 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против заповед № 9956/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като не са съобразени правилата за подбор, утвърдени от органа, както и обстоятелството, че е закрита цялата администрация и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници" оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Първоинстанционният съдебен състав правилно приема, че не са налице предвидените в чл. 146 от АПК основания за отмяна на оспорената заповед № 9956 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Заповедта е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" директорът на агенцията е орган по назначаването) и в предвидената форма, като са посочени фактическото и правното основание за постановяване на акта, както и останалите реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Правилно е и крайното заключение на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните изисквания и материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Доводът, че е налице закриване на администрацията, което предпоставя прекратяване на служебното правоотношение на друго правно основание, не се споделя от настоящия състав. В случая закриването на митница Перник и преминаването на дейността, правата и задълженията на служителите на това митническо учреждение към митница София, съгласно заповед № ЗМФ - 1441/9.11.2009 г. на министъра на финансите, на което се позовава жалбоподателя, е без значение за изясняване на правния спор, тъй като описаната реорганизация е предприета след извършените от административния орган на 15.12.2009 г. длъжностни промени, предмет на обсъждане в настоящия процес. Допълнително следва да се посочи, че закриването на администрацията, предвидено като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, предполага преустановяване на дейността на административната структура. В случая дейността на митница Перник е запазена, като е извършена реорганизация чрез преминаването на дейността, правата и задълженията на служителите към митница София, т. е. изискванията на цитирания по-горе текст не са изпълнени. Изводът на първоинстанционния съд за осъществяване на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е законосъобразен. За да се приеме, че условията на цитирания текст, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията ) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност "началник отдел" в РМД София, митница Перник (заповед № 1213/26.02.2009 г. на директора на Агенция "Митници"), като заема 1 от общо 8 щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 17.11.2009 г. С ПМС № 302 от 15.12.2009 г., в сила от същата дата, е приет нов Устройствен правилник на Агенция "Митници" и е намалена общата численост на персонала на агенцията. В съответствие с извършените промени, считано от 15.12.2009 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на митница Перник, като бройките за длъжността "началник отдел" са намалени на 5. По тези причини със заповед № 9956/16.12.2009 г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено. Осъществяването на втората от изброените по-горе две хипотези на съкращаване на длъжността, предоставя на административния орган правото да определи служителите, които следва да бъдат съкратени, като преценката е при условията на оперативна самостоятелност. Тази преценка подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 169 от АПК, тъй като компетентността на административния орган следва да бъде упражнена в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. В разглеждания случай, независимо че първоинстанционният съд е изложил съображения в друг смисъл, следва да се приеме, че правото на подбор на директора на Агенция "Митници" е упражнено в съответствие с очертаните по-горе граници. Със заповед № зам - 613 от 12.11.2009 г. на директора на агенцията, във връзка със структурни промени на митническата администрация, е утвърдена "Процедура за съкращаване на персонала на Агенция "Митници", като в част трета са предвидени правила за съкращаване на длъжности, заети по служебно правоотношение. Независимо, че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл, тези вътрешни правила, приложими при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено, оповестени публично пред служителите на Агенция "Митници", ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на административния орган. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган Процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК, въвеждаща принципа на последователност и предвидимост. В случая тази процедура по отношение на жалбоподателя е спазена. Служителят е включен в проведения от органа подбор, съобразно предварително утвърдените критерии, като е оценен със 71, т. - най-нисък резултат. Оценката е формирана в съответствие с въведените от органа с т. 11.2 и т. 12 от Процедурата изисквания, като при липсата на резултат от проведен тест е определена оценка "среден", а образователната степен, общия трудов стаж, професионален опит и квалификация са оценени от комисията по документи. Законосъобразността и характера на въведените от органа критерии за подбор не са предмет на настоящото производство, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Допълнително следва да се посочи, че дори да се възприеме заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, то общата оценка на жалбоподателя би останала една от трите най-ниски за заеманата длъжност, т. е. резултата от подбора и съответно изводите за законосъобразност на заповедта биха останали непроменени. Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция, така както и първоинстанционния съд приема, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Илиев е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона и не се налице основания за нейната отмяна. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на изброените в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено въз основа на събраните по делото доказателства, като съдържа мотиви, обосноваващи изводите на съдебния състав, включително относно процедурата по подбор и класирането на служителя, въпреки че неправилно съдът приема, че тази процедура не е задължителна. Ето защо противоречието на последния извод с изискванията на закона в конкретния случай не опорочава крайните изводи на съда и не е основание за отмяна на решението. Извършената след съкращението на жалбоподателя реорганизация на митница Перник с преминаването на митническото учреждение към митница София е без значение за изясняване на спора, тъй като е настъпила след издаване на процесната заповед. Ето защо необсъждането на доводите на жалбоподателя в този смисъл, в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че обжалваното решение е законосъобразно и не са налице основанията, посочени от касатора за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответника по касация искане, жалбоподателят следва да заплати на Агенция "Митници" сумата 150.00 лв. възнаграждение е с оглед участието на юрисконсулт в процеса. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,