Решение № 5236 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1915/2021 г.

Решение № 5236 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1915/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Я., подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт К. Н., срещу решение № 3/11.01.2021 г., постановено по адм. дело № 288/2020 г. по описа на Административен съд гр. Я., с което по жалба на "АИППИМП-д-р М. " ЕООД е отменена Заповед за налагане на санкция № РД-09-249 от 08.10.2020 г. на директора на РЗОК - Я., с която на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 422, ал. 1 от Национален рамков договор (НРД) за медицински дейности (мд) 2020-2022 г. за нарушение на чл. 122, ал. 3 от НРД (мд) 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО) на дружеството по изпълнение на договор № 280177/11.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 50 (петдесет) лева, на основание чл. 414, ал. 1 от НРД (мд) 2020-2022 г. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата "АИППИМП-д-р М." ЕООД оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172 а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкция № РД-09-249 от 08.10.2020 г. на директора на РЗОК - Я., с която на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 422, ал. 1 от Национален рамков договор (НРД) за медицински дейности (мд) 2020-2022 г. за нарушение на чл. 122, ал. 3 от НРД (мд) 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО) на дружеството по изпълнение на договор № 280177/11.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 50(петдесет) лева, на основание чл. 414, ал. 1 от НРД (мд) 2020-2022 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че административният орган е издал неправилен и незаконосъобразен административен акт. Административният орган е нарушил задължението си по чл. 7 от АПК да издаде административния акт, като прецени всички действителни факти и доводи от значение за случая, както и задължението си по чл. 9, ал. 2 от АПК, да събере всички необходими доказателства, дори и когато няма искане от заинтересованите лица. Като не е изпълнил тези свои задължения, административния орган е издал административен акт при неизяснени факти, което е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. По делото е установено, че д-р Ц. М. за времето от 09.03.2020 г. до 19.03.2019 г. е била във временна нетрудоспособност, като не е изпълнила задължението си по чл. 122, ал. 3 от Национален рамков договор за медицинските дейности, да уведоми при отсъствие в срок до три работни дни Районната здравноосигурителна каса за отсъствието си писмено, или по електронна поща, подписано с електронен подпис. З. да е осъществен фактическият състав на чл. 122, ал. 3 от Национален рамков договор за медицинските дейности, е необходимо наличието едновременно на две предпоставки- изпълнителят на медицинска помощ да е отсъствал и в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да не е уведомил Районната здравноосигурителна каса за отсъствието си писмено или по електронната поща. По делото е установено, че жалбоподателят не само не е отсъствал, но е работили и е извършил консултативни прегледи на 161 бр. здравно-осигурени лица и диспансерни прегледи на 30 бр. здравно-осигурени лица. Предвид липса на фактическо отсъствие на д-р М., която е продължила да работи, не е възникнало основание да уведоми Районната здравноосигурителна каса за отсъствие. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,