Решение № 16434 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11775/2013 г.

Решение № 16434 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11775/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" Люлин срещу решение № 3950 от 13.06.2013 г., постановено по адм. дело № 615/2013 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрк. Лазарова. Ответникът Илия Котрулев се явява лично и чрез адв. Живков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № РД 01-726 от 28.12.2012 г. на директора на Агенция за социално подпомагане, с което е потвърдена заповед № 91-ЗСП-1042 от 13.12.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Люлин, с която е отказано на Илия Котрулев отпускането на месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. Съдът е изпратил преписката на директора на дирекция "Социално подпомагане" Люлин за ново произнасяне по молба - декларация с вх. № 91-ЗСП-1042 от 16.11.2012 г, подадена от Илия Котрулев. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че Илия Котрулев е подал молба - декларация от 16.11.2012 г. с вх. № 91-ЗСТ-1042 пред директора на Дирекция "Социално подпомагане" Люлин, с която е поискал да му се отпусне месечна социална помощ. Към датата на подаване на декларацията същият има ненавършило 18 г. дете, което посещава училище, но не е на пълна държавна издръжка. В молбата е посочил още, че получава общо 110 лв., от които като наем на стая сумата в размер на 25 лв. Обитава жилище от една стая, което е единственото жилище за него и децата му, както и притежава къща в с. Калища. Същият е декларирал, че получава доходи от къщата, но не е представил доказателства за това. Според чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП месечна помощ се отпуска, ако лицата или семействата не са регистрирани като еднолични търговци и не са собственици на капитала на търговско дружество. От справка на Агенция по вписванията е видно, че за периода 01.11.1990 г. - 04.01.2013 г. няма вписвания и заличавания на името на Котрулев. Според удостоверение за декларирани данни от 21.01.2013 г. на ТД на НАП гр. София едноличният търговец "ИАК - Илия Котрулев" е заличен, считано от 01.01.2012 г., както и няма подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП право на месечна помощ имат лицата и семействата, чийто доход от предходния месец е по - нисък от определен диференциран минимален доход. Според ал. 5 на чл. 9 ППЗСП размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания минимален доход и доходите на лицата или семействата от предходния месец. Административният орган не е посочил диференцирания минимален доход на семейството, в нарушение на цитираните норми. Той е направил това едва след изрични указания на административния съд, като е изчислил, че този доход към 06.12.2012 г. възлиза на 124, 15 лв., която сума е повече от доходът, който е декларирал Илия Котрулев в размер на 110 лв. Административният орган не е съобразил, че независимо от декларирания доход от 25 лв. наем, то доходът на семейството на Котрулев към датата на подаване на молбата - декларация от 16.11.2012 г. и към датата на постановяване на обжалваната заповед - 13.12.2012 г., е по - малък от посочения диференциран минимален доход. Това, както правилно е приел административният съд, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е нарушен чл. 9 от ППЗСП. По делото е установено, че основанието за отказ за отпускане на социалната помощ е притежавания от Илия Котрулев имот, а именно къща в с. Калища. Правилно административният съд е отбелязал, че сам по себе си този факт не реализира хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП в качеството му на правоизключващо основание за социално подпомагане. За да уважи жалбата, административният съд след преценка на събраните по делото доказателства обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводственото правило актът да се издаде след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, съобразно чл. 35 от АПК. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК формулира задължението на административния орган служебно да събира доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административният орган не е събрал необходимите доказателства, относими към установяване наличието или не на основанията по чл. 9 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. Оспорената заповед е и немотивирана, в нарушение на чл. 59, ал., 2, т. 4 от АПК и чл. 13, ал. 3 от ЗСП. Не са изложени мотиви въз основа на какви факти е направен извода за липса на условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. Единствените факти, които са посочени от административния орган са твърденията на жалбоподателя, че реализира доход от наем на стая от имота си в с. Калища. Неизясняването на тези важни за спорните права обстоятелства обуславят освен неточното прилагане на материалния закон и издаването на процесната заповед при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както правилно е приел административният съд. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,