Решение № 53 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 890/2012 г.

Решение № 53 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 890/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. С. М. С. в качеството му на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] чрез адв. П. П. - АК В. Т. иска да се отмени влязлото в сила Решение № 1441/5.12.2003 г., постановено по гр. д. № 1183/2002 г. на ВКС. Поддържа се, че с влязло в сила Решение по гр. д. № 1770/2010 г. на РС-Велико Търново е прието за установено по отношение на И. Г. И. от [населено място], И. М. П., А. И. К. и С. П. С. - всички от гр. В. Т., по предявеният срещу тях иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, че И. М. П., А. И. К. и С. П. С. в качеството на вещи лица по гр. д. № 1475/1997 г. са дали пред съда, в съд. заседание на 29.04.1999 г. неверно заключение относно идентичността на парцел * в кв. 79 с имот пл. № *, в кв. 336, последния предмет на сделка по НА № */ 1993 г. и са осъществили фактическия състав на престъплението по чл. 291, ал. 2 НК. Констатациите на експертното заключение не са били възприети от първата и въззивна инстанции, но с Решение № 1441, постановено по гр. д. № 1183/2002 г. на ВКС-IV г. о., позовавайки се на тези констатации, тричленен състав на ВКС е приел идентичността за установена, отменил е обжалваните решения и е постановил ново, с което положителният установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на Г. И. Г. срещу М. К. Л. и С. М. С. е уважен, поради което се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на Решение № 1441, постановено по гр. д. № 1183/2002 г. на ВКС-IV г. о. По делото не е постъпил отговор по реда на чл. 306, ал. 2 ГПК от ответника по молбата за отмяна И. Г. Г. Върховният касационен съд, състав на второ отделение в правомощията установени по чл. 307 ГПК, намира: С разпоредбата на чл. 303, т. 2 ГПК са визирани няколко фактически състава, при които съдът, разрешил спора по същество с влялото в сила съдебно решение, т. е. съдът, формирал решаващата си воля по съществото на спора, е обосновал изводите си на доказателство, опорочено поради престъпно действие на участниците в гражданския процес-а именно 1./неистинност на свидетелските показания; 2./неистинност на заключение на вещо лице или 3./престъпно действие на страната, неин представител или чл. от състав на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно предпоставя като условие, че престъпното деяние е установено по надлежен съдебен ред - т. е. било с влязла в сила присъда, било с решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК/респ. чл. 97, ал. 4 ГПК-отм./. При установените по делото данни, че е налице влязло в сила Решение по гр. д. № 1770/2010 г. на РС-Велико Търново, с което е прието за установено по отношение на И. Г. И. от [населено място], И. М. П., А. И. К. и С. П. С. - всички от гр. В. Т., по предявеният срещу тях иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, че И. М. П., А. И. К. и С. П. С. в качеството на вещи лица по гр. д. № 1475/1997 г. са дали пред съда, в съд. заседание на 29.04.1999 г. частично неверно заключение относно идентичността на парцел * в кв. 79 с имот пл. Nо *, в кв. 336, последния предмет на сделка по НА № */ 1993 г. и са осъществили фактическия състав на престъплението по чл. 291, ал. 2 НК и, че констатациите по това експертното заключение/ въпреки че не са били възприети от първата и въззивна инстанции/ относно идентичността на спорния недвижим имот са в основана на фактическите изводи на Решение № 1441, постановено по гр. д. № 1183/2002 г. на ВКС-IV г. о., макар и при употребена обща формулировка, за уважаване на положителният установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на Г. И. Г. срещу М. К. Л. и С. М. С., обосновават категоричен извод за основателност на молбата за отмяна. Молбата за отмяна следва да се уважи, като се отмени Решение на Решение № 1441 от 05.12.2003 г., постановено по гр. д. № 1183/2002 г. на ВКС-IV г. о., постановено в производство по чл. 218а б. "а" ГПК (отм.) и следва да се върне на състав на ВКС в това съдебно производство, след като именно при проверката на касационния съд на обжалваното въззивно решение, този съд е възприел констатации на невярното експертно заключение и е пререшил по същество спора по заявения иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия