Решение № 2099 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5757/2019 г.

Решение № 2099 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5757/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против решение № 560/12.03.2019 г. по адм. дело № 3913/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 85, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – П. Станев, от [населено място] чрез адв. Ж. Бюйлекова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи, постановявайки правилно съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 560/12.03.2019 г. по адм. дело № 3913/2018 г. Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153 – 15 – 245/23.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № РС – 4 – 15 – 00457711/12.09.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Приел е, че актовете на пенсионните органи са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната им по чл. 146, т. 4 АПК, във връзка с чл. 114, ал. 4 КСО и чл. 85, ал. 7 НПОС. Посочил е, че органите на ТП на НОИ – Пловдив в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК не са изяснили фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и не са изпълнили задължението си да съберат служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, а именно, че дебитната карта на Станева е ползвана от ответника по касационната жалба, както и че същият е изтеглил или получил чрез АТМ процесната сума. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № РС – 4 – 15 – 00457711 от 12.09.2018 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив е разпоредил П. Станев, в качеството си на законен наследник, да възстанови неоснователно изплатената на С. Станева за периода след смъртта й сума в размер на 1849, 82 лева – главница, представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.09.2017 г. до 31.05.2018 г. Сумата е била преведена за м. ІХ.2017 г. – м. V.2018 г. по личната банкова сметка на починалата, поради липса на информация за смъртта й. Съгласно уведомление от "Банка ДСК" АД по чл. 7, ал. 3 и ал. 4 от Договора между НОИ и "Банка ДСК" АД с вх. № 1030 – 15 – 1581 от 31.05.2018 г. е установено, че сумата в размер на 10, 18 лева е възстановена на НОИ, а остатъкът от 1849, 82 лева е изтеглен чрез АТМ. В хода на производството по административен контрол П. Станев е представил удостоверение от 23.05.2018 г. от Районен съд – Пловдив, от което се установява, че с определение № 5322/23.05.2018 г. по ч. гр. д. № 8335/2018 г., ХІ гр. с. по описа на Пловдивския районен съд е вписан в особената книга на съда под № 8335/2018 г. отказ от наследство, останало от наследодателката му С. Станева, бивш жител на гр. Пловдив, починала на 14.08.2017 г. Представено е също и постановление за прекратяване на наказателно производство № 511/2017 г. от 09.03.2018 г. Оспореното разпореждане е потвърдено с решение № 2153-15-245/23.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Същият е приел, че съгласно постъпилото по преписката удостоверение за наследници с изх. № 3300-836 от 07.06.2018 г., П. Станев е посочен като единствен наследник на починалата С. Станева и като такъв правилно по отношение на него е разпоредено да възстанови неоснователно изплатените на наследодателя му суми за пенсии. По преписката са събрани доказателства от които е видно, че средствата на Станева са теглени регулярно от АТМ, като последната изтеглена сума е на дата 08.05.2018 г. Пенсионните органи са направили извода, че получаването на пенсиите на наследодателя, макар и неоснователно изплатени за период след смъртта на правоимащото лице, безспорно представлява действие по приемане на наследството. Съгласно чл. 114, ал. 4 КСО, суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило или солидарно от наследниците. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 85, ал. 7 НПОС, съгласно която неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Материалноправните основания, предполагат две хипотези – възстановяване от получило ги лице или от наследниците. И в двете хипотези (вкл. и за преодоляване на отказа от наследство, поради извършени фактически действия по приемане на наследството) пенсионните органи е трябвало да изследват обстоятелствата относно фактическото получаване на процесната сума. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че органите на ТП на НОИ – Пловдив в нарушение на чл. 35 АПК не са изяснили фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са изпълнили задължението си по чл. 36, ал. 1 АПК да съберат служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което са нарушили принципа, залегнал в чл. 9, ал. 2 АПК. Няма данни за проучване на фактите във връзка с държането на дебитната карта на починалата и едва в случай, че такива не могат да се съберат или са с ниска степен на достоверност да се насочи събирането на неоснователно изплатените суми солидарно от наследниците. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Съдебното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 21 а/23.04.2019 г.) възлизат на сумата от 350, 00 лева. Неоснователно е искането за присъждане на разноски в тази инстанция, извършени пред първоинстанционния съд, още повече, че административният съд се е произнесъл по тях. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение