Решение № 12933 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2012 г.

Решение № 12933 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Драгиев, в качеството му на пълномощник на дружеството "Подем Габрово" ЕООД, със седалище град Габрово, против решение № 7770/1.06.2012 г. по адм. дело № 4790/2012 г. по описа на Върховният административен съд (ВАС). Поддържа се, че съдът е постановил неправилно решение като е извел необоснован извод за правен интерес у "Подемкран" АД да сезира КЗК по отношение ползването на марката "Подем", както и, че същото дружество е продължител на производствените и търговски традиции на "Подем" АД. Конкретно по отношение нарушението на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК е оспорен изводът на съда, че дружеството "Подемкран" АД е правоимащо лице спрямо марката "Подем" и че същото има пазарно присъствие, определящо го като конкурент на "Подем Габрово" ЕООД. По отношение нарушението по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК е изразено несъгласие с установената от съда приемственост в ползването на правата на "Подем" АД върху домейна podem. bg, датиращи от 1998 г., спрямо "Подемкран" АД. Според касатора, съдът не е отчел, че правото върху домейна е придобито през 2008 г., а правата на "Подем Габрово" ЕООД върху домейна podem.org са с начало 24.11.2002 г. В касационната жалба е посочено като порок на решението приемането на отговорите на дружествата "ИТБ - Партньори", "ВТТК Великотърновска търговска компания" и "Евроманган" до КЗК като годни доказателствени средства за установяване настъпила заблуда у потребителите. Бланкетно е посочено, че изводите на съда относно правилността на определената санкция от КЗК са необосновани и вътрешнопротиворечиви. Ответните страни - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) и "Подемкран" АД, представлявани от юрк. Ботева, респ. адв. Иванова, оспорват основателността на касационната жалба като поддържат изцяло мотивите към първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение, че касационната жалба на "Подем Габрово" ЕООД е изцяло неоснователна. Не се споделя твърдението за липсата на правен интерес от страна на "Подемкран" АД и за установяването на извършена имитация от "Подем" - Габрово. Според прокурора от доказателствата, събрани по делото, се установява по безспорен начин, че "Подемкран" АД са притежатели на регистрирани търговски марки, като последните са знаци, които отличават стоките на едно лице от тези на друго лице и са трайно наложени на пазара. "Подемкран" АД се явява в настоящия случай правоприемник на "Подем" АД, като при учредяването на "Подемкран" АД учредителя "Подем" АД е направило съответната непарична вноска в капитала. В този смисъл твърденията на касатора за необоснованост на атакувания съдебен акт са неоснователни. Като неоснователни са преценени и твърденията за нарушаване на материалния закон от страна на съда. Посочено е, че съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е приел, че е налице нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, поради наличието на противоправно поведение от страна на касатора, което се изразява в имитация на марка по смисъла на горецитираната разпоредба. Поддържа се, че съдът е изложил достатъчно подробни и правно издържани мотиви в тази насока, поради което и не е необходимо преповтарянето им. Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав намира касационната жалба за допустима, като редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалвания съдебен акт, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на "Подем Габрово" ЕООД, със седалище гр. Габрово, срещу Решение № 264 от 13.03.2012 г., постановено по преписка № КЗК-1134/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията. За да отхвърли жалбата съдът е приел, за установено, че административното решение е постановено от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 1 и чл. 60, ал. 1, т. 2, 3 и 12 от ЗЗК, при спазване на изискванията за кворум по чл. 59 от ЗЗК, в законоустановената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, при правилно прилагане на приложимия материален закон и целта на закона. Съдът изцяло е кредитирал установената по административната преписка фактическа обстановка, приемайки за доказано, че "Подем Габрово" ЕООД, като конкурент на "Подемкран" АД на пазара на кранови компоненти - електротелфери, резервни части за тях и други апарати за подемно-транспортна техника, е извършил нарушение на забраната по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, използвайки от 2002 г. до издаване на административното решение (2012 г.), регистрираната в полза на "Подемкран" АД комбинирана марка "Podem", включвайки я в логото "Podem Gabrovo Hoists _ Crane Components", поставяно на продуктите и документацията на дружеството. По отношение нарушението по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, съдът е приел, че същото е извършено чрез използването на домейна podem. org, припокриващ се с използвания от "Подемкран" АД домейн podem.bg. Прието е, че правата върху домейна podem.bg са възникнали в полза на "Подем" АД на 20.05.1998 г. като от момента на активиране до 18.10.2003 г. домейнът е предоставял достъп до информация за същото дружество, а след тази дата - за дружеството "Подемкран" АД, което е поело задълженията по заплащане на дължимата такса за ползване на домейна. Съдът е посочил, че предвид доказания факт, че "Подемкран" АД е започнал реално да използва регистрирания от праводателя му "Подем" АД домейн podem. bg още към 18.10.2003 г., то формалното прехвърляне на негово име осъществено на 18.02.2008 г. не обуславя извод за липса на имитация. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя като е посочил, че предвид наличието на приемственост в дейността на "Подем" АД и "Подемкран" АД и факта, че праводателят е регистрирал своя домейн още през 1998 г., доводите му за несъставомерност на деянието са неоснователни и не може да черпи аргумент от придобиването в края на 2002 г. на правата върху домейна podem. org. По отношение упражнените от КЗК санкционни правомощия, съдът е кредитирал изцяло мотивите, изложени в административното решение, подкрепяйки квалифицирането на нарушенията като не особено тежки по см. на чл. 17.2 от Методиката за определяне на санкциите и отчитането от органа на отегчаващите отговорността обстоятелства. За обосновани и отговарящи на изискванията на чл. 100, ал. 4 от ЗЗК са приети наложените санкции, представляващи 4 % от размера на нетните приходи от продажби на "Подем Габрово" ЕООД за нарушението по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК и 2,5 % - за нарушението по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. Като коригиращ мотив спрямо възприетите и отчетени от КЗК отегчаващи обстоятелства за нарушението по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, съдът е посочил, че по аргумент от Методиката за определяне на санкциите и съгласно постоянната съдебна практика, то непрекратяването на нарушението не е може да се възприема като отегчаващо обстоятелство, предполагащо утежнена санкция. Въпреки констатирания пропуск в обосноваването на наложената санкция, съдът е приел, че основание за изменението й не са налице, тъй като наказанието е около средния размер и е установено, че дружеството е дало невярна информация пред КЗК относно началния момент на използване на процесния домейн. РЕШЕНИЕТО Е ПРАВИЛНО. Касационните възражения, поддържани от "Подем Габрово " ЕООД, са неоснователни. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на тричленния състав относно законосъобразността на оспорваното административно решение. Съдът, в рамките на своите правораздавателни правомощия, при спазване на съдопроизводствените правила и при съобразяване с приложимия материален закон, е постановил валидно, допустимо и правилно решение. След подробно и задълбочено изследване на доказателствения материал по делото, съдът обосновано е приел, че възраженията на жалбоподателя "Подем Габрово" ЕООД против законосъобразността на решение № 264/13.03.2012 г. на КЗК по преписка № КЗК-1134/2011 г. са неоснователни. Защитната теза, развита в касационната жалба, е изградена върху възражението, че щом КЗК не е установила, респ. пред съда не е доказано, че "Подемкран" АД е встъпило в правата и задълженията на "Подем" АД към трети лица (встъпване в договорни връзки и запазване на търговски партньори), както и че е продължило, т. е. запазило е качеството на производство на продуктите на "Подем" АД, то не може да се подкрепи изводът, че "Подемкран" АД с дейността си продължава производствените и търговски традиции на "Подем" АД. На първо място, следва да се отбележи, че доколкото в административния акт и обжалваното съдебно решение е прието, че "Подемкран" АД продължава традиции, създадени от "Подем" АД, то това касае единствено познанието за начините, методите, средствата и условията за производство на кранови компоненти - електротелфери и друга подемно-транспортна техника произвеждана до учредяването на "Подемкран" АД от "Подем" АД. На второ място - продължението следва да си разбира като навлизане на съответния продуктов пазар, последвано от налагане, запазване и продължаваща стопанска активност, основано на материалните и нематериални активите, апортирани в капитала на дружеството от "Подем" АД към 2002 г. На трето място - дали "Подемкран" АД е изместил или заместил "Подем" АД в отношенията му с трети лица, може да бъде атестат за продължение в "традициите", но косвен такъв. Определящото условие, от което, както КЗК, така и тричленният състав са изходили, за да определят "Подемкран" АД като продължител след 2002 г. на производствените и търговски традиции на "Подем" АД при процесните продукти, е фактът, че след включването в капитала на дружеството на съответните активи от страна на "Подем" АД, "Подемкран" АД придобива същите, което му дава право да ги ползва, без значение от постигнатия вследствие ползването стопански резултат. В тази връзка настоящата инстанция счита, за неоснователно възражението, че съдът необосновано и противно на събраните по делото доказателства е приел за доказано твърдението на КЗК, че е налице приемственост между дружеството "Подем" АД и "Подемкран" АД в производството на кранови компоненти - електротелфери и друга подемно-транспортна техника, предлагани с марката (наименованието) "Подем". Неоснователно е и възражението за неправилно прилагане от съда на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. При условие, че марката "Подем" е наложена на пазара от "Подем" АД във времето много преди създаването на дружеството "Подем Габрово" ЕООД и че това налагане обхваща и продуктите от гамата на електротелферите, чието производство както бе установено вече е продължено от "Подемкран" АД след 2002 г. под същата марка, то не е налице основание да се приеме тезата на процесуалния представител на касатора, че продуктите на "Подемкран" АД, предлагани под името "Подем"/"PODEM" не са известни и наложени на пазара. Напротив по делото са събрани достатъчно доказателства, а и самия касатор не оспорва, че продуктите произвеждани от "Подем" АД, без да е налице регистрирана марка, са придобили известност и се асоциират с фирменото наименование на дружеството. Правилно тричленният състав е посочил, че е доказана репутацията на "Подемкран" АД, обоснована чрез приемствеността в производствените традиции на "Подем" АД и придобитата в миналото и запазена към 2002 г. популярност на продуктите с нерегистрираната към онзи момент марка "Подем". Напълно обосновано и при подробно и задълбочено изследване на доказателствата по делото е приел, че ползването от жалбоподателя (сега касатор) лого, състоящо се от изображение на телфер и вдясно от него надпис "Podem Gabrovo Hoists - Crane Components", с разположена в централната му част дума "Podem", изписана с едър шрифт и удебелени печатни букви, в горната част на които минава бяла хоризонтална линия, възпроизвежда изцяло регистрираната от "Подемкран" АД марка рег. № 45293 и че тя е използвана по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, тъй като създава впечатление за приемственост и взаимосвързаност между "Подем Габрово" ЕООД и "Подем" АД, при положение, че действителният продължител на дейността по производство на телфери и други апарати за подемно-транспортна техника, е дружеството "Подемкран" АД. Неоснователни са и възраженията относно приетата от съда съставомерност на нарушението по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. Домейна podem. bg съществува и се ползва от 1998 г. първоначално от "Подем" АД, а впоследствие от 2003 г. от "Подемкран" АД, като във времето същият е представял достъп на потребителите до информация за двете дружества и предлаганите от тях продукти. Обстоятелството, че "Подемкран" АД е придобил собственически права върху домейна едва през 2008 г., правилно е преценено като ирелевантно. Определящо е обстоятелството, че ползването на домейна за популяризиране на продуктите под наименованието "Подем" е започнало близо 10 години по-рано, първоначално от "Подем" АД, а впоследствие от "Подемкран" АД. Възражението, че съдът е следвало да отчете разликата в интернет-страниците, възпроизвеждани от домейните podem.bg и podem.org, не може да бъде аргумент за неправилност на решението. Предмет на изследване е наличието на имитация на домейн, а не на външен вид на интернет страница, представляващо отделен състав по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. Относно доказаното въвеждане в заблуждение на потребителите, посредством начина на използване на домейна podem.org, следва да се отбележи, че доколкото се черпи аргумент от "невярното съдържание" на представените по делото писма, изходящи от дружествата "ИТБ - Партньори", "ВТТК Великотърновска търговска компания" и "Евроманган" АД, то при условие, че истинността на същите не е оспорена своевременно пред първата инстанция, е неоснователно да се твърди пропуск в преценката на тези доказателства от страна на съда. Що се касае до възраженията относно приетите като законосъобразно определени размери на имуществените санкции, настоящата инстанция намира същите за бланкетни. Касаторът не е развил пълноценни аргументи за наличие на пропуск, допуснат от съда при изследване на начина на упражняване на санкционните правомощия от страна на КЗК, проявени в решение № 264 от 13.03.2012 г., постановено по преписка № КЗК-1134/2011 г. С оглед на горните изводи, с които се кредитира като правилно съдебното решение по отношение законосъобразността на административното решение на КЗК, настоящият петчленен състав приема, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на КЗК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. На основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 и 144 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на Комисията следва да бъде присъдена сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав,