Решение № 3012 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13723/2008 г.

Решение № 3012 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13723/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по молба от Митра Николова Динчева чрез пълномощника й - адвокат Анна Атанасова за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на решение № 383 от 10.04.2008 година по адм. дело № 195/2008 година на Пловдивския административен съд. С него е оставено в сила решение № 182 от 29.11.2007 година на адм. дело № 1963/2007 година на Пловдивския районен съд. Ответното Държавно горско стопанство изразява писмено становище за недопустимост на молбата за отмяна. Останалите ответници не вземат отношение по нея. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред районния съд е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ). Образувано е по жалба от Митра Николова Динчева за обявяване нищожността на решение № 12 от 5.04.2000 година на поземлена комисия - с. Калояново по преписка от 17.09.1998 година със заявител Васил Николов Котов. С него е отказано на наследниците на Никола Илиев Котов признаване право на собственост върху гора с площ от 3.200 декара. По жалбата е образувано адм. дело № 1963/2007 година на Пловдивския районен съд. Спорът е разгледан по същество и с решение № 182 от 29.11.2007 година жалбата за обявяване нищожност на административния акт е отхвърлена, като неоснователна. Решението е обжалвано от Митра Николова Динчева с касационна жалба, по която е образувано адм. дело № 195/2008 година на Пловдивския административен съд. Съдът я е приел за неоснователна и с решение № 383 от 10.04.2008 година е оставил в сила решението на районния съд. В настоящата молба за отмяна страната представя доказателства, че отказът на поземлената комисия от 5.04.2000 година да възстанови собствеността върху процесната гора е обжалван от заявителя по преписката - Васил Николов Котов пред районния съд, пред който е образувано адм. дело № 5456/2000 година. Съдът е констатирал нередовности в жалбата и с разпореждане от 25.09.2000 година я е оставил без движение, като е дал седмо-дневен срок на жалбоподателя за отстраняването им. След като те са били отстранени, съдът с разпореждане от 30.10.2000 година е върнал жалбата на подателя й. В това производство по реда на чл. 13, ал. 6 ЗВСВГЗГФ молителката изобщо не е участвала и съответно не е имала качеството на страна. Още повече, че тя не е и заявителка по реституционната преписка пред поземлената комисия. В молбата за отмяна, молителката излага твърдения, че наследниците на Никола Илиев Котов са били лишени от възможността да защитят законните си права пред районния съд по реда на чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ поради старостта на брат й и здравословното му състояние. Те обаче не съставляват отменително основание по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Разпоредбата има предвид случаите, при които страната в процеса вследствие на нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина, която не е могла да отстрани. Молителката претендира отмяна на решение № 383 от 10.04.2008 година по адм. дело № 195/2008 година на Пловдивския административен съд, по което е била страна. В развилото се съдебно производство не са допуснати нарушения от съда, които да подадат в приложното поле на чл. 239, т. 5 АПК и искането й за отмяна на съдебния акт се явява неоснователно. Всички останали възражения, развити в него имат характер на касационни доводи и касаят неправилност на решението на съда и незаконосъобразност на оспорения административен акт. По този въпрос обаче е налице проведено първоинстанционно и касационно производство и те не подлежат на разглеждане в отменителното такова. По тези съображения искането за отмяна на посоченото в него основание следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение