Решение № 4581 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9253/2019 г.

Решение № 4581 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9253/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ВИ ДЖИ ЕФ" ООД, гр. София, ЕИК: 131004777, чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 3848 от 06.06.2019 г. по адм. дело № 5340/2018 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 14 от 24.01.2018 г. на Председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 45, ал. 1 ЗМГО е потвърдено решението от 08.11.2016 г. на състав на отдела по опозиции, в частта, с която на основание чл. 38г, ал. 10 ЗМГО е отказана регистрацията на марка с вх. № 133780 от 29.08.2014 г. "Isolit Изолит" по отношение на всички заявени стоки от класове 1, 17 и 19 и услугите от клас 35, изрично изброени в оспореното решение. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е кредитирал заключението по съдебно – марковата експертиза, изслушана по делото, без да съобрази оспорването на същата от жалбоподателя, съответно игнорирайки искането му за назначаване на повторна експертиза. Твърди, че съдебно – марковата експертиза съдържа неправилни и неверни изводи, поради което, съдът, възприемайки заключението на вещото лице, е постановил материално незаконосъобразно решение. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът – Председателят на Патентното ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът – O. S. A. (О. С. А.), Франция, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № 14 от 24.01.2018 г. на Председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 45, ал. 1 ЗМГО е потвърдено решението от 08.11.2016 г. на състав на отдела по опозиции, в частта, с която на основание чл. 38г, ал. 10 ЗМГО е отказана регистрацията на марка с вх. № 133780 от 29.08.2014 г. "Isolit Изолит" по отношение на всички заявени стоки от класове 1, 17 и 19 и услугите от клас 35, изрично изброени в оспореното решение. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е установил, че производството пред административния орган е образувано по заявка вх. № 133780 от 29.08.2014 г на "ВИ ДЖИ ЕФ" ООД за регистрацията на марка с вх. № 133780 от 29.08.2014 г. "Isolit Изолит", словна. Срещу регистрацията е подадена опозиция от O. S. A. (О. С. А.), Франция от 30.09.2015 г. като притежател на по-ранна марка, а именно "Isoline", словна. Опозицията е разгледана от състав на отдела по опозиция, съобразно чл. 38г, ал. 1 ЗМГО, спазена е процедурата, разписана в цитираната разпоредба, като е взето решение от 08.11.2016 г., оспорено в частта, с която на основание чл. 38г, ал. 10 ЗМГО, е отказана регистрацията на марка с вх. № 133780 "Isolit Изолит", словна, по отношение на всички заявени стоки от класове 1, 17 и 19 и услугите от клас 35, изрично изброени в оспореното решение. Решението на председателя на Патентното ведомство е мотивирано с разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, като е прието, че е налице сходство на стоките от класове 1, 17 и 19, както и услугите по продажба на едро и дребно на конкретни видове стоки са сходни в ниска степен на категорията от стоки на по-ранната марка, налице е визуално, фонетично и смислово сходство между сравняваните марки, което не позволява тяхното паралелно съществуване на пазара, без вероятност от заблуда на потребителите. Административният орган е счел, че независимо от ниската степен на сходство между стоките на по-ранната марка от клас 19 и услуги от клас 35 по търговия с конкретни строителни стоки съществува вероятност за объркване на потребителите, включително възможност за свързване на марките. Това е дало основание на председателя на Патентното ведомство да заключи, че е изпълнен фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. По делото е изслушано и заключение по съдебно – маркова експертиза, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено. От правна страна съдът е приел, че обжалваният административен акт е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По същество на спора, съдът е приел, че в конкретния случай е изпълнен фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Съгласно цитираната разпоредба, не се регистрира марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка, тоест хипотезата на правната норма изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. да съществува по-ранно регистрирано право върху марка; 2. идентичност или сходство между по-ранната марка и атакуваната марка; 3. идентичност или сходство на стоките или услугите на сравняваните марки; 4. вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. По делото е безспорно установено, че опонентът O. S. A. (О. С. А.), Франция, притежава право върху по-рано регистрирана марка "Isoline", словна. Чрез дъщерно дружество на опонента по-ранната марка е използвана реално на територията на страната. Анализирайки подробно доказателствата по делото, включително изслушаната съдебно – маркова експертиза, и съобразявайки приложимите в случая Методическите указания на Патентното ведомство, съдът е приел, че визуално марките са сходни в нормална степен. Във фонетично отношение процесната марка и по-ранната марка са сходни във висока степен; налице е и смислово сходство. Прието е, че процесната и противопоставената марка имат еднакво смислово значение, което ведно с високото фонетично сходство, нормалната степен на визуално сходство - прилика в преобладаващата част на словото, повишава вероятността за объркване и възможността потребителите да направят връзка за единен произход. Базирайки се на така направените изводи, съдът е приел, че атакуваната марка и по - ранната марка, разгледани в тяхната цялост са сходни до степен, която може да доведе до вероятност от объркване и свързване с по-ранната марка. Относно наличието на идентичност или сходство на стоките и услугите на сравняваните марки, съдът е приел, че част от сравняваните стоки са сходни, а друга част - идентични. Според съда, основавайки се на заключението на вещото лице, е налице сходство между стоките от клас 19 на по-ранната марка и услугите от клас 35 на процесната марка: услуги на търговци на дребно/едро, включително по интернет със стоките от клас 19 – изолации, използвани за предпазване на сгради, асфалтови уплътнения на основата на битум, битумни продукти за употреба в строителството, във вид на мембрани за влагонепропускливост, водоустойчива хартия за употреба в строителството, настилка на основата на битум за строителни цели, покрития за изравнителни ленти при измазване, хидроизолации, неметални, за строителни цели. Според съда, сходството се основава на факта, че тези стоки и услуги се допълват, услугите обикновено се предлагат на същите места, на които стоките се продават, насочени са към едни и същи потребители. Стоките, обхванати от услугите по продажба и стоките, обхванати от другата марка са идентични. С оглед на изложеното, съдът е приел, че в случая е налице вероятност за объркване на потребителите, както и възможност за свързване с по-ранната марка и създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услугите са на същите или икономически свързани лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд, като е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка по делото, издирил е приложимата нормативна уредба и е съобразил относимите доказателства, е изложил правилни изводи, които настоящият съдебен състав изцяло споделя. Правилно, въз основа на заключението на вещото лице по неоспорената от страните съдебно – маркова експертиза, съдът е приел, че са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, а именно: 1. да съществува по-ранно регистрирано право върху марка; 2. идентичност или сходство между по-ранната марка и атакуваната марка; 3. идентичност или сходство на стоките или услугите на сравняваните марки; 4. вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Правилно е прието от съда, че процесната и противопоставената марка имат еднакво смислово значение, което ведно с високото фонетично сходство, нормалната степен на визуално сходство - прилика в преобладаващата част на словото, повишава вероятността за объркване и възможността потребителите да направят връзка за единен произход. Налице е идентичност или сходство на стоките и услугите на сравняваните марки, поради което съдът правилно е приел, че част от сравняваните стоки са сходни, а друга част - идентични. Правилен е изводът, че е налице вероятност за объркване на потребителите, както и възможност за свързване с по-ранната марка и създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услугите са на същите или икономически свързани лица. Налице е концептуална идентичност на сравняваните марки, високо фонетично сходство, прилика в преобладаващата част на словото, поради което много лесно потребителите могат да се объркат относно произхода и да направят връзка за единен произход. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът неправилно е кредитирал заключението по съдебно – марковата експертиза, изслушана по делото, без да съобрази оспорването на същата от жалбоподателя, съответно игнорирайки искането му за назначаване на повторна експертиза. Твърди, че съдебно – марковата експертиза съдържа неправилни и неверни изводи, поради което, съдът, възприемайки заключението на вещото лице, е постановил материално незаконосъобразно решение. Неоснователни са тези възраженията на касатора, насочени към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата. За да се основе на конкретна приета в хода на съдебното дирене експертиза, съдът е извършил оценъчната дейност по чл. 202 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като е обсъдил заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. Следва да бъде посочено, че несъгласието на страната със заключението на експерта се преодолява по реда на чл. 200, ал. 2, изр. 2 ГПК със задаване на въпроси на вещото лице или с оспорване на заключението по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК. Оспорването на акта, обективиращ специални знания се извършва докато трае изслушването. Последващото оспорване, каквото е направено в настоящи случай с последваща молба, подадена след съдебното заседание, на което е изслушано заключението и на което ответникът не се е явил и не заявил оспорване на експертизата, е преклудирано. Наред с горното настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първостепенния съд за кредитиране на заключението на вещото лице по съдебно – марковата експертиза и недопускане на допълнително заключение, доколкото основното такова е достатъчно пълно и ясно, обосновано и не възникват съмнения за неговата правилност. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника - Патентното ведомство на Република България следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанции в размер на 100 лв., а на ответника - O. S. A. (О. С. А.), Франция - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 750 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,