Решение № 14668 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10059/2013 г.

Решение № 14668 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10059/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калин Куманов Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба на "Аугуст Щорк" КГ, HRA 22321 B със седалище в гр. Берлин, Федерална Република Германия, и адрес на управление "Валдщрасе" 27, представлявано от Аугуст Щорк Фервалтунгсгезелшафт мит бешренктер Хафтунг и Клаус Обервеланд, подадена чрез пълномощника адв. Папазова срещу Решение № 3218 от 06.03.2013 г., постановено по адм. дело № 15489/2012 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на IV-то отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1343/20.11.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-449/2012 г. Постъпила е и частна жалба на "Виктория-Рошманов" ЕООД със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление ж. к."Тракия", бл. 145, вх. Д, ЕИК по Булстат: 115509207, представлявано от Борислав Рошманов, "Автостоп" ООД със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление ул. "Славееви гори" № 11, ЕИК по Булстат: 160100593, представлявано от Димитър Тодоринов, и "Шолен Чиколата Гида Санаии Ве Тиджарет Аноним Ширкети" със седалище и адрес на управление в гр. Газиантеп, Република Турция, 2 Организе Санайи Бъолгеси 83221, джад. №: 28 Шехиткамил, представлявано от Исмаил Чобан и Елиф Чобан, подадена чрез пълномощника адв. Йовков, срещу същото решение, в частта за разноските - относно оставеното без уважение искане на частните жалбоподатели за присъждане на разноски в производството пред КЗК и административното дело. Касаторът формулира оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли да бъде отменено решението на тричленния състав на ВАС и делото да бъде решено по същество с отмяна решението на КЗК, както и присъждане на разноски. Представя писмени доказателства. В с. з. касационният жалбоподател чрез адв. Папазова поддържа жалбата. Представя писмени бележки с развити подробни съображения. Ответниците - "Виктория-Рошманов" ЕООД, "Автостоп" ООД и "Шолен Чиколата Гида Санаии Ве Тиджарет Аноним Ширкети" в подаден писмен отговор чрез пълномощника адв. Йовков поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - "Фортуна-ком" ООД не взема становище по касационната жалба. Частните жалбоподатели навеждат доводи за неоснователното им лишаване от разноски и молят за отмяна на решението в частта за разноските. Представя писмени доказателства. В с. з. касационният жалбоподател чрез адв. Папазова поддържа жалбата. Ответникът по частната жалба - "Аугуст Щорк" КГ в подаден писмен отговор чрез пълномощника адв. Папазова поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Заинтересованата страна - "Фортуна-ком" ООД не взема становище по частната жалба. Комисията за защита на конкуренцията не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира касационната жалба и частната жалба за допустими, подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. По същество жалбите са неоснователни поради следните съображения: С оспореното решение тричленен състав на ВАС, IV-то отделение, е отхвърлил жалбата против Решение № 1343/20.11.2012 г. на КЗК по преписка № КЗК-449/2012 г., с което е установено, че от страна на "Шолен Чиколата Гида Санаии Ве Тиджарет Аноним Ширкети", "Виктория-Рошманов" ЕООД и "Автостоп" ООД не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията. Административният орган е бил сезиран с искане вх. № КЗК-449/16.05.2012 г. от "Аугуст Щорк" КГ срещу "Шолен Чиколата Гида Санаии Ве Тиджарет Аноним Ширкети" и неговите дистрибутори "Виктория-Рошманов" ЕООД и "Автостоп" ООД, в която молителят е твърдял извършена срещу него нелоялна конкуренция, като и поискал прекратяване на нарушението и налагане на санкции за извършителите й. По искането комисията е образувала преписка № КЗК-449/2012 г. Като заинтересована страна по преписката е конституирано "Фортуна-ком" ООД - ексклузивен дистрибутор на изделията на "Аугуст Щорк" КГ за България. По преписката са събрани доказателствата, представени от страните и служебно са изискани такива от Патентното ведомство на Република България. На закрито заседание, проведено на 20.11.2012 г., комисията е приела оспореното пред първоинстанционния съд решение, като е установила поотделно за всеки от ответниците "Шолен Чиколата Гида Санаии Ве Тиджарет Аноним Ширкети", "Виктория-Рошманов" ЕООД и "Автостоп" ООД, че не са извършили нарушения по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 29 ЗЗК; и е оставила без уважение исканията на "Аугуст Щорк КГ", на "Виктория-Рошманов" ЕООД и на "Автостоп" ООД за присъждане на разноските по производството. Решението на КЗК е оспорено пред тричленния съств на ВАС и Съдът е отхвърлил жалбата срещу него, като е оставил без уважение исканията на "Аугуст Щорк" КГ, на "Шолен Чиколата Гида Санаии Ве Тиджарет Аноним Ширкети", на "Виктория-Рошманов" ЕООД и на "Автостоп" ООД, за присъждане на разноски в административното и в съдебното производство. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд се е мотивирал с липса на нарушения по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 29 ЗЗК. Не е споделил поддържаното от жалбоподателя сходство във външния вид на шоколадовите бонбони, в опаковките, както и в техния състав, като по този начин потребителите можели да бъдат заблудени, че шоколадовите бонбони ChocodanТs са произведени от касатора. Съдът е възприел мотивировката на КЗК, че и двата вида шоколадови бонбони се предлагат в картонени кутии, което не позволява визуален контакт на купувача със самия продукт, и по този начин купувачите не могат да бъдат въведени в заблуждение. За най-съществено Съдът е приел наименованието на процесните два продукта - Toffifee и ChocodanТs, които се отличават в звуково, фонетично и смислово отношение, а освен това са изписани с различен, специфичен шрифт и са централно позиционирани в различни части на кутиите. Така постановеното решение от тричленния състав на ВАС, IV-то отделение, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Изключително подробно са описани фактите и изводите на административния орган. Анализиран е съставът и външният вид на бонбоните, външният вид и дизайнерското оформление на опаковките, наименованието на сладкарските продукти, начинът и шрифтът на изписването им. Касационната инстанция намира, че правните изводи на тричленния състав на ВАС намират опора в закона. Съдът правилно е приложил материалния закон. Относно претендираното от "Аугуст Щорк" КГ сходство в състава на двата вида бонбони следва да се има предвид, че такова сходство може да бъде относимо както за процесните, така и за десетки и стотици други видове бонбони от най-различни производители, доколкото именно такива обичайните съставки, от които се приготвят шоколадовите изделия. Да се твърди, че сходството по този признак има за резултат имитация, е несъстоятелно. Относно външния вид на бонбоните правилно е позоваването на съдебната практика, според която определяща за наличието или липсата на имитация е цялостната визия на процесния продук, поради което наличието на сходство не може да обоснове извод за приложимост на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Най-подробно първоинстанционният съд се е занимал цялостния външен изглед на опакования продукт, предмет на изследването за имитация. Касационната инстанция споделя неговия подход, защото непредубеденият клиент, който не е дегустирал определен хранителен продукт, всякога подхожда към покупката, изхождайки от вида на стоката с нейното дизайнерско оформление, още повече като се има предвид, че за търговски цели стоките винаги се предлагат опаковани. Именно от тази позиция следва да се търси евентуална проява на нелоялна конкуренция под формата на имитация. В този ред на мисли дизайнът на потребителските опаковки, наименованието на двата вида шоколадови изделия, начинът и шрифтът на изписването им, както и местоположението на производителското лого, разкриват сериозни разлики, достатъчни да се приеме липса на сходство. Касационният съд напълно споделя изложените от тричленния състав мотиви, поради което не се налага да ги преповтаря. Изводът за правилност на касирания съдебен акт не се променя и при съобразяване на приложеното към касационната жалба Решение № 61/19.02.2013 г. на Патентното ведомство на Република България. На първо място това решение не е от категорията на необжалваемите, а по делото не е доказано същото да е влязло в сила. На следващо място става въпрос за две отделни административни производства, между които липсва връзка на преюдициалност, поради което решението на Патентното ведомство не е от естество да обвързва КЗК. Това е така, защото нормата на чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения дефинира марката като знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Имат се предвид думи, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Следователно предметът на производството пред Патентното ведомство е за правото върху използването на определена търговска марка, която е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена; както и за преценката дали марката е описателна за характеристиките на стоката, за която тази марка е регистрирана. Предмет на производството пред КЗК е наличието или липсата на имитация по смисъла на чл. 35 ЗЗК. На следващо място, тъй като и на двете потребителски опаковки да са изобразени плодове от лешници, прави впечатление, че изображенията в двата вида се различават. На последно място следва да се има предвид, че графичното изображение на двете търговски марки, поставяни върху потребителските опаковки под формата на лого, е напълно различно при двата вида шоколадови изделия, както вече се изясни по-горе. Ето защо от факта, че с разискваното решение Патентното ведомство е заличило действието на международната регистрация на марка ChocodanТs с притежател "Шолен Чиколата Гида Санаии Ве Тиджарет Аноним Ширкети" на територията на Република България, не следва извода, че е доказано реализирането на имитация, а оттук - и на нелоялна конкуренция. Следва да бъде споделен крайният извод на Съда, че марката на искателя не е използвана по начин, който може да доведе до заблуждение и да увреди интересите на конкурентите. Ето защо решението в отхвърлителната част на жалбата срещу акта на КЗК е правилно и законосъобразно и касационната инстанция го оставя в сила. Неоснователна е частната жалба срещу съдебния акт в частта за разноските. В тази част първоинстанционният съд е изложил съобразени със закона мотиви. Действително в АПК не е предвидена възможност Съдът да присъжда разноски за административното производство, поради което правилно такива са били отказани на частните жалбоподатели. Правилно не са им присъдени разноски и за съдебното производство, доколкото не е доказано заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение. Следва да се подчертае, че за доказване на направените разноски както пред тричленния състав на ВАС, така и към частната жалба са представени едни и същи документи на чужд език, които не са преведени на български. От тях не може да се обоснове извод в положителна за частните жалбоподатели насока. И в тази част решението подлежи на оставяне в сила. Съобразно изложеното дотук обжалваното решение не страда от описаните пороци в касационната жалба и в частната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на страните не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,