Решение № 990 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11484/2017 г.

Решение № 990 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11484/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС против решение № 558 от 22.08.2017 г., постановено по адм. д. № 534/2017 г. по описа на Административен съд Х. С обжалваното решение е отменено Решение № 8414/7.04.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на Ф. Ю., гражданка на Афганистан и малолетните й деца, за които е поискала закрила като майка и законен представител - А. Б. Ю., Б. Ю. и А. Б. Ю. е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, а преписката е върната на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне. Касаторът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че не е допуснал нарушения на Закона за закрила на детето и на чл. 8, 9, 22 и 34 от Закона за убежището и бежанците. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорванията срещу Решение № 8414/7.04.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Ответниците - Ф. Ю., А. Б. Ю., Б. Ю. и А. Б. Ю. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 8414/7.04.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на Ф. Ю., гражданка на Афганистан и малолетните й деца, за които е поискала закрила като майка и законен представител - А. Б. Ю., Б. Ю. и А. Б. Ю. е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, а преписката е върната на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне по молбите на посочените лица за предоставяне на статут на бежанци и хуманитарен статут. За да формира крайните си изводи, Административен съд Х. е приел, че в административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно която детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Съдът е изтъкнал още, че издателят на индивидуалния административен акт не е разгледал молбата на жалбоподателката във връзка с молбата на нейния съпруг, за да издаде решение, което да е съобразено и съответно с решението по молбата на другия чл. на семейството й. Дадени са указания при новото разглеждане на молбите на търсещите закрила граждани да се извърши задълбочена и актуална към дата на решението преценка за общественото политическата ситуация в страната им на произход, предвид настъпилите в последните месеци общоизвестни факти на терористични атентати, при които загиналите са основно от цивилното население на Афганистан, с оглед обоснованост на преценката относно предоставяне на хуманитарен статут. Решението е правилно като краен резултат. В хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, за което съдът следи служебно и което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С оглед възрастта на две от децата, приложение е следвало да намери чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, като същите бъдат изслушани. Допуснато е и нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни, нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетните деца, а по време на административното производство не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на горецитираната разпоредба, като е приемал, че същата е императивна по характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административно-производствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. От друга страна, както първоинстанционният съд, така и административният орган не са разгледали и обсъдили в съответствие с другите доказателства по делото, твърденията на Ф. Ю. за отношението към жените в Афганистан. Изложените мотиви по отношение на приложението на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ са свързани единствено с предпоставките на т. 3, но не и с т. 2 от същия текст. Не са обсъдени доводите, че жените в Афганистан разполагат с права само на хартия, на практика са лишени от правото за гласуват, да работят, дори да ходят сами по улиците. В хода на производството е установено, че първият съпруг на жалбоподателката и баща на нейните деца е бил убит и въпреки, че е омъжена отново, това е станало против нейната воля и формално. В решението на касатора обаче не са изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут с оглед факта че е работеща жена, вдовица, която сама е отглеждала три малолетни деца и е омъжена повторно формално именно с оглед липсата на реални права на жените в Афганистан. Като се има предвид лошото отношението към работещите жени, както и че въпреки усилията на правителството, промяната не е благоприятна, то както административният орган, така и първоинстанционният съд е следвало да преценят бежанската история с оглед изложените факти. Като краен резултат, решението на Административен съд Х. е в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, след като е налице съществено нарушение в административното производство. По изложените съображения решението, следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При новото произнасяне административният орган следва да изпълни задълженията си по чл. 15 от Закона за закрила на детето и отново да прецени бежанската история на търсещите закрила, с оглед и актуалната обстановка в Афганистан. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение