Решение № 3216 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2016 г.

Решение № 3216 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Тетевен, представляван от юрк. И., против решение № 65/30.06.2016 г. по адм. д. № 262/2015 г. по описа на Административен съд ловеч с молба за отмяната му като неправилно в частта за отмяна на заповед № 621/28.10.2015 г., претендира разноски. О. М. К. Л., представлявана от адв. В., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната администратина прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С решението в обжалваната му част Административен съд Л., по оспорване на М. К. Л., е отменил като незаконосъобразна заповед № 621/28.10.2015 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2 вр. и. д. кмета на община Тетевен наредил премахване на незаконни строежи - два броя навеси, "навес 1" и "навес 2" в УПИ Х-263 кв. 9а по ЗРП на с. Г. ползвани от собствениците на имота, М. К. С. и Д. К. С. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията /ПРЗУТ/, тъй като строежите като търпими не подлежат на премахване. Решението в обжалваната част е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. От доказателствата по делото, вкл. съдебно-техническа експертиза, приета в съответствие с изискванията на чл. 195 - чл. 203 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК, неоспорена от страните, е установено, че двата навеса, № 1 и № 2, не подлежат на премахване, тъй като са извършени през 1986 г. и са били допустими по нормите на Закона за устройство на територията /ЗТСУ/, правилника за прилатането му и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /ДВ. бр. 69 и 70/1977 г., отм. 26.07.1995 г./ По тези норми се определят като второстепенни стопански постройки, допустими по чл. 119 ППЗТСУ и чл. 118 от Наредба № 5, разположени на страничната регулационна линия в съответствие с изискването на чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5. С оглед начина на трайно ползване на навес № 1, за гараж, разполагането му на улично-регулационната линия към второстепенна улица е допустимо. Касационните доводи за неправилност на решението в обжалваната част са неоснователни. Категорията на строежа е релевантна при преценка валидността на заповедта за премахване на незаконен строеж и правомощие на съда е да изложи мотиви в тази насока независимо дали административния орган се е произнесъл по този въпрос или не. В процедурата по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж становището на главния архитект, че строежът не е търпим има консултативен характер. При съдебното оспорване съдът, при преценка законосъобразността на заповедта, е длъжен да се произнесе по този въпрос въз основа и при съвкупната преценка на доказателствата по делото. В мотивната част на обжалваната заповед съображения относно несъответствие на строежите с предвижданията на подробния устройствен план не са изложени, предвид което е недопустимо въпросът да се поставя едва в касационното производство. Изложеното налага извода, че решението като правилно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв, платено по Договор за правна защита и съдействие от 7.07.2016 г. адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд