Решение № 11189 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2016 г.

Решение № 11189 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 770 от 18.04.2016 г., постановено по адм. д. № 70/2015 г., Административен съд - гр. П., първо отделение, ХIV-ти състав, е отменил ревизионен акт /РА/ № 241204315 от 05.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 460 от 09.05.2013 г. на директор Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта, в която на Т. Б. М. от гр. С. Загора са установени задължения за допълнителни вноски за ДОО в размер на 1 135,60 лв. и лихви от 1 162,02 лв.; вноски за здравно осигуряване в размер на 383,87 лв. и лихви от 211,08 лв. и вноски за ДЗПО в размер на 319,89 лв. и лихви от 327,33 лв., както и в частта за установени по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 10 757,37 лв. до 22 588,82 лв. и съответно законните лихви за разликата над 5 795,03 лв. до 12 420,75 лв. С решението съдът е осъдил Д "ОДОП" - гр. П. да заплати на Т. Б. М. разноски по делото в размер на 1 954,36 лв., а Т. Б. М. да заплати на Д "ОДОП" - гр. П. разноски по делото в размер на 1 046,57 лв. Срещу така постановеното решение, в частта му, в която процесният ревизионен акт е отменен в частта за установени задължения за задължителни осигурителни вноски в размер общо на 1 839,36 лв. и лихви за забава в размер на 1700,43 лв., е подадена касационна жалба от Г. Ж. А., в качеството му на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова по съществото на спора, с което да потвърди оспорения ревизионен акт в тази му част. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба Т. Б. М. чрез своя процесуален представител адв. Р. Момчева взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e не основателна. С решението си Админстративен съд П. е отменил ревизионен акт/РА/ № 241204315 от 05.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 460 от 09.05.2013 г. на директор Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта, в която на Т. Б. М. от гр. С. Загора са установени задължения за допълнителни вноски за ДОО в размер на 1 135,60 лв. и лихви от 1 162,02 лв.; вноски за здравно осигуряване в размер на 383,87 лв. и лихви от 211,08 лв. и вноски за ДЗПО в размер на 319,89 лв. и лихви от 327,33 лв., както и в частта за установени по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 10 757,37 лв. до 22 588,82 лв. и съответно законните лихви за разликата над 5 795,03 лв. до 12 420,75 лв. В частта за задълженията по чл. 48 ЗДДФЛ като необжалвано решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Производството пред първоинстанционният съд се е развило по реда на чл. 226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд - гр. П. № 2938 от 18.12.2013 г., постановено по адм. д. № 1639/2013 г. с решение № 191 от 08.01.2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 3399/2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е проведено при липсата на съществени нарушения на административно-производствените правила, че ревизионният акт е издаден компетентен орган и притежава съответните реквизи. В мотивите на съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на органа по приходите, заради които е прието, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и ревизията е проведена по особения ред, начина на определяне на данъчната основа за отделните данъчни периоди по чл. 122, ал. 2 ДОПК и вида и размера на установените данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. По специално по отношение на последните мотивите на първоинстанционния съд са изложени на стр. 6 и 7 от решението, съответно л. 74 и 75 от делото. Прието е, че нормата на чл. 124а ДОПК е материално-правна и тъй като законодателят не е предвидил обратно действие на същата, същата не може да служи като основание за определяне на данъчни задължения за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Решението на Административен съд - гр. П. в обжалваната му отменителна част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. П. се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че нормите на чл. 122 и сл. ДОПК са материално-правни и нямат обратно действие. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: С тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г., постановено по т. д. № 3/2015 г. на общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд е прието, че разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК, относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Съгласно чл. 130, ал. 2 Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. От данните по делото е видно, че задълженията за задължителни осигурителни вноски на ревизираното лице Т. Б. М. са определени за данъчен период 01.01. - 31.12.2007 г., т. е. преди влизането в сила на нормата на чл. 124а ДОПК, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че в тази си част е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. П., в оспорената му отменителна част, се явява правилно и законосъобразно и не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. П. и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. В писмените бележки на пълномощника на ответницата по касация /които не са подписани/, се претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция, но не са представени доказателства за извършени такива, поради което не следва и да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,