Решение № 8136 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2019 г.

Решение № 8136 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР в редакцията. Образувано е по касационна жалба от С. Иванов от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 502/13.12.2018 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 576/2018 г. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил релевираните от него твърдения и възражения относно липсата на форма и несъотвествието с целта на закона на оспорената Заповед за задържането му. Намира, че са игнорирани събраните свидетелски показания, установяващи абсолютна липса на необходимост от задържането му. Сочи, че заповедта е немотивирана, а единствената причина за задържането му е удобството на разследващите. Акцентира върху липсата на посочено в заповедта фактическо основание за задържането, както и върху допуснато нарушение на процедурно изискване по чл. 72, ал. 9 ЗМВР във вр. с чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. Навежда довод за нарушение на чл. 5, § 1 от ЕКПЧ, изискващ на първо място задържането да е законосъобразно чрез спазване на реда, предвиден в националния закон. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Началник група "Охранителна полиция" в РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново не изразява становище по основателността й. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол от АС- Велико Търново е законосъобразността на Заповед за задържане на лице с рег. № 350 зз-15/14.07.2018 г. на ОДМВР- Велико Търново, издадена от Началник група "Охранителна полиция" в РУ – Стражица при ОД на МВР- Велико Търново, с която е наредено задържане за срок до 24 часа на лицето С. Иванов. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Административното производство е образувано по сигнал, получен чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, получен на 14.07.2018 г. в 20: 05 ч., че лицето Н. А. е системно изнасилвано от баща си С. Иванов от [населено място]. След сигнала, дежурният по ръководство в РУ- Стражица е изпратил полицаи да повикат на разговор С. Иванов, който е отрекъл истинността на информацията по сигнала. Предвид необходимостта от извършването на освидетелстване от съдебен лекар за изясняване на случая и нетрезвото състояние на Иванов, същият е отведен със служебния автомобил на служители от РУ- Стражица до МОБАЛ-Велико Търново. След медицински преглед не са установени видими белези на изнасилване на Н. А.. След доклад на релевантните факти и обстоятелства, дежурният прокурор в РП- Горна Оряховица е разпоредил Н. А. и майка й да бъдат разпитани като свидетели, а С. Иванов да бъде задържан по реда на ЗМВР с цел осигуряването му при необходимост. Иванов е съпроводен до РУ- Горна Оряховица, където в 23 ч. на 14.07.2018 г. е издадена процесната заповед за задържането му. Същата е връчена на задържания срещу подпис и са му били разяснени правата по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Като основание за задържането в заповедта е посочено наличието на данни за извършено престъпление по чл. 149 НК. Задържаното лице е освободено на 15.07.2018 г. в 16. 40 ч, след като според представения дневник за задържани лица е настанен в 0: 10 ч. на 15.07.2018 г. в помещение за задържани лица. В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани трима служители от РУ на МВР – Стражица, имащи непосредствени впечатления от обстоятелствата около процесното задържане. Свидетелят В. Илиев е заявил, че е открил Иванов в дома на негов приятел и го е уведомил да се яви в РУ. Поради видимо нетрезвото му състояние, Илиев му предложил да го откара с патрулния автомобил до РУ- Стражица. След пристигането им там Иванов е превозен до болницата във Велико Търново, а впоследствие до РУ- Горна Оряховица. Свидетелите са разяснили, че след проведената беседа с Н. А. и майка й било изяснено, че става дума за извършени блудствени действия, което, наред с получената информация, че Иванов е издирван от роднини на майката на А. с цел саморазправа, е обусловило решението на инспектор Стефанов за задържането на лицето за 24 часа. Събраните показания са кредитирани от съда като взаимно кореспондиращи по между си и подкрепени от писмените доказателства по делото. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 ЗМВР и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Преценил е още, че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа предвидените в чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗМВР реквизити. Уточнил е, че в заповедта се съдържа фактическо описание на основанието за задържане, формулирано като "има данни за извършено престъпление по чл. 149 НК", а непосочването на точната правна квалификация на деянието чрез отразяването на конкретния общ, привилегирован или по- тежко наказуем състав на деянието не е в правомощията на полицейския орган. За да достигне до извод за материална законосъобразност на заповедта АСВТ е съобразил, че задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН. Тя цели да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Съдът е разяснил, че понятието "данни" по смисъла на ЗМВР следва да се разграничава от понятието " достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК, като в първия случай е необходимо тези данни да обосноват извод, че задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на процесната ПАМ не е нужно да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето. Решаващият състав е приел, че събраните доказателства сочат към установеност на предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Счел е, че след проведеното освидетелстване на малолетната Н. А. и беседа с нея и майка й, са били налице данни, които да дават основание да се предположи, че С. Иванов може да е извършил престъпление или да е съпричастен към него. Въпреки, че тези данни не са подробно посочени в оспорената заповед за задържане, съдът е преценил, че след като те се съдържат в друг представен по делото документ - докладна записка № 350 р-5824/16.07.2018 г., изготвена от издалия заповедта полицейски служител, то са постигнати целите, които законодателят е преследва с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове. Посочил е още, че събраните гласни доказателства също потвърждават наличието на данни за извършено престъпление по чл. 149 от НК и моментът на установяването им с достатъчна за целите на административното производство степен на достоверност. Съдът е преценил като неоснователни и оплакванията за несъответствие на административния акт с целта на закона. Приел е, че целта на задържането е било от Иванов да бъдат снети обяснения, както и да бъде осуетена възможността той да извърши друго престъпление. В обобщение е достигнал до извода, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, с оглед на което е жалбата срещу него следва да се отхвърли. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. Несподелима е тезата на касатора, че в случая не е установено наличието на предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържането под стража на С. Иванов. При подадения изричен сигнал и получената информация при последващата беседа с Н. А. и майка й правилно първоинстанционният съд е приел, че са били налице данни, които да дават основание да се предположи, че Иванов може да е извършил престъпление или да е съпричастен към него. В унисон с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд на Република България решаващият състав обосновано е съобразил, че в случая мотивите за издаването на заповедта са допълнително изложени в Докладна записка № 350 р-5824/16.07.2018 г., изготвена от издалия заповедта полицейски служител, преди подаването на жалбата, с оглед на което актът е мотивиран. Ирелевантни за преценката на законосъобразността на оспорената заповед са наведените доводи за нарушаване на процедурното изискване на чл. 72, ал. 9 във вр. с чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. От една страна, съображенията на касатора са свързани с изпълнението на оспорената заповед, а не със законосъобразността й, а от друга – само по себе си нарушаването на сочените процедурни изисквания не може да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не рефлектира по никакъв начин върху формираната в предходен момент от административния орган крайна воля за налагането на процесната ПАМ. Неоснователни са доводите, че с оспорената заповед е нарушен чл. 5 от КЗПЧОС. Съгласно § 1 от същия, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона Съобразно б. "c" от него, допустимо ограничение на посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Тъй като процесният административен акт е обоснован с наличието на посочените в цитираните разпоредби на ЕКЗПЧОС обстоятелства, то с налагането на коментираната ПАМ не е допуснато нарушение на разпоредбите на Конвенцията. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение