Решение № 7072 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9384/2012 г.

Решение № 7072 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9384/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Стоян Александров Гикински против решение № 754 от 22.05.2012 г. по адм. дело № 157/2012 г. на Административен съд Благоевград. В жалбата се мотивира отменителното основание на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна - кмета на Община Благоевград, представляван в съдебното заседание от юрк. Чорбаджийска оспорва касационната жалба, като счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил предявения иск от касатора с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против община Благоевград за заплащане на имуществени вреди в размер на 3 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел, че исковата претенция е неоснователна тъй като жалбоподателят не е доказал наличието на вреди, които да са в причинна връзка с незаконосъобразния акт - отказ от гл. архитект на община Благоевград с № 50/02.07.2010 г. Приел е също така, че и двете експертизи, назначени в хода на съдебното производство, установяват настъпили вреди при условията на вероятност, а вероятностите в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са изключени. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните, като правилно е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въз основа установената фактическа обстановка е направил обосновани правни изводи които изцяло се споделят от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касаторът твърди претърпени вреди, вследствие незаконосъобразния отказ на гл. архитект на община Благоевград, изразяващи се в пропуснати ползи от дохода, който би реализирал, ако е изградил обекта. Размерът на имуществените вреди на стойност 3 000 лв. е изчислил като неполучен наем за периода от 27.12.2010 г. - когато влиза в сила решение № 771 по адм. дело № 604/2010 г. на АС Благоевград - до датата на предявяване на исковата претенция. Тези изводи не могат да бъдат подкрепени. За да се приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва несъмнено да бъдат доказани както настъпилата вреда от незаконния акт на административния орган, така и наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд. Касаторът не е представил каквито и да е доказателства, които да подкрепят твърденията му за пропуснати ползи, съответно за причинени имуществени вреди. Относителността на заключението на вещото лице също дава основание да се смята, че единствено може да се гадае за това в какъв срок е могъл да бъде монтиран обекта, дали веднага е щял да бъде отдаден под наем и на каква цена. Ето защо първоинстанционният съд е направил верен извод за липса на предпоставките за приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като по този начин е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение