Решение № 10617 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Янев, срещу Решение 1061/12.05.2025 г., постановено по адм. д. 201/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали (АС- Кърджали), с което, по жалбата на Караколева Строй ЕООД, ЕИК 204269740, гр. Кърджали, [улица], представлявано от управителя З. К., е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16000923003363-091-001/05.02.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 182/24.04.2024 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 397 226,18 лв., с лихви за забава в размер на 183 816,63 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК чието осъществяване се аргументира с пропуск на АС - Кърджали да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане деловодните разноски, включващи държавна такса 1700 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 27891,71 лв. Възразява се за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, Караколева Строй ЕООД, чрез адв. Миков, в писмен отговор оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на 28 910 лв. деловодни разноски за тази инстанция. Възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултското възнаграждение. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна. Пред АС - Кърджали е оспорен РА Р-16000923003363-091-001/05.02.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 182/24.04.2024 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който в тежест на Караколева Строй ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 397 226,18 лв., с лихви за забава в размер на 183 816,63 лв. Административен съд - Кърджали е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Според фактическите установявания на инстанцията по същество ревизираният e изпълнител по договори, сключени с възложителите Аква Леново ООД (обект Козеферма за 1 000 кози в обл. Кърджали, общ. Черноочене, [населено място], м. Градището и изграждане на торови площадки в обекта); Топ Строй 777 ЕООД (обект Къща за гости със зала за хранене и басейн ; Ж. Т. (ремонт на апартамент в гр. Кърджали, [жк]). Част от СМР по тях са възлагани на Банкбул ЕООД, Флп Боув ЕООД и Томино ЕООД. Приходните органи акцентирали върху задължението на изпълнителите по всеки от договорите за СМР да осигури строителните материали и механизацията, доказателства за което не са представени по отношение на първите две дружества. Отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите с предмет СМР е аргументиран с непредставяне на доказателства, позволяващи пълна индивидуализация на договореното, вкл. вложени материали и приемо-предаването на резултата от извършената услуга, липсата на данни за формиране на нейната стойност и невъзможността да се индивидуализират служителите, престирали труд на всеки от обектите. По фактурите за доставка на стоки е приета недоказаност доставките поради липсата на данни за тяхното складиране и превоз. За да обоснове извод за противоречие на РА с материалния закон по първата група доставки, АС - Кърджали е ценил заключението на СТЕ, според което резултатът от описаните във фактурите СМР е наличен, в съвкупност с договорите за СМР и счетоводните записвания при получателя. За доказани е приел и доставките на стоки, позовавайки се на заключението по ССчЕ, според което доставчиците са разполагали със строителните материали. Обобщил е, че в своята съвкупност събраните доказателства установяват както предаването на фактическата власт върху стоките от доставчиците на получателя, така и престирането на резултата от изпълнените СМР. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателен е касационният довод, че то не съдържа мотиви със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК във вр. с § 2 ДОПК относно фактите по делото, фактическите и правни основания на РА и становищата на страните. Тяхното отсъствие препятства осъществяването на касационния контрол и представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, за да има право да приспадне дължимия или платен ДДС, данъчно задълженото лице следва да е получило облагаема доставка на стока или услуга, във връзка с която дължи или е платило този данък, и да използва тези стоки или услуги за следващите си облагаеми доставки. В изпълнение на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС получателят по доставката следва да притежава фактура или други документи към нея, в която стоките или услугите са индивидуализирани в достатъчна степен, за да е възможна проверката относно наличието на посочените материалноправни предпоставки (в този смисъл са решенията на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, т. 36 и от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 30). В изпълнение на задължението си по чл. 123, ал. 1 ЗДДС той следва да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване задълженията му по този закон (в този смисъл и т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft, Pеter Dаvid). Отново според решенията на СЕС по тълкуване на чл. 168, б. а) от Директива 2006/112 съдът е длъжен в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали жалбоподателят може да упражни право на приспадане по процесните доставки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, т. 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, т. 32, Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, т. 57). За целите на тази преценка той може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи (Решение от 18 юли 2013 г. по дело Евита - К, C-78/12, т. 38). Следователно, без да бъдат обсъдени представените от ревизирания доказателства, целящи да докажат предоставянето на услугите или предаването на стоките, не може да се обоснове извод за наличието на посочените материалноправни предпоставки, само със счетоводното отразяване на фактурите в счетоводството му и в счетоводствата на доставчиците и заплащането на възнаграждението за доставките. По силата на чл. 51 ДОПК, но и на чл. 182 ГПК, приложим субсидиарно, вписвания в счетоводни книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са ги водили, но те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Правото на приспадане на данъчен кредит при доставка на услуга възниква с реалното изпълнение на услугата, резултатът от която следва да е налице при получателя. АС - Кърджали не е обсъдил всички представени от ревизирания доказателства за изпълнение на строително-монтажните дейности (фактури, договори за изпълнение на СМР, протоколи, количествено-стойностни сметки за завършени СМР) и не е обосновал извод съпътстващите доказателства установяват ли предметът на доставката влагане на труд, материали, консумативи, ползване на техника и т. н. Решението не съдържа фактически и правни изводи по отношение на издадените от Банкбул ЕООД фактури 0000000588/30.12.2019 г. и 0000000727/27.10.2020 г. с предмет извършена услуга , 0000000686/05.08.2020 г. с предмет аванс по договор услуга . АС Кърджали не е дал отговор на спорния въпрос към кой договор се отнасят тези фактури, какво е съдържанието на услугата, наличен ли е резултатът от нея. Игнорирани от инстанцията по същество са и експертните констатации в иначе цененото заключение на ССчЕ, че не се установява доставка на строителни материали по конкретни позиции съгласно количествено-стойностните сметки. В допълнителното заключение на тази експертиза са разгледани значителни количества закупено гориво с предназначение строителните машини, но не се сочи каква механизация е използвана. Заключенията на приетите експертизи не са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства, които не са отнесени към отделните доставчици и обекти, в които са изпълнени СМР и на които са доставени стоките (бетон, пясък, плочки, строителни материали и др.) Тези обстоятелства са в корелация с верността съпътстващите частни документи, чието съдържание не се ползва с обвързваща доказателствена сила и следва да бъде преценено от съда. Както бе посочено, ако предпоставките за надлежно упражняване на правото на данъчен кредит не са доказани от жалбоподателя, то следва да бъде отречено, но дори и когато са доказани, съдът дължи обсъждане на наведените от приходните органи факти и обстоятелства и да формира преценка представляват ли те обективни данни за наличието на данъчна измама, извършена от самото данъчнозадължено лице, или от друг участник по веригата от доставки, за която то е знаело или е било длъжно да знае. При така изложените съображения настоящият касационен състав приема, че първоинстанционното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Кърджали, при което да се разграничат спорните фактури и техните издатели, да се обсъдят конкретно представените към всяка една от тях съпътстващи доказателства заедно със заключенията на ССчЕ и СТЕ, като се изложат съображения относно тяхната обективност и достоверност. Въз основа на дължимия съвкупен анализ на всички събрани доказателства и следващите от тях фактически изводи решаващият състав следва да формира своите правни доводи за разрешаването на спора между страните относно законосъобразността на оспорения РА. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. последно във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение