Решение № 13761 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7420/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. Й., чрез процесуалния му представител адв. К. Чакова, против решение 2953 от 07 май 2024 г., постановено по адм. д. 1118/2024 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Е. К. Й., срещу заповед 513з-12313/11 декември 2023 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността старши полицай в група Охрана на обекти на вододовеждащи съоръжения на Охрана на обекти на Софийска вода АД към отдел Охранителна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Административният акт съдържа, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани установените неправомерни действия от страна на Й. дните, през които не се я явил на работа. В заповедта изрично е направено позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат, поради което административният акт е издаден в съответствие с предписаната от закона форма и правото на защита жалбоподателя не е нарушено. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно производство със заповед рег. 513з-3417/12 април 2023 г., съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и с правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. ДРО извършва проверка, събира доказателствата и оценява същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея, както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. ДРО изготвя и становище. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 ЗМВР. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на органа, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и относими за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Изводът на съда за доказаност на извършено дисциплинарно нарушение от младши инспектор Е. Й., което обуславя налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание - уволнение е в съответствие с материалния закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не води до необоснованост на съдебното решение. Неоснователни са доводите, изложени от касационния жалбоподател, че оспорената заповед е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 2 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две година от извършването му. А съгласно ал. 3 сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган чл. 196, ал. 2 ЗМВР. В конкретния случай установяването на нарушението е станало най-рано на 11 октомври 2023 г., когато материалите от административното производство, включително обобщена справка рег. 513р- 99543/11 октомври 2023 г. са постъпили при директора на СДВР. Становището на ДРО е постъпило при ДНО на 12 октомври 2023 г. Считано от тази дата двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание изтича на 12 декември 2023 г. Оспорената заповед е издадена на 11 декември 2023 г. поради което наказанието е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 196 ЗМВР, с оглед на което са неоснователни сочените от касатора доводи в обратен смисъл. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че от страна на жалбоподателя е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа без уважителни причини в повече от два последователни работни дни, с което е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР, предвиждащ налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което, съгласно чл. 221, ал. 2, изречение второ, АПК, касационната инстанция препраща към тях. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да плати направените разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав