Решение № 3727 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12530/2011 г.

Решение № 3727 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12530/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Варна, против решение № 1826/15.07.2011 г., постановено по адм. дело № 845/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - кметът на община Каварна, чрез пълномощника си адв. Величков оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Подробни съображения са развити в писмена защита. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът - "Титан Чистота" ООД, гр. София, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Според касационната инстанция жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: С първоинстанционното решение, по жалба на кмета на община Каварна, е отменена заповед № 132/16.07.2009 г. на директора на РИОСВ гр. Варна, с която е наредено да бъде преустановена експлоатацията на "Общинско депо за неопасни отпадъци" гр. Каварна, с оператор "Титан Чистота" ООД и да се предприемат мерки за закриване и рекултивация на депото, находящо се в м. "Хаджи Димитър" с площ от 99 дка. За да отмени административния акт, съдът е приел, че същият е издаден в противоречие с нормите на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Наредбата). Посочените в заповедта правни основания за издаването й са взаимно изключващи се. От една страна органът се е позовал на норми, регламентиращи налагането на принудителни административни мерки - чл. 158, т. 3 и 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО във вр. с чл. 100 от ЗУО, а от друга страна и на правното основание на чл. 42, ал. 1, т. 3 от Наредбата и § 5, ал. 6 от ПЗР на същата, уреждащи закриване на депата за отпадъци. В правомощията на директора на РИОСВ е или да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка (спиране дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците; спиране експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци) или да закрие депото при наличие на законоустановените условия за това. От фактическите основания и разпоредителната част на административния акт обаче не може да се направи категоричен извод дали органът е наложил принудителна административна мярка или е постановил закриване на депото и рекултивацията му. Разпореждането да се предприемат мерки за закриване и рекултивация на депото, предвидени в Плана за привеждане на депото в съответствие с нормативно установените изисквания, утвърден с решение на РИОСВ от 2005 г., не е конкретизирано. Не става ясно в какво следва да се изразяват мерките, които дружеството е задължено да предприеме, като актът е адресиран до кмета на Община Каварна, която е собственик на депото, а същевременно неговото изпълнение е възложено на управителя на дружеството, оператор на депото. Изложените фактически обстоятелства за издаване на заповедта не обосновават налагането на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО във вр. чл. 158, т. 3 и 4 от ЗООС. Съгласно последните две норми директорите на РИОСВ прилагат принудителни административни мерки в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората; предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. В оспорената заповед не са изложени каквито и да било фактически обстоятелства, сочещи на наличие на хипотезите на цитираните норми. Не са налице и хипотезите на чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от специалния закон - ЗУО, тъй като същите са относими към налагане на друг вид принудителна административна мярка, но не и преустановяване на експлоатацията на депо за неопасни отпадъци и предприемане на мерки за неговото закриване и рекултивация. Неясно формулираната воля на административния орган, както и липсата на мотиви води до незаконосъобразност на административния акт, както правилно е счел АС - Варна. В случая е налице позоваване и на чл. 42, ал. 1, т. 3 от Наредбата, съгласно който процедурата за закриване на депо започва, когато компетентният орган се е произнесъл с мотивирано решение за закриване на депото. Не са изложени конкретни основания за закриване на депото, липсва и разпореждане в тази насока. Преустановяване експлоатацията на депото и предприемане на мерки за неговото закриване не е равнозначно на разпореждане за закриване на депото по предвидения за това в закона ред. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, поради което РИОСВ - Варна следва да се осъди да заплати на община Каварна сумата 250 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, пето отделение,