Решение № 201 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 727/2008 г.

Решение № 201 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 727/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на Д. В. Д. от гр. С. срещу въззивно решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 1720/2006 г. на Софийския градски съд, IIд г. о. в уважителната му част. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно, поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С решение от 21.02.2006 г., постановено по гр. д. № 4463/2004 г. на Софийския районен съд, 30 с-в, е признато за установено по иска на Д. С. Д. срещу Д. В. Д. с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), че ищцата е собственик на 258 кв. м., представляващи част УПИ * от кв.114 по плана на София, м."Банкя-IV" ч. с площ от 1250 кв. м. и оцветени в жълто на скицата към съдебно-техническата експертиза - неразделна част от решението. Със същото решение е отхвърлен иска на Д. Д. срещу Д. Д. с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на оградата между УV-1017 от кв.114 по плана на гр. Б. и имот пл. № 1* и е осъдил ответника да заплати на ищцата на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 500 лв., като е отхвърлил иска за периода от 1.10.2002 г. до 22.11.2002 г. и от 16.04.2004 г. до 26.04.2004 г. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на районния съд в частта, с която искът по чл. 59 ЗЗД е уважен за сумата над 346 лв. за периода 22.11.2002 г.-16.04.2004 г. и вместо него е отхвърлил този иск за разликата от 346 лв. до 500 лв. В останалата му уважителна част първоинстанционното решение е оставено в сила. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 154/92 г. Д. Д. и съпругата му Л. Д. са закупили дворно място с площ от 1136кв. м., съставляващо имот пл. № 1* от кв.114 по плана на гр. Б., заедно с построената в него масивна сграда, а с нот. акт № 15/2001 г. Д. Д. е закупила съседния урегулиран поземлен имот IV-1017 от кв.114 с площ от 1250 кв. м. Спорните 258 кв. м. са част от имота на ищцата в първоинстанционното производство и са ползвани от ответника през посочения период без основание, поради което е прието, че предпоставките за уважаване на обективно съединените искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 59 ЗЗД са налице, а възражението на ответника за придобиване на тези 258 кв. м. от УПИ * по давност е прието за неоснователно. С протоколно определение от 10.11.2006 г. въззивният съд е отменил определението си от 2.06.2006 г. за конституиране на съпругата на ответника Л като страна по делото, излагайки съображения, че при позитивно решение тя би била обвързана от него и би могла да поиска неговата отмяна по реда на чл. 231 ГПК (отм.). Решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено при неучастие в процеса на необходим /задължителен/ другар - съпругата на касатора. Това е така, тъй като съвместната собственост при съпружеската имуществена общност налага съвместна процесуална легитимация по искове за собственост, предявени от или срещу съпрузите, при положение, че то следва да бъде еднакво и за двамата съпрузи. Или след като по делото е установено, че ответникът по установителния иск за собственост от 1985 г. има сключен брак с Л. Д., решението е следвало да бъде постановено и при участието на същата като страна. В този случай градският съд е следвало да процедира съобразно дадените в дадените в ТР № 1/2000 г., т. 17 на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, а именно да конституира съпругата на ответника като главна страна и да повтори спрямо нея процесуалните действия, извършени от първата инстанция без нейно участие, след което да разгледа и реши делото по същество. Като не е сторил това въззивният съд е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл. 218ж, ал. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.) в обжалваната му част, с която е са уважени установителния иск за собственост и обусловения от него иск по чл. 59 ЗЗД, а делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.