Решение № 8203 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4106/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена от юрк. П. Тодорова, срещу Решение 4434/04.07.2023 г., постановено по адм. дело 3674/2022 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След установяванията на органите по приходите в хода на ревизията и при административното обжалване, касаторът изразява несъгласие с правното заключение на съда по същество. Аргументът е, че в националната правна уредба не е познат институтът на семейното подоходно облагане, поради което и критериите по чл. 122, ал. 2 ДОПК са относими само за ревизирания субект. Отправя молба за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и платената държавна такса за касационно обжалване, съгласно представен списък на разноски. Ответната страна Т. Т., чрез процесуалния си представител адв. Вл. Иванов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 15.04.2024 г. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на сочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и обсъди наведените касационни основания, както и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт (РА) Р-22220420007778-091-001/28.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в изменената част с Решение 37/07.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Т. Т. при ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК е установен резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2014 г. в размер на 6 247,25 лв., ведно със съответните лихви. От фактическа страна в решението са отбелязани приобщените с протокол от 19.04.2021 г. доказателства от предходна проверка и изяснените факти във връзка с данъчния статус на РЛ. Съгласно констатациите на органите по приходите, за процесните периоди жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и данъчно задължено по чл. 6 ЗДДФЛ за придобитите доходи от източници в България и чужбина. При анализ на имущественото състояние на Т. Т. ревизиращите са достигнали до извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, изразяващи се в несъответствие между декларираните и/или получени приходи/доходи и извършените разходи от физическото лице. В хода на ревизията са връчени уведомления по чл. 124, ал. 1 ДОПК и чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК от 22.02.2021 г. за констатираните обстоятелства. Въз основа на тях РЛ е било надлежно уведомено, че производството е по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 и сл. ДОПК. Предложенията за установяване на задължения са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22220420007778-092-001/26.04.2021 г. На 21.06.2021 г. адресатът е депозирал възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу доклада, но същото е прието за неоснователно при издаването на процесния РА. Съгласно приетото в Решение 37/07.01.2022 г. на ДД ОДОП София, размерът на задължението за довнасяне е изменен от 12 446,16 лв. на 4 060,16 лв. и съответни лихви за просрочие. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието като част от доказателствения материал в с.з. на 28.03.2023 г., без възражения от страните. От отговорите на експертизата става ясно, че при съобразяване на приходите и разходите на жалбоподателя и неговата съпруга е налице крайно разполагаемо салдо за периода 2014 г. в размер на 63 608,05 лв. От правна страна в съдебното решение е прието, че оспореният РА е валиден като издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК и изготвен в предвидената в чл. 120 ДОПК форма. Актът е подписан с валидни КЕП на издателите и мотивиран от РД, където са поместени фактическите констатации и съображенията на ревизиращия екип. Първоинстанционният съд е разгледал оплакванията на жалбоподателя по същество и е обосновал извод за незаконосъобразност на РА. Редом с мотивите по тълкуването на приложимите разпоредби от ЗДДФЛ и чл. 122-124 ДОПК, решаващият съд е свел правния спор до преценката на твърденията на органите по приходите за недостиг на финансови средства от 40 601,55 лв. за 2014 г. Тъй като възражения по разходната част на паричния поток не са направени, предмет на обсъждане са изцяло данните и доказателствата за всички постъпили средства в семейството на Т. Т. и съпругата му. Изводите в Решение 37/07.01.2022 г. на ДД ОДОП София за разполагаема наличност от 137 621,20 лв. към 01.01.2014 г. при всеки от съпрузите и отговорите по ССЕ са достатъчни, за да бъдат отречени твърдените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Така постановеното решение от Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на правния спор не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Доводите на страните, релевантните факти и събраните доказателства в хода на административния и съдебния процес са обсъдени в тяхната взаимовръзка, в резултат на което решаващият съд е мотивирал надлежно крайното заключение за незаконосъобразност на процесния РА. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Единствено при наличие на някое от обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа. За тази цел основанията за преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК следва да са безспорно установени, което в случая не е изпълнено. Неправилното извършване на ревизията по особения ред води до неприложимост на оборимата презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК е на органите по приходите при условията на пълно и главно доказване, което е изведено и спазено стриктно от първоинстанционния съд. Правилно е крайното заключение на съда за недоказаност на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Декларативното изявление в касационната жалба, че националната правна уредба не познава института на семейното подоходно облагане, е верен сам по себе си, но се използва извън контекста на безспорно изяснените факти по делото. Същото не води до противоположен извод относно причината за извършване на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК. Императивното изискване на чл. 122, ал. 2 ДОПК е при определяне на основата за облагане с данъци органът по приходите да вземе предвид всички относими обстоятелства сред изброените в т. 1-16, независимо дали са утежняващи или облагоприятстващи за данъчния статус на субекта. Изрично чл. 122, ал. 2, т. 16 сочи, че при издаването на РА се вземат предвид всички други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата. В случая това правило е игнорирано напълно при издаването на РА и частично с Решение 37/07.01.2022 г. на ДД ОДОП София (стр. 7-8 от него). За това свидетелства неоснователното изключване на доходите и разполагаемите средства при съпругата - М.Т. към 31.12.2014 г. от обхвата на СИО. Абсурдно е да се твърди, че данъчният закон предвижда отклонение от режима на СИО и преурежда отношенията между съпрузите. Горното се потвърждава от издадените РД Р-2222042000777-092-001/26.04.2021 г., РА Р-2222042000777-091-001/05.07.2021 г., както и Решение 37/07.01.2022 г. на ДД ОДОП София. След проверка на заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Заключението на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, е налице основание за препратка към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяната на процесния административен акт. При крайния изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна, а процесуалният представител на ответника изрично е заявил в съдебно заседание, че не претендира разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,