Решение № 11443 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14161/2015 г.

Решение № 11443 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14161/2015 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Б., против решение № 1590 от 28.10.2015 г., постановено по адм. дело № 324 по описа за 2015 г. на Административен съд - Б., с което е отменено решение № Б-8/08.04.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - Б. и е постановено връщане на преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 3 и чл. 61 - чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004 г.). О. П. П. Д. от гр. С., обл. Б., е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Б. е решение № Б-8 от 08.04.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Б. и потвърденото с него разпореждане № 011-01-46-3 от 10.03.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на П. П. Д. от гр. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 13.11.2013 г. - 12.05.2014 г., в частта за определения дневен размер от 23.45 лв., изчислен върху максималния за страната осигурителен доход. За да отмени оспорения акт и върне преписката на административния орган за ново произнасяне, Административен съд - Б. е приел, че при определяне на размера на паричното обезщетение за безработица следва да бъдат приложени разпоредбите на Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004. По отношение на жалбоподателя, който е български гражданин и гражданин на държава-членка на ЕС, Регламент № 883/2004 г. намира пряко приложение и има приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националното законодателство (чл. 3, § 1, б. "з"). Съгласно чл. 62, § 1 от регламента при изчисляване на обезщетението се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получени при последната работа по трудово правоотношение. Целта на социалното осигуряване е получаването на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие. Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за неправилно прилагане на европейското законодателство в областта на координацията на системите за социална сигурност се преценяват като неоснователни. Правото на парично обезщетение за безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: Фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин. Представено е писмо от 21.01.2012 г. на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при ЦУ на НОИ, потвърждаващо, че към 13.11.2013 г. лицето е осигурявано във Великобритания за периоди от 12.05.2012 г. до 22.11.2012 г. и от 25.03.2013 г. до 12.11.2013 г. За периода 07.04.2013 г. - 12.11.2013 г. осигурителният доход е в размер на 1694.25 паунда месечно (3 922.88 лв.). Установените по делото факти във връзка с осигуряването на лицето в друга страна - членка на Европейския съюз не попадат в хипотезиса на разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО, която е приложима при определяне на осигурителния доход за време, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Р. Б. е страна. Предвидено е да се взема предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. В случая са приложими не клаузите на международен договор, по който Р. Б. е страна, а разпоредбите на европейското право. С чл. 54б, ал. 1 от КСО е предвидено при изчисляване на дневното парично обезщетение да се взема предвид среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Съгласно дадените от министъра на труда и социалната политика указания № РД06-7/03.06.2014 г. при наличие на хипотезата на чл. 65, § 5 от Регламент 883/2004 г. осигурителният доход, от който се изчислява обезщетението, се намалява до максималния осигурителен доход за България. В настоящия случай придобитият от ответника осигурителен доход в друга страна - членка на ЕС е по-висок от максималния осигурителен доход за България. На основание чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност при изчисляване на обезщетението компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В § 3 на чл. 62 е предвидено, че за безработно лице, обхванато от чл. 65, § 5, буква а, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. По отношение на ответника по касация се има предвид осигурителният доход, получаван от него при последната му работа през последните 24 месеца при прилагане на законодателството на друга държава-членка. В същата насока е съдебната практика, възприета с решение № 3398 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2014 г., VI о., решение № 2191 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12262/2014 г., VI о., решение № 3712 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15224/2013 г., VI о. и др. Като е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, Административен съд - Б. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,