Решение № 13288 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14205/2017 г.

Решение № 13288 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14205/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 1668 от 13.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1852/2017 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Кумакс Агро" ЕООД, ЕИК 123750179, против ревизионен акт (РА) № Р-16002416008572-091-001/15.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 304/29.05.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив. Присъдени са разноски в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП при условията на чл. 161, ал. 1, предл. 3 ДОПК. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Кумакс Агро" ЕООД, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на тезата, че неправилно органите по приходите и съдът са приели, че неплатените в законоустановения срок публични задължения са такива подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), тъй като не е налице редовно връчена покана за доброволно изпълнение, по която да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Пловдив и вместо него постанови друго такова, с което да отмени РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, в представен писмен отговор чрез процесуален представител възразява срещу основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В хода на ревизията е установено, че за ревизирания период 2015 г. "Кумакс Агро" ЕООД е ползвало данъчно облекчение под формата на преотстъпен данък за извършваната производствена дейност на основание чл. 189б ЗКПО, в качеството си на регистриран земеделски производител. С решението си Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-16002416008572-091-001/15.03.2017 г. в частта на непризнатия деклариран и преотстъпен корпоративен данък в размер на 18 237, 31 лв. за 2015 г. и са начислени съответни лихви в размер на 1 768, 65 лв. Съдът е мотивирал извод, че РА в тази част е издаден при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви, включващи подробно описание на фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за непризнатия деклариран и преотстъпен корпоративен данък, събраните доказателства в хода на делото, тълкуване на материалния закон и правни изводи. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА в тази част и неоснователност на жалбата. В касационната жалба на "Кумакс Агро" ЕООД се правят оплаквания за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд, че декларираните задължения за осигурителни вноски за м. 11. 2015 г. в размер на 905, 28 лв. и данък върху дохода на лицата по трудово правоотношение за м. 10. 2015 г. в размер на 296, 72 лв., дължими до 28.12.2015 г. и напълно погасени на 07.01.2016 г., представляват подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Според касатора тези задължения биха подлежали на принудително изпълнение едва след връчването на покана за доброволно изпълнение и изтичане на срока по нея за доброволно плащане. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направеното от първоинстанционния съд тълкуване на закона относно понятието "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения" по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО е правилно. По делото не е имало спор по фактите. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя изводите на решаващия административен съд, че за да се приложи разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО не е необходимо да е налице покана за доброволно изпълнение, срокът за доброволно изпълнение по която да е изтекъл. Наличието на неплатени публични задължения и/или лихви към 31 декември на съответната година означава, че са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Установено е безспорно по делото, че към 31 декември на съответната ревизирана година "Кумакс Агро" ЕООД има непогасени задължения по декларация обр. 6 – ДОД, ДОО, ЗО и ДЗПО и лихви към тази дата. Данъчните норми, като част от публичното право не подлежат на разширително тълкуване, а следва да се прилагат стриктно. Независимо кое тълкуване ще се приложи систематическо, граматическо или логическо, относно разпоредбата на чл. 167 ЗКПО, то като подлежащи на принудително изпълнение публични задължения не се определят тези, за които е започнало производство по принудително изпълнение, респ. да е изпратена покана за доброволно изпълнение. Законодателят не е обвързал наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични вземания със започнало вече производство по принудително изпълнение, т. е. за тяхното събиране, в какъвто смисъл са изложените от касатора възражения. Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения означава те да са изискуеми. В този смисъл без всякакво значение е дали задълженото лице е получило от публичния изпълнител покана по чл. 182 ДОПК за доброволно плащане, която представлява предварителния етап за пристъпване към принудителното събиране на задълженията. При положение, че е налице изпълнително основание, каквото съгласно чл. 209, ал. 2 ДОПК представлява декларация обр. 6 – ДОД, ДОО, ЗО и ДЗПО и в която дружеството е посочило в какви размери дължи публични задължения и след като тези задължения са изискуеми, то по смисъла на чл. 167 ЗКПО те представляват подлежащи и на изпълнение. Преобладаващата съдебна практика на ВАС е именно в този смисъл, поради което цитираните в касационната жалба решения представляват изоставено становище, което не се споделя от настоящия съдебен състав. При този изход на процеса "Кумакс Агро" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Д"ОДОП" - Пловдив разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 807, 75 лв., определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,