Решение № 9052 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10933/2012 г.

Решение № 9052 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10933/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и чужденците /ЗУБ/. Образувано е по касационната жалба на Али Хамид Шахуд, гражданин на Ирак, гр. София, ул. "Монтевидео" № 21А, стая 612, против решение № 4043 от 13.07.2012 г. постановено по адм. дело № 5239/2012 г. на Административен съд София-град. В жалбата се подържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са и подробни доводи свързани със съществото със спора. Счита се, че Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария, а в последствие и административния съд са направили неправилни изводи относно обстановката в Ирак и възможността чужденеца да се завърне безопасно там. Моли се отмяната на съдебното решение и решението на ДАБ при МС и да се върне делото във вид на преписка на административния орган за произнасяне. Касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Желев, като подържат жалбата по изложените в нея основания. Навеждат доводи за това, че обстановката в Ирак е сложна и тежка. Освен това искат да се вземе предвид личните основания за преследване на касатора, поради връзката му с неомъжена девойка в следствие на което го грози лично отмъщение. Ответната страна-председателя на Държавната агенция за бежанците се представлява от юрк. Кулинова, която оспорва жалбата и твърди правилност на съдебното решение. Представя справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Ирак. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като постановено при правилното приложение на материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд, настоящия съдебен състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд, в производство по чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата на Али Хамид Шахуд срещу решение № 308 от 7.05.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Шахуд срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът, давайки подробен анализ с оглед теорията и съдебната практика на понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на Шахуд не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Шахуд на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на решаващия съд. Правилно административния съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от Шахуд факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на решаващия съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Шахуд за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора за това, че, ако в държавата му по произход нямаше война и имаше мир, той не би стоял години извън родината си и би се прибрал при близките си. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Ирак на фона на това, описано в предходните официални справки. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква " д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична. Ноторни са многобройните дела на лица от Ирак, търсещи закрила и съдебната практика на административните съдилища по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО е постоянна. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. В тази връзка всеки решаващ орган или съд, следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Южен Ирак, гр. Кербала и гр. Хелле, от където идва Шахуд, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Относно заявеното обстоятелство, касационния жалбоподател, че е преследван от роднина на жена, с която е имал интимна връзка, съдът правилно е приел, че това обстоятелство е от личен характер. В тази връзка административния съд аргументирано е разграничил понятията "убийство на честта" и "кръвно отмъщение" и че случая не попада в нито една от двете хипотези за предоставяне на закрила. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на решаващия съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение