Решение № 2207 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници,чрез юрк. Савова, срещу Решение 12288/18.07.2024 г., постановено по адм. дело 8322/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на К и С Партньори ЕООД е отменено Решение 32-185076/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас в Агенция Митници. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, според който използваните от митническите органи данни от интернет сайт не могат да послужат за определяне на нова митническа стойност на автомобила. Сочи се, че макар тази информация да не е част от митническата информационна система, може да бъде кредитирана, тъй като е налице пълно съответствие по отношение данните на автомобила. Твърди се, че не са представени доказателства за заплащане на декларираната договорна стойност на вноса. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, вместо което да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира се присъждане на разноски, а в условията на евентуалност се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Ответникът К и С Партньори ЕООД, чрез адв. Петкова, изразява подробно мотивирано писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: С Решение 32-185076/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас в Агенция Митници, предмет на обжалване пред административния съд, на основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1, б. д, подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на внесена стока автомобил, катастрофирал; марка Мерцедес, модел С63, с VIN 55SWF8HB2JU261533, в размер на 35 500 CAD с левова равностойност 45 783,01, в резултат на което са установени задължения за довнасяне в размер на 3 571,66 лв. за вносно мито и 8 253,66 лв. за ДДС. Установено е, че на 15.02.2021 г. в МБ Сливен е приета МД с MRN 21BG001009006160R4/15.02.2021 г., с която К и С Партньори ЕООД, в качеството на вносител, декларатор и пряк представител на Киси ЕООД, е декларирало за режим допускане до свободно обращение посочения по-горе автомобил. Към момента на деклариране на стоката размерът на митническата стойност е определен съгласно договорната му стойност по смисъла на чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, възлизаща на 6 500 САD, от които 6 100 САD цена на превозното средство и 400 САD за транспортни разходи, с левова равностойност общо 8 266,38. Към митническата декларация е приложена фактура (Bill of sale) от 17.11.2020 г., издадена от Auto Link Inc, Канада. В рамките на извършен последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ е установено, че автомобил със същите характеристики и VIN като декларирания е бил продаден на аукцион, проведен на ел. страница на https://autoauctions.io. Продажната цена, посочена на сайта, е 35 500 CAD, което превишава повече от пет пъти декларираната митническа стойност. С оглед това у митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната стойност на вноса, поради което от вносителя са изискани допълнителни документи. В отговор от К и С Партньори ЕООД са представени: митническата декларация; фактура от 17.11.2020 г., издадена от Auto Link Inc, Канада; Certificat D immatriculation от 19.10.2020 г.; платежно нареждане от 25.11.2020 г. за 7994 CAD и счетоводни регистри. Въпреки представените доказателства, митническите органи са приели, че действителната стойност на автомобила е 35 500 CAD с оглед информацията, съдържаща се на https://autoauctions.io, което е послужило като основание за издаване на оспореното митническо решение. В акта е посочено, че новата митническа стойност е определена по реда на чл. 70, § 1 и чл. чл. 71, § 1, б. д, подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013, като крайната сума на вноса в размер на 45 783,01 лв. е формирана от сбора на левовата равностойност на 35 500 CAD 45 147,12 лв. и най-ниската стойност на установени от същата дата транспортни разходи до ЕС, възлизащи на 635,88 лв. Корекцията по отношение на транспортните разходи е обоснована с липсата на доказателства, че посочената във фактурата сума в размер на 400 CAD е заплатена. Административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на информация от електронна страница www.autoauctions.io. На първо място, следва да се посочи, че в представените по делото разпечатки от сайта не е отразено, че именно К и С Партньори ЕООД е закупило процесния автомобил. Не са налице доказателства, че данните, на които се е позовал митническият орган, са част от официален публичен регистър, подлежат на съответен режим на съхранение или имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Поради това необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочената електронна страница. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 е ясно не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Правилно административният съд е приел, че доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения въз основа на разпечатка от интернет сайт. Същевременно, представените от лицето документи за стойността на внесения лек автомобил не са оспорени от митническите органи. Следва да се посочи също и че според приетата по делото експертиза, неоспорена от страните, стойността по фактурата е заплатена чрез валутен превод, нареден от сметка на дружеството в Юробанк България АД. Разликата между общата стойност на процесната фактура, възлизаща на 6 500 САD, и тази по платежното нареждане 7 994 САD, експертът посочва, че се дължи на доплащане към контрагента Auto Link Inc, тъй като между дружествата се установяват и други сделки. Не са ангажирани и доказателства, че процесният автомобил с идентичен VIN и пробег е продаден именно на дружеството, след участието му в аукцион, поради което митническите органи необосновано са приели, че посочената в електронен сайт продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което в случая не е сторено. Като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 200 лв., платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие. Същото не е прекомерно, тъй като е съобразено с обема на осъщественото процесуално представителство на страната в касационното производство и съответства на минималното възнаграждение, предвидено с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,