Решение № 257 от 11.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1384/2011 г.

Решение № 257 от 11.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1384/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения Н. Х. за отмяна на присъда от 30.11.2010 г. на Софийски районен съд по реда на възобновяването, регламентиран в чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за нарушения на процесуалния и материален закон. В подкрепа на визираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК се излагат фрагментарни съображения за несъблюдаване на признатите в рамките на съкратената процедура факти при формиране на правните изводи за престъпна субективна съставомерност на инкриминираното поведение по чл. 325, ал. 1 от НК, с поставен акцент на личния мотив за извършените от Х. непристойни действия - недоволство от показанията на таксиметровия касов апарат. Аргументира се и дерогиране на процесуалните правила на чл. 24, ал. 4, т. 1 и чл. 287, ал. 5 от НПК, и на предписаното от материалноправната норма на чл. 2, ал. 2 от НК при реализиране на наказателната отговорност на осъденото лице за престъпление от частен характер по чл. 216, ал. 4 от НК, при липса на изискуемата се тъжба от пострадалия. Предлага се упражняване на касационните правомощия по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт, оправдаване на Н. Х. по обвинението за хулиганство и прекратяване на наказателното производство в частта за осъществено от осъдения престъпно посегателство по чл. 216, ал. 4 от НК. В съдебно заседание на 03.05.2011 г. Н. Х. и неговият упълномощен защитник, редовно уведомени не се явяват. Представителят на обвинителната власт дава мотивирано заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, преценявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 30.11.2010 г., постановена по НОХД № 12126/2010 г., Софийски районен съд, след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК е признал Н. В. Х. за виновен в извършени на 06.01.2010 г., в [населено място], хулигански действия, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "Б" от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ, при предвидените мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА. Със съдебния акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице и за престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК, като след определяне на подлежащата на изтърпяване санкция - ГЛОБА в размер 100 /сто/ лева, при условията на чл. 23, ал. 3 от НК същата е присъединена към лимитираното общо най-тежко наказание за включените в съвкупността престъпни деяния - ПРОБАЦИЯ. Присъдата е обжалвана пред Софийски градски съд и влязла в сила след потвърждаването й с въззивно решение № 231 от 10.03.2011 г., по ВНОХД № 31/2011 г., с произтичащите от това последици - неотменимост по реда на инстанционното производство /"формална законна сила", обективирана в разпоредбите на чл. 412, ал. 2 от НПК/, изключителност /"материална законна сила", изразена в правилото non bis in idem - чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК/ , задължителност /чл. 413 от НПК/ и изпълнителна сила /чл. 412, ал. 1 от НПК/. Искането на осъдения Х. е допустимо за разглеждане при очертаните от нормите на чл. 419 - чл. 426 от НПК условия на извънредния способ за проверка - възобновяване на наказателните дела, като в контекста на релевираните доводи за отмяна на обявената и придобила юридически стабилитет присъда, то се явява и частично основателно. При реализирания извънреден контрол ВКС не констатира бланкетно визираните процесуални нарушения, допуснати при провеждане на диференцираната процедура - съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция и обосновали неправилно заключение за правната квалификация на инкриминираното деяние по чл. 325, ал. 1 от НК. Заявеното от Н. Х. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съдебно заседание на 30.11.2010 г. е създало предпоставки за прилагане на особените правила на чл. 370-374 от НПК, в предвидената по чл. 371, т. 2 от НПК алтернатива. Първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на Х. е подкрепено от доказателствата, събрани в хода на досъдебното разследване, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл. 31 от Конституцията, възпроизведено и в чл. 116 от НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на осъденото лице и предпоставеното от нея определение по чл. 372, ал. 4 от НПК обективира стриктно спазване на специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл. 371, т. 2 от НПК хипотеза и финализира със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност и индивидуализираните наказателни санкции. Описаните в обвинителния акт обстоятелства сочат, че на 06.01.2010 г., по повод на възникнал спор за отчетените в таксиметров автомобил стойности на дължимата сума за превоз, под влияние на употребеното количество алкохол и в присъствието на придружаващите го приятели, Н. Х. изтръгнал касовия апарат, марка "Емтакс", нанесъл с него удар на водача - С. С., след което разпрата продължила на бул. "Панчо Владигеров", находящ се в [жк], [населено място], където процесното устройство било захвърлено и стъпкано от разгневения клиент. В рамките на приетите за установени от представителя на обвинителната власт и признати от осъдения Х. фактически положения за осъществената неправомерна дейност, обвързващи съда, и при съблюдаване на актуалната уредба и съдебна практика по приложението й, настоящият състав не констатира нарушение на материалния закон при лимитиране на правните очертания на инкриминираното посегателство. Визираните от прокурора факти, признати от осъденото лице и съобразени от органа по процесуално ръководство в съдебната фаза чрез обективиране на правнозначимата фактология обосновават субсумиране на противоправното поведение на Н. Х. от обективните и субективни признаци на очертаните в чл. 325, ал. 1 от НК хулигански действия. Конкретиката на инкриминираните непристойни прояви, изразяващи се в буйство, в провокиране на скандал, в брутално посегателство срещу телесната неприкосновеност и собствеността на гражданите на публично място, и представляващи грубо незачитане на установения в държавата порядък, демонстрация на открито неуважение към личността и нейните охранявани права, консумира обективната страна на престъплението по чл. 325 от НК. Доказана е и изискуемата се форма на вина - умисъл за извършване на застрашаващото реда и общественото спокойствие престъпно посегателство. Деецът е съзнавал обективните измерения на инкриминираната неправомерна дейност, предвиждал общественоопасния й характер и целял настъпването на вредоносния резултат - индиция за наличен пряк умисъл. Релевираните от защитата обстоятелства за създадена конфликтна ситуация, отразяваща "отношение" към завишените стойностни параметри, отмерени при предоставената таксиметрова услуга и преследваща противопоставяне на "несправедливостта", чрез бурна реакция на възмущение и протест, не изключват очертаното виновно поведение. Действително престъплението се осъществява при пряк умисъл, когато извършителят се насочва към причиняване на предвидените общественоопасни последици, при което целта е свързана с постигане на този резултат, включва се в съдържанието на вината и характеризира същата. Възможно е обаче съответните обществеоопасни последици да бъдат не само крайна цел на автора на противоправния акт, но и негова междинна, опосредяваща цел или елемент от комплексна цел, или неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът разбира, че не може да не настъпи. Такива са коментираните в настоящия казус фактически данни. Промяна във формираните от съдилищата правни изводи не предпоставя и акцентираният от адвоката на осъдения Х. личен мотив - спонтанно и гневно недоволство от показанията на таксиметров касов апарат. Заявеното не внася съмнения в престъпната съставомерност на инкриминирания акт, доколкото категорично е установено и доказателствено обезпечено съзнателното извършване на непристойни действия, явно нарушаващи правовия ред и изразяващи пренебрежение към обществото. В този смисъл са П 2/74 г. на Пленума на ВС и Р 485/87 г. на I-во н. о. на ВС. Константно положение в доктрината и съдебната практика е че вината, в очертаните разновидности на умисъла и непредпазливостта, не изчерпва субективните характеристики на престъплението, в обсега на които са мотивите /подбудите/, целите, намеренията, чувствата и преживяванията на дееца, обмислянето на решението за извършване на посегателството, спокойното или възбудено състояние, при което то е взето или се изпълнява. Наказателноправното значение на тези допълнителни невключени във вината психични елементи на престъпното деяние са определени от материалния закон, чрез тяхното въздигане в конститутивни признаци на основни, по-тежко или по-леко наказуеми състави, когато влияят върху степента на обществена опасност на посегателството, или чрез отреждането им на нужното внимание при диференциране на наказателната отговорност, последното от които относимо при разглеждане на конкретното дело и съобразено при индивидуализация на санкцията - задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, към предвидения законов минимум. Правилна и компетентна, базираща се на признатата от осъденото лице фактология е и преценката на съдебните инстанции за осъществено при условията на идеална съвкупност престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. Криминализираното с визираната особена норма неправомерно деяние в двете му форми - противозаконно повреждане и унищожаване на чужда движима или недвижима вещ, в "маловажни случаи", е насочено срещу обществените отношения, в рамките на които нормално и необезпокоявано се упражнява правото на собственост върху имущество, във вид и с качества, позволяващи експлоатирането му според иманентно присъщите му функции. То е свързано с такова умишлено непосредствено въздействие /механическо, физическо, химическо, с биологични или бактериологични средства/ върху субстанцията или структурата на предмета на посегателство, в резултат на което същият става изцяло или отчасти, временно или постоянно негоден за ползване съобразно предназначението му, като с оглед по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените проявления на посочените престъпления, удовлетворява предявените от чл. 93, т. 9 на НК критерии. Убедителна е предложената аргументация в атакувания съдебен акт, че конкретиката в настоящия казус по отношение начина на засягане на процесната вещ - касов апарат, марка "Емтакс" и причинените вреди на изграждащите го компоненти /дисплей, пластмасови рамка и кутия/, непрепятстващи употребата му, покриват очертаните от чл. 216, ал. 1, алт. 2 от НК признаци на престъпния състав, като предвид размера на щетите /70 лева/ и останалите, свързани с тежестта на посегателството и личността на дееца смекчаващи обстоятелства, обосновава "маловажност" на случая. Първостепенният и въззивен съд са игнорирали обаче относимите към очертаната правна квалификация по чл. 216, ал. 4 от НК, законодателни изменения досежно режима на визираното престъпление - от общ в частен характер, мотивиращи необходимост от приложението на чл. 2, ал. 2 от НК. С § 34 на ЗИДНК, обнародван в ДВ, бр. 26/06.04.2010 г. и в сила при образуването, и разглеждането на делото в съдебната фаза на наказателния процес, в разпоредбата на чл. 218в, т. 1 от НК е предвидено наказателното преследване за престъпления по чл. 216, ал. 4 от НК, с предмет - частно имущество, да се възбужда само по тъжба на пострадалото лице. Внесената с новия закон промяна, създава по-благоприятно за дееца правно положение, засягайки предпоставките на наказателната отговорност и реда за нейното реализиране, което контролираните инстанции не са съобразили. При постановяване на първоинстанционната присъда и въззивното решение, са пренебрегнати правните предписания на чл. 24, ал. 4, т. 1, чл. 287, ал. 5 и чл. 334, т. 4 от НПК и съдът се е произнесъл с осъдителен акт за престъпно деяние от частен характер, без да е надлежно сезиран от пострадалото лице. Съгласно установения в чл. 80-82 от НПК регламент, оправомощен да повдига и поддържа обвинение пред съдебен орган за престъпление, което се преследва по тъжба, е пострадалият от неправомерното посегателство. Интерпретацията на посочените разпоредби в кореспондираща връзка с възложените от чл. 247, ал. 2, чл. 248, ал. 2, т. 2, чл. 289, ал. 1 и чл. 334, т. 4 от НПК на първостепенния и въззивен съд права и задължения, обосновава заключение за недопустимо образуване и провеждане на наказателно производство при липса на тъжба от легитимиран правен субект. В рамките на започнало и развиващо се съдебно разследване за престъпление от общ характер и при необходимост от последваща преквалификация, нормата на чл. 287, ал. 5 от НПК предоставя субсидиарна процесуална възможност на частния обвинител и на прокурора, в хипотезите на чл. 48 от НПК, изрично да поискат произнасяне с присъда и за деянието, преследвано с частна тъжба. По настоящото дело липсват данни за наличие на изискуемите обстоятелства. Визираният порок в постановения и влязъл в сила съдебен акт следва да бъде преодолян чрез упражняване на касационните правомощия по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК - отмяна на присъдата в частта, с която Н. Х. е признат за виновен в извършено на 06.01.2010 г. престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК и му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева, като наказателното производство по лимитираното обвинение бъде прекратено. Реализираната компетентност не обуславя ревизия по отношение вида на отговорността на осъденото лице, поради отсъствие на задължителната материалноправна предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б. "В" от НК / възстановяване на причинените с престъпното деяние по чл. 325 от НК имуществени вреди/, препятстваща прилагането на института на чл. 78а от НК, с произтичащите от това административни санкционни последици, но налага корекция в нейното съдържание и параметри, чрез отмяна на приложението на чл. 23 от НК. Изложените съображения мотивират настоящия състав да отмени по реда на възобновяването атакувания съдебен акт в частта, с която Н. Х. е осъден за престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК на ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и на основание чл. 23 от НК му е определено общо наказание за извършените множество престъпни деяния по чл. 325, ал. 1 и чл. 216, ал. 4 от НК, като прекрати наказателното производство по преследваното с тъжба обвинение, и остави без уважение депозираното искане в останалата част. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 4, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение