Решение № 8848 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2010 г.

Решение № 8848 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба подадена от адв. Кършев в качеството на процесуален представител на Доброволна осигурителна мрежа - Здраве" АД /"ДОМ-Здраве"/ АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Цар Симеон" № 57 против решение № 1742/10.02.2010 г., постановено от състав на четвърто отделение на Върховния административен съд, по адм. д. № 10164/2009 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Комисия за финансов надзор чрез процесуален представител излага становище за неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, петчленен състав на I колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като предявена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на "ДОМ-Здраве" АД срещу Решение № 443 - ЗОД от 18.05.2009 г. на зам. председателя на Комисията за финансов надзор/КФН/, с което на основание чл. 99н, ал. 2, т. 1 от ЗЗО, на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/. Разпоредената мярка за предоставяне на информация е поради възпрепятстване на надзорните правомощия на орган на КФН по смисъла на чл. 32 от ЗКФН. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, налагащи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Обосновано съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че касационният жалбоподател възпрепятства осъществяването на държавен надзор върху дейността по доброволното здравно осигуряване. Принудителната административна мярка е наложена защото органите на КФН са препятствани да извършат цялостна проверка на дружеството в изпълнение на законоустановените правомощия на комисията да осъществява държавен надзор върху дейността по доброволното здравно осигуряване, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 25 от ЗЗО. Непредставянето на необходимата документация в срок, както и непълното й предоставяне, са поведение, което правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 99н, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Установено от доказателствата по делото е нарушение от страна на касатора по смисъла на чл. 99н, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. С оглед на този предмет по наложената на дружеството принудителна административна мярка с преустановителен характер се е произнесъл съда, като е приел, че мярката е разпоредена от компетентен орган в рамките на правомощията му. Непредставянето на необходимата документация в срок, както и непълното й предоставяне, са поведение, което правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 99-н, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Съдът е обсъдил всички относими към така определения предмет на спора доводи, поради което неоснователно е възражението за обсъждане на част от аргументите. Необсъждане на неотносимите към предмета на спора възражения не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При обстойно обсъждане на релевантните за правото факти довода за немотивираност на съдебния акт, поради необсъждане на ирелевантни факти и обстоятелства, е неоснователен. По същество жалбоподателят оспорва необходимостта от ПАМ, а не навежда доводи за изпълнение на задължението му за предоставянето на исканата информация, което поведение е поддържал пред решаващия съд и пред касационната инстанция. Процесуалното поведение е признание за неизпълнение на задължението, респ. доказателство за необходимост от налагане на ПАМ. Позоваването на неспазване на принципа за законност по чл. 4 от АПК е също неоснователно. Издаденият акт е в рамките на правомощията на административния орган. Издаден е на основание и по ред, предвиден в специалния закон - ЗЗО, във връзка с ЗКФН. Спазена е и целта на закона - осъществяване на финансов надзор и защита интересите на здравноосигурените лица. В изпълнение именно на визираните в чл. 16, ал. 1, т. 25 от ЗКФН правомощия и в изпълнение целта на ЗЗО е разпоредената проверка на дружеството. При констатирано наличие на нарушение за административния орган е осъществено основание за налагане на ПАМ. Позоваването на заповед № 202/2008 г., както и на отменените наказателни постановления е несъстоятелно, доколкото във връзка с заповедта е налице отделно административно производство /адм. д. № 149/2010 г./, а отменените наказателни постановления са неотносими към предмета на настоящия спор. Не са налице касационните основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на I-ва колегия,