Решение № 2196 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9593/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Стара Загора, чрез процесуалния му представител юрк. Желязкова, срещу решение 2278 от 11.07.2024г., постановено по адм. дело 148/2024г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което по жалбата на А. Р. Р. от гр. Стара Загора е отменена заповед 10 00 2133 от 12.09.2022г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж разширение на паянтова стопанска сграда, представляваща едноетажна сграда, представляваща разширение на паянтова стопанска сграда, намираща се в имот с идентификатор 68850.512.123 по КК на гр. Стара Загора, УПИ III - 200, 201, кв. 12 - Лозенец по плана на гр. Стара Загора, извършен без строителни книжа в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост, постановено в противоречие със събраните доказателства отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че от доказателства се установява, че само паятновата сграда е построена към 1986г., а разширението пристройка, което е наредено за премахване се появява за първи път в кадастралната карта от 2008г,. съответно същото не е търпим строеж и за него не са приложими разпоредбите на ППЗТСУ. Посочва, че съдът неправилно е приел, че се касае за един цял строеж от една стана, а от друга, че не е достатъчно индивидуализиран нареденият за премахване строеж. Посочва и че неправилно съдът се е позовал на събраните в хода на производството гласни доказателства, тъй като навежда съображения, че свидетелските показания са противоречиви и тенденциозни. Твърди и че оспореното решение е постановено в противоречие с дадените указания с решение 1832 от 15.02.2024г. по адм.д. 6134/2023г. на ВАС, с което е отменено предходно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския съд. Ответниците А. Р. Р., А. Р. Р., А. А. А., А. М. А., А. М. Р., М. И. Р. и А. И. Р., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците Г. Р. И., Р. М. А., С. И. А. и Г. И. А., чрез назначения от съда особен представител адв. В. Хиков, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на изискванията за форма и с посочени правни и фактически основания, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че в заповедта не е ясно и еднозначно индивидуализиран нареденият за премахване строеж, тъй като същия е посочен с размери 10,60м. дължина и 7, 65 м. ширина в констативния акт, а в мотивната част на заповедта не е ясно какви са размерите на наредения за премахване строеж. Приел е и че тази неяснота основно индивидуализацията на предмета на заповедта е препятствие и за съда да извърши преценка за неговата законосъобразност, като е направил извод, че това е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Посочил е, че заповедта е издадена в противоречие с чл. 35 и чл. 36 АПК, а именно при неизяснени факти и обстоятелства от значение за спора, а именно не е бил установен извършителят на незаконния строеж или възложителя на същия, съответно е мотивирал противоречие на заповедта с чл. 225 ал. 6 ЗУТ. Приел е, че безспорно се установява наличието на строеж, който е извършен без строителни книжа, т.е. налице са двете предпоставки по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ да се приеме, наличието на незаконен строеж. Приел е обаче, че нареденият за премахване строеж е търпим по смисъла на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като е направил извод, че е изграден през 1986г. и е допустимо по действалите към момента на изграждането и разпоредби чл. 112 ал. 4 ППЗТСУ и по сегадействащия чл. 41 ал. 3 ЗУТ. Поради това е приел и че заповедта е материално незаконосъобразна и я е отменил. Решението е неправилно. Неправилен на първо място е извода на съда, че в оспорената заповед нареденият за премахване строеж не е индивидуализиран точно и ясно, съответно не може да бъде установено какво е нареденото за премахване. Напротив видно от съдържанието на оспорената заповед е, че ясно и точно е посочен нареденият за премахване строеж, а именно разширение на паянтова стопанска сграда, като същият е индивидуализиран и като местоположение, като параметри и размери, като и с оглед на конструкцията и материалите, от които е изпълнен, а именно с приблизителни размери 10,60 на 7,65м. и изпълнен от стоманобетонна конструкция и четирискатен покрив дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, а в отделни части с плосък покрив. Даденото описание на нареденият за премахване строеж кореспондира и със съставения констативен акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед, в който се съдържа и окомерна скица на наредения за премахване строеж. Така даденото описание води до обоснован извод за индивидуализация на наредения за премахване строеж, в противоречие от приетото от съда. Неправилен е извода на съда и за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила в частност на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като не е било установено кой е извършител или възложител на строежа съгласно чл. 225 ал. 6 ЗУТ. Посочената разпоредба, ведно с § 3 от Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, определя кръга от лицата, които могат да бъдат адресати на заповед за премахване на незаконен строеж, като в случая жалбоподателя като извършител и собственик на строежа е правилно определен, ведно с другите собственици на същия като адресати на задължението за премахване на строежа. Освен всички посочено е необоснован извода на съда, че административният орган не е установил кой е собственик и извършител на строежа, тъй като на адресатите на заповедта, включително на жалбоподателя е вменено задължението за премахване именно въз основа на това, че е било установено, че са собственици и извършители на същия, което е посочено в заповедта, което не се опровергава и от събраните в хода на производство доказателства. От събраните в хода на производството доказателства, включително изслушаните и и приети съдебно технически експертизи, безспорно се установява, че е налице незаконен строеж, който е изпълнен без строителни книжа, съответно е налице правното основание по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед за премахването му. Неправилен е и извода на съда, че нареденият за премахване строеж разширение на паянтова стопанска сграда представлява търпим строеж по § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като е построен към 1986г. и отговаря на правилата и нормите по устройство на територията по ППЗТСУ и по ЗУТ като такъв на допълващото застрояване. Най напред необоснован и в противоречие със събраните доказателства е извода на съда, че нареденият за премахване строеж е изграден към 1986г. Съдът неправилно е дал вяра само на събраните в хода на производството гласни доказателства без да отчете, че те са противоречиви в някои части и не съответства на събраните писмени доказателства. От безспорните доказателства събрани в хода на производството се установява, че в кадастралната основа на действащия към 1986г. регулационен план е отразена само и единствено паянтовата стопанска сграда, а разширение към нея няма. От представените скици от одобрената през 2008г. кадастрална карта е видно, че едва към този период е нанесено една част от разширението на паянтовата стопанска сграда, но и към този момент то не съществува в цялата му конфигурация и сега отразената Г образна форма. Т.е. от доказателствата не може да бъде направен извод, че нареденият за премахване строеж разширението на паянтовата стопанска сграда е съществувало към 1986г. Към този период е съществувала само стопанската сграда, която обаче не е наредена за премахване. Т.е. настоящият състав намира, че от доказателствата се установява, че нареденият за премахване строеж не е изграден до м. април 1987г., съответно § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ е неприложим. Напротив настоящият състав намира, че при съвкупна преценка на доказателствата може да бъде направен обоснован извод, че нареденият за премахване строеж е изграден след 31.03.2001г. съответно същият попада извън времевия период както на § 16 ПР на ЗУТ, така и на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Отделно от това е в противоречие със закона извода на съда, че строежът е търпим, тъй като съответства на правилата и нормите по устройство на територията, както по времето на извършването му, така и по сегадействащите. Нареденият за премахване строеж безспорно представлява допълващо застрояване, като от доказателствата е видно, че същият е изграден на регулационната граница със съседния УПИ, без обаче в съседния УПИ да има изграден също такъв строеж или по действащия регулационен план да е предвидено изграждането на постройка на допълващото застрояване в съседния имот. Видно и от СТЕ е, че нареденият за премахване строеж не покрива калканната стена на съществуващата в съседния имот сграда масивно жилище, а излиза много извън тази стена. Съответно нареденият за премахване строеж не съответства на изискването на чл. 41 ал. 2 от сегадействащия ЗУТ, която е относимата към случая разпоредба, както и на чл. 112 ал. 4 ППЗТСУ /отм./, ако се приеме, че строежът е извършен при действието на посочения закон /което обаче от доказателствата не се установява/, тъй като и посочената разпоредба на ППЗТСУ допуска допълващо застрояване на страничната регулационна граница само ако е предвидено свързано застрояване в двата съседни парцела или се покрива съществуваща калкана стена. Т.е. от приетите по делото доказателства безспорно се установява, че нареденият за премахване строеж не е допустим нито по правилата действали преди, нито по сегадействащите правила и норми по устройство на територията, съответно не е търпим строеж, неподлежащ на премахване. По изложените съображения оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на А. Р. срещу заповедта. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение