Решение № 6608 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1741/2010 г.

Решение № 6608 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1741/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Елена Тодорова Атанасова и Анастасия Георгиева Андонова, двете от гр. Варна, срещу Решение № 559/13.10.2009 г. по адм. дело № 1666/2006 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответниците редовно призовани, не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на Свилен Георгиев Гавазов и съпругата му Красимира Неделчева Гавазова, Варненският окръжен съд е отменил Заповед № Р-217/17.08.2001 г. на кмета на община-Варна, с която е одобрено изменението на регулацията на парцел Х-11,12 в кв. 56, по плана на 8-ми м. район, като от същия се образуват три нови парцела: Х-11, ХII-12б и ХIII-12, на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.). и § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ (отм.). Съдът е обсъдил липсата на основания за нищожност на заповедта, но е намерил такива за унищожаемостта й, поради липсата на мотиви по чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм.) и липса на основание за издаването й по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.), с което е нарушен материалния закон, поради което я е отменил. Така постановеното решение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. Жалбата на Свилен Георгиев Гавазов и Красимира Неделчева Гавазова срещу Заповед № Р-217/17.08.2001 г., неправилно е прието, че е допустима. Заповедта, видно от приложените към административната преписка доказателства, противно на приетото от съда, е съобщена на Свилен Гавазов, по реда, предвиден в чл. 52, във вр. чл. 41, ал. 3 от ГПК (отм.), приложим на основание чл. 82, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.), а именно по пощата с препоръчано писмо, с обратна разписка, върнато на 19.12.2001 г. с отбелязване, че писмото е непотърсено. Въпреки това органът е извършил повторно съобщаване, по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщение за издадената заповед № Р-217/17.08.2001 г. на сградата, в която живее Свилен Гавазов-гр. Варна, ул. "Цар Калоян" № 31 и на сградата на район"Одесос", община-Варна. Това е станало на 21.12.2001 г., видно от Служебна бележка на комисията при община-Варна, на стр. 6 от преписката. Към преписката се намира и съобщението до Свилен Гавазов за изработения проект за ЧИРП, връчено му лично на 09.08.2001 г. / стр. 22,23/. Отделно, от приложеното като доказателство адм. дело № 1630/2003 г. на Варненския окръжен съд, с предмет-оспорване на Заповед № Р-247/13.06.2003 г. на зам. кмета на община-Варна, за попълване на кадастралния план на 8-ми м. район на гр. Варна, относно имотната граница между процесните имоти пл. № 12 и пл. № 12б, по влязла в сила Заповед № Р-217/17.08.2001 г., е установено, че заповедта от 2003 г. е съобщена лично на жалбоподателя Свилен Гавазов, чрез писмо-обратна разписка, на 28.07.2003 г. /стр. 6 и 7 от това дело/. Тази заповед е издадена във връзка с процесната заповед за ЧИ на РП от 2001 г., видно от съдържанието й. При тези данни изводът, който се налага е, че жалбоподателя пред първата инстанция Свилен Гавазов е бил надлежно уведомен за оспорената заповед на 19.12.2001 г., респ. на 21.12.2001 г., а косвено и по-късно - на 28.07.2003 г., поради което същият е имал знание за съществуването й, като административен акт. Като собственик на имот пл. № 12, съгласно данните по разписен лист и приложените нотариални актове, същият се явява адресат на заповедта и заинтересовано лице да я оспорва, а не съпругата му Красимира Гавазова. За същата липсват доказателства към преписката, че имота е в режим на съпружеска имуществена общност и че е записан по разписен лист /имотен регистър/ и на нейно име. Поради това за органа не е съществувало задължение да я уведомява, като заинтересовано лице. Поради това и правото на обжалване принадлежи на съпруга й Свилен Гавазов, което право представлява действие на обикновено управление на общата вещ, а не на разпореждане. От изложеното следва, че жалбата на Свилен Гавазов и Красимира Гавазова за отмяна на Заповед № Р-217/17.08.2001 г., като унищожаема, е недопустима, поради просрочие. Жалбата, чрез община-Варна, е подадена на 12.07.2006 г., далеч след, законоустановения в чл. 37, ал. 1 от ЗАП (отм.), 14-дневен срок от съобщението. Като недопустима, жалбата за отмяна на процесната заповед, като унищожаема е следвало да се остави без разглеждане, а производството по делото е следвало да се прекрати. Постановеното по недопустима жалба решение е също недопустимо. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд следи служебно за наличието на недопустимо решение. А съгласно чл. 221, ал. 3 от АПК, когато констатира наличие на недопустимо решение, както е в случая, следва да обезсили обжалваното решение, да остави без разглеждане жалбите за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и да прекрати производството по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение