Решение № 1672 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Пауър Туенти Туенти ООД с ЕИК 201575988 и със седалище и адрес на управление в София, на бул. Иленско шосе 8, против решение 798 от 06.02.2024 г., постановено по адм. дело 3065 по описа за 2021 г. на Административен съд София-град. Оплаква се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска отмяната му и постаноявяне на друго, по съществото на спора, с което да се уважи предявения от него против министъра на околната среда и водите иск с правно основание по чл. 204, ал. 4 АПК, както и предявената от него против Министерство на околната среда и водите (МОСВ) искова претенция за имуществена обезвреда с цена 801733.27 лв. Претендира присъждане на разноски за две инстанции, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответниците министър на на околната среда и водите и МОСВ със седалище в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 22, оспорват касационната жалба, като неоснователна, в общ писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Искат същата да бъде оставена без уважение, а по същество искат потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендират юрисконсултско възнаграждание за настоящото производство. Представят списък по чл. 80 ГПК. Правят възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение, което надвишава минималния размер по административни дела с материален интерес, определен в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. По съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд приема следното: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Административен съд София-град е отхвърлил предявения от Пауър Туенти Туенти ООД против министъра на околната среда и водите иск за установяване на незаконосъобразността на бездействието на административния орган да включи дружеството в ежемесечните графици за използване на вода от язовир Пчелина през периода месец май 2019 г. месец март 2021 г., както и предявения от Пауър Туенти Туенти ООД против МОСВ иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 801733.27 лв., представляваща пропуснати ползи от непроизведено количество електроенергия в периода месец май 2019 г. месец март 2021 г. и причинени на дружеството от незаконосъобразното бездействие на министъра на околната среда и водите, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба (29.03.2021 г.) до окончателното му изплащане. Наред с това ищцовото дружество е осъдено да заплати в полза на МОСВ 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Административен съд София-град е приел, че е сезиран от Пауър Туенти Туенти ООД с искова молба против министъра на околната среда и водите и МОСВ, включваща два иска: първият за установяване на незаконосъобразност на бездействието на министъра на околната среда и водите да включи дружеството в ежемесечните графици за използване на вода от язовир Пчелина през периода месец май 2019 г. месец март 2021 г. и вторият за осъждането на МОСВ да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 801733.27 лв., представляваща пропуснати ползи от непроизведено количество електроенергия в периода месец май 2019 г. месец март 2021 г. и причинени на дружеството от незаконосъобразното бездействие на министъра на околната среда и водите да го включи в ежемесечните графици за използване на вода от язовир Пчелина през периода месец май 2019 г. месец март 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдът е установил следното от фактическа страна: Ищецът стопанисва малка водноелектрическа централа (МВЕЦ) Пчелина, която ползва вода от язовир Пчелина държавна собственост, стопанисван от Напоителни системи ЕАД. Водата се ползва по силата на сключен между Напоителни системи ЕАД и Пауър Туенти Туенти ООД договор за доставка на вода за енергодобив Д-53-368-95/17.07.2014 г. ( от л. 26 до л. 34 от първоинстанционното дело), както и на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект язовир Пчелина 01440017/04.01.2012 г., издадено от министъра на околната среда и водите (л. 36-40, пак там). С Решение 216/27.10.2016 г. на министъра на околната среда и водите (л. 42-46, пак там) издаденото от него на дружеството Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект язовир Пчелина 01440017 от 04.01.2012 г. е изменено, като е намален лимитът на ползваната вода от 182380000 куб.м. годишно на 89890000 куб. м. годишно. С Решение 09/20.01.2017 г. на министъра на околната среда и водите (л. 48-50, пак там), срокът на действие на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект язовир Пчелина 01440017 от 04.01.2012 г., изменено с Решение 216/27.10.2016 г. на министъра на околната среда и водите, е продължен до 31.12.2021 г. С писма, изх. 04-00-224/11.09.2019 г. (л. 193 от първоинстанционното дело) и 04-00-224/04.10.2019 г. (л. 194, пак там), и двете на заместник-министъра на околната среда и водите, Пауър Туенти Туенти ООД е уведмомено, че се изменят графиците за водовземане от язовир Пчелина за месеците септември и октомври 2019 г., като до края на тези два месеца се забранява водовземането от язовира с цел електропроизводство посредством МВЕЦ Пчелина. В писмата, като причини за посоченото изменение, са посочени констатирано замърсяване на водите по поречието на река Струма, получено писмо от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, съдържащо пореден сигнал вследствие работа на МВЕЦ Пчелина и извършена проверка на място. С Решение 150 от 01.07.2021 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, са ограничени правата на Пауър Туенти Туенти ООД по Разрешително за водовземане 01440017/04.01.2012 г., като разрешеният лимит на ползване на вода е изменен от 89890000 куб.м. годишно на 0 за срок до монтиране на затворни органи на отворите на водовземната кула за напояване или до проектиране и монтиране на сифон, който да осигурява екологични води от най-горния слой на язовира, когато водното ниво е под преливен ръб. С решение 12327 от 12.12.2023 г. по адм. дело 1774 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение на касационната инстанция е отменил, по касационна жалба на ищцовото дружество, решение 7979/22.12.2022 г. по адм. дело 7516/2021 г. на Административен съд София-град и вместо това е постановил отмяна на Решение 150/01.07.2021 г. на заместник-министъра на околната среда и водите и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на касационния съдебен акт. Съдът е установил, че за два месеца от исковия период месец септември и месец октомври 2019 г. Пауър Туенти Туенти ООД не е ползвал вода от язовира Пчелина за електропроизводство, а за останалата част от периода МВЕЦ Пчелина е работил с ограничен обем с една машина до 4,3 куб.м./сек. По делото пред първата инстанция е назначена съдебно-икономическа експертиза, извършена от вещо лице Р. Р. С. л. 322-332, пак там. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че твърдените от ищцовото дружество вреди не са причинени от незаконосъобразни фактически бездействия, а от ограничения за месеците септември и октомври 2019 г., наложени на дружеството с писмо, изх. 04-00-224/11.09.2019 г. (л. 193 от първоинстанционното дело) и писмо, изх. 04-00-224/04.10.2019 г. (л. 194, пак там), и двете на заместник-министъра на околната среда и водите, както и от месечните графици за водоползване, утвърдени от министъра на околната среда и водите за исковия период от май 2019 г. до август 2019 г. и от ноември 2019 г. до март 2021 г. Анализирайки разпоредбата на чл. 53 от Закона за водите (ЗВ), Административен съд София-град, е формирал извод, че ограничението в обема на работа на МВЕЦ Пчелина е наложено поради определените на основание чл. 53, ал. 4, т. 3 ЗВ в тези месечни графици специфични условия към дружеството-титуляр на разрешителното за водовземане. Според съда утвърдените месечни режимни графици, които по силата на чл. 53, ал. 1 ЗВ са неразделна част от разрешителното за водовземане, представляват изрично писмено волеизявление на административен орган, с което се създават права и задължения за техните адресати. Приел е, че, ако дружеството е било засегнато неблагоприятно от тях в качеството им на индивидуални административни актове, то е следвало да ги обжалва в законоустановения по чл. 149, ал. 1 АПК срок. Доколкото същите не са обжалвани, съответно отменени по надлежния ред, съдът е счел, че те са влезли в сила и са станали стабилни административни актове. Мотивирал се е, че същите аргументи важат и за претендираните за месеците септември и октомври 2019 г. вреди, тъй като тези вреди са причинени от необжалвани и неотменени индивидуални административни актове горецитираните писма на заместник-министъра на околната среда и водите. Заключил е, че по делото не се установява незаконосъобразно бездействие на министъра на околната среда и водите, поради което е отхвърлил предявения от Пауър Туенти Туенти ООД установителен иск. Преценил е за неоснователен и осъдителния иск на ищцовото дружество против МОСВ. Аргументирал се е, че по казуса липсва първата от материалноправните предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно фактическо бездействие. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, но недопустимо касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което Върховният административен съд следи служебно и без да е налице искане от някоя от страните в тази посока. Първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в постановяване на обжалвания съдебен акт от предубеден съдебен състав и при неспазване на задължителните указания на Върховния административен съд при по-нататъшното разглеждане на делото нарушение на чл. 224 АПК. С Определение 7944/18.07.2023 г., постановено по адм. дело 6165/2023 г. по описа на Върховния административен съд, състав на трето отделение на касационната инстанция е върнал делото на Административен съд София-град за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на Пауър Туенти Туенти ООД против МОСВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи от непроизведено количество електроенергия, причинени на ищцовото дружество от незаконосъобразното бездействие на министъра на околната среда и водите да го включи в ежемесечните графици за ползване на вода от язовир Пчелина за периода месец май 2019 г. месец март 2021 г. Наред с това е отменил Определение (именувано Разпореждане) 3880 от 05.05.2023 г., постановено по адм. дело 3065 по описа за 2021 г. на Административен съд София-град (л. 280-281 от първоинстанционното дело) в частта му, в която исковата молба на Пауър Туенти Туенти ООД против МОСВ е върната на дружеството, като недопустима. В мотивите на Определение 7944/18.07.2023 г. касационната инстанция е указала на първоинстанционния съд, че, доколкото в мотивите на частично отмененото определение са изложени доводи по съществото на спора, при връщане на делото съдията следва да прецени дали не са налице условията за отвод по смисъла на чл. 22 ГПК. Такава преценка от решаващия съд, видно от развитието на първоинстанционното производство, не е извършена. Съгласно приложимата на основание чл. 144 АПК разпоредба на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. В случая, свидетелство за наличието на основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е както обстоятелството, послужило като основание за даване на процесното указание от касационния съд, така и фактът, че с постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е преповторил мотивите, които е изложил в частично отмененото Определение (именувано Разпореждане) 3880 от 05.05.2023 г., развивайки същата теза, че твърдените от Пауър Туенти Туенти ООД вреди са причинени на дружеството от необжалвани и неотменени индивидуални административни актове. Както в частично отмененото от Върховния административен съд определение, така и в атакувания съдебен акт е формирана категорична преценка по съществото на спора и за релевантните факти, неотчитаща наведените от Пауър Туенти Туенти ООД оплаквания, предвид че същото основава иска си по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на незаконосъобразно фактическо бездействие на министъра на околната среда и водите да включи дружеството в ежемесечните графици за използване на вода от язовир Пчелина през периода месец май 2019 г. месец март 2021 г., а не на отменени по административен или съдебен ред, като незаконосъобразни, индивидуални административни актове. В нарушение на разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК липсва установяване от съда налице ли е твърдяното от ищеца незаконосъобразно фактическо бездействие. Съответно не са изложени мотиви нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК справило ли се е дружеството в хода на исковото производство да докаже някоя от двете форми на незаконосъобразни бездействия че министърът на околната среда и водите е бездействал да извърши фактическо действие, което е бил задължен да извърши по силата на закон или че е налице пряко произтичащо от нормативен акт задължение на министъра да включи дружеството в ежемесечните графици за използване на вода от язовир Пчелина през периода месец май 2019 г. месец март 2021 г. Така, въп реки уточнения предмет на иска, не са изложени мотиви в правните изводи на съда относно доводите на ищеца и касационен жалбоподател и подлежащите на установяване обстоятелства. Като, бидейки предубеден по конкретния правен спор съдия Димитър Петров не се е отвел от разглеждане на първоинстанционното дело, същият е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. При новото разглеждане на делото, след анализ и преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият състав на първоинстанционния съд да се произнесе по предявения от Пауър Туенти Туенти ООД осъдителен иск, като установи относимите за правилното решаване на спора факти, обсъди и се произнесе по всички наведени в исковата молба оплаквания, както и по становището на ответника по иска, и изложи мотиви установява ли се твърдяното незаконосъобразно бездействие на министъра на околната среда и водите. Разноски в това производство не следва да се присъждат, тъй като делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който на основание чл. 226, ал. 3 АПК ще се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия