Решение № 13479 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1347/2019 г.
ВАСII отделение10.10.2019 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6784 от 19.11.2018 г., постановено по адм. д. № 14095/2017 г. по описа на Административен съд София – град. ОСЪЖДА И. Карагеоргиева, ЕГН [ЕГН], Н. Костадинова, ЕГН [ЕГН], К. Симеонова, ЕГН [ЕГН] и Л. Симеонов, ЕГН [ЕГН] да заплатят на "К. 98" ЕООД, ЕИК 121846887 сумата 1000 лв. (хиляда лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13479 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1347/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Карагеоргиева, Н. Костадинова, К. Симеонова и Л. Симеонов против решение № 6784 от 19.11.2018 г., постановено по адм. д. № 14095/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – началникът на РДНСК – София и Т. Костадинов, чрез процесуалните си представители, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Ответникът – "К. 98" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на район "Витоша" – Столична община не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отменя заповед от 23.08.2017 г. на началника на РДНСК – Югозападен район, с която е отменен проект заснемане за възстановяване на архитектурен проект на строеж "Жилищна група с офиси, ателиета и подземни гаражи в УПИ ІІ-803 а, 1385, кв. 18, местност "Манастирски ливади- запад" и е наредено на кмета на район "Витоша" – Столична община да осигури в тридневен срок нанасяне на разпоредената отмяна върху всички екземпляри на одобрените проекти, съхранявани в архива на общинската администрация и възложителя на строежа, като вместо него съдът отхвърля жалбите на И. Карагеоргиева, Н. Костадинова и Л. Симеонов против одобрен проект заснемане за възстановяване на архитектурен проект на строеж "Жилищна група с офиси, ателиета и подземни гаражи в УПИ ІІ-803 а, 1385, кв. 18, местност "Манастирски ливади- запад" по заявление от 05.10.2016 г. За да постанови този резултат съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 145, ал. 5 ЗУТ за възстановяване на одобрения инвестиционен проект, част "Архитектурна". Констатира, че заснемането изцяло съответства на одобрения идеен проект, поради което не е необходимо съгласуване на заснемането със заинтересуваните лица. Съдът посочва, че договорите с експлоатационните дружества са налични още при първоначалното одобряване, поради което не е необходимо повторното им представяне. По тези съображения е направен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Разпоредбата на чл. 145, ал. 5 ЗУТ определя предпоставките и условията, при които инвестиционният проект може да бъде възстановен. Актът на главния архитект за одобряване проекта - заснемане представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 2 ЗУТ. При издаването му на проверка подлежат конкретни факти от обективната действителност - дали за строежа е имало одобрен инвестиционен проект, или такъв изобщо е липсвал, налични ли са части от този проект, запазено ли е или не разрешението за строеж и пр., а преценката за законосъобразността му е предмет на контрола по реда на чл. 216 ЗУТ. Предмет на това производство е да установи съответствието между проекта-заснемане и строежа, евентуалната липса на съществуващ към периода на изграждане инвестиционен проект за целия или част от строежа. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена отстраните, по несъмнен начин е установено, че за строежа са налице разрешение за строеж, издадено на основание чл. 142, ал. 2 ЗУТ, комплексен проект за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания за строежите, идеен проект, одобрен на 27.12.2007 г. от главния архитект на район "Витоша" - Столична община, установено е че възстановената част "Архитектурна" отговаря на съществуващия идеен проект. В случая е възстановен проект само по част архитектурна фаза технически проект в съответствие с останалите проектни части, които са послужили за издаването на разрешението за строеж. При тези данни изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. Законосъобразен е изводът на съда, че след като заснемането съответства на одобрения идеен проект, то не е необходимо повторно съгласуване със всички заинтересувани лица, притежатели на вещни права в сградата, тъй като в случая не е одобрен нов проект, а е представен инвестиционен проект - заснемане на извършения строеж и представени документи по чл. 144, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2, съобразно изискването на чл. 145, ал. 5 ЗУТ. Правилно и в съответствие с приложените по делото доказателства съдът приема, че не е необходимо повторно да бъдат представяни договори с експлоатационните дружества, тъй като същите са налични още при първоначалното одобряване на проекта, като е налице и комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания за строежите и за проекта е дадено заключение за съответствие и становище за одобряване и издаване на разрешение за строеж, което също е приложено по делото. Правилно съдът не кредитира събраните по делото гласни доказателства, въпреки, че подробно описва същите в мотивите на решението, но изрично сочи, че са неотносими към спора. В тази връзка законосъобразен е изводът, че изпълненото на място фактическо строителство, което не съответства на възстановения проект е ирелевантно, тъй като последния не е такъв за допускане на отклонения съобразно изискването на чл. 154 ЗУТ. Фактът, че изпълнените преустройства на стени в офис № 1 са в нарушение на проектните предвиждания на одобрените проекти, както и на нотариалния акт, е неотносимо към законосъобразността на проекта за възстановяване. Ирелевантни са и обстоятелствата, по чие искане това фактическо строителство е извършено и последващите промени в отношенията между страните. Правилно съдът приема за неотносимо и отразеното в писмо от 26.08.2016 г., че в архива на района се съхраняват непроцедирани проекти по част архитектурна, тъй като предпоставка за провеждане на процедурата по възстановяване е липса на одобрен инвестиционен проект. При постановяване на обжалваното решение съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Столична община да заплати на "К. 98" ЕООД сумата 1000 лв. представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и съобразно направеното възражение за неговата прекомерност. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,