Решение № 4499 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2009 г.

Решение № 4499 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на София област против решение № 748а от 20.02.2009 г., постановено по адм. д. № 2853/2008 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението и за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответната страна - Калинка Александрова Дерекова, в писмено становище, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № ДС пр. 03/19.03.2008 г. на Областния управител на област София, с която служебното правоотношение на Калинка Александрова Дерекова било прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Обжалваното решение е допустимо. Оспорването е направено от държавната служителката, за която е налице правен интерес от обжалването и в законоустановения за това срок. Оспореният административен акт подлежи на съдебен контрол, а делото е родово и местно подсъдно на Административен съд София - град. Следователно като се е произнесъл по жалбата първоинстанционният съд е постановил допустимо решение, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че спрямо Калинка Дерекова не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл., предписващ възможност на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. От събраните по делото доказателства е установено, че периодът на атестиране е от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., оценката е поставена от оценяващия ръководител на 14.12.2006 г., от която дата е и подписът на контролиращия ръководител, а държавната служителка е запозната с нея на 11.03.2008 г. Установено е също, че оценката е поставена след като служебното правоотношение на държавната служителка било прекратено на друго основание. От тук следва, че същата е дадена на 14.12.2006 г., поради което е изтекъл едномесечния срок за прекратяване на служебното правоотношение на Дерекова на това основание. Правилно първоинстанционният съд е приел, че срокът е преклузивен и изтичането му погасява правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на посоченото основание. Правилно е посочено, че държавният служител не може да се атестира за времето, през което не е работил по служебното си правоотношение, независимо дали същото се признава или не за служебен стаж и тъй като Дерекова за времето от 01.11.2006 г. до 30.11.2007 г. не е работила в държавната администрация, то не й е правена атестация по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), която може да важи съобразно чл. 9, ал. 3 от НУРАСДА след възстановяване на служителката по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. на предишната държавна служба. Законосъобразни са и изводите на съда, че при атестирането са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатацията, че във формуляра за оценка е удостоверено провеждането на междинна среща, без да са отразени обстоятелствата по чл. 13, ал. 2 от НУРАСДА е правилна. Липсва и коментар на оценяващия ръководител съгласно изискването на чл. 13, ал. 4 от НУРАСДА. Правилно е прието, че не са поставени оценки по отделните показатели, както и че не е проведена заключителна среща. За това говори и подписа на оценявания върху формуляра, поставен след възстановяване на държавната служителка на заеманата длъжност. Не са изпълнени изискванията на чл. 76, ал. 4 от ЗДСл. вр. чл. 25, ал. 2 от НУРАСДА оценявания не е запознат с оценката, не му е даден срок за възражения, а още същия ден в нарушение на чл. 25, ал. 2 от НУРАСДА формулярът е предаден и подписан от контролиращия ръководител. От всичко изложено дотук се налага извода, че заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на Калинка Дерекова е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на ЗДСл. и НУРАСДА, поради което като е отменил същата Административен съд София - град е постановил решение, което е съответно на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,