Решение № 2690 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4948/2014 г.

Решение № 2690 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4948/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 503 от 20.02.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2075 по описа за 2013 г., с което по жалба на "Стефанов-64" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Новаково, общ. Асеновград, представлявано от Ангел Христев Стефанов, е отменен Ревизионен акт № 161300633 от 11.04.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 636/25.06.2013 г. на Зам. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който на ревизираното лице за данъчен период м. 12.2010 г. е начислен ДДС в размер на 21 883,64 лв. и съответни лихви, като резултатът за периода е определен на 18 586,65 лв. главница и 4 290,85 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Необосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че не са доказани укрити от РЛ вътреобщностни придобивания /ВОП/ по пет фактури, издадени от гръцки търговец с получател ревизираното лице с предмет плодове и зеленчуци, както и последващи укрити продажби на стоката, предмет на фактурите в страната. Неправилно при това са приложени разпоредбите на чл. 73а, чл. 84 и чл. 86 от ЗДДС. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Стефанов-64" ЕООД, чрез адв. Богдан Караманолов, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното: Спорни пред първоинстанционния съд са били от една страна - фактите на извършване на вътреобщностни придобивания на стоки /цитрусови плодове и зеленчуци/ от страна на ревизираното лице като основание за начисляване на ДДС по тях, а от друга извършването на последващи укрити продажби на родовоопределената стока, върху данъчната основа на които следва да се начисли ДДС. Правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е приел, че органите по приходите следва да докажат посочените положителни факти с правно значение. Обратно на твърденията в касационната жалба, обосновани на събраните доказателства са фактическите изводи на съда, че само въз основа на 5 фактури, издадени от гръцки търговец и неговата декларация, събрана по линия на административното сътрудничество по Регламент на ЕО № 1798/2003, че стоката е транспортирана до България, не могат да се направят обосновани изводи за извършване на доставките. Не е доказано по убедителен начин нито плащането по фактурите, нито предаването и транспортирането на стоката, поради обясненията на представляващите две от трите посочени фирми - превозвачи, че не са издавали никакви документи за извършване на превозни услуги по маршрут Гърция - България и поради липса на информация за преминаването на конкретни техни товарни транспортни средства през границата между Гърция и България. Неоснователно в тази връзка е оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно приел, че съдебно-счетоводната експертиза, която не е установила осчетоводяване на транспортни разходи в счетоводството на ревизираното лице, подкрепя извода за недоказано транспортиране на стоката по фактурите до България. Това е така, защото ако е вярно поддържаното от касатора в жалбата, че транспортните разходи са за сметка на доставчика именно той е следвало поне да даде обяснения във връзка с извършването на такива разходи и наемането на фирмите - превозвачи. Такива обяснения не са събирани от страна на гръцката фирма-доставчик и така обстоятелствата относно транспортирането на стоката не само не са доказани, но не са и изяснени. Що се отнася до оплакването в касационната жалба, че представляващите транспортните фирми имат интерес да укрият извършените от тях транспортни услуги, същото се отнася и до декларацията на представляващия гръцката фирма - доставчик, който при декларирането на вътреобщностни доставки на стоки не дължи ДДС. В крайна сметка, констатациите на ревизионния акт не са убедителни и почиват на предположения, поради установени несъответствия между събраните писмени обяснения и декларираните от РЛ ВОП по други три фактури от същия гръцки търговец, а тези констатации не се ползват с презумпция за истинност, още повече когато са необосновани. При недоказани реални ВОП, необосновани са изводите на органите по приходите за последващи укрити продажби на стоките, предмет на процесните фактури. Първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 1 920 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение