Решение № 8408 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2969/2019 г.

Решение № 8408 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2969/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба на Б. Въгленов от [населено място], чрез адв. Д. Гогов, против решение № 404 от 16.01.2019 г. по адм. дело № 7460/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за задържане рег. № 513 зз-201/28.06.2018 г., издадена от разузнавач в 03 сектор ОИП – СДВР. В жалбата се правят доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът игнорирал липсата на фактически основания за издаване на ПАМ, както и въобще мотиви за налагането на мярката, като не направил разлика между фактическо основание за издаване на индивидуален административен акт и описване на фактически наказателен състав на престъпление. При неприключило досъдебно наказателно производство изложеното в заповедта, че е осъществен престъпен състав е изцяло необосновано. Нарушени са всички правила по АПК от производството по издаване на индивидуални административни актове като единственият документ в това производство била самата заповед за задържане. Събраните свидетелски показания убедително установило, че адресатът на мярката бил задържан без да му бъдат дадени каквито и да било обяснения; заповедта му била връчена впоследствие в полицейското управление без каквото и да било предварително изясняване на случая. Представените документи от досъдебното наказателно производство не са част от административната преписка, а са изискани и представени в хода на първоинстанционния процес. Дори и в тези документи данни за извършване на престъпление от адресата на мярката липсват. Дори от съдържанието на пълномощното, за което се твърди, че е документът с невярно съдържание, използван от жалбоподателя, се вижда че упълномощеният няма никаква материална полза от ползването на документа. В тази връзка не били съобразени и свидетелските показания. Полицейският орган е отказал на задържания адвокатска защита, което е особено съществено процесуално нарушение, което изобщо не е обсъдено от решаващия съд. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на оспорената ПАМ, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба, чрез юрк. Пашунов, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и обсъди доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Според съда, индивидуалният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването му; информацията, обосноваваща задържането може да се съдържа и в други документи, съставени в хода на административното производство. Заповедта е издадена при спазване на материалния закон, защото условията по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗВР са налице при наличие на данни за участие в престъпление, а не при доказано извършване на престъпление. Съобразена била и целта на закона. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е мотивирана с "осъществен състав на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 от НК - който съзнателно се ползва от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, предмет на разследване по ДП № 5213 по описа за СДВР", а посоченото в нея правно основание е чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Основателно в касационната жалба се поддържа, че липсват доказателства за изпълнение на процесуалните правила по издаването на индивидуалния административния акт. Нито началото на производството е било съобщено на задържаното лице, нито му е била дадена възможност да се защити, нито дори му е позволена адвокатска защита, каквато е заявило, че желае. В тази връзка съдът е следвало да обсъди събраните свидетелски показания, които само е възпроизвел в мотивите си. От тези показания, както се поддържа в касационната жалба, се установява, че жалбоподателят е бил публично задържан без изобщо да знае за какво. Пълното неизпълнение на процесуалните правила при издаването на акта е съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяната му. От представените едва в съдебното производство по оспорване на заповедта писмени доказателства от образуваното досъдебно производство, цитирано в мотивите на ПАМ - справка относно извършена проверка и докладна записка от 16.05.2018 г. не може да се установи, че образуваното наказателно производство е срещу адресата на процесната ПАМ. Основателно в касационната жалба се поддържа, че в тези документи не се съдържат данни за извършено от жалбоподателя престъпление, защото нищо в тях не може да убеди непредубеден наблюдател, че жалбоподателят съзнателно е използвал документ с невярно съдържание. Затова необосновано съдът е преценил, че към момента на задържането са били налице данни за извършването от адресата на ПАМ на описаното престъпно деяние. Целта на закона при прилагане на ПАМ на посоченото основание е, превантивно да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие или да извърши друго престъпление и спрямо него да не може да се проведе наказателно преследване. Никакви доказателства, в тази връзка, не са представени пред първоинстанционния съд, а в заповедта липсват и мотиви за тези обстоятелства, което при административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, също е самостоятелно основание за отмяна. При това, съдът необосновано е приел, че правата на жалбоподателя радикално са ограничени със задържането му в съответствие с преследваната от закона цел. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отмени оспорената първоначално заповед. С оглед изхода на спора, юридическото лице, в чийто състав е полицейският служител, издател на акта, следва да заплати на касационния жалбоподател направените разноски по делото общо в размер на 75 лв. държавна такса за двете инстанции. Разноски за адвокатски хонорар не се присъждат поради липса на доказателства такива да са направени - в представения пред АС договор за правна защита и съдействие към пълномощното на адв. Гогов няма вписана платена сума за адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,