Решение № 15114 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2011 г.

Решение № 15114 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу решение № 68/18.01.2011 г. по адм. д. № 1727/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен РА № 10000064/7.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-238/23.07.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, относно определено данъчно задължение на "Хойер България" ЕООД по ЗДДС за данъчен период 1.06.2008 г. - 30.06.2008 г. в размер на 19 456,60 лв. и непризнат данъчен кредит за данъчен период 1.09.2008 г. - 30.09.2008 г. в размер на 18 549,29 лв., както и начислени лихви за просрочие. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Хойер България" ЕООД в представен писмен отговор и писмена защита взема становище за неоснователност на касационната жалба, за правилност на съдебното решение, което счита, че следва да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който по отношение на деклариран ВОД и ВОП от "Хойер България" ЕООД на едни и същи 3 броя товарни влекачи марка "Мерцедес" към и от Румъния - "Хойер Румъния" ООД не е признато реалното осъществяване на ВОД и е начислен допълнително ДДС, респективно не е признат данъчен кредит за неосъществен ВОП. За да отмени РА първоинстанционния съд е приел, че в хода на оспорването ДЗЛ е представило доказателства, че ВОД и ВОП са осъществени. Решението е неправилно. В хода на ревизията е констатирано, че през данъчен период м. 04.2008 г. ревизираното дружество "Хойер България" ЕООД е декларирало към фирма "Хойер Румъния" ООД, с което е безспорно установено, че са свързани лица, вътреобщностна доставка (ВОД) на 3 бр. товарни влекачи марка "Мерцедес", както и е декларирано от "Хойер България" ЕООД за данъчен период м. 09.2008 г. вътреобщностно придобиване (ВОП) от Румъния, от същото дружество - "Хойер Румъния" ООД на същите 3 бр. товарни транспортни средства - товарни автомобили марка "Мерцедес", които са били предмет на декларираната за м. 04.2008 г. ВОД към "Хойер Румъния" ООД. С оспорения РА не са признати за реално осъществени ВОД и ВОП с мотиви, че не са представени от ревизираното дружество относимите доказателства - документите доказващи ВОД, определени в чл. 45 ППЗДДС, в срока, визиран в чл. 53, ал. 3 от ЗДДС и чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС. Основната предпоставка за реалното осъществяване на ВОД по чл. 7 ЗДДС е наличие на транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Поради това, че случая е специфичен - ВОД и ВОП са между едни и същи страни, при това свързани лица по смисъла на закона, в непродължителен интервал от време, с предмет - едни и същи стоки - 3 броя товарни автомобили "Мерцедес", следва безспорно да е доказана ВОД от "Хойер България" ЕООД към "Хойер Румъния" ООД, за да се обсъждат и предпоставките на ВОП по чл. 13 ЗДДС, транспортирането на влекачите до територията на страната от територията на другата държава членка - Румъния. Доказването на ВОД е с представяне на документи по чл. 45 ППЗДДС, в редакцията на текста преди изменението ДВ, бр. 6/2010 и бр. 10/2011 г. В случая органът по приходите е оспорил доставката, поради това, че не е представен документ за транспортиране на влекачите до Румъния и отделно, не е доказано отразяването на ВОД от страна на "Хойер Румъния" ООД от извършената справка във VIES системата. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 6 от 2010 г. и ДВ бр. 10 от 2011 г., доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава - членка, като последното е приложимо само в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е осъществен от трето лице. Представени са удостоверения и справки от МВР, сектор "Пътна полиция" - Бургас, че автомобилите са отписани от националния регистър на РБългария, съответно на 8.04.2008 г. (рег. № А1223АТ), на 10.04.2008 г. (рег. № АххххАТ) и на 24.04.2008 г. (рег. № АххххАТ). Не са представени документи, че същите автомобили са регистрирани в Република Румъния на името на дружеството-получател на доставката - "Хойер Румъния" ООД. Представеното временно разрешение за движение на автомобилите в Румъния, от една страна не е доказателство, че същото е ползвано, т. е. че автомобилите действително са били в Румъния, и от друга страна - същото е временно със срок на действие един месец от 18.07.2008 г. до 18.08.2008 г., който не съвпада с периода на ВОД - м. 04.2008 г., нито с периода на ВОП - м. 09.2008 г. Други доказателства за транспортиране на влекачите до и от Румъния към периодите на отразяване на ВОД и ВОП от ДЗЛ не са представени. Съдът, във връзка с това изискване на закона е направил извод, че влекачите могат да бъдат транспортирани и на собствен ход, което е възможност, т. е. предположение и то на съда, без същото да е доказано с надлежните за това доказателства, като в този смисъл няма и твърдения от страна на оспорващия. Последващата нова регистрация на същите влекачи в КАТ - Бургас също не е относима към доказването на факта, че влекачите са напускали територията на РБългария. За регистрацията, респективно за отписване от регистрите на КАТ на автомобили, е достатъчно физическото представяне на същите и документи за осъществени сделки. За разлика от вътрешната доставка, на територията на страната, ВОД от РБългария до друга държава членка на ЕС, в случая до Румъния, следва да се установи с физическото преминаване на стоката от територията на страната до територията на другата държава членка. Именно този факт не е доказан по делото. Поради това, че се касае за съконтрагенти - свързани лица, "Хойер България" ЕООД и "Хойер Румъния" ООД, възможността да бъдат изготвени всякакви частни документи във връзка с търговските им взаимоотношения е следвало да бъде отчетена от съда и поради оспорването им от страна на органа по приходите, съдът е следвало да обоснове доказателствената им сила. Вместо това, съдът е дал преимуществена доказателствена сила на частни документи, при това неправилно приети като неоспорени от административния орган. Оспорването е обосновано с мотиви, съдържащи си в РА и потвърждаващото решение на решаващия административен орган - ДД "ОУИ" - Бургас. Решаващо за спора е недоказването с относими за това документи, транспортирането на влекачите от България до Румъния, за да е безспорно установено, че ВОД от "Хойер България" ЕООД до "Хойер Румъния" ООД е реално осъществена, което пък е предпоставка за доказване на реално осъществено ВОП за "Хойер България" ЕООД от "Хойер Румъния" ООД. Второ основание за непризнаването на ВОД и ВОП е липсата на отразяване на сделките в отчетните регистри - протоколи в двата вида отчетни регистри - дневниците за продажби и дневниците за покупки, както и неотразяване на ВОД за съответния период, чрез подаване на VIES декларация от "Хойер Румъния" ООД. Направената служебна справка от страна на НАП не е опровергана в хода на оспорването. Системата за обмен на ДДС информация между държавите - членки на ЕС - VIES, като електронна база от данни, която обработва и съхранява информацията от VIES декларациите на търговците, осъществяващи сделки в рамките на общността, е с цел контрол на вътреобщностната търговия със стоки и услуги. Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Редът за коригиране на грешки във VIES декларацията е унифициран за ЕС. При установени грешки до изтичане на крайния срок за подаване на VIES декларация, неотразените или неправилно отразените данни могат да бъдат включени или коригирани, като се подаде в рамките на крайния срок нова VIES декларация, заедно със справката-декларация по ЗДДС и отчетните регистри. Представената в превод окончателна декларация за второ тримесечие на 2008 г. на "Хойер Румъния" ООД, с приложен към нея контролен списък, не е образецът на VIES декларация, отделно липсват представени СД и отчетни регистри, които да са надлежно заверени от съответната данъчна служба по регистрацията на "Хойер Румъния" ООД, за да се приеме, че е опровергана констатацията от служебната проверка на НАП по отношение на този търговец с изводи за недекларирана ВОД към "Хойер България" ЕООД. При недоказаност на нормативно установения за ВОД факт на физическото изнасяне на стоката, в случая на влекачите, правилно ревизиращият орган по приходите е приел, че е налице хипотезата на общото правило за доставка на стока на територията на страната, която е облагаема със стандартната ставка 20 %, за което допълнително е начислен с ревизионния акт ДДС върху стойността на доставките по трите фактури, издадени през м. 04.2008 г. Съобразно безспорно установената неосъществена ВОД на трите влекача от "Хойер България" ЕООД към "Хойер Румъния" ООД, недоказано е и реалното осъществяване на ВОП на "Хойер България" ЕООД от "Хойер Румъния" ООД. Допълнителен аргумент е и направената служебна справка на НАП във VIES-системата, т. е. в електронната система за обмяна на база данни по ДДС между данъчните администрации на държавите членки, с констатация за неподаване на VIES декларация от "Хойер Румъния" ООД с отразяване на ВОД към "Хойер България" ЕООД през м. 09.2008 г. По изложените съображения оспорения пред първоинстанционния съд РА е законосъобразен и като е стигнал до противния извод, съдът е постановил неправилно решение, при нарушение на материалния закон, което подлежи на отмяна. По изложените по-горе мотиви настоящата инстанция следва да постанови друго решение по същество, с което да отхвърли жалбата срещу РА като неоснователна. При този изход на спора на ответната дирекция се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1250 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,