Решение № 6807 от 7.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Лили 2016 ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния ѝ представител адв. Евтимов, против Решение 1098/19.07.2021 г., постановено по адм. дело 1854/2020 г. по описа на Административен съд Бургас /АС-Бургас/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт Р-02000219006807-091-001/02.06.2020г., издаден от началник-сектор Ревизии и главен инспектор по приходите, поправен с Акт за поправка на ревизионен акт П-02000220093547-003-001/05.06.2020г., в частта му потвърдена с Решение 178/18.08.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП, с която са установени задължения за: корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. в общ размер 25 456,30 лв. и лихви 6 248,01 лв., както и ДДС за данъчните периоди от 01.07.2016 г. до 31.10.2016 г., от 01.04.2017 г. до 31.10.2017 г., от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г. в общ размер на 384 021,10 лв. и лихви 99 987,49 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила и необоснованост, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са налице обстоятелства за извършване на ревизия по особения ред. Счита, че през ревизирания период няма придобито такова количество стока, за да се направи извод, че установените разлики в търговската програма са в резултат на неотчетени приходи. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция ОДОП Бургас към ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Монев, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Бургас е законосъобразността на РА Р-02000219006807-091-001/02.06.2020г., издаден от началник-сектор Ревизии и главен инспектор по приходите, поправен с Акт за поправка на ревизионен акт П-02000220093547-003-001/05.06.2020г., в частта му потвърдена с Решение 178/18.08.2020г. на директора на ДОДОП-Бургас при ЦУ на НАП, с която са установени задължения за: корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. в общ размер 25 456,30 лв. и лихви 6 248,01 лв., както и ДДС за данъчните периоди от 01.07.2016 г. до 31.10.2016 г., от 01.04.2017 г. до 31.10.2017 г., от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г. в общ размер на 384 021,10 лв. и лихви 99 987,49 лв. след проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния РА, като е осъдил дружеството да заплати разноските по делото. От фактическа страна се установява, че съгласно приобщените с Протокол Р-02000219006807-ППД-001/05.02.2020г. доказателства от предходната ревизия по отменения Ревизионен акт Р-02000219000128-091-001/16.08.2019 г., на 17.08.2018 г. в търговския обект на дружеството била извършена оперативна проверка от органите по приходите. При контролна покупка на стойност 4,00 лв. бил издаден фискален бон от намерената в обекта компютърна конфигурация, състояща се от персонален компютър и фискален принтер, свързана с програмния продукт (ПП) Детелина лайт 5. Към компютърната конфигурация бил свързан електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) и баркод четец. Инсталираният в обекта ПП нямал връзка с този за отчитане на счетоводната отчетност. При проверката информацията от ПП Детелина лайт 5 била копирана на технически носител СD, даващ възможност за възпроизвеждането ѝ. Информацията била обработена от специалист в отдел Информационни системи при ТД на НАП-Бургас, посредством специализирания ПП Aрбутус, като за анализиране на данните било използвано техническото описание на базата от данни за ПП Детелина лайт, предоставено от производителя Елтрейд ООД. Съществено значение за изводите на ревизията има съдържанието на информацията на два от анализираните файлове с таблици, а именно: SALES_BON и SALES_PAYMENT. В тях са записвани транзакциите на извършените продажби, включително контролната покупка от 17.08.2018 г. на стойност 4,00 лв., която била отразена в таблица: SALES_BON под номер 319036 в поле SELL_ID, което показва, че при извършена продажба е генериран запис в разглежданата таблица. Въз основа данните, съдържащи се в двата файла SALES_BON и SALES_PAYMENT, ревизиращият екип извел обобщени данни за реализираните обороти в обекта на дружеството за периода от 01.04.2016 г. до 17.08.2018 г., включително. Същите били съпоставени с отчетените продажби, при което е установено, че има неотчетени обороти в размер на 2 715 333,70 лв. с ДДС. Тази сума не била отразена във фискално устройство и не е отчетена в счетоводството на дружеството. Поради установеното наличие на неотчетени продажби, органите по приходите са взели решение за преминаване към облагане по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на обстоятелствата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК данни за укрити приходи или доходи. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, както и приетите в съдебното производство заключения от извършените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи и свидетелски показания. Обосновал е извод, че е доказано наличието на данни за укрити за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, като тези обстоятелства се установяват от разчитането на съхраняваща с в компютър информация, която е дала основание на органите по приходите да приемат, че са извършвани продажби, които не са отчитани през ЕКАФП. Решението е правилно. Касационната жалба по същество съдържа оплаквания за незаконосъобразност на РА, като не акцентира върху недостатъци на съдебното решение, а се възразява срещу извършената преценка на доказателствата. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил водещата защитна теза, преповторена подробно и в касационната жалба, че приетите за неотчетени продажби отразявания в програмния продукт на дружеството представляват заприходяване на новопостъпила стока в магазина, а не продажба. Наличието на такива отразявания на разнородни по вид стоки в рамките на деня и в единични бройки, както и на торбички, оборва тази теза. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно несъобразяването на първоинстанционния съд със заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което според жалбоподателя опровергава констатациите в ревизионния доклад и акт. Доказването на данни за укрити приходи не изисква задължително да бъде установено от кого и кога са закупени стоките, чиито продажби не са регистрирани от търговеца чрез издаването на фискален бон, нито налага извършването на инвентаризация в хода на ревизията, при която да се установят наличните стоки към един следващ ревизираните период. Съдебно-счетоводната експертиза е потвърдила изводите на органите по приходите, че организираната от дружеството счетоводна отчетност не позволява и не дава надеждна следа за извършените стопански операции, защото между програмният продукт за отчитане на продажбите и ползваните счетоводни програми няма директна връзка, което води до несъпоставимост на данните. При тези установявания правилно първоинстанционният съд е приел, че изводите на органите по приходите не се опровергават от ангажираните от жалбоподателя доказателства, поради което правилно органът по приходите въз основа на данните от програмния продукт, е установил оспорените задължения за ревизираните периоди по ЗКПО и ЗДДС. С оглед установените факти основателен е изводът в оспореното първоинстанционно решение, че приходните органи са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Информацията от използваният от търговеца програмен продукт в търговския му обект за отчитане на продажби съдържа безспорно данни за продажбите, които са отчетени чрез фискалното устройство и за такива, които не са. С оглед така изложените съображения с решението си АС - Бургас правилно и законосъобразно е потвърдил РА, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение, определено съобразно материалния интерес. Воден от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение