Решение № 12617 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9936/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/- Пазарджик чрез пълномощници юрисконсулти Миков и Банкатев против решение 2684 от 10.07.2024г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 17/2024г. С него се отменя Заповед за налагане на санкции 13/РД-253С-425 от 11.12.2023г. на директора на РЗОК- Пазарджик, с която на "Многопрофилна болница за активно лечение-Уни хоспитал" ЕООД, ЕИК112520604, със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище, ул. "Георги Бенковски", 100 е наложена санкция "Частично прекратяване на договор за КП 198 "Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани", по която изпълнителят на болнична медицинска помощ е отчел неизвършена дейност. Поддържа в касационната жалба, че решението е необосновано като се обсъжда констативно - съобразителната част на експертизата, която според касатора установява факти, различни от приетите за установени от съда. Предвид изложеното иска отмяна на решението и постановяване на акт по същество, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Ответникът, МБАЛ "Уни хосхитал" ЕООД чрез управител и представляващ, чрез процесуален представител адвокатско дружество "Ш. и партньори", представлявано от адвокат М. Шаркова, взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върхова прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкция. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. От доказателствата по делото е установена фактическа обстановка, обратна на приетата от административния орган, че е отчетена дейност, която не е била извършена. Този фактически състав е обосновал от правна страна нарушение, водещо до налагане на санкция частично прекратяване на договора между страните. При безспорно и еднозначно заключение на назначената експертиза, прието от съда и не оспорено от страните, съдът е извел извод, че нарушението не е извършено, поради което квалификацията е несъставомерна, а заповедта като незаконосъобразна е отменена. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи, че от заключението на експертизата се установяват факти, различни от приетите от съда. Тези доводи са неоснователни. Видно от заключението вещото лице установява, че са извършени два вида дейности като едната поглъща/включва и другата/, отчетена е само едната от тях, като двете са равностойни по цени. При установеното от фактическа страна съдът е извел обоснован извод на доказателствата по делото при липса на касационно отменително основание. Доводите в касационната жалба относно установеното от експерта в констативно - съобразителната част не могат да бъдат ценени в хипотезата на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като установяването на фактите се извършва в първата инстанция, а несъгласието с констатациите на експертизата се изразява в оспорването й. От друга страна, в писмената защита пред първата инстанция и в касационната жалба се твърди, че вещото лице е установило факти, идентични с констатациите на административния орган, които твърдения не се установяват при касационната проверка. Ако касационния жалбоподател извършва друг прочит на фактите, установени от експерта, в предмета на медицинската технология, тъй като се касае за факти, извън компетентността на съда, е следвало да ги установи чрез въпроси, уточнение и възражения към експертизата в първата инстанция. Според разпоредбата на чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, като настоящата инстанция споделя напълно мотивите към обжалваното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение