Решение № 15477 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2009 г.

Решение № 15477 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Георги Владимиров Петров против решение по адм. д. № 2009/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Иска отмяна с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. По същество навежда доводи и за допуснати нарушения на процесуалните правила. По време на инцидента е бил в законен отпуск, поради което не може да бъде уволняван за нарушение на Етичния кодекс т. 4, т. 7 и т. 17 "в". Няма доказателства за уронване доброто името на институцията. Няма доказателства служителят да е управлявал МПС пиян. Съставеният акт за нарушение по ЗДП е отменен със съдебно решение. Част от представените от ответника писмени доказателства имат характер на свидетелски показания, но свидетели не са изслушани по делото. Инцидентът е възникнал по лични причини по време на платен годишен отпуск и не може да е основание за уволнение. Ответната страна Директорът на ОД на МВР Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 753/4.06.2009 г. по адм. д. № 2009/2008 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против заповед № З-5743/17.09.2008 г. на Директора на ОД - МВР, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1 т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради обосноваване на решението с недопустими доказателствени средства. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони - чл. 39, ал. 1 от АПК. Обясненията, които са давани от свидетели на нарушението, са оформени писмено, и представляват доказателствено средство в административното производство, което не е забранено със закон. А доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено - чл. 171, ал. 1 от АПК. Следователно няма допуснато процесуално нарушение от съда и затова същият е обосновал решението с факти, установени с писмените обяснения. Неоснователно е твърдението, че служителят не може да бъде уволняван за действия, които е извършил по време на отпуск. Съгласно чл. 224, ал. 1 т. 1 - т. 4 от ЗМВР представляват дисциплинарни нарушения - изпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия; неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Етичният кодекс формулира правила за поведение, които следва да се спазват, както по време на изпълнение на служебни задължения, така и в извънработно време. Така е, защото спрямо полицейските служители обществото има по-големи очаквания и спазването на етичните правила за поведение гарантират утвърждаване на положителния образ на полицейската институция - чл. 97 от ЕК. Освен това, съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за държавния служител, който е общ закон, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, по отношение на полицейския служител - Етичния кодекс на служителите от МВР с полицейски правомощия. Неоснователно е твърдението, че е неприложима нормата на чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, защото престижът не е уронен. Наказващият орган се е позовал на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВРвр. с чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР. Други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно са правилни правните изводи на съда, че не е необходимо непременно да е настъпил увреждащия резултат за престижа на службата. Достатъчно е нарушението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Нарушението на служебната дисциплина се изразява в неспазване в извънработно време на законова норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДП - отказ да се даде проба за употреба на алкохол при инцидента на 15.07.2008 г. и подправяне на 12.08.2008 г. от страна на служителя на талон за медицинско изследване № 0260507/16.07.2008 г., с което са нарушени т. 4, т. 7 и т. 17 от Етичния кодекс. С касационната жалба дори не се оспорва решението в частта, в която е установено с допустими доказателствени средства, включително с експерт, извършеното подправяне на талона. Установяването на тези две деяния, извършени от страна на служителя по време на годишен отпуск, правилно са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение, за което се налага дисциплинарно уволнение. Неправилно се твърди, че след като не е установено управление на МПС след употреба на алкохол няма и нарушение на служебната дисциплина. Всъщност първото нарушение, за което е наложено дисциплинарното уволнение е отказ на служителя да даде проба за алкохол. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение