Решение № 6326 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12514/2012 г.

Решение № 6326 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12514/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Борис Иванов Калайджиев и на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив към ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ срещу решение № 1615/9.07.2012 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 2552 по описа за 2011 г., с което е отменен ревизионен акт № 211101807/24.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив в частта, относно определените на Калайджиев, задължения за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 203.43 лв., с лихви за забава в размер на 1 608.71 лв. и е отхвърлено оспорването на РА относно определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2008 г. в размер на 3 995.12 лв. с лихви за забава в размер на 1 052.17 лв. и за 2009 г. в размер на 3 662.33 лв. със закъснителни лихви в размер на 435.17 лв. Първият касатор оспорва отхвърлителната част на решението за установените данъчни задължения в данъчни периоди 2008 и 2009 г. Администрацията обжалва отменителната част на решението. Оплакванията сочат на трите категории основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на оспорената от него част на съдебния акт. Като ответници по насрещната касационната жалба всеки от жалбоподателите отрича основателността й. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата на приходната администрация и неоснователност на тази на Калайджиев. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на Борис Калайджиев задължения за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2007 г. в размер на 4 203.43 лв., с лихви за забава в размер на 1 608.71 лв.; за 2008 г. в размер на 3 995.12 лв. с лихви за забава в размер на 1 052.17 лв. и за 2009 г. в размер на 3 662.33 лв. със закъснителни лихви в размер на 435.17 лв. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122 от ДОПК: за 2007 г. - 20 364.30 лева, за 2008 г. - 47 148.72 лева и за 2009 г. - 36 623.30 лева. Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК администрацията е посочила наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК /несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект/. Тези предпоставки са обвързани с неясния произход на средствата за издръжката на данъчния субект и семейството му, което включва ревизираното лице, неговата съпруга и едно дете, както и средствата за извършени плащания, определяни като "изходящи парични потоци от домакинството в брой". Размерът на издръжката на семейството е определен по данни от НСИ. По критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК общо са изчислени приходите и разходите на съпрузите, след което отрицателните разлики в баланса по данъчни периоди са разделени поравно с позоваване на факта на брачната връзка и презумпцията за съвместен принос по чл. 19 от СК (отм.). Администрацията е отказала да включи в началното салдо на домакинството към 1.01.2007 г. спестявания на Калайджиев в размер на 30 000 лева и 12 000 лева остатък от получен от съпругата Ваня Балджийска - Калайджиева банков кредит. Основание за изключването на първата сума е позоваването на информацията от ГДД на ревизираното лице - при декларирания доход е невъзможно натрупване на такива спестявания. Отказът да се вземе предвид остатъка от кредита е обоснован с отсъствието на житейска логика получен през 2005 г. кредит за задоволяване на конкретни нужди да бъде наличен в по-голямата си част към 1.01.2007 г. На конкретните възражения на ревизираното лице по изготвения баланс на паричния поток е отговорено в решението на директора на дирекция "ОУИ" при оспорването на РА по административен ред. АС Пловдив е приел наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Конкретно за 2009 г. несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е обосновано с извършването на разходи без да е подадена ГДД. В съдебния акт изцяло са споделени съжденията на администрацията по началното салдо към 1.01.2007 г. и приложимостта на института на съпружеската имуществена общност при определяне на данъчната основа. За да отмени РА относно установените данъчни задължения за 2007 г. съдът се е позовал на повторната ССчЕ от 31.05.2012 г., според която за този отчетен период не се дължи данък. Като опущение на органите по приходите при определянето на данъчната тежест за този отчетен период е възприето помесечното изследване на баланса на приходите и разходите въпреки годишният характер на подоходния данък. Пак кредитирайки соченото заключение на в. л. Герджикова съдът е зачел като правилно определени задълженията в отчетни периоди 2008 и 2009 г. Решението е неправилно. Неправилен е подходът на приходната администрация и на съда при определянето на данъчната основа за облагане с подоходен данък на ревизираното лице, при който се вземат предвид общо приходите и разходите на семейството на касатора и разделената на две отрицателна разлика се квалифицира като облагаем доход. На националната позитивна прана уредба не е познат института на семейното подоходно облагане. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност по приложимият по време Семеен кодекс от 1985 г. /отм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./. При действието на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) СИО като съпритежаване на права са разпростира само върху правото на собственост, другите вещни права, както и върху вземанията по парични влогове, ако са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Придобитите от съпруга доходи, освен ако не се трансформират в права по чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК (отм.). За права вън от обхвата на СИО са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира. Пак при действието на отменения СК общност на разходите и задълженията на съпрузите възниква само, ако са за нуждите на семейството - чл. 25 от СК (отм.). Затова е неправилна тезата на приходната администрация основана на идеята за равенство на правата на съпрузите в приходите и разходите. Възприемането на тази теза от първостепенния съд е опорочила постановения от него заключителен съдебен акт. Ако за отхвърлителната част на решението възприемането на противоречието с материалния закон е заради оплакването на касатора Калайджиев /заради несъгласието с данъчната основа/, то за отменителната част е в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид оспорването на приходната администрация на тази част на решението. Доколкото при оспорването на РА административният съд действа като инстанция по същество /вж. чл. 160, ал. 1, 3 и 4 от ДОПК/, нему е правомощието да реши спора за съществуването и размера на публичните задължения на ревизираното лице /арг. чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК/. Данъчното задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ е функция на дохода на физическото лице. Това сочи дохода и размера му като предмет на доказване. По правило фактическите установявания са в пределите на първоинстанционното производство /арг. от чл. 220 от АПК/. Разбира се при опущения в процеса на доказване касационната инстанция може да обоснове други фактически изводи прилагайки коректно логически и опитни правила при оценката на събраните от първата инстанция доказателства или различните изводи да са основани на събрани в касационното производство писмени доказателства /чл. 219, ал. 1 от АПК/. Ако пропуските в доказателствената активност на първостепенния съд не могат да се преодолеят по обсъдените начини, последицата е отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на друг състав на този съд - чл. 222, ал. 2 от АПК. В разглеждания спор приходната администрация и съда не са събирали и обсъждали доказателства за приходите/разходите на конкретното ревизирано лице, а са се концентрирали върху формиране на обща данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за Калайджиев и съпругата му без да съобразят направените по-горе отграничения относно общността и разделността на приходите и разходите. Това разрешение е неприемливо защото засяга размера на данъчната основа и размера на данъка, който до 2007 г. включително се определя прогресивно. По тази причина дори доводи за фискална равнозначност на облагането на съпрузите са неприемливи в този период /след 1.01.2008 г. облагането е с пропорционален данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и "семейната фискална тежест" би била еднаква без разлика на субекта на задължението/. Необходимостта от събиране на доказателства относно приходите и разходите на конкретното ДЗЛ през призмата на разясненията във връзка със СИО и разходите за нуждите на семейството при действието на отменения СК, както и двуинстанционният характер на съдебното производство по оспорване на РА мотивират отмяната на решението на АСП и връщане на делото за ново разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение