Решение № 7096 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12862/2017 г.

Решение № 7096 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12862/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. В., чрез пълномощника му адв. Виденова, против решение № 236 от 14.09.2017 г. постановено по адм. дело № 240/2017 г. на Административен съд – П. с доводи за неправилност, поради наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като се прогласи нищожността на оспорения административен акт – заповед РД № 48 от 06.04.2017 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – гр. П., или да се отмени като незаконосъобразен. Претендира и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Областна дирекция по безопасност на храните гр. П., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на пето отделение като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд П. е отхвърлил жалбата на С. В. против заповед РД № 48 от 06.04.2017 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. П.. За да постанови обжалвания правен резултат, административният съд приема, че оспорвания индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материално правните разпоредби. При осъществения контрол за законосъобразност не са констатирани отменителни основания по чл. 146 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РД № 48 от 06.04.2017 г., издадена от директора на ОДБХ-П., с която на осн. чл. 31 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чл. 30, ал. 3 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) вр. с Наредба № 19/2001 г. за борба с пръстеновидното гниене по картофите, причинявано от бактерията "Clavibacter michiganensis"... вр. чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 8/2015 г. за фитосанитарен контрол и във връзка с писмо изх. № 1730/21.12.2016 г. на Централната лаборатория по карантина на растенията (ЦЛКР) С. е поставена под карантина площ от 99. 5 дка в местността "Загреня", в землището на с. Г., общ. Т., използвана от С. В. за производство на картофи за консумация и преработка през 2016 г. – регистриран картофопроизводител в официалния регистър за Фитосанитарен контрол (ФСК) на ОДБХ П. с рег. № PER 0053. Със заповедта е поставен под карантина и склада, ползван през 2016 г. за съхранение на картофите в с. З., общ. Т., както и земеделската техника, машините и превозните средства, съдовете и всички предмети, включително опаковките, които са били в контакт с картофите до обеззаразяването им под официалния контрол на фитосанитарните инспектори. На площите по т. 1 (от 99. 5 дка), представляващи масив с идентификационен номер 70 по КВС е забранено отглеждането на картофи и/или други гостоприемници на Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al. ssp. Sepedonicus (Spiekerman and Kotthoff Davis et al за срок от три години, следващи годината на установяване на вредителя. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването по жалбата на С. В. с мотиви, които на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК (изм. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) настоящата инстанция споделя напълно без да е необходимо да ги повтаря. По същество с касационната жалба се излагат същите доводи, каквито са посочени и пред решаващата инстанция, обсъдени в мотивите на съдебния акт. Неоснователно е възражението за нарушение на процесуалните правила и нищожност на оспорвания административен акт като неотговарящ на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК по отношение на неговия автор. Съгласно приложената по делото заповед № РД-11-690 от 31.03.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ д-р Д. И., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ е наредено, за времето от 03. 04. до 10.04.2017 г. д-р В. М. да изпълнява функциите и на директор на ОДБХ П., като е поставен подписа на посочения служител. Видно е, че оспорваният административен акт е подписан именно от заместника на д-р Е. Д.. На д-р Мирчев не са делегирани права, а същият е натоварен със задължението да изпълнява функциите на директор на ОДБХ П. при условията на заместване – поради отсъствие на титуляра по здравословни причини. Обстоятелството, че на самия акт не е посочена като основание заповед № РД-11-690 от 31.03.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ не е съществено процесуално нарушение, обосноваващо извод за нищожност. Неоснователно и противоречащо на доказателствата по делото е възражението за нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, поради това, че процесната заразена площ е отразена като попадаща в масив № 70, местност "Загреня", известен като "От там река", с. Г., общ. Т.. Съдът е изложил подробни мотиви по това възражение, които са обосновани с писмените доказателства по делото. Несъгласието на касатора с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание. Настоящата инстанция не споделя твърдението на касатора за "липсата на мотиви" в обжалвания съдебен акт. Изрично в обжалваното решение е позоваването на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, което не е изгубило значението си и съгласно което е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания, да се съдържат в друг документ, неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването на акта. Именно такива документи са налични по делото като част от административната преписка и именно те са основание за издаване на заповедта. Съдът не се е задоволил да обсъжда само свидетелските показания, както твърди касатора. Обсъдени са и останалите доказателства по делото и въз основа на "целия събран по делото доказателствен материал" съставът е мотивирал крайния резултат по спора. С оглед на това настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил правилно фактите и е приложил правилно материалния закон. При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение