Решение № 11096 от 24.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6171/2012 г.

Решение № 11096 от 24.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6171/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на вр. с .

Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Пома груп" ЕООД, чрез адв. Радостин Станчев, и от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, (сега Д "ОДОП" - гр. Бургас) против решение № 338/06.03.2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, Х състав, постановено по адм. д. № 2463 по описа за 2010 г. на този съд.

I. "Пома груп" ЕООД обжалва Решение № 338 от 06.03.2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, поставено по на този съд, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 02251000025/14.09.2010 г., издаден от ТД на НАП гр. Бургас. Касаторът счита, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по . Конкретните оплаквания са формулирани в касационната жалба. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част след което да се отмени РА. Претендира разноски за производството пред ВАС, Осмо отделение.

II. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бурас, /сега с наименование Д "ОДОП" - гр. Бургас / обжалва решението, в частта, в която чрез изменение на ревизионен акт № 02251000025/14.09.2010 г., издаден от ТД на НАП гр. Бургас, са намалени данъчните задължения на "Пома груп" ЕООД по следния начин:

За данъчен период 01.07.2007 г. - 31.07.2007 г. приходните органи са установили задължения за ДДС главницата - 37 000,00 лева и лихва - 15 073,92 лева, вместо които съдът е определил задължения за ДДС главницата - 19 738,40 лева и лихва - 8 041,53 лева.;

За данъчен период 01.05.2008 г. - 31.05.2008 г., приходните органи са установили задължение за ДДС главницата - 16 703,97 лева, вместо което съдът е определил задължение за ДДС в размер на главницата 3 370,70 лева.;

За данъчен период 01.07.2008 г. - 31.07.2008 г., органите са установили задължения за ДДС главницата - 22 200,00 лева и лихва - 4 565,84 лева, вместо които съдът е определил задължения за ДДС главницата - 3 200,00 лева и лихва - 826,91 лева.;

За данъчен период 01.08.2008 г. - 31.08.2008 г. органите са установили задължения за ДДС главницата - 55 075,75 лева и лихва - 11 583,15 лева, вместо които съдът е определил задължения за ДДС главницата - 21 075,75 лева и лихва - 1 036,01 лева.;

За данъчен период 01.09.2008 г. - 30.09.2008 г., приходните органи са установили задължения за ДДС главницата - 10 965,77 лева и лихва - 1 036,01 лева, вместо които съдът е определил задължения за ДДС главницата - 6 907,91 лева и лихва - 3 243,37 лева.;

За данъчен период 01.11.2008 г. - 30.11.2008 г., органите са установили задължения за ДДС главницата - 124 007,68 лева и лихва - 19 108,48 лева, вместо които съдът е определил задължения за ДДС главницата - 41 218,00 лева и лихва - 10 544,84 лева.;

За данъчен период 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г., приходните органи са установили задължения за ДДС главницата - 160 033,41 лева и лихва - 19 394,63 лева, вместо които съдът е определил задължения за ДДС главницата - 68 640,03 лева и лихва - 7 832,86 лева.;

За данъчен период 01.01.2009 г. - 31.01.2009 г. през който е установен ДДС за възстановяване главницата - 45 800,23 лева, вместо който съдът е определил ДДС за възстановяване - 59 929,23 лева.;

За данъчен период 01.02.2009 г. - 28.02.2009 г. през който е установен ДДС главницата - 44398,14 лева, съдът е определил ДДС за възстановяване - 3 799,86 лева.;

За данъчен период 01.06.2009 г. - 30.06.2009 г., органите са установили задължения за ДДС главницата - 219 644,20 лева и лихва - 27 718,49 лева, вместо които съдът е определил задължения по ДДС главницата - 93 370,20 лева и лихва - 11 783,05 лева.;

За данъчен период 01.09.2009 г. - 30.09.2009 г., органите са установили задължения за лихви - 7 875,46 лева, вместо които съдът е определил задължения за лихви - 7 765,63 лева.;

За данъчен период 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г., органите са установили задължения за лихви - 1626,07 лева, вместо които съдът е определил задължения за лихви - 1246,53 лева.;

За данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г., органите са установили задължения по ЗКПО главницата - 875,83 лева и лихви - 398,09 лева, вместо които съдът е определил задължения главницата - 326,11 лева и лихви - 183,01 лева.;

За данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., органите са установили задължения по ЗКПО главницата - 33 273,47 лева и лихви - 10 628,22 лева, вместо които съдът е определил задължения главницата - 27 651,62 лева и лихви - 8 857,92 лева.;

За данъчен период 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г., органите са установили задължения по ЗКПО главницата - 124 478,91 лева и лихви - 22 881,32 лева, вместо които съдът е определил задължения главницата - 114 558,66 лева и лихви - 18 683,23 лева.;

За данъчен период 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г., органите са установили задължения по ЗКПО главницата - 225 348,54 лева и лихви - 16 171,16 лева, вместо които съдът е определил задължения главницата - 199 783,34 лева и лихви - 14 963,97 лева.

Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас обжалва решението на административния съд и в частта, отменяща РА за следните задължения:

1. за данъчен период 01.11.2007 г. - 30.11.2007 г. задължения за ДДС главницата - 48 000,00 лева и лихва - 17 241,02 лева.;

1. За данъчен период 01.06.2008 г. - 30.06.2008 г. задължения за ДДС главницата - 3000,00 лева.;

1. За данъчен период 01.03.2009 г. - 31.03.2009 г. задължения за ДДС главницата - 48 770,00 лева и лихва - 7 475,99 лева.;

1. За данъчен период 01.05.2009 г. - 31.05.2009 г. задължения за ДДС главницата - 76 532,00 лева и лихва - 10 442,85 лева.;

1. За данъчен период 01.07.2009 г. - 31.07.2009 г. задължения за ДДС главницата - 159 469,59 лева.;

1. За данъчен период 01.09.2009 г. -30.09.2009 г. задължения за ДДС главницата - 95661, 22 лева.;

7.За данъчен период 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г. задължения за ДДС главницата - 8936,20 лева.;

1. За данъчен период 01.11.2009 г. - 30.11.2009 г. задължения за ДДС главницата - 47 859,46 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по . Касаторът моли за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по и, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното:

Предмет на обжалване пред АДмС - Бургас е бил ревизионен акт № 02251000025/14.09.2010 г., издаден от ТД на НАП гр. Бургас, в частта, потвърдена с Решение № РД - 10-353/18.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП.

Съдът е установил следното в частта по ЗДДС:

За данъчни периоди м. 06, м. 10 и м. 12. 2006 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.) по следните данъчни фактури:

1. За данъчен период м. 06.2006 г. по фактура № 66/30.06.2006 г., издадена от "Алфатрейд 04" ЕООД, с предмет стрела за кран Пайнер. Според съда не се установява към момента на издаване на процесната фактура - 30.06.2006 г. и на съставянето на приемо - предавателния протокол - 16.10.2006 г., доставчикът "Алфатрейд 04" ЕООД да е бил собственик на стоката, предмет на доставката. Съдът е анализирал разпечатката на счетоводна сметка 304 - "Стоки", в кореспонденция със сметки 401 и 702 на "Алфатрейд 04" ЕООД, за да обоснове извода, че не е отразено дружеството да е придобило процесната стоката, съответно не е могло да се разпоредило с нея. В дневниците за покупки на дружеството също не е отразена покупка на стоки от физическото лице И. Митев, сочено като доставчик. При обсъждането на приемо - предавателния протокол от 16.06.2006 г., (л. 2948 от делото), съдът е констатирал противоречия с дадените от името управителя на дружеството писмени обяснения, поради което е приел, че предаването е извършено от физическото лице И. Милев, а не от твърдяният доставчик "Алфатрейд 04" ЕООД. Съдът е квалифицирал извършената от дружеството услуга като "посредническа", характеризираща се със свързването на "Пома груп" ЕООД с физическото лице И. Милев. В заключение съдът е посочил, че законсъобразно е отказано право на данъчен кредит, вследствие непридобиването от доставчика "Алфатрейд 04" ЕООД на правото на собственост върху процесната стока, поради което цитираното дружество не е могло в последствие да е прехвърлил вещното право върху ревизираното дружество.

1. През данъчен период м. 10.2006 г. е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 23 555,00 лева, по данъчна фактура № 146/16.10.2006 г., издадена от "Алфатрейд 04" ЕООД, с предмет кран "Пайнер" и по данъчна фактура № 24/30.10.2006 г., издадена от "Свежест Николов" ЕООД с предмет закупен "Форд Транзит". Съдът е приел за законосъобразни констатациите на ревизиращите органи, излагайки в решението си мотиви, аналогични на тези за предходния данъчен период, (не е доказано "Алфатрейд 04" ЕООД да е придобило правото на собственост по отношение на стоката, предмет на процесната доставка, поради което няма как в последствие да е прехвърлило и правото на собственост в полза на жалбоподателя. Относно доставката извършена от "Свежест Николов" ЕООД на автомобил "Форд Транзит", съдът е приел за законосъобразен отказът на право на данъчен кредит, но по различни съображения. Установил е, че процесната фактура е включена в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния период, приходът е осчетоводен, ДДС е начислен по сметка 4532 за текущия период. Извършени са две плащания по банков път - на 08.11.2006 г. в размер на 13 000,00 лева и на 24.11.2006 г. в размер на 2550,00 лева, но липсват данни за плащане на данъчната основа. Обсъдени са приемо - предавателния протокол от 01.10.2006 г. за доставка на МПС "Форд Транзит", /фургон работилница на колела/; договор за покупко - продажба на МПС от 17.10.2006 г., сключен с Радостин Колев Христов: договор за доставка на товарни коли и камиони от 01.10.2006 г., (л. 959 от делото), сключен между възложителя "Пома груп" ЕООД и изпълнителят "Свежест Николов" ЕООД с предмет пътнически автобус 8+1, Форд Транзит, за сумата от 77 750 лева, без ДДС, която следва да бъде заплатена разсрочено до 31.12.2006 г.; договор за покупко-продажба на МПС от 17.10.2006 г., сключен между "Свежест Николов" ЕООД и Радостин Колев Христов.

С договор, съдържащ нотариална заверка на подписите от 26.01.2007 г., (л. 1684 от делото) "Пома груп" ЕООД е закупило от "Свежест - Николов" ЕООД, "Форд Транзит" с посочени номера на двигател, рама, шаси и държавен контролен номер, но за сумата от 800 лева. Тъй като договорът притежава предвидената в чл. 144 от ЗДвП форма за действителност, то съдът се е мотивирал, че "Пома груп" ЕООД е придобило правото на собственост върху МПС от "Свежест - Николов" ЕООД, но на дата 26.01.2007 г. Направен е извод, че към момента на издаване на данъчната фактура 30.10.2006 г. не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, а същото е възникнало на датата на сключване на договора 15.08.2008 г. Частичното авансово плащане на продажната цена, извършено на 08.11.2006 г. и 24.11.2006 г., е преценено в хипотезата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС (отм.), в следствие на което съдът е счел за законосъобразен отказът на данъчен кредит по фактурата от 30.10.2006 г. В съдебното решение е допълнено, че правото е трябвало да бъде упражнено през периода на плащанията и на прехвърляне на собствеността.

1. За данъчен период м. 12.2006 г. е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 23 050,00 лева по издадена от ЕТ "Сийка Велева - Румяна Маринова" данъчна фактура № 32/14.12.2006 г., (л. 770 от делото), с предмет на доставката "Форд Транзит". Съдът е обсъдил приложеният договор от 12.12.2006 г., (л. 768 от делото), сключен между страните за сумата от 24 550 лева с ДДС, като е договорено предаването на МПС в срок до 14.12.2006 г. Мотивирал се е с липсата на доказателства, че едноличният търговец е бил собственик на МПС - то, към момента на извършване на продажбата, съответно че е могъл да прехвърли правото върху него на "Пома груп" ЕООД. Съдът е констатирал, че същото превозно средство е предмет на договора за доставка на товарни коли и камиони от 01.10.2006 г., (л. 959 от делото), сключен между възложителя "Пома груп" ЕООД и изпълнителя "Свежест Николов" ЕООД и на договора с нотариална заверка на подписите от 26.01.2007 г., (л. 1684 от делото) между тези страни. Предвид на така установените факти съдът е обосновал изводът си, че "Пома груп" ЕООД е придобило правото на собственост върху Форд "Транзит", но не от ЕТ "Сийка Велева - Румяна Маринова", а от "Свежест-Николов" ЕООД. Допълнително е посочено, че в процесната данъчна фактура № 32/14.12.2006 г. като стойност на сделката е записана сумата от 9 000,00 лева с ДДС 15 550,00 лева, което означава несъответствие на размерът на ДДС със законово предвидения по ЗДДС размер на 20 % върху данъчната основа. При основа размер на 9 000,00 лева, начисленият размер следва да бъде 1 800,00 лева, а оттук и незаконосъобразно е ползването на данъчен кредит в размер на 15 550,00 лева. Идентични са съдебните мотиви относно фактурите, издадени от ЕТ "Сийка Велева - Румяна Маринова, ( ДФ № 35/27.12.2006 г., л. 771 от делото, с данъчна основа 37 500,00 лева и ДДС в размер на 7 500,00 лева, имаща за предмет доставка "по договор за доставка на ДМА"; ДФ № 3/22.02.2007 г., л. 771 от делото, с данъчна основа 37 500,00 лева и ДДС в размер на 7 500,00 лева, имаща за предмет доставка "по договор за доставка на ДМА"). Във връзка с първата доставка е приложен договор от 15.12.2006 г., (л. 772 от делото), сключен между "Пома груп" ЕООД - купувач и едноличния търговец - продавач, но липсват доказателства за прехвърляне правото на собственост върху "Фолксваген" бус ел. работилница от ЕТ към на "Пома груп" ЕООД при спазване изискванията на чл. 144 от ЗДвП. Съдът е констатирал, че при регистрацията автомобила е представен договор за покупко - продажба на МПС от 15.01.2008 г., (л. 1682 от делото), сключен между продавачът "Свежест - Николови" ЕООД и купувачът "Пома груп" ЕООД, поради което е приел, че "Пома груп" ЕООД е придобило правото на собственост върху МПС от "Свежест - Николови" ЕООД, а не от ЕТ "Сийка Велева - Румяна Маринова". Това означава липсата на данъчно събитие по доставките от едноличния търговец на процесната дата.

1. По фактура № 3/22.02.2007 г., (л. 771 от делото), издадена от ЕТ "Сийка Велева - Румяна Маринова" за "окончателно плащане" на закупен "Фолксваген Транспортер, " съдът също е приел, че липсва реална доставка. Посочил е, че няма доказателства процесното МПС да е било собственост на търговеца. При извършената насрещна проверка е събрана митническа декларация, (л. 774 от делото), за внос на употребяван товарен автомобил "Фолксваген Транспортер" с номера на двигателя и на шасито, различаващи се от тези, описани в талона за регистрация на автомобила.

1. За данъчен период м. 04.2007 г. съдът не е признал право на данъчен кредит в размер на 14 000,00 лева, по данъчна фактура № 17/27.04.2007 г., (л. 3625 от делото), издадена от "Политраф 04" ЕООД за закупен кран "Фолксваген Транспортер". Съдът е възприел констатациите на приходния орган, че при съпоставка на представените от ревизираното лице документи с тези, получени от ОД "Полиция", Община Бургас и Община Несебър, са констатирани различия спрямо уговорената цена и вида на договора. Ревизираното лице е депозирало договор за доставка на товарни коли и камион от 02.04.2007 г., (л. 3626 от делото), с цена 70 000 лева без ДДС, а от съответните органи е изпратен договор за покупко - продажба на МПС от 15.08.2008 г., (л. 1700 от делото), с цена 1 000 лева, без отбелязване, че ДДС е отделно дължим. В заключение съдът е приел, че през процесния период липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Последното е възникнало на 15.08.2008 г., когато правото на собственост е придобито от "Пома груп" ЕООД на основание сключения договор с нотариална заверка на подписите. Авансовото плащане на продажната цена е осъществено на части на 30.05.2007 г., 01.06.2007 г., 04.06.2007 г. и 06.06.2007 г. Това означава, че през цитираните месеци "Пома груп" ЕООД е можело да ползва съответното на авансовите плащания право на данъчен кредит. Към момента на издаване на процесната фактура - 27.04.2007 г. и при липсата на данъчно събитие, съдът е счел, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит.

1. Относно доставката от "Тракер" ЕООД с предмет челен товарач "Бобкат", за която е издадена данъчна фактура № 13/30.07.2007 г., (л. 2923 от делото) съдът е обсъдил представения от ревизираното лице договор за доставка от 01.07.2006 г., (л. 2917 от делото). Видно е уговарянето стоката да се предаде до 30.07.2007 г., а плащането е разсрочено до 31.12.2007 г. Въз основа на счетоводни документи и приложения от "Тракер" ЕООД на немски език договор за покупка на "Baumaschine "Bobcat", (л. 2924 от делото), съдът е направил извод, че не е установено към момента на издаване на процесната фактура - 30.07.2007 г., доставчикът "Тракер" ЕООД, да е бил собственик на стоката, представляваща челен товарач "Бобкат". Освен това съдът се е мотивирал с липсата на доказателства за предаването на стоката от "Тракер" ЕООД на "Пома груп" ЕООД. С оглед на снетите обяснения, (л. 2916 от делото), това би трябвало да е направено в Германия, но в случая не е установявено от кого е осъществено предаването.

1. Изложеното по - горе се отнася и до данъчен период м. 08.2007 г., през който на "Пома груп" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 200,00 лева, по данъчна фактура № 13/30.08.2007 г. (л. 770 от делото), издадена от "Тракер" ЕООД с предмет на доставката кофа за челен товарач "Бобкат".

1. През м. 10.2008 г. е отказано право на данъчен кредит по фактура № 58/30.10.2008 г., (л. 2710 от делото), издадена от "Р - 2007" ЕООД с предмет на доставката - строителна механизация. Съдът е възприел установената от приходните органи фактическа обстановка, формулирайки извод за обоснован отказ на правото на данъчен кредит, независимо от наличието на договор от 01.09.2008 г., (л. 2711 от делото) и на подписан ППП от 01.09.2009 г., (л. 2713 от делото между страните). От доказателставата по делото не може да бъде установено, че доставчикът е разполагал с процесната стока, респективно че е прехвърлил право на собственост върху нея в полза на "Пома груп" ЕООД.

1. По отношение на доставката, за която е издадена от ЕТ "Астория - ТП - М. А. " данъчна фактура № 8/26.02.2009 г., (л. 3030 от делото), за закупени компресор за боядисване, фугорез 300 мм и трансформатор за ток, е приложен договор от 26.02.2009 г, (л. 3031 от делото). На 20.03.2009 г. е съставен приемо - предавателен протокол, (л. 3032 от делото). С оглед на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извода, че към момента на издаване на данъчната фактура не е настъпило данъчно събитие, правото на собственост върху вещите се прехвърля с предаването им, поради което данъчно събитие е възникнало на датата на подписване на протокола 20.03.2009 г. Посочено е в решението, че правото на приспадане на данъчен кредит е трябвало да се ползва през м. 03.2009 г.

1. През д. п. м. 08.2009 г. съдът не е признал право на ДК на дружеството по фактура № 29/20.08.2009 г., (л. 2522 от делото), издадена от "Транс Ауто" ЕООД, с предмет на доставката - каравана "Мюнстерланд". Установено е наличието на договор за покупко-продажба на МПС от 15.07.2009 г., (л. 2520 от делото), сключен между "Транс Ауто" ЕООД и "Пома груп" ЕООД. Във връзка с придобиване на правото на собственост върху караваната, "Транс Ауто" ЕООД е представило договор от 27.07.2009 г. за покупка, (л. 2523 от делото), тоест при положение, че правото на собственост е придобито от "Транс Ауто" ЕООД на 27.07.2009 г., то съдът се е мотивирал, че е невъзможно прехвърлено в полза на "Пома груп" ЕООД на същото право на 15.07.2009 г. В случая не са събрани доказателства за датата на фактическото предаване на караваната за да бъде възможно определяне датата на данъчното събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, (редакция ДВ бр. 113/28.12.2007 г.). Не е доказано плащане по фактурата, включително чрез заключението по изслушаната експертиза. "Пома груп" ЕООД пък е отразило в амортизационните си планове караваната не през 2009 г., а през 2010 г. Караваната е регистрирана в КАТ на 29.04.2010 г.

1. По фактура № 39/25.07.2008 г., (л. 2699 от делото), съдът е приел за неустановен факта, че с посредничеството на "Р - 2007" ООД са осъществени продажби на апартаменти, собственост на "Пома груп" ЕООД. Липсват доказателства за разменена между дружествата кореспонденция, за начина на свързването им, както и за водене на преговори в присъствието на посредника и за оказано от него съдействие по повод сключване на договорите. Не е доказано изпълнението на задължения по договора за посредничество от страна на изпълнителя, поради което според съда законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

1. По отношение на данъчна фактура № 47/02.08.2008 г. с данъчна основа 63 960,00 лева и ДДС 12 792,00 лева, документираща доставката с предмет комисионна за продажба на недвижим имот, органът по приходите е отказал правото на данъчен кредит на основанията посочени в предходния данъчен период по отношение на другата ДФ № 39/25.07.2008 г., издадена от същото дружество. В процесната фактура е посочен предмет на доставката "комисионна за продажба на апартамент", но от нея и от другите събрани доказателства, включително писмени обяснения, не се установява за продажбата на кой точно апартамент е заплатена комисионната и въз основа на който договор, след като между страните са сключени два договора на 15.01.2008 г. и на 21.03.2008 г. Не е конкретизирано кое лице е закупило апартамент с посредничеството на "Р - 2007" ООД, на коя дата и въз основа на кой нотариален акт е прехвърлено правото на собственост на това лице. Липсват доказателства за проучване на пазара, не са събирани оферти, предварителни договори, както и договори за обслужване. С оглед неангажирането на доказателства установяващи изпълнението на поетите договорни задължения, правилно според съда органът по приходите е констатирал нереалност на процесната доставка. Също така, комисионното възнаграждение, определено в общ размер на 76 752,00 лева с ДДС за всички дванадесет апартамента, се дължи по банков път, за него е издадена процесната фактура, но по делото няма доказателства за извършено разплащане.

1. През данъчен период м. 09.2007 г. е документирана доставка на строителни услуги с актове обр. 19 за извършени и приети СМР, а именно акт обр. 19 № 2/19.09.2007 г. за обект "канализация с. Мъглен" по Договор № ОП-06-8/30.11.2006 г., сключен с община Айтос на стойност 41 960,38 лева и акт обр. 19 № 1/24.09.2007 г. за обект "канализация с. Тополица" по Договор № ОП-07-6/02.07.2007 г., сключен с община Айтос на стойност 33 200,45 лева. Издадени са фактури № 126/09.01.2008 г. с данъчна основа 41 960,38 лева и № 127/09.01.2008 г. с данъчна основа в размер на 66 666,67 лева. Приходният орган е констатирал извършването на облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 9, ал. 1 от същия, без да са издадени фактури при възникване на данъчното събитие. В конкретния случай за негова дата следва да бъдат приети датите на актове обр. 19 за осъществени СМР. Формулиран е извода, че на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, задълженото лице е трябвало да издаде данъчен документ за процесните облагаеми доставки на строителни услуги, в който да посочи данъка общо в размер на 15 032,17 лева на отделен ред, да включи тази сума при определяне на резултата за данъчния период в справката - декларация за съответния данъчен период и да отрази документа в дневника за продажби. На основание цитираните констатации, за периода е доначислен ДДС в размер на 15 032,17 лева и лихви за закъснение 744,69 лева. Съдът е възприел за обосновани констатациите от РА според които датата на възникване на данъчните събития е тази на съответните актове обр. 19 - 19.09.2007 г., 24.09.2007 г. Задълженото лице е трябвало да издаде съобразно изискванията на чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС данъчни фактури в законоустановения 5 дневен срок, което не е направено. То е издало данъчна фактури № 126/09.01.2008 г. и № 127/09.01.2008 г., поради което законосъобразно приходният орган е доначислил през процесния период ДДС по извършените доставки на СМР и лихви.

1. Аналогични са изводите на съда и за данъчен период м. 10.2007 г., през който е документирана доставка на строителни услуги, съгласно издадени актове обр. 19 за СМР, а именно акт обр. 19 № 1/22.10.2007 г. за обект "канализация с. Карагеоргиево" по Договор № ОП-07-7/02.07.2007 г., сключен с община Айтос на стойност 61 851,53 лева и акт обр. 19 № 2/22.10.2007 г. за обект "канализация с. Тополица" по Договор № ОП-07-6/02.07.2007 г., сключен с община Айтос на стойност 50 132,32 лева. Във връзка с тези актове са издадени фактури № 128/09.01.2008 г. с данъчна основа 61 851,53 лева, като по отношение на втория акт обр. 19 са издадени данъчни фактури № 127/09.01.2008 г., като част от стойността на тази фактура в размер на 33 466,22 лева е относима към акт обр. 19 № 2/22.10.2007 г. и данъчна фактура № 220/01.10.2008 г ., като част от стойността на тази фактура в размер на 16 660,10 лева е относима към акт обр. 19 № 2/22.10.2007 г. В решението е посочено, че законосъобразно е доначислен ДДС и лихви общо - 1217,26 лева. Датата на данъчното събитие е 22.10.2007 г.

1. През д. п. м. 12.2007 г. е документирана доставка на строителни услуги, съгласно издаден акт за извършени и приети СМР обр. 19 № 3/10.12.2007 г. за обект "канализация с. Мъглен" по Договор № ОП-06-8/30.11.2006 г., сключен с община Айтос на стойност 76 752,55 лева. Във връзка с този акт са издадени фактури № 125/08.01.2008 г. с данъчна основа 45 292,62 лева и № 373/11.05.2008 г. с данъчна основа в размер на 31 459,93 лева. Идентични с предходните са изводите на съда за този период по отношение дата на данъчно събитие, която в случая представлява датата на издадения акт обр. 19. Поради факта, че ДЗЛ не е издало фактури в законоустановения срок, а е издало данъчни фактури впоследствие съдът е преценил за законосъобразно доначисляването на ДДС 15 350,51 лв. от административния орган по извършените доставки на СМР. В резултат на изложеното е променен декларирания от дружеството резултата за ЗДДС от ДДС за възстановяване в размер на 47 8512,80 лева, на ДДС за възстановяване в размер на 32 162,29 лева. Лихви не са определени поради установения резултат - ДДС за възстановяване.

1. През данъчен период м. 01.2008 г. са издадени следните фактури във връзка с документирани СМР, съгласно актове обр. 19 за приети СМР по Договори с Община Айтос за обекти "канализация с. Мъглен", "канализация с. Карагеоргиево" и "канализация с. Тополица", описани в констатациите за м. 09., м. 10., м. 12.2007 г.: фактура № 125/08.01.2008 г. с данъчна основа 45 292,62 лева и начислен ДДС 9 058,52 лева; фактура № 126/09.01.2008 г. с данъчна основа 41 960,38 лева и начислен ДДС 8 392,08 лева; фактура № 127/09.01.2008 г. с данъчна основа 66 666,67 лева и начислен ДДС 13 333,33 лева; фактура № 128/09.01.2008 г. с данъчна основа 61 851,53 лева и начислен ДДС 12 370,31 лева. По цитираните фактури е начислен ДДС общо в размер на 43 154,24 лева. Предвид констатациите за м.09., м.10., м.12.2007 г., с начисления ДДС по гореописаните фактури, е намален начисления ДДС от ЗЛ за настоящия данъчен период. В резултат на извършеното намаление на начисления ДДС, за периода се установява резултата ДДС за възстановяване в размер на 21 938,83 лева, а не както е декларирало дружеството ДДС за внасяне в размер на 21 215,41 лева. На основание чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС, така установения при ревизията ДДС за възстановяване за текущия период, участва в процедура по приспадане, започнала през м.12.2007 г. Съдът е възприел изцяло изводите на приходните органи, потвърждавайки РА в тази част, тъй като в противен случай би се стигнало до двойно отразяване на фактурите през периода когато е следвало да бъдат издадени и през периода на тяхното фактическо издаване, което е недопустимо.

1. За д. п. м. 02.2008 г. съдът е установил наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, изразяващи се в съществуващи данни за укрити приходи във връзка с извършени строителни услуги по изграждане на жилищна сграда находяща се в гр. Бургас, ул. "Раковски" № 9 и в това, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Съдът е обсъдил съдържащият се по делото нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство № 178, т. III, рег. № 5207, дело 527/25.08.2006 г. (л. 1930 от делото), съгласно който Руси Василев Джамбазов учредява в полза на "Пома груп" ЕООД право на строеж за изграждане и придобиване на собственост на конкретни обекти в предвидената за строителство жилищна града находяща се в гр. Бургас, ул. "Раковски" № 9, срещу задължението дружеството със собствени средства, труд и материали да изгради предвидената по проект в имота жилищна сграда, със степен на завършеност и разпределение на обектите в същата при условията на договора. "Пома груп" ЕООД е получило правото на строеж и собственост върху апартаменти № 4, 5, 6, 7, 8 и ателие № 5, а Руси Василев Джамбазов си е запазил правото на строеж за изграждане и придобиване в собственост на офис, магазини № 1 и 2 и апартаменти № 1, 2 и 3. "Пома груп" ЕООД се е задължило да изпълни строителството на сградата в съответствие с утвърдените инвестиционни проекти, при посочена степен на завършеност. Установено е също така, че на 30.08.2006 г. между "Пома груп" ЕООД и Атанас Иванов Попов, /който е и представляващ дружеството/ и Драгомир Иванов Попов, /брат на А. Попов/, е сключен договор за прехвърляне на права и задължения по силата на който "Пома груп" ЕООД прехвърля всички свои права и задължения по договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство от 25.08.2006 г., обективирани в нотариален акт № 178, т. III, рег. № 5207, дело 527/25.08.2006 г. Съгласно т. 2 от договора "...прехвърлителя "Пома груп" ЕООД се задължава в срок до 3 месеца от подписване на този договор да прехвърли правото на строеж на получателите по цена, определена от лицензиран оценител", а съгласно т.3 "получателите се задължават да изпълнят всички задължения по договора за прехвърляне на правото на строеж срещу строителство, като от момента на подписване на този договор "Пома груп" ЕООД се освобождава изцяло от задълженията си по нот.акт № 178, т.III, рег.№ 5207, дело 527/25.08.2006 г., спрямо прехвърлителя на правото на строеж Р.В.Д. задължени лица са получателите по този договор...". Съгласно т.4 от договора "...получателите се задължават да изпълнят задълженията по нот.акт № 178, т.III, рег.№ 5207, дело 527/25.08.2006 г., като изградят сградата, предмет на този нотариален акт, до степен на завършеност и предадат същата с разрешение за ползване...".

В изпълнение на договореностите по т. 2 от договора, на 26.10.2006 г. се прехвърлени правата на строеж на апартаменти № 4, 6, 7, 8 и ателие № 5. чрез нотариални актове. Тези документи обаче не са отразени в счетоводството на "Пома груп" ЕООД. Съгласно изискванията на счетоводното законодателство придобитото вещно право на строеж е разход за придобиване на предстоящата за строителство сграда, защото правото е получено срещу поето задължение за нейното изграждане. Необходимо е да се състави следната счетоводна статия във връзка с придобиването му: Dt с-ка 609- други разходи /Kt с-ка 412-клиенти по аванси със стойността на правото на строеж за апартаменти № 4, 6, 7 и 8 и ателие № 5. Стойността на правото на строеж е равна на стойността на строителната услуга за построяване на сградата. Поради факта, че в случая пет дни след сключване на сделката, обективирана в нотариален акт № 178 от 25.08.2006 г., е сключен договор за прехвърляне на права и задължения, с който "Пома груп" ЕООД се освобождава от поетите задължения в полза на Атанас и Драгомир Попов и е извършена продажба на правото на строеж на апартаменти № 4, 6, 7 и 8 и ателие № 5, следва да се състави и счетоводна статия Dt с-ка 412-клиенти по аванси /Kt с-ка с 709-други приходи със същата стойност. В този смисъл размера на разхода за придобито право на строеж по нотариален акт № 178 от 25.08.2006 г. е равен на размера от прихода от продажба на правото на строеж по цитираните 3 нотариални акта, като същата е с пазарна оценка 80 000 лева. От гореизложеното е видно, че размерът на неотчетените разходи, съответно приходи, е еднакъв - 80 000 лева, поради което неосчетоводяването на същите не води до промяна на размера на финансовия резултат на ревизираното лице за 2006 г. След анализ на представените от Община Бургас строителни документи, е установено, че във всички тях, като възложител и строител е посочено "Пома груп" ЕООД, с изключение на протокола за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на строежа обр. 2 от 16.10.2006 г. и акт за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството обр. 10 от 25.11.2006 г., в които като строител е отразен ЕТ "Тоди 97". В тази връзка е направен и запис в книга № 158/16.10.2006 г. обр. 4 относно промени, настъпили по време на строителството, а именно "...Считано от 25.11.2006 г. се променя строителя - от ЕТ "Тоди 97" става "Пома груп" ЕООД, гр. Бургас. Към момента на смяната са осъществени само изкопни работи".... Съгласно данните от акта за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството обр.10 от 25.11.2006 г. се установява, че към този момент са "изпълнени само изкопни работи" и това, че "строителството не се преустановява, променя се само строителя". Във всички останали актове, съставени във връзка със строителството, като възложител и строител е посочена "Пома груп" ЕООД. Договорът за възлагане на строителен надзор е сключен на 12.10.2006 г. между "Пома груп" ЕООД и "Карел консулт" ООД, (л.1880 от делото). Актът за технически преглед на асансьор № 455/29.05.2009 г. е съставен в присъствието на Атанас Попов, като представител на "Пома груп" ЕООД и представител на "Лифтком" ЕООД. Искането за регистриране на строеж четвърта категория вх.№ 70-П-241/09.06.2009 г. е от името на Атанас Попов, като представител на "Пома груп" ЕООД. Направена е констатация, че строителството на жилищната сграда, без частта на изкопните работи, е от "Пома груп" ЕООД. Констатацията е споделен от съда. Предвид факта, че Атанас Попов и Димитър Попов са собственици на правото на строеж на апартаменти № 4, 6, 7 и 8 и ателие № 5, по силата на представените нотариални актове, както и че са задължени да построят останалата част от жилищната сграда в полза на Р. Джамбазов и че във всички строителни книжа, като строител е посочен "Пома груп" ЕООД е прието, че А. Попов и Д. Попов са възложили извършването на строителството на сградата на "Пома груп" ЕООД. Освен това в счетоводството на "Пома груп" ЕООД липсват данни за начислени приходи или начислен ДДС във връзка с продажбата на строителни услуги в полза на физическите лица. Установено е, че физическите лица са продали впоследствие ап. 8, ап. 4 и ат. 5.

По време на ревизията е възложена експертиза за определяне пазарната цена на строителната услуга, изготвена е експертна оценка на строителната услуга, без включено ДДС. С оглед на това пазарната цена на строителна услуга по изграждане на апартамент № 8, на етап груп строеж е определена в размер на 17 843,00 лева, а данъчната основа на извършените от "Пома груп" ЕООД доставки за текущия данъчен период в размер на 209 671,12 лева, е завишена със 17 843,00 лева, тоест същата е определена в размер на 227 514,12 лева. На основание чл. 86 от ЗДДС, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК дължимия данък е установен в размер на 41 934,20 лева или разликата е в размер на 3 568,60 лева. Поради това декларираният от дружеството ДДС за възстановяване - 9 452,36 лева е променен на 5 883,76 лева, който участва в процедура по приспадане на ДДС за възстановяване, започнала през м. 12.2007 г. По време на съдебното производство е допусната съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), вещото лице по която е констатирало, че "Пома груп" ЕООД е приспаднало ДДС в общ размер на 11 353,85 лева, по фактури във връзка с извършване на строителството на сградата. В контекста на изложеното съдът е счел за законосъобразно доначисляването от приходните органи на ДДС през процесният период за извършената строителна услуга, съответно определен е резултат на дружеството - ДДС за възстановяване в размер на 5 883,76 лева, вместо декларирания ДДС за възстановяване в размер на 9 452,36 лева. Според съда правилно е доначислен ДДС за СМР и е определен резултат за периода - ДДС за възстановяване 5883,76 лева.

1. През д. п. м. 05.2008 г. е извършена доставка на строителни услуги, за която е издаден акт обр. 19 № 5/19.05.2008 г. за обект "Канализация с. Карагеоргиево" по договор № ОП - 07 - 7/02.07.2007 г., сключен с община Айтос на стойност 83 519,85 лева. Във връзка с акта обр. 19 е издадена фактура № 193/25.08.2008 г., с данъчна основа 16 853,50 лева. Допълнително е представена ДФ № 390/14.09.2010 г. (л. 582 от делото) с данъчна основа 66 666,35 лева. Според приходният орган са извършени облагаеми доставки на услуги, но не са издадени фактури във връзка с доставките, при възникнало данъчно събитие. На основание тези констатации за периода е доначислен ДДС в размер на 16 703,97 лева, представляващ неначислен данък от ДЗЛ, във връзка с извършените строителни услуги. Дружеството е декларирало ДДС за внасяне в размер на 5 536,51 лв., в резултат на констатациите от ревизията, е установен резултат за периода - ДДС за внасяне в размер на 22 240,48 лева. Съдът е приел, че датата на данъчното събитие е тази на подписване акта обр. 19 - 19.05.2008 г., като търговецът е следвало да издаде данъчна фактура в 5 - дневен срок, до 24.05.2008 г. Относно фактура № 193/25.08.2008 г. съдът се е аргументирал, че тя е била изключена при определяне на резултата за м. 08.2008 г., поради което законосъобразно административният орган е увеличил резултата за м. 05.2008 г. Фактура № 390/14.09.2010 г., издадена за част от сумата по акт обр. 19, е отразена в дневника за продажби за м. 09.2010 г. и участва в резултата по СД за същия месец. Оттук е направен извод в съдебното решение, че данъкът по нея не се дължи повторно, в следствие на което резултата на "Пома груп" ЕООД за м. 05.2008 г. е изменен, като съдът е установил задължения в размер на 3 370,70 лв. ДДС по ДФ № 193/25.08.2008 г.

1. През данъчен период м. 08.2008 г. е документирана доставка на строителни услуги, съгласно издаден акт за приети СМР обр. 19 № 1/29.08.2008 г., (л. 2261 от делото), за "допълнителни СМР на обект канализация с. Мъглен - взривяване на скална маса" по договор от 2007 г., (л. 2254 от делото), сключен с община Айтос на стойност 58 272,24 лева. Във връзка с този акт е издадена фактура № 212/29.09.2008 г., (л. 2260 от делото) с данъчна основа 46 617,79 лева. Предвид датата на възникване на данъчното събитие, която е тази на подписване на акта обр. 19 и последващото издаване на фактурата, съдът е квалифицирал като законосъобразно доначисляването на ДДС в размер на 11 654,45 лева, съответстващо на неначислено от задълженото лице ДДС, във връзка със строителната услуга. Издадена е фактура № 193/25.08.2008 г. с ДДС 3370,70 лв. във връзка с акт обр. 19 № 5/19.05.2008 г. Начисленият ДДС за м. 08.2008 г. е намален с 3370,70 лева. Според съда законосъбразно е определена лихва 105,62 лева за късното начисляване на данъка.

1. През данъчен период м. 09.2008 г. е документирана доставка на строителни услуги, съгласно издаден акт за извършени и приети СМР обр. 19 № 1/09.09.2008 г. за обект "канализация с. Тополица" по Договор с община Айтос на стойност 101 446,63 лева. Във връзка с този акт е издадена фактура № 220/01.10.2008 г. с данъчна основа 81 157,33 лева, като допълнително е представена и данъчна фактура № 396/14.09.2010 г. (л. 588 от делото) с данъчна основа 20 289,30 лева и ДДС - 4057,86 лева. Фактура № 220/01.10.2008 г. е изключена при определяне на резултатите за м. 10.2008 г., поради което съдът се е мотивирал, че обосновано органът по приходите е увеличил резултата за м. 09.2008 г., тъй като в противен случай би се стигнало до двойно отразяване на тези фактури - през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо. Доначислен е ДДС 20289,33 лева. Данъкът е намален с ДДС 9323,56 лв. по фактура 212/29.08.2008 г., издадена във връзка с акт обр. 19 № 1/29.08.2008 г. и със сумата от 4057,86 лева.

1. През данъчен период м. 10.2008 г. е документирана доставка на строителни услуги, съгласно издаден акт за извършени и приети СМР обр. 19 № 2/22.10.2007 г. за обект "канализация с. Тополица" по договор с община Айтос. Издадена е данъчна фактура № 220/01.10.2008 г. с данъчна основа 81 157,23 лева и начислен ДДС 16 231,47 лева. Част от стойността на тази фактура в размер на 16 666,10 лева е относно посочените в акт обр. 19 № 2/22.10.2007 г. строителни услуги, а останалата част - в размер на 64 491,23 лева, е относно друг издаден за този обект акт обр. 19 с № 1/09.09.2008 г. Приходният орган е счел предвид констатациите при ревизията за данъчни периоди м. 10.2007 г. и м. 09.2008 г. с начисления ДДС в размер на 16 231,47 лева по фактура № 220/01.10.2008 г., че трябва да се намали начисления ДДС на "Пома груп" ЕООД за настоящият период. Тези изводи са споделени от решаващия съд.

1. През данъчен период 01.11.2008 - 30.11.2008 г. е документирана доставка на строителни услуги, съгласно издадени актове за извършени и приети СМР обр. 19 № 3/14.11.2008 г. за обект "канализация с. Карагеоргиево" по договор с община Айтос на стойност 148 526,78 лева и № 3/24.11.2008 г. за обект "канализация с. Мъглен II етап" по договор с община Айтос на стойност 198 111,63 лева. Във връзка с тези актове са издадени фактури № 250/05.12.2008 г. с данъчна основа 81 860,13 лева и ДДС 16 372,02 лева - за първия акт, № 262/08.01.2009 г. с данъчна основа 69 840,31 лева и ДДС 13 968,06 лева, № 372/11.05.2010 г. с данъчна основа 44 936,65 лева и ДДС 8 987,33 лева и фактура № 374/28.05.2010 г. с данъчна основа 0,33 лева и начислен ДДС в размер на 0,07 лева - за втория акт. Допълнително са представени данъчна фактура № 391/14.09.2010 г., на стойност 66 666,65 лева, (л. 583 от делото) по първия акт обр. 19 и № 387/14.09.2010 г., на стойност 83 334,32 лева по втория акт обр. 19. Доначислен е ДДС 69 327,68 лева. Съдът е приел за обосновани констатациите, че дата на данъчно събитие представлява датата на подписване на акт. обр. 19 и тъй като дружеството не е издало фактури в законоустановения срок, а е издало впоследствие данъчни фактури. Според съда след изключването им при определяне на резултатите за м. 12.2008 г. и м. 01.2009 г., правилно приходните органи са увеличили резултата за м. 11.2008 г. с ДДС 30 340,09 лв. и лихви 8309,50 лева. В противен случай ще се стигне до двойно отразяване на тези фактури - през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо. Относно сумата в размер на 38 987,59 лв., представляваща ДДС по ДФ № 372/11.05.2010 г., № 374/28.05.2010 г., № 387/14.09.2010 г. и № 391/14.09.2010 г., съдът се е мотивирал, че тя не се дължи.

1. През данъчен период 01.12.2008 - 31.12.2008 г. е документирана доставка на строителни услуги, съгласно издадени актове за извършени и приети СМР обр. 19 № 2/12.12.2008 г. за обект "външен водопровод с. Драганово" по договор № 92-0-105/17.10.2008 г. с община Бургас на стойност 208 053,72 лева и № 2/12.12.2008 г., (л. 2004 от делото) за "допълнителни СМР за канализация с. Равадиново" по Договор № 533/03.12.2008 г. с община Созопол (л. 1985 от делото) на стойност 373 973,50 лева. Във връзка с тези актове са издадени фактури № 271/02.02.2009 г. с данъчна основа 94 039,29 лева и ДДС 18 807,86 лева и № 350/05.02.2010 г. с данъчна основа 114 014,41 лева и начислен ДДС 22 802,88 лева - за първия акт, № 265/07.01.2009 г. с данъчна основа 249 160,86 лева и ДДС 49 832,17 лева и № 369/12.04.2010 г. с данъчна основа 124 812,64 лева и ДДС 24 962,53 лева - за втория акт. Доначислен е ДДС 116 405,44 лева. Във връзка с акт обр. 19 № 3/14.11.2008 г. е издадена ДФ № 250/05.12.08 г. с ДДС 16 372,03 лв., с която е намален ДДС за период м. 12.2008 г. Фактури с № 271/02.02.2009 г. и № 265/07.01.2009 г. са изключени при определяне на резултатите за м. 01 и м. 02.2009 г., поради което съдът се е мотивирал, че законосъобразно органа по приходите е увеличил резултата за м. 12.2008 г. В противен случай ще се стигне до двойно отразяване на тези фактури - през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо. Според съда се дължи ДДС 68 640,03 лв. и лихви - 7832,86 лева, а не се дължи ДДС - 47 765,41 лева.

1. През данъчен период м. 02.2009 г. във връзка с акт обр. 19 № 2/12.12.2008 г. за приети и извършени СМР на обект "външен водопровод с. Драганово" по Договор с Община Бургас е издадена фактура № 271/02.02.2009 г. с данъчна основа 94 039,29 лева и начислен ДДС 18 807,86 лева. Предвид констатациите за м. 12.2008 г., с начисления ДДС по тази фактура е намален начисления ДДС от ЗЛ за настоящия данъчен период. Съдът е възприел изцяло констатациите на приходните органи, че фактурата е издадена извън законоустановения срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие /акт обр. 19/. Посочено е, че неправилно фактурата е включена в справката - декларация и дневниците за м. 02.2009 г., вместо в периода на възникване на данъчното събитие. Предвид горното, след като с ревизионния акт тя е включена при определяне на резултатите за м. 12.2008 г., то според административния съд, правилно органа по приходите е намалил резултата за м. 02.2009 г. В противен случай ще се стигне до двойно отразяване на тези фактури - през периода, когато е следвало да бъдат издадени и през периода, когато фактически са издадени, което е недопустимо.

1. За д. п. м. 06.2009 г. при ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, изразяващи се в наличие на данни за укрити приходи във връзка с извършени строителни услуги по изграждане на жилищна сграда находяща се в гр. Бургас, ул. "Раковски" № 9 и в това, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. По мотиви, изложени относно данъчен период 01.02.2008 г. - 29.02.2008 г., приходният орган е счел, че строителството на жилищна сграда находяща се в гр. Бургас, ул. "Раковски" № 9, без частта на изкопните работи, е осъществено от "Пома груп" ЕООД. Ревизиращият орган е възложил експертиза за определяне пазарната цена на строителната услуга, изготвена е експертна оценка на строителната услуга, без включено ДДС, за ап. 4, ап. 5, 6, 7, 8, 1,2 и офис, магазин 1 и 2. Пазарна цена на строителна услуга е установена в размер на 466 851,00 лева, без тази по изграждане на апартамент № 8, данъчната основа на декларираните от "Пома груп" ЕООД доставки за текущия данъчен период на стойност 906 950,12 лева е завишена със 466 851,00 лева, тоест същата е определена в размер на 1 373,801,12 лева. На основание чл. 86 от ЗДДС, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК дължимият данък е установен в размер на 274 760,22 лева. Дружеството е начислило данък в размер на 181 390,02 или разликата представлява 93 370,20 лева.

Съдът е възприел съображенията на приходните органи, потвърдил е РА в тази част. Намерил е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че дружеството не е извършвало въпросната строителна услуга, както и че поради грешка в счетоводството на "Пома груп" ЕООД са отразени някои фактури за материали на обща стойност 78 000 лева с включено ДДС, която грешка следвало да бъде коригирана от ревизиращите органи, чрез непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит, около 13 000 лева и начисляване на данък по ЗКПО за около 6 500 лева. Приет е за неоснователен и доводът, че между дружеството и физическите лица не е сключван договор в писмена или устна форма за възлагане извършването на СМР на обекта, дружеството не е получавало възнаграждение за извършената услуга и не е изграждало със собствени средства въпросните обекти. В решението е посочено, че дружеството е вписано като възложител на строежа в издаденото разрешението за строеж и в удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа, става въпрос за официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти и обстоятелства. От името на дружеството е направено искането за регистриране на строеж, сключен е договора за възлагане на строителен надзор, подписан е акт за технически преглед на асансьора, подавани са декларации относно степента на завършеност на обекта и липсата на водени преписки в ДНСК, неговите структури по места, в Община Бургас и съдебни дела за отмяна на строителните книжа, тоест само дружеството се е представяло, като възложител на строежа както в отношението си с държавните и общинските власти, така и в договорните отношения с третите лица. Не е спорно, че дружеството е отчитало разходи, свързани със строителството, макар и с ниска стойност, без да са ангажирани никакви доказателства, че това е станало поради грешка. С оглед на изложеното и след като се има в предвид, че "Пома груп" ЕООД и физическите лица А. Попов и Д. Попов, са свързани лица, правилно според административния съд, приходните органи са констатирали извършването от дружеството на доставка на строителни услуги, по изграждане на жилищната сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. "Раковски" № 9. Не са били декларирани обаче приходи от услугите. Съдът е възприел пазарната цена на тези услуги, както е определена в ревизионното производство от експерта - оценител, която не е оспорена от жалбоподателят.

В частта по ЗКПО съдът е установил следното:

1. За данъчен период 01.01. - 31.12.2006 г. на "Пома груп" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) в размер на 875,89 лв. и лихви 398,09 лева. За да определи тези задължения приходният орган, на основание чл. 23, ал. 3, т. 11 вр. с чл. 14 ЗКПО (отм.), данъчно признатият размер на амортизации на ревизираното лице за 2006 г., (в размер на 71 847,22 лв.), е намален със сумата от 5839,24 лв., представляваща неправомерно начислен разход в ДАП за три актива, (Кран/вкл. стрела "Пайнер", "Форд Мондео", "Форд Транзит"). Разликата във ФР, деклариран от дружеството и ФР, установен от приходните органи, се дължи на данъчната амортизационна стойност на активите, отразени от дружеството в данъчно амортизационния му план (ДАП). Съдът е анализирал експертизите, не е кредитирал оценката от ревизионното производство, а е дал вяра на заключението по тричленната СТЕ. Приел е, че данъчно признатите амортизации за 2006 г. се определят в общ размер на 6075,50 лв., (сбор от сумите на амортизации на трите ДМА), приспаднал е авансовите вноски. Съдът е изменил РА, като за 2006 г. е установил задължения на "Пома груп" ЕООД по ЗКПО (отм.) в размер на главница 326,11 лв. и лихви 183,01 лева.

За данъчен период 01.01. - 31.12.2007 г. на "Пома груп" ЕООД при ревизията са установени задължения по ЗКПО за корпоративен данък (КД) в размер на главница 33327,47 лв. и лихви 10628,22 лева. Според приходния орган през периода дружеството е издало акт обр. 19, като част от фактурите за него са издадени през 2008 г. и през 2010 г. По този начин приходите от извършената работа в размер на 263 897,23 лв., (представляващи сбора от сумите по трите договора, по които не са били издадени своевременно фактури), не са отчетени за периода през който са извършени и предадени услугите на възложителя и през който са отчетени разходи, свързани с тях. Неотчетените приходи са включени при формиране на данъчната основа за КД за 2007 г. В резултат на ревизията и на основание чл. 54, ал. 1 вр. с чл. 16 ЗКПО, данъчно признатия размер на амортизации на ревизираното лице (РЛ) за 2007 г., определени от дружеството в размер на 171 595,84 лв., са намалени със сумата от 68 837,52 лв., (представляваща неправилно начислени разходи за амортизации в ДАП за следните активи: Кран/вкл. стрела "Пайнер", "Форд Мондео", "Форд Транзит", "Фолксваген Транспортер", Челен товарач "Бобкат", кофа за товарача, "Мазда 323", "Фолксваген Голф").

Общото увеличение на ФР е 444 700,34 лв., включително: 171 595,84 лв. - по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКПО (счетоводни разходи за амортизации); 263 897,23 лв. - по реда на чл. 78 ЗКПО (неотчетени приходи от строителни услуги). Общото намаление на ФР е 102 763,60 лв., включително: 102 758,32 лв. - по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКПО (годишни данъчни амортизации), тоест получен е данъчен ФР - 662 613,80 лв., като след приспадане на авансовите вноски, приходният орган е определил дължим корпоративен данък за довнасяне 33 273,47 лв. и лихви 10 628,22 лева. Съдът се е мотивирал, че правилно е увеличен ФР със сумата от 263 897,23 лв., тъй като фактурите е трябвало да бъдат издадени не по - късно от 5 дни от датата на подписване на съответните актове обр. 19 през 2007 г., а не както е направило дружеството - през следващите данъчни години. Съдът обаче е счел, че размерът на амортизациите за 2007 г. е друг, кредитирайки заключенията по едночленната и по тричленната СТЕ. По описания начин съдът е определил данъчно признати амортизации за 2007 г. в общ размер на 82 340,91 лв., като сбор от сумите на амортизации на десетте ДМА, отразени в таблицата на съдебното решение. След преобразуване е получен данъчен ФР - 606 395,34 лв., а след приспадане на авансовите вноски е определил КД за довнасяне 27 651,62 лева и лихви 8710,31 лева.

За данъчен период 01.01. - 31.12.2008 г. на "Пома груп" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на главница 124 478,91 лв. и лихви 22 881,32 лева. Ревизията за периода е извършена по реда на чл. 122 ДОПК, поради наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, изразяващи се в данни за укрити приходи във връзка с извършени строителни услуги по изграждане на сграда в гр. Бургас, ул. "Раковски", № 9 и в това, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане. По мотиви, аналогични на изложените при определяне задълженията на "Пома груп" ЕООД по ЗДДС за м. 02.2008 г. и съобразно определената пазарна оценка на строителната услуга в размер на 17843 лв. по изграждане на ап. 8, (продаден през този период), е увеличен ФР с посочената сума.

През периода "Пома груп" ЕООД е издало актове обр. 19, като част от свързаните с актовете фактури са издадени през 2009 г., и през 2010 г. По цитирания начин приходите от тези осъществени работи в размер на 962 081,68 лв., (представляващи сбор от сумите по договорите), по които своевременно не са издадени фактури, не са отчетени за отчетния период на извършване на услугите и през който са отчетени разходите, свързани с тях. Със сумата от 232 437 лв. са намалени приходите през 2007 г., която сума представлява приходи по издадените през 2007 г. актове обр. 19.

През отчетния период съгласно фактура № 61/18.12.2008 г., издадена от "Р - 2007" ЕООД и договор, са закупени машини и съоръжения на обща стойност 300 000 лв., без ДДС. В счетоводството на ревизираното лице те не са отнесени като разход за материали по сметка 601. По този начин закупените машини и съоръжения са отчетени като текущ разход за отчетния период и са участвали при формиране на счетоводния ФР на "Пома груп" ЕООД за 2008 г. На основание т. 2 СС 16 - ДМА, закупените машини и съоръжения по фактурата следва да се признаят за ДМА, които са амортизируеми съгласно т. 2 от СС 4 - Отчитане на амортизации. Машините в случая са признати като ДМА, но през 2009 г. По аргумент, изведен от чл. 58, ал. 1 ЗКПО, отчетния разход в размер на 300 000 лв. изцяло не следва да се взема при формиране на данъчната основа за определяне на КД за 2008 г. Разходът в размера под балансовата стойност на продадени активи също не следвало да се взема предвид.

При ревизията и на основание чл. 54, ал. 1 вр. с чл. 16 ЗКПО, данъчно признатия размер на амортизации на РЛ за 2008 г., определен на "Пома груп" ЕООД в размер на 468 538,53 лв., е намален със сумата от 144 308,31 лв., неправилно начислени разходи за амортизации в ДАП за активите, описани в таблицата от съдебното решение. Данъчно признатият размер на амортизации на дружеството за 2008 г. е определен в размер на 324 230,22 лева. Взети са предвид извънредните приходи, от отписани задължения в размер на 27 196 лева. Определена е данъчна основа за облагане с КД - 2 145 459,01 лв. и след приспадане на внесения данък, е установен КД за внасяне - 124 478,91 лв., ведно с лихва от 20 301,24 лв., изчислена до датата на издаване на РА. Според съда правилно е увеличен ФР с пазарната стойност на строителната услуга по изграждане на ап. 8, находящ се в гр. Бургас. Правилно е коригиран ФР със стойността на СМР, извършени през 2008 г., за които са издадени фактури през 2009 г. и през 2010 г., съответно - намален е ФР със стойността на услугите, извършени през 2007 г., за които са били издадени фактури през 2008 г. В съдебното решение е посочено, че фактурите е трябвало да бъдат издадени 5 дни не по - късно от подписване на акт обр. 19.

Съдът е преценил като законосъобразно увеличението на ФР със сувата в размер на 300 000 лв., но не е възприел размера на амортизациите за 2008 г., установен от приходните органи. Административният съд е кредитирал заключенията на вещите лица по едночленната и по тричленната СТЕ. Данъчно признатите амортизации за 2008 г. са определени в общ размер на 146 404,10 лв., (като сбор от сумите на амортизации на 16 - те ДМА, конкретизирани в таблицата от съдебното решение). Съдът е определил данъчна основа за облагане с КД в размер на 2 046 256,52 лв. и след приспадане на внесения данък, е установил КД за внасяне в размер на 114 558,66 лв., ведно с лихвата в размер на 18 683,23 лв., изчислена до датата на издаване на РА. По описания начин е изменен оспорения РА.

За данъчен период 01.01. - 31.12.2009 г. на "Пома груп" ЕООД ревизиращите органи са установили задължения за КД по ЗКПО в размер на главница 225 348,5 лв. и лихви - 16 171,16 лева. Ревизията за периода е извършена по реда на чл. 122 ДОПК поради наличието на укрити приходи във връзка с извършените строителни услуги по изграждане на жилищна сграда в гр. Бургас и в това, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане. По мотиви, изложени при определяне задълженията на дружеството по ЗДДС за м. 06.2009 г. и съобразно пазарната оценка на строителната услуга в размер на 466 851 лв. по изграждане на всички имоти, (без ап. 8), ФР на дружеството е увеличен с цитираната сума.

През периода "Пома груп" ЕООД е издало актове обр. 19, за които част от фактурите са издадени през 2010 г. По този начин приходите от тези СМР в размер на 1 770 780,33 лв., (представляващи сбор от сумите по договорите, по които своевременно не са били издадени фактури), не са отчетени за отчетния период през който услугите са извършени и през който са отчетени разходи, свързани с тях. Със сумата от 413 040,46 лв. са намалени приходите на ДЗЛ през 2009 г., представляваща приходи по услуги за които са издадени актове обр. 19 през други данъчни периоди.

При ревизията и на основание чл. 54, ал. 1 вр. чл. 16 ЗКПО, данъчно признатият размер на амортизация на РЛ за 2009 г., (определен от дружеството в размер на 862 953,10 лв.), е намален със сумата от 392 454,05 лв., представляваща неправилно начислени разходи за амортизации в ДАП за следните активи: Кран/вкл. стрела "Пайнер"; "Форд Мондео"; "Форд Транзит"; "Фолксваген Транспортер"; Челен товарач "Бобкат": "Мазда 323"; "Фолксваген Голф"; Седлови влекач "МАН"; Полуремарке "Фруехауф"; Ремарке "Сарис"; Валяк "Бендорф"; Кофа за багер; Самосвал "Форд"; Багер "Хитачи"; Тромбовъчна машина; Метален шип; 2 броя кофа за багер; Камион "Хюндай"; "Рено Меган"; "Пежо Партнер"; "Тойота Корола"; Фургон "Хоби"; Фургон "Кнаус"; "Фиат Дукато"; Минимиксер; 15 броя фугорези; Фугорез бетон; Бензинов миксер; "Митсубиши"; "Сузуки Витара"; Полуремарке "Карди", "Пежо 306", "Мерцедес 208Д"; Компресор за боядисване, 2 броя трансформатор за ток. Данъчно признатият размер на амортизации на РЛ за 2008 г. е определен в размер на 470 499,05 лева. Извънредните приходи от отписани задължения в размер на 36 440,49 лв. са взети предвид при формиране на данъчната основа за КД. Определена е данъчна основа 2 790 897,93 лв., като след приспадане на внесения КД, приходният орган е установил КД за внасяне 225 348,54 лв. и лихви 10 640,89 лв. до издаване на РА. Според съда законосъобразно е увеличен ФР със сумата от 466 851 лева - стойността на строителната услуга. Правилно е коригиран резултата с останалите суми, конкретизирани в първоинстанционното решение. Административният съд обаче не е възприел констатациите на ревизиращите органи относно размера на амортизациите за 2008 г. В тази връзка съдът е кредитирал заключенията по едночленната и по тричленната експертизи и е определил ДПА за 2009 г. в общ размер на 389 380,60 лева, (изчислена като сбор от сумите на амортизации на ДМА, описани в таблицата от съдебното решение). С разликата от 136 801,99 лв. е увеличен ФР на "Пома груп" ЕООД за 2009 г. Съдът е определил данъчна основа за облагане с КД - 2 535 245,87 лв. и след приспадане на внесения данък, е установил КД за внасяне главница 199 783,34 лв. и лихви - 9433,70 лв. до датата на издаване на РА. В посочения смисъл е изменен и процесния РА.

Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас обжалва съдебното решение в частта, в която чрез изменение са намалени задълженията по РА, както и в отменителната част.

По ЗДДС:

За д. п. м. 07.2007 г. на ДЗЛ е отказано право на данъчен кредит по фактура № 18/10.07.2007 г., (л. 3429 от делото), с предмет доставката на "Мазда" и по фактура № 19/11.07.2007 г., (л. 3435 от делото), с предмет доставката на "Фолксваген Транспортер", двете фактури, издадени от "Свежест Николов" ЕООД. Във връзка с доставката на автомобил "Мазда" съдът е установил наличието на договор между "Пома груп" ЕООД и "Свежест Николов" ЕООД от 03.06.2007 г., (л. 3430 от делото). С него страните са се съгласили "Свежест Николов" ЕООД да достави автомобил "Мазда", модел 323, с рама JMZBA145201331281, за сумата от 20 000 лева, без ДДС. С договор за покупко - продажба на МПС от 10.07.2007 г., (л. 1686 от делото), "Пома груп" ЕООД е закупило от "Свежест Николов" ЕООД посоченото МПС за сумата 24 000 лева. Автомобилът не е бил регистриран в страната, представено е копие от холандска фактура с дата 26.06.2007 г., (л. 939 от делото), поради което съдът се е мотивирал, че собствеността върху автомобила е прехвърлена с договора от 10.07.2007 г. Нормата на чл. 144 от ЗдвП изисква само писмен договор, без да е необходима нотариална заверка на подписите. В този смисъл съдът е преценил като незаконосъобразен отказа по чл. 70, ал. 5 ЗДДС на данъчния кредит на дружеството.

По повод доставката на автомобил "Фолксваген" от "Свежест Николов" ЕООД, е издадена данъчна фактура № 19/11.07.2007 г., (л. 3435 от делото), с данъчна основа 70 000,00 лева и ДДС в размер на 14 000,00 лева. Съдът е обсъдил договора от 15.06.2007 г., (л. 3436 от делото), сключен между "Свежест Николов" ЕООД и "Пома груп" ЕООД, за доставка на товарен автомобил "Фолксваген" за сумата от 70 000 лева, без ДДС. Сумата по договора се изплаща разсрочено до 31.12.2007 г., а доставката е в срок до 30.07.2007 г. Към договора е представен приемо - предавателен протокол от 11.07.2007 г., (л. 3438 от делото), както и митническа декларация, /л. 944/ за доказване произхода на автомобила. Съдът е констатирал, че относно същият автомобил е налице и договор за покупко - продажба на МПС от 15.01.2008 г., (л. 1689 от делото), с нотариална заверка на подписите, сключен отново между същите дружества, но при договорен цена 700 лева. Този договор е послужил на ревизираното лице в процедурата за регистрацията на автомобила пред ОД на МВР гр. Бургас. Съдът се мотивирал, че при наличието на договор с нотариална заверка на подписите, правото на собственост върху МПС е прехвърлена от "Свежест Николов" ЕООД на "Пома груп" ЕООД. Независимо от факта, че договора е сключен м. 01.2008 г., правилно процесната фактура е издадена на 11.07.2007 г. с оглед нормата на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, съобразно която за доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок. На горната дата автомобилът фактически е бил предаден на "Пома груп" ЕООД, в потвържедие на което е приемо - предавателният протокол от 11.07.2007 г., (л. 3438 от делото). което е сторено съобразно срока предвиден в сключения договор за доставка. В съответствие с договорните условия е извършено плащане по банков път на 19.11.2007 г. по фактурата.

Установено е разминаване в цената на автомобила, отразена в счетоводството на жалбоподателя - 70 000,00 лева без ДДС и тази, съдържаща се в договора, депозиран при регистрацията на автомобила - 700,00 лева. За изясняване на това обстоятелство са изслушани заключенията по единична и тройна СТЕ. Съдът е кредитирал пазарна стойност 10 840 лв. без ДДС, определена от тройната експертиза. Относно стойността на монтираното оборудване 55 468 лв. без ДДС, е дадена вяра на заключението по единичната експертиза. Въз основа на установената пазарна стойност в размер на 66 308,00 лева, съдът е обосновал извод, за признаване право на данъчен кредит в размер на 13 261,60 лева и за отказ относно разликата в размер на 738,40 лв. до 14000 лева., ведно със съответните лихви

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение установи, че във връзка с връчено на жалбоподателя искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № ИТ-00- 5271/31.03. на ТД на НАП Бургас, са представени фактури, договори, свидетелства за регистрация на автомобил "Мазда 323", с първоначална регистрация 03.01 1997 г., на товарен автомобил "Фолксваген", с първоначална регистрация 20.06.2001 г., ведно с удостоверения за застрахователната им стойност, издадени от "Сивов-груп" ЕООД към 01.07.2007 г. и доклад за пазарната им стойност към същата дата от лицензиран експерт-оценител Христо Переклиев. От първоинстанционните мотиви обаче не става ясно въз основа на какви доказателства съдът е приел прехвърляне собствеността върху процесния автомобил. Неизясненн във връзка с договора за доставка/поръчка от 03.06.2007 г., е факта по какъв начин дружеството е знаело предварително освен марката, модела на МПС и номера на неговата рама. Такова обяснение би могло да е съставяне на документа с цел упражняване правото на данъчен кредит. Липсва приемо - предавателен протокол от който да става ясно, че се прехвърля собствеността върху автомобила под отлагателно условие. От декларация на доставчика, че е продал "Мазда 323" с рама JMZBA145201331281 не се доказва превозът на автомобила до РБ, кога МПС - то е било предадено на новия му собственик. Друг погрешно интерпретиран от съда факт е, че доставчикът е придобил колата на 26.06.2007 г. за 1 850 евро от холандска фирма, а не чрез 4 броя плащания по тази доставка. Неотносими към предмета на спора са съдебните мотиви за приложението на чл. 122 от ДОПК, чл. 27, ал. З от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. В оспореният РА не е констатирано определяне данъчната основа по особения редед на чл. 122 от ДОПК. Видно от констатациите на органа по приходите, отразени на стр. 115 от РД, за този период е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по доставки, описани в РД и РА.

Мотивите на съда за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000019/11.07.2007 г. с предмет товарен автомобил "Фолксваген" с данъчна основа 70 000 лв. и 14 000 лв. в размер на 13 261.60 лв. са, че съгласно сключен между страните договор за доставка от 15.06.2007 г. "Свежест Николов" ЕООД се е задължил да достави товарен автомобил Фолксваген, с рама WVWZZZ1JZ2V092433, за сумата от 70 000 лева, без ДДС. Към този договор е представен приемо-предавателен протокол от 11.07.2007 г. съгласно който "Пома груп" ЕООД е приело от "Свежест Николов" ЕООД автомобила, чиято доставка е договорена. Според съда правилно е издадена процесната фактура на 11.07.2007 г., с оглед нормата на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, съобразно която за доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок. На тази дата автомобилът е бил фактически предаден на "Пома груп" ЕООД, видно от съставения приемо-предавателен протокол от 11.07.2007 г., което е сторено съобразно срока предвиден в сключения договор за доставка, като в съответствие с условията по договора по фактурата е извършено плащане.

Мотивите на АдмС - Бургас относно доставката на т. а. "Фолксваген" не кореспондират на събраните по делото доказателства. Съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 15.01.2008 г. с нотариална заверка на подписите "Пома груп" ЕООД е закупило от "Свежест Николов" ЕООД, посоченото МПС за сумата от 700 лева. Правото на собственост върху МПС е прехвърлена от "Свежест Николов" ЕООД на "Пома груп" ЕООД на 15.01.2008 г. В конкретния случай с договор за доставка от 15.06.2007 г. не се прехвърля собственост под отлагателно условие - обусловено от срок или условие, както неправилно е приел АДмС - Бургас. Липсват клаузи за такава уговорка, поради което изобщо не е приложима нормата на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. Договореният начин на частично плащане не означава отлагателно условие по доставката. Датата на данъчното събитие е дата на прехвърляне на собствеността - 15.01.2008 г. Към 11.07.2007 г., (датата на издаване на фактура № 0000000019,) не е направено авансово плащане /сумата по тази фактура е платена на 19.11.2007г - общо платени 85 000 лв., като 1000 лв. от тях са доплащане по фактура № 0000000018/10,07.2007г/, не е прехвърлена собствеността върху МПС, поради което не е налице основание за издаване на посочената фактура. В допълнение следва да се съобрази оспорването от дирекцията на договорът за доставка и на приемо-предавателния протокол, /представени от жалбоподателя и доставчика/. Във връзка с оспорването дружеството не е ангажирало убедителни доказателства за превоза на стоката до България или за мястото на нейното предаване. С протокола за насрещна проверка е констатирано, че в указания срок ликвидаторът на дружеството не е представил изисканите документи, депозирани впоследствие, като договори, приемо-предавателни протоколи, извлечения от счетоводни сметки, които обаче не са били проверени в счетоводството на доставчика. Дружеството не е поискало изясняването на въпроса чрез специални експертни знания, включително във връзка с начисляване на данъка, евентуалното отчитане на приход. Прави впечатление факта, че доставчикът "Свежест Николови" ЕООД не е представил при насрещната проверка - договора за покупко-продажба на МПС от 15.01.2008 г., съдържащ нотариална заверка на подписите, което е нелогично при положение, че дружеството е страна по сделката. В постановеното решение съдът не е формулирал еднозначни мотиви от които да става ясно във връзка с доставката на товарен автомобил "Фолксваген" какво е придобил жалбоподателя, (само автомобила или МПС с монтирано оборудване). Заключението по едночленната експертиза в частта, с която е определена пазарната стойност на т. нар. монтирано оборудване не се подкрепя от други доказателства, поради което съдът не е трябвало да го кредитира. Вещите лица, /по едночленната и по тричленната експретизи/, са оценили вещи, без лично да ги видят. Относно техническите характеристики на оборудването не са събрани доказателства. С представянето на договора пред ОД на МВР е декларирана и пазарната стойност на процесното МПС. Съдът необосновано е приел въз основа на изготвените заключения по спертизи, че е констатирана пазарна стойност по-ниска от тази по фактурата, респективно че трябва да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в размер 13 261.60 лв. при ползван от лицето 14 000 лева.

За д. п. 11.2007 г., съдът се е мотивирал с незаконосъобразния отказ на правото на данъчен кредит по фактура № 37/29.11.2007 г., (л. 2832 от делото), издадена от "Топ транс" ООД, с данъчна основа 240 000 лева и ДДС 48 000 лева, с предмет "аванс по договор". Доставчикът е представил в хода на ревизията договор за продажба на скеле от 01.11.2007 г. съгласно който "Пома груп " ЕООД купува, а продавачът "Топ транс " ООД продава МПС, машини и оборудване както следва: влекач МАН - 128 000,00 лева, ремарке за влекач - 40 000,00 лева и валяк вибрационен - 60 000,00 лева. По делото не са представени доказателства за одобряване на процесните вещи с оглед договорните клаузи. Депозирани са приемо-предавателен протокол от 22.02.2008 г., договори за покупко - продажба от 22.02.2008 г. за всяка стока с цени 4 000,00 лева, 1 000,00 лева и 800,00 лева и фактура № . 000000065/22,02.2008 г./за всички . машини/. без начислен, данък. На 11.05. част от изисканите документи са получени чрез куриерска служба: копия от договор за покупко - продажба на скеле 01.11.2007 г., приемо-предавателен протокол от 22.02.2008 г., копие от фактурата, копие от Rechnung № 200866/05.02.2008 г., счетоводна справка-дневник на с-ка 4532 и за периода 01.10.2007 г. -31.12.2007 г. и оборотна ведомост за същия период и писмени обяснения. В обясненията е записано следното: "...Фактура № 37 касае аванс, който ми беше платен на 29.11.2007 г. и с който закупих описаните в протокола активи от Германия. Платено ми е по банка и от моя страна също съм платил в Германия по банка..." На 29.11.2007 г. "Пома груп" ЕООД превежда 288 000,00 лева по сметка на "Топ Транс" ООД в Инвестбанк и е издадена фактура № 0000000037/29.11.2007 г. с основание "аванс по договор", с данъчна основа 240 000,00 лв. и ДДС 48 000,00 лева. Копието от Rechnung № 200866/05.02.2008 г., съставено на немски език, е без легализиран превод на български. Издаден е от Khadro Baumaschinen, Германия, като на него не са видими подписи и печати. Не е представена счетоводна справка на с-ка 304 - "стоки" за да се потвърди заприходяването на валяка, съответно неговото изписването. В приложената оборотна ведомост за периода 01.10.2007 г.- 31.12.2007 г. също няма движение по сметка 304 - "стоки" нито пък има начални салда на заведените сметки При извършената проверка в информационния масив на НАП, програмен продукт VAT е установено, че от "Топ транс" ООД е деклариран извършен ВОП от Kbadro Baumaschinen, Германия, през данъчен период м.02.2008 г. със същата стойност 11 734,98 лева. Ревизираното лице е обяснено, че закупените с фактурата влекач "Ман", ремарк, и платформа и валяк са транспортирани, като влекачът е бил на собствен ход, за него е закачено ремаркето, а платформата и валяка върху ремаркето. Няма обаче пътен лист от водача на влекача, доказващ твърденията на ЗЛ, липсват командировъчни заповеди, фактури за закупено гориво и други. В счетоводството на "Пома груп" ЕООД не е констатирано включване в отчетната стойност на активите и на транспортните разходи. Съобразно разстоянието до Германия и обратно тези разходи са в не - малък размер. Не е констатирано кога, къде и по какъв начин са предаддени вещите.

Касационната инстанция приема, че датата на данъчното събитие, определена по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, е 01.11.2007 г. съгласно договор за продажба на скеле от 01.11.2007 г., с който се прехвърля собствеността на така посочените активи. В издадената фактура неправомерно е записана като стопанска операция "плащане по аванс". Съдът се е ограничил неправилно до посочване предмета на доставката във фактурата като "плащане по аванс", без да изследва всички относими към спора факти и обстоятелство. Съдът в своите мотиви счита, че съгласно нормата на чл. 68 във връзка с чл. 25, ал. 6 от ЗДДС за жалбоподателя на самостоятелно основание възниква правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 000 лева. Квалифицирал е сумата от 288 000 лв. като авансово плащане по облагаема доставка. В мотивите си обаче не е съобразено, че това представлява цялостно плащане по доставката. Няма доказателства за последващи доплащания или за възстановяване на средства. Цитираните стойности на активи, /седлови влекач МАН, полуремарке Фруехауф, ремарке Сарис, валяк вибрационен Benford/, са оспорени от приходният орган, за което е изслушано заключение по СТЕ. Съдът в своето решение в частта по ЗКПО относно дължимите амортизации приема, че справедливата стойност общо на всички активи е в размер на 110 440 лв./без ДДС/, които би следвало да са платени на 29.11.2007 г. Налице е обаче разминаване между сумата, която съдът възприема за стойност на доставката и сумата, за която приема че е авансово плащане по нея. Разликата е в размер на 155 472 лв. / 288 000 лв -132 528 лв/, но от съдебните мотиви не става ясно защо тя е аванс по тази доставка.

Съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност представените от институциите договори за покупко-продажба от 22.02.2008г, съдържащи цени - 4 000,00 лева, 1000,00 лева и 800,00 лева, както и фактура № 0000000065/22.02.2008 г., без посочен на отделен ред ДДС, издадена от същия доставчик. Тези документи дават представа за релевантния въпрос кога е прехвърлена собствеността върху активите и на каква цена вещите са придобити. Законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 000,00 лв., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, след като органът по приходите е приел, че предмет на процесиите доставки са "закупени валяк, седлови влекач МАН, ремарке и полуремарке и е изследвал реалността на доставката по фактура № 37/29.11.2007 г., издадена от "Топ транс" ООД. За д. п. м. 05.2007 г. е документирана доставка на строителни услуги, съгласно издаден акт за извършени и приети СМР обр. 19 № 5/19.05.2008 г. за обект "канализация с. Карагеоргиево" по Договор № ОП-07-7/02.07.2007 г. Във връзка с акта е издадена фактура № 193/25.08.2008 г. с данъчна основа 16 853,50 лева, допълнително е депозирана данъчна фактура № 390/14.09.2010 г., (л. 582 от делото) с данъчна основа 66 666,35 лева. Фактура № 390/14.09.2010 г. е издадена за част от сумата по съставения акт обр. 19, като ДДС от нея е отразен в дневника за продажби за м. 09.2010 г. и участва в резултата по СД за същия месец, макар и не през данъчния период в който е следвало това да стане с оглед нормата на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, поради което данъка не е повторно дължим.

Касационната жалба на дирекцията в тази част е основателна.

В съдебното решение АДмС - Бургас е посочил относно доначисления ДДС за извършени и приети СМР, за които дружеството е издало фактури за продажби през данъчните периоди от 01.01.2010 г. до 30.09.2010 г., че така определения с РА данък би бил повторно събран, ако не бъдат съобразени издадените във връзка със съответните актове обр. 19 данъчни фактури. В съдебното решение е отбелязано, че дружеството трябва да бъде санкционирано единствено с начисляването на лихви за забава върху главница, считано от 14- то число на месеца, следващ датата на данъчното събитие, /актуването на СМР/ до 14-то число на месеца, следващ датата на издаване на фактурата.

Настоящият касационен състав счита, че датата на данъчното събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС е датата на издаване на акт обр. 19, с който се удостоверява, че СМР на обектите по договори с Общини Айтос, Руен, Созопол и Бургас са изпълнени и подлежат на разплащане. Също така не се спори, че на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС ревизираното дружеството е следвало да начисли данъка за извършените от него облагаеми доставки на строителни услуги за данъчните периоди от 01.09.2007 г. до 30.09.2007 г., от 01.10.2007 г. до 31.10.2007 г., от 01.12.2007 г. до 31.12.2007 г., от 01.05.2008 г. до 31.05.2008 г., от 01.08.2008 г. до 31.08.2008 г., от 01.09.2008 г. до 30.09.2008 г., от 01.11.2008 г. до 30.11.2008 г., от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г., от 01.07.2009 г. до 31.07.2009 г., от 01.09.2009 г. до 30.09.2009 г., от 01.10.2009 г. до 31.10.2009 г., от 01.11.2009 г. до 30.11.2009 г., от 01.12.2009 г. до 31.12.2009 г., да издаде фактури за извършените от него облагаеми доставки на услуги не по-късно от 5 дни от датата на акта обр. 19. Поради обстоятелството, че това не е направено органът по приходите е доначислил при ревизията ДДС за СМР по съответните актове обр. 19. Практически ревизиращият орган не е взел предвид данните за начисляване и внасяне на данъка, дължим за СМР, обхванати от периода на ревизията, но за които услуги, са издадени данъчни фактури след този период, и по - конкретно през 2010 г. Данъкът по тези фактури обаче е отразен през периодите от 2010 г. и съответно е внесен, поради което съдът правилно е приел, че фактурите от 2010 г. са относими към спора по делото, както и че ДДС не се дължи повторно във връзка с доставката на същите СМР.

Не е доказан аргумента на приходната администрация, че двойно заплатения данък би подлежал на последващо връщане. Цитираното оплакване е в условията на евентуалност, то съдържа предположение за бъдещи действия на приходната администрация по издаване на административен акт, които не са обвързани от предходното нейно становище, изразено по настоящото дело. Касационната инстанция споделя мотива на АДмС - Бургас, че за времето от начисляването на ДДС от приходните органи за данъчните събития през 2009 г., до издаване на фактурите през 2010 г., ревизираното лице дължи единствено лихва за забава. Поради това първоинстанционният съд законосъобразно е отменил РА в частта на установените задължения на "Пома груп" ЕООД за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2009 г.

В тази част съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

През данъчен период 01.06.2008 - 31.06.2008 г., на основание чл. 68 от ЗДДС е упражнено правото на данъчен кредит в размер на 3 000,00 лева по фактура № 9/04.06.2008 г., (л. 2800 от делото), издадена от "Солак 1" ЕООД, с данъчна основа 15 000,00 лева и ДДС 3000,00 лева, имаща за предмет на доставката - кофа за багер. Доставчикът е представил копия на фактурите, договор за покупк - продажба на строителна механизация от 08.05.2008 г., приемо - предавателни протоколи, документ на немски език, копия от банкови извлечения за периода 02.07.2008 г. - 14.07.2008 г., хронологична справка на с-ка 4532 в кореспонденция със с-ки 4101 и 7010 и писмени обяснения. Установено е, че фактурите са отразени в дневника за продажби и са подадени СД по ЗДДС за съответните периоди. Съгласно дадените от управителя писмени обяснения, (л. 2795 от делото) стоките са закупени от Германия, контактувал е с управителя на "Пома груп" ЕООД, транспорта е за сметка на "Пома груп" ЕООД, платено е изцяло по банкова сметка. Приложен е документ за придобиване на кофите за багер на немски език с дата 12.05.2008 г. и посочена цена 5 530 евро (10 815,74 лева). "Пома груп" е депозирало същия договор, приемо - предавателни протоколи и банкови извлечения за извършени плащания. В счетоводството на "Пома груп" ЕООД е заведен един дълготраен актив "кофа за багер 04.06.2008 г. " по с - ка 204 - "Машини и съоръжения", с инвентарен № 45 в САП, въведен в експлоатация от 04.07.2008 г. с годишна амортизационна норма 30 % и един дълготраен актив "кофа за багер 03.07.2008 г. " по с-ка 204 - "машини и съоръжения", с инвентарен № 62 в САП, въведен в експлоатация от 03.08.2008 г. с годишна амортизационна норма 30 %. За транспортирането на кофите за багер в справката, представена от "Пома груп" ЕООД, е посочен "МАН А7233КК с ремарке", дата 22.02.2008 г., а в колоната приложен транспортен документ е отбелязано "без регистр. и п. лист". В приложените към справката копия на пътни листове не се съдържа лист, удостоверяващ превозването на каравана. Липсват документни, доказващи транспорта - пътен лист, командировъчна заповед на шофьор, фактура за закупено гориво и други. Няма данни в счетоводството на "Пома груп" ЕООД да са включени транспортни разходи в отчетната стойност на активите.

Според съда към момента на издаване на данъчната фактура, е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Предмет на доставката е родово определена вещ "кофа за багер", правото на собственост върху която се прехвърля с нейното предаване, за което е съставен приемо - предавателен протокол. На датата на която е сключен договора за покупко-продажба между "Пома груп" ЕООД и "Солак 1" ЕООД, доставчикът не е бил собственик на стоките предмет на доставката, тъй като ги е закупило на 12.05.2008 г., съгласно представения договор на немски език, но след като договорът за продажба на строителна механизация е неформален, липсва нормативно ограничение правото на собственост да бъде придобито с предаването на стоката и издаването на съответната фактура. В допълнение на изложеното е обстоятелството, че стоката предмет на процесната доставка, надлежно е отразена в амортизационния план на дружеството на датата на издаване на фактурата - 04.06.2008 г. Във връзка с оспорването на договора, фактурата и приемо - предавателния протокол от страна на ответника, съдът е приел, че след като тези доказателства са събрани в ревизионното производство, съответстват помежду си и с с другите доказателства, включително заключенията по съдебните експертизи, то документите следва да бъдат ценени като годни и относими писмени доказателства. В случая липсва разминаване между стойността на стоката, отразена в счетоводството на жалбоподателя и тази, отразена в издадената фактура. В съдебното производство е ангажирана съдебно-техническа експертиза за определяне пазарната стойност на стоката същата, но административният съд не я е обсъдил, мотивирайки се с липсата на законово предвидените предпоставки при които данъчната основа е пазарната цена на стоката.

Съдът е приел за възникнало правото на данъчен кредит за д. п. м. 07.2008 г. по фактури, издадени от "Солак 1" ЕООД № 12/03.07.2008 г., (л. 2800 от делото) с данъчна основа 15 000,00 лева и ДДС 3 000,00 лева, имащи за предмет кофа за багер и № 13/07.07.2007 г., с данъчна основа 80 000 лева и ДДС 16 000,00 лева, и "Форд Транзит". Относно фактурата, документираща доставка на кофа за багер, съдът е изложил съображения, аналогични с тези за предходния данъчен период. Обсъдил е договора за покупко - продажба на строителна механизация от 08.05.2008 г., (л. 2802 от делото), съгласно който "Солак 1" ЕООД продава на "Пома груп" ЕООД строителна механизация - 2 бр. кофа за багер, за сумата от по 15 000 лева, както и приемо-предавателен протокол от 03.07.2008 г., (л. 2805 от делото), съгласно който между страните по договора в гр. Бургас е предадена 1 бр. кофа за багер. На цитираната дата е издадена и процесната фактура № 12/03.07.2008 г., която е надлежно осчетоводена като при доставчика е начислен и ДДС, плащането е извършено по банков път на 14.07.2008 г., тоест в срока предвиден в сключения между страните договор. Счетено е, че след като предмет на доставката е родово определена вещ, представляваща "кофа за багер", правото на собственост върху нея е прехвърлено с предаването й, за което обстоятелство е съставен приемо - предавателен протокол, тоест налице е реална доставка. Според административния съд, на датата на сключване на договора между "Пома груп" ЕООД и "Солак 1" ЕООД, последното дружеството не е било собственик на стоките предмет на доставката, тъй като ги е закупило на 12.05.2008 г., съгласно представения договор на немски език, но след като договора за продажба на строителна механизация не е формален, липсва пречка вещното прав да бъде придобито с предаването на стоката и издаването на съответната фактура. В решението като допълнителен аргумент в полза на възприетата реалност е посочен факта, че стоката, предмет на процесната доставка, е отразена в амортизационния план на дружеството на датата на издаване на фактурата - 03.07.2008 г. по отношение оспорването на документите договор, фактура и ППП, съдът е изложил аналогични аргументи, с тези за предходния данъчен период.

Касационната инстанция установи във връзка с откритото производство по оспорване на документите, че в хода на съдебното производство не се събраха никакви доказателства, не са използвани съответните доказателствени средства - изготвяне на заключение по графологична експертиза за изясняване подписа на доставчика, счетоводна експертиза, която на място в счетоводството на същия да извърши проверка относно доставките на "кофа за багер". Отразяването на кофата за багер в амортизационния план на дружеството на датите на издаване на фактурите - 04.06.2008 г., съответно 03.07.2008 г., не обосновава само по себе си извод за реалност на доставката именно от този доставчик. Оганът по приходите е констатирал наличието на кофи при жалбоподателя, но е оспорил доставянето им от "Солак 1" ЕООД по горепосочените фактури. Ако се приеме, че става въпрос за родово определените вещи - кофи за багер, то е следвало в първоинстанционното решение да се посочи какви характеристики притежават вещите, на каква марка и модел багер могат те да бъдат монтирани за да изпълняват своето функционално предназначение. По този повод е направмено оспорване на договора за покупко-продажба на строителна механизация, на приемо-предавателните протоколи, издадени на датата на процесните фактури. При положениеи, че доставчикът не е бил собственик на датата на сключване на договора за покупко-продажба на строителна механизация, логически необяснимо е същият субект да е знаел какви точно кофи за багер трябва да купи от трети лица, така че да отговарят на изискванията на жалбоподателя в качеството му на приобретател. В приемо - предавателните протоколи също не е индивидуализран ДМА, съставляващ кофа за багер. От заключенията по едночленната и тричленната експертизи става ясно, че вещите лица имат предвид при оценка на ДМА кофи за багер - универсални марка "Zeppelin Baumschihinen", с определена товароподемност; височина. Вещото лице, направило оценката в ревизионното производство, е посочило, че така оценяваните активи са допълнителен съставен елемент към багер "КАТЕРПИЛАР". Съвкупната преценка на доказателствата не установява в процесния казус какви точно кофи за багер са придобити при предаването им. Съдът е обсъдил едностранно доказателствата, неправилно приемайки, че е възможно собствеността върху точно характеризираните вещи, да бъде придобита от доставчика в един по-късен момент, след като същият вече се е разпоредил с тях.

Съдът не е изследвал и въпроса за превоза на процесните ДМА. След като е приел, че собствеността върху ДМА преминава въз основа на приемо - предавателни протоколи от 04.06.2008 г., съответно 03.07.2008 г., е следвало да прецени събраните при ревизията доказателства в тази насока. Управителят на доставчика е обяснил писмено, че стоките са закупени от Германия и за продажбите е контактувал с управителя на "Пома груп" ЕООД, транспорта е за сметка на "Пома груп" ЕООД. "Пома груп" е посочено в справката във връзка с транспорта на кофите - "МАН А7233КК с ремарке", дата 22.02,2008 г., а в колоната приложен транспортен документ е записано "без регистр. и п. лист". В приложените към справката копия на пътни листове няма лист, удостоверяващ превозването на кофите за багер. Приложени са два пътни листи с дати 10.06.-17.06.2009 г. и 09.02.-16.02.2009 г. Липсват документи, доказващи извършването на транспорта, като пътен лист, командировъчна заповед на шофьор, фактура за закупено гориво и други. Няма данни от счетоводството на "Пома груп" ЕООД за включване в отчетната стойност на активите, евентуално направените транспортни разходи, които предвид разстоянието до Германия и обратно са значителни. С оглед на горното органът по приходите законосъобразно е констатирал, че е невъзможно безспорното доказване началното място, времето и начина на превоз на кофите до "Пома груп" ЕООД, Не е изяснено кога и къде е станало предаването на кофите, от кого и на кого. Не става ясно как е станало плащането на кофите в Германия в предвид противоречивите обяснения на управителя. Доставчикът не е представил счетоводна справка на с-ка 304- "стоки", от която да е видно заприходяването на кофи за багер на посочената стойност и съответно - тяхното изписване. Съгласно протокола за насрещна проверка не са представени доказателства, които да водят до увеличаване на стойността на така продадените кофи за багер/закупени за 5530 евро/, нито счетоводни справки.

Решението в тази част е неправилно, а касационната жалба е основателна.

За д. п. м. 07.2008 г. е отказано правото на данъчен кредит и по отношение на издадена от "Солак 1" ЕООД данъчна фактура № 13/07.07.2007 г., (л. 2796 от делото) с данъчна основа 80 000 лева и ДДС 16 000,00 лева, с предмет на доставката "Форд Транзит". Съдът е установил, че действително са налице два договора - единия от 01.07.2008 г. (л. 2797 от делото), по силата на който "Солак 1" ЕООД продава на "Пома груп" ЕООД МПС "Форд "Транзит", за сумата от 80 000 лева, без ДДС и втори договор от 07.07.2008 г., (л. 1702 от делото), представен при регистрацията на автомобила пред ОД на МВР Бургас и фактура № 33/07.07.2008 г., (л. 1703 от делото), в който е записана продажна цена - 9 600 лева. За автомобила е издадено свидетелство за регистрация от 24.10.2008 г., (л. 3302 от делото). Съдът е счел, че собствеността върху автомобила е прехвърлена от доставчика към ревизираното лице с договора от 07.07.2008 г. Предвид разминаванията в цените на МПС, отразени в счетоводството на ДЗЛ и при регистрацията, са изслушани заключения по едночленна и по тричленна ССчЕ. Констатираната пазарна стойност от експертите в размер на 81 300,00 лева е по - висока от стойността, описана в данъчна фактура - 80 000,00 лева, поради което съдът е приел, че на дружеството трябва да се признае право на данъчен кредит в пълен размер - 16000,00 лева, съобразно издадената фактура.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение установи чрез представените от ОД на МВР гр. Бургас доказателства, че автомобилът "Форд транзит" е регистриран като собственост на дружеството, въз основа на договор за покупко - продажба от 07.07.2008 г., съдържащ се по делото. Съгласно неговите клаузи, жалбоподателят е закупил товарен пътнически автомобил "Форд Транзит"с шаси WFOLXXGBVLXL00736 за сумата от 9 600 лева. Към този договор "Пома груп" ЕООД е представило в ОД на МВР- Бургас, сектор"КАТ", "Пома груп " ЕООД фактура № 0000000033/07.07.2008 г. без ДДС, с продажна цена 9 600 лева. За автомобилът е издадено свидетелство за регистрация от 24.10.2008 г. и регистрационният номер от КАТ - А 4970 КН. Изложените от съда мотиви за действителност на договора от 01.07.2008 г. /, по който съда е приел, че е налице прехвърляне на собственост/, са относими и към договора, представен пред КАТ. При констатираната липса на регистрация на автомобила в страната, съгласно нормата на чл. 144 от ЗДвП, правото на собственост върху МПС се прехвърля с писмен договор, без нотариална заверка на подписите. Изискуемата форма за действителност на договора в процесния казус е спазена. Поради това се налага изводът, че "Пома груп" ЕООД е придобило правото на собственост върху него от "Солак 1" ЕООД на 07.07.2008 г. за сумата от 9 600 лева. Съдът не е съобразил факта, че с договора от 01.07.2008 г. "Солак 1" ЕООД продава на "Пома груп" ЕООД "Форд "Транзит" с номер на шаси/рама/ WFOLXL09736, различен от номера на МПС, регистрирано в КАТ. Вещите лица по съдебните експертизи също са посочили, че при жалбоподателя има МПС, но то е с рама/шаси № WFOLXXGBVLXL00736, така както е записано в договора пред КАТ. Следователно с договора от 01.07.2008 г. и с издадената към него фактура № 0000000013/07.07.2008 г. жалбоподателят не е придобил процесното МПС от "Солак 1" ЕООД, а наличното МПС при дружеството е придобито от друг доставчик или въз основа на други документи. Съдът е трябвало да прецени дали въз основа на доказателствата, събрани чрез ОД на МВР гр. Бургас, "Пома груп" ЕООД е придобило право на собственост върху лек автомобил "Форд Транзит", на коя дата и на каква стойност. По отношение на пазарната стойност на автомобила (9 600 лв.), е събрано едно доказателство - представената пред КАТ фактура № 33/07.07.2008 г., без начислен на отделен ред данък. При постановяване на първоинстанционното решение е следвало да бъдат обсъдени относимите горепосочени доказателства и обстоятелството, констатирано в протокол № 0225-01-01-1000003-10/30.04.20 Юг., че при извършена насрещна проверка на "Солак 1" ЕООД, на приходния орган не са представени доказателства, касаещи подобрение, което води до увеличаване на стойността на товарния автомобил, и счетоводни справки. Оттук следва извода, че определените от експертизите пазарните стойности са ирелевантни към обсъжданата доставка.

За д. п. м. 08.2008 г. е отказано правото на данъчен кредит по фактура № 48/29.08.2008 г., издадена от "Р - 2007" ЕООД, имаща за предмет аванс за строителна механизация. Съдът е обсъдил подробно фактическата страна спора и предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС е приел, че в полза на "Пома груп" ЕООД e възникнало право на данъчен кредит.

Според касационната инстанция обаче при евентуалната съвкупна преценка на доказателствата, съдът би достигнал до различни правни изводи. По - конкретно, правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000048/29.08.2008г трябва да се разглежда заедно с правото по фактура № 0000000058/30.10.2008 г. С фактура № 0000000058/30.10.2008 г. е приспаднат аванс по фактура № 0000000048/29.08.2008 г. Относно тази доставка съдът в решението си е констатирал, че е недоказана, потвърдил е констатациите на приходния органа. В тази връзка е извършена насрещна проверка на "Р - 2007" ООД, за която е съставен протокол № 0225-01-01-1000003-9/10.06.20Юг. По пощата са получени копие от процесната фактура, договор за доставка на машини и съоръжения от 01.09.2008 г., копие от приемо-предавателен протокол от 30.10.2008 г., копие от международна товарителница с обявен превозвач "Перчемлиев" ЕООД за 2х Rutelplalle и "Форд Транзит" счетоводна справка с наименование "хронологични записвания към дата 31.12.2008 г." включваща с-ки 411, 703 и 4532, детайлна оборотна ведомост с натрупване с дата 31.12.2008 г., копия от 9 броя документи, съставени на немски език и писмени обяснения от управителя на дружеството. Съдът се е мотивирал с липсата на писмени обяснения относно предаването на стоките, например не са изяснени имената на лицата и длъжност във фирмата, липсва информация за мястото на предаване/получаване на стоките, съответно при товаренето/разтоварването - за лицата които са го извършили, както и платежни документи за разплащания. Съгласно представени обяснения от управителя на "Р - 2007" ООД при осъществяване на търговската дейност с "Пома груп" ЕООД е контактувано с управителя му, лицето не знае и не помни по какъв начин е установен контакт с управителя. Договарянето е ставало в офиса, находящ се в гр. Бургас, ул. "Шейново", стоките от чужбина са закупувани по интернет. Плащането е по банков път, а транспорта е организиран и осъществен от "Пома груп" ЕООД, за което е представена ЧМР." Органът по приходите е констатирал сключване на договор за доставка на машини и съоръжения на 01.09.2008 г., а фактура № 0000000048 с, предмет "аванс за доставка на ДМА" е издадена на 29.08.2008 г., тоест преди договаряне на доставката. Машините са предадени на 30.10.2008 г., съгласно представения приемо - предавателен протокол, а в същото време от доставчика са дадени обяснения и са представени ЧМР, съгласно които стоките са получени на 01.12.2008 г. Същевременно не е приложена счетоводна справка на с-ка 304 - "Стоки", от която да е видно заприходяването на тези стоки и тяхното изписване. Не е събрана информация от доставчика за предаването на стоките - къде, кога и от кого е направено това. Представените документи са на немски език, от тях не може да се разбере какво точно е закупено /дали документът се отнася за трите фактури или само за една от тях/. Не са представени доказателства за заприходяване, изписване на стоките от доставчика. Общата стойност на закупените стоки по документи е в размер на 54 298 евро, /106 197,66 лева/, а са продадени стоки на обща стойност 585 600,00 лева с ДДС, тоест стойността е завишена петкратно, което няма логично икономически обяснение. Още повече след като транспортът е поет от "Пома груп" ЕООД. Допълнително следва да се има предвид обстоятелството, че на 12.04.2010 г. в ТД на НАП е заведена молба вх. № ИТ-00-4285/12.04.2010 г., подробно описана при извършената насрещна проверка на ЕТ "Астория-ТП-69-М. А.". Молителят е представител на едноличния търговец. В молбата се твърди, че е ФЛ е "...трайно инвалидизирано, изцяло неграмотно...", че "...при прехвърляне на търговското предприятие е било заблудено и не му е обяснено, че става дума за подобни действия...". Тези констатации на органа по приходите, въз основа на които е отказано правото на данъчен кредит по ДФ № 0000000058/30.10.2008 г. с ДО 65000 лв. и ДДС 13000 лв., издадената от "Р - 2007" ЕООД са възприети в съдебното решение, на стр.54. Съдът в изложението си е посочил, че от представените в хода на ревизионното производство доказателства не се установява към момента на издаване на окончателната фактура, доставчикът "Р - 2007" ООД да е прехвърлил собствеността върху процесиите стоки на жалбоподателя. След като се твърди, че липсва изобщо доставка на стоките, предмет на спора, и законосъобразно за нея е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, мотивите за признаване правото на данъчен кредит във връзка с авансовото плащане, са необосновани. Касационната инстанция счита, че законосъобразно органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000048/29.08.2008 г. с данъчна основа 170 000 лв. и 34 000 лв. ДДС с предмет аванс за строителна механизация, издадена от "Р - 2007" ООД -гр.Варна.

През м. 11.2008 г. е отказано право на данъчен кредит по данъчни фактури издадени "Валя и Алекс" ЕООД - № 8/30.11.2008 г. за закупен камион "Хюндай"; № 9/30.11.2008 г. за закупен автомобил "Рено Меган"; № 10/30.11.2008 г. с за закупен автомобил "Пежо Партнер" и № 11/30.11.2008 г. за закупен автомобил "Тойота Корола", поради наличието на хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът е обсъдил приложените по делото доказателства, а именно сключените договори между ревизираното лице и доставчика с отразени по - високи цени и договорите, представени при регистрацията на автомобилите с по-ниска цена. Приел е, че собствеността върху МПС е прехвърлена на ревизираното лице. Предвид разликата в цените по договорите, съдът е възприел определените със заключението на СТЕ стойности на МПС, признавайки право на данъчен кредит по данъчна фактура № 8/30.11.2008 г. с данъчна основа 97 800,00 лева и ДДС 19 560,00 лева за закупен камион "Хюндай" - в размер на 18 733,00 лева и е отказвайки в размер на 827,00 лева, съответно намалил е дължимите лихви до 170,39 лева. По отношение на закупения автомобил "Рено Меган" с данъчна фактура № 9/30.11.2008 г. с данъчна основа 59 300,00 лева и ДДС 11 860,00 лева съдът е признал право на данъчен кредит в размер на 2 472,00 лева и е отказал за сумата в размер на 9 388,00 лева, съответно е намалил начислените лихви до сумата в размер на 1934,34 лева. данъчна фактура № 10/30.11.2008 г. с данъчна основа 58 600,00 лева и ДДС 11 720,00 лева за закупен автомобил "Пежо Партнер". Правото на данъчен кредит следва да бъде признато в размер на 11 057,00 лева и бъде отказано в размер на 663,00 лева, представляващо разликата между ДДС по издадената фактура и действителната пазарна стойност на стоката предмет на доставка. По отношение на така отказаното право на данъчен кредит в размер на 663,00 лева, следва да бъдат определени и лихви в размер на 136,61 лева изчислени до датата на издаване на ревизионния акт. По отношение на закупената "Тойота Корола", тъй като експертизата е установила по-висока пазарна стойност отколкото декларираната, то съдът е признал право на данъчен кредит в пълен размер - 11 540,00 лева.

Горепосочените мотиви се опровергават от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, представени от "Пома груп" ЕООД, от пълномощници на доставчика и от съответните институции - КАТ, община Бургас. По делото е приложен договор за доставка на товарни коли и камион от 30.09.2008 г. за доставката на товарни автомобили "Рено Меган", "Пежо Партнер", "Тойота Корола", камион "Хюндай" бордови. Според договорните клаузи изпълнителят "Валя и Алекс" ЕООД трябва да достави на възложителя МПС по цени, като общо сумата трябва да е 273 400 лв. без ДДС. Изпълнителят няма право да прехвърли тази сума без съгласие на възложителя. Анализът на договора не установява специфичните изисквания за всеки от автомобилите, необходимо ли е оборудване и доколко то следва да отговаря на дейностите от предмета на дейност на "Пома груп" ЕООД. Поръчката за доставка на автомобили не указва какъв трябва да е предмета на доставката, което е наложило органът по приходите да събира доказателства от МВР - гр. Бургас. Дружеството е представило пред ОД на МВР - гр. Бургас, сектор КАТ 4 броя договори за покупко-продажби от 30.11.2008 г., съответно 4 броя фактури - № 0000000030/30.11.2008 г. за товарен автомобил "Тойота Корола" за 5 000 лв., № 0000000031/30.11.2008 г. за товарен автомобил Хюндай пикап за 5 000 лв., № 0000000032/30.11.2008 г. за товарен автомобил Пежо Партнер за 10 000 лв. и № 0000000033/30.11.2008 г. за товарен автомобил Рено Меган за 5 000 лв., издадени от доставчика. Съдът приемайки, че "Пома груп" ЕООД е придобило собствеността върху 4 броя автомобили имено чрез цитираните договори, е трябвало да обсъди данните, съдържащи се във фактурите, депозирани пред КАТ, включително вписаните в тях суми като продажни цени. Фактурите не са осчетоводени в счетоводствата на доставчика и на "Пома груп" ЕООД, не съдържан начислен ДДС на отделен ред/, не отговарят на изискванията на ЗДДС във връзка с претендираното право на приспадане на данъчен кредит.

В решението не са изложени мотиви относно транспортирането на процесните МПС, както и дали доставчикът е притежавал тези МПС към датата на прехвърляне. Другият основен предмет на спора е свързан с преценка на предмета на сделките. В мотиви на съда не е обоснован извода, че в конкретния случай освен МПС - та, е прехвърлено и монтираното оборудване. Видно, както от договора за доставка, така и от договорите за прехвърляне на собственост липсват каквито и да е доказателства, че съответните автомобили са били оборудвани с някакви машини и уреди, които при това са на стойност, значително надхвърляща стойността на самото МПС. Вещото лице по едночленната експертиза не е видяло всички МПС, строителната механизация и намиращото се в тях оборудване, за да може пък да направи изводи какви са пазарните му цени. Вещото лице така не е обяснило на съда какво разбира под "монтирано оборудване". Заявява, че е ползвал протокола на органите по приходите. В конкретния случай на поставени въпроси от ю. к. Монев за три от придобитите автомобили, вещите лица не са дали убедително обяснение защо в единичната експертиза автомобилите са преценени като леки, /според разпита на в. л. Христов/, а в тричленната експертиза - те са описани като товарни. Промяната в характеристиката на автомобила води до по-ниска пазарна цена, с оглед на по-големи амортизации.

Касационната инстанция не споделя твърдението, че в случая определянето на автомобилите като леки или товарни е обусловено от демонтажа на седалките и монтиране на процесното оборудване. Дружеството си противоречи във връзка с доказването на факта какво точно е "монтирано в процесните автомобили". При ревизията "Пома груп" ЕООД е представило експертни доклади за пазарните стойности на закупените автомобили, като за всеки един от автомобилите назначеният експерт е посочил и оборудване със специализирани машини, които сравнени с тези от единичната експертиза се различават. За целите на ЗКПО за 2009 г., съдът също необосновано е приел, че следва освен на така посочените по - горе автомобили, да бъдат признати и амортизации върху така оборудването, допълвайки че това следва да е цената, определена от единичната експертиза. Първоинстанционното решение в тази част също е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като не става ясно въз основа на каки доказателства съдът приема, че оборудването е придобито заедно с товарните автомобили, след като самото вещо лице е заявило, че няма задача да изследва дори как е закрепено, а само да определи пазарната му цена. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че органът по приходите законосъобразно е отказал право на приспадане на данъчен кредит по процесиите фактури, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като и за целите на ЗКПО е прието, че посочена в договорите за покупко - продажба от 30.11.2008 г. за съответните МПС цена е реалната им цена на придобиване, поради което може да се счита, че това е историческата им цена на придобиване.

През м. 12.2008 г. съдът е признал право на данъчен кредит в размер на 60 000,00 лева по издадена от "Р - 2007" ЕООД данъчна фактура № 61/18.12.2008 г., (л. 2715 от делото), с данъчна основа 300 000,00 лева и ДДС в размер на 60 000,00 лева, имаща за предмет на доставката - "аванс по договор". В тази връзка съдът е обсъдил фактическата страна на спора и е заключил, че е приложима нормата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, поради което за дружеството е налице право на данъчен кредит.

Според касационната инстанция обстоятелството, че е преведена сумата в размер на 360 000 лв. по сметка на "Р - 2007" ООД само по себе си не е достатъчно за да се приеме в случая, че в полза на "Пома груп" ЕООД е възникнало правото на данъчен кредит в размер на 60 000 лева. Това е така, защото ответната страна е оспорила цялата реалност на доставката, свързана със сключения договор за доставка на машини и съоръжения от 01.12.2008 г., а именно: на миксер дизелов "Baromix commodore" - 61 000 лв., вибромастар "Honda" 2 бр. по 29 100 лв., вибромастар двоен "Errut", вибромастар двоен "Porto Screed" 29 600 лв., помпа за вода "Silverline" - 14 200 лв., вибратор електрически - 8 300 лв., самоходна машина за полиране и почистване, , Karher"-99 400 лв., ведно с приемо п редавателен протокол от 10.03.2009 г. Целта на авансовото плащане е да се обезпечи изпълнението на насрещните престации по договора от 01.12.2008 г., а не да се постигне неприемлив за данъчното облагане резултата - незаконосъобразно приспадане на данъчен кредит. За изясняване на посочените обстоятелства органът по приходите е извършил насрещна проверка на "Р - 2007" ООД, приключила с протокол № 0225-01-01-1000003-9/10.06.20Югодина. С куриерска пратка са получени копия от процесната фактура, договори за доставка на машини и съоръжения от 01.12.2008 г., копие от приемо- предавателни протоколи от 10.03.2009 г., копие от международна товарителница с обявен превозвач "Перчемлиев" ЕООД за Rutelplalle и Форд Транзит, счетоводна справка с наименование "хронологични записвания Ж02 към дата 31.12.2008 г." включваща с-ки 411, 703 и 4532, детайлна оборотна ведомост с натрупване с дата 31.12.2008 г., копия от 9 броя документи, съставени на немски език, и писмени обяснения от управителя на дружеството. Не са представени писмени обяснения относно предаването на стоките - имената на лицата и длъжност във фирмата, както и информация къде е ставало предаването/получаването на стоките съответно при товаренето/разтоварването, за лицата които са го извършили. Не са представени платежни документи за извършени разплащания, като фактурата е отразена в дневниците за продажби и подадената СД за ДДС за съответния данъчен период. При извършените на дружеството ревизии са установени задължения в много големи размери, които не са внесени от фирмата. Съгласно писмените обяснения от управител на "Р - 2007" ООД "...при осъществяване на търговската дейност с "Пома груп" ЕООД е контактувано с управителя му. Не знам и не помня по какъв начин е установен контакт с него..." Договарянето е ставало в неговия офис, находящ се в гр.Бургас, ул. "Шейново", стоките от чужбина са закупувани по интернет. Плащането е по банка, а транспорта е организиран и осъществен от "Пома груп" ЕООД, за което представям и ЧМР." "Пома груп" във връзка с ИПДПОЗЛ изх.№ ИТ-00-5271/31.03.20Юг., е представило същите документи: договор и приемо - предавателен протокол, банкови извлечения за извършени разплащания по банков път по фактура № 61 - 360 000,00 лева на 15.12.2008 г. В РД на стр.24 е констатирано, че закупените машини и съоръжения по процесната фактура не са заведени като ДМА през 2008 г., а са отразени по сметка 601 "Разходи за материали". Заведени са като активи /без електрически вибратор/ през 2009 г. и от 10.04.2009 г., но с десетократно по - ниски стойности от тези, обявени в договора и във фактурата. Тези стойности са конкретизирани на стр.46 от РД.

Първоинстанционният съд е следвало да изложи мотиви в обжалваното решение налице ли са доказателства за доставка на процесиите машини и съоръжения, които да прецени в съвкупност с доказателствата за направеното плащане. Не е събрана информация от доставчика за предаване на стоките - къде, кога и от кого е станало. От представените документи на немски език не би могло да се разбере какво точно е закупено. Липсват доказателства за заприходяването, за изписване на стоките от страна на доставчика. Общата стойност на закупените стоки по документи е в размер на 54 298 евро, /106 197,66 лева/, а са продадени на обща стойност 585 600,00 лева с ДДС, тоест стойността е завишена десетократно, при положение, че транспортът е поет от "Пома груп" ЕООД. Допълнително е констатирано, че на 12.04.20 Юг. в ТД на НАП е входирана молба вх. № ИТ-00-4285/12.04.2010 г. от Михаил Николинков Ангелов, подробно описана при извършената насрещна проверка на ЕТ "Астория-ТП-69-М. А", на която фирма лицето е също представляващ. В същата се твърди, че е "трайно инвалидизиран, изцяло неграмотен", че "при прехвърляне на фирмата е заблуден и не му е обяснено, че става дума за подобни действия". В този случай изобщо не следва да се кредитират като годни доказателства, "депозираните" уж от Михаил Николинков Ангелов в качеството му на управител на "Р - 2007" ООД доказателства и писмени обяснения, предвид представената в ТД на НАП молба от същото лице. С оглед на изложеното законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по издадената от "Р - 2007" ЕООД фактура № 0000000061/18.12.2008 г. с данъчна основа 300 000,00 лева и ДДС в размер на 60 000,00 лева, с предмет на доставката - аванс по договор.

През д. п. м. 01.2009 г. са издадени фактури № 262/08.01.2009 г. с начислен ДДС - 13968 лв. и № 265/07.01.2009 г. с ДДС - 49 832,17 лева. Предвид констатациите за м. 11. и м. 12. 2008 г., с начисленият ДДС по тези фактури общо в размер на 63 800,23 лв., е намален начисленият ДДС от ДЗЛ за данъчен период м. 01.2009 г. Констатациите са потвърдени от съда, т. к. в противен случай би се стигнало до двойно отразяване на тези фактури.

За д. п. м. 01.2009 г. е отказано правото на данъчен кредит в размер на 18000,00 лева, по издадена от "Валя и Алекс" ЕООД, /с правоприемник "Серафимстрой" ЕООД, / данъчна фактура № 19/30.01.2009 г., (л. 2589 от делото) за закупена каравана Хоби 12А. В случая не е имало спор по фактите. Мотивите на съда в тази част са аналогични с изложените в предходните данъчни периоди, като по делото съдът е възприел определената от експертизата пазарна стойност на караваната с оборудването в размер на 70 645,00 лева без ДДС. Съдът е приел, че по силата на договор за доставка на товарни коли и камиони от 28.01.2009 г. "Валя и Алекс" ЕООД се е задължило да достави на "Пома груп" ЕООД, фургон - работилница на колела, оборудван напълно за регистрация в КАТ и обзаведен с места за сядане и кухненски бокс, за сумата от 90 000,00 лева. без ДДС. На жалбоподателя е признато право на данъчен кредит в размер на 14 129,00 лева и е отказано за сумата в размер на 3 871,00 лева, представляващо разликата между ДДС по издадената фактура и действителната пазарна стойност на стоката предмет на доставка. Видно е обаче от информацията на ОД на МВР гр. Бургас, че фургон с номер на рама, идентичен с този посочен във фактура № 0000000019/30.01.2009 г., е регистриран като собственост на дружеството на 09.02.2009 г., въз основа на друг договор за покупко - продажба от 30.01.2009 г. и фактура № 0000000033/30.01.2009 г. и документи на немски език. С оглед липсата на регистрация в Република България, съгласно чл. 144 от ЗДвП, правото на собственост върху фургона се прехвърля с писмен договор, без да е необходима нотариална заверка на подписите. Тази форма за действително на договора е спазена. Съдът приемайки, че въз основа на този договор е прехвърлена собствеността на процесния автомобил, си противоречи в изводите коя фактура следва да бъде възприета относно пазарната цена по сделката. На 30.01.2009 г. са издадени две фактури, едната от които е с данъчна основа 90 000 лв. и ДДС 18 000 лв. и друга, която е на стойност 9 000 лв., с вкл. ДДС/. Съдът е изложил мотиви, че "Валя и Алекс" ЕООД е било собственик на ремаркето - предмет на доставката към дата на продажбата, тъй като ги е закупило на 10.02.2009 г., съгласно представения договор на немски език. Така приетото от административния съд не кореспондира на изложените по-горе обстоятелства, тъй като е невъзможно да прехвърлиш собственост на 30.01.2009 г., при положение, че си станал собственик след 10 дена, а именно на 10.02.2009 г. От съдебното решение не стана ясно защо са ценени и кредитирани договор за доставка на товарни коли и камиони от 28.01.2009 г. и фактура № 0000000019/30.01.2009 г., с кои други събрани по делото доказателства те си съответстват. От протокола за извършена насрещна проверка № 0225-01-01-1000003~19/30.04.2010 г., не се установява, че процесната фактура е надлежно осчетоводена, а ДДС по нея е начислен. Органът по приходите в ТД на НАП София, извършил насрещната проверка е посочил, че няма достъп до офис или счетоводство на дружеството и не може да поеме отговорност за достоверността на представените документи. Счетоводна експертиза по делото не е назначавана с оглед извършване на проверка в счетоводството на фирмата - доставчик, за да може евентуално въз основа на нея съдът да е направил тези свои изводи. За установяване пазарната цена съдът е кредитирал заключението по едночленната съдебно-техническа експертиза. Приел е определените от вещото лице пазарни стойности на караваната 1 995,00 лева, без ДДС и на монтираното оборудване - 68 650,00 лев, а без ДДС, или обща пазарна стойност към датата на придобиване - 70 645,00 лева, без ДДС. Въз основа на горното административният съд е посочил в решението си, че трябва да се признае право на данъчен кредит в размер на 14 129,00 лева и бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 871,00 лева, представляващо разликата между ДДС по издадената фактура и действителната пазарна стойност на стоката, предмет на доставката. Поради тези съображения съдът е изменил резултата за периода на ДДС за възстановяване в размер на 59 929,23 лева.

Съдът се стигнал до тези свои мотиви без да анализира събраните по делото доказателства, представени както от жалбоподателя, от пълномощници на доставчика, така и доказателства, изпратени от КАТ и община Бургас. От представения договор за доставка на товарни коли и камион от 28.01.2009 г. е видно, че изпълнителят следва да достави фургон работилница на колела, оборудван напълно за регистрация пред КАТ и обзаведен с места за сядане и кухненски бокс. При така сключения договор за доставка освен посочена крайна цена без ДДС, както и места за сядане и кухненски бокс, не става ясно на какви специфични изисквания е следва да отговоря доставеното МПС, както и с какво оборудване да е снабдено и дали същото трябва да е съобразено с предмета на дейност на дружеството. Поръчката не съдържа никакви други конкретни условия от страна на възложителя във връзка с конкретизиране предмета на бъдещата доставка на автомобил. Още повече, ако автомобилът трябва да бъде обзаведен с места за сядане и кухненски бокс, то необясним остава фактът, че според твърденията на жалбоподателя, е закупен автомобил с монтирано оборудване, /според единичната техническа експертиза/ - циркуляр "FESTO" за 1 632 лв., машина за рязане на метали "SKIL" 1830 лв., машина за рязане на "ПТ" тръби 60 718 лв., комплект аварийни инструменти "ВиК" част 2 633 лв., без изобщо да са поръчвани описаните машини.

По делото освен представения от страните договор, с който не се прехвърля собственост, органът по приходите е събрал и относими доказателства от ОД на МВР - гр. Бургас. Те установяват, че търговецът сам е декларирал и представил пред КАТ договор за покупко - продажба от 30.01.2009 г., фактура № 0000000033/30.01.2009 г. за фургон Хоби за 9 000 лв. Съдът не е взел предвид факта, че по делото са приложени документи на немски език, в които представляващият "Валя и Алекс" ЕООД е посочил предходен доставчик. Процесното МПС е закупено за 1 540 евро. Доставчикът не е представил извлечение от счетоводна сметка 304, от която да е видно както заприходяването на вещта, така и нейното изписване при продажба, с оглед на твърденията на бившия представляващ доставчика, че по ДМА били извършвани подобрения. Съдът в постановеното решение изобщо не е коментирал представената пред КАТ фактура без посочен на отделен ред ДДС и вписаната в нея сума като продажна цена по спорната сделка. От така изложеното решение не става ясно защо съдът счита, че "Пома груп " ЕООД е придобило собствеността срещу цената, посочена във фактура № 0000000019/30.01.2009 г. С договора за покупко-продажба от 30.01.2009 г. е прехвърлена собствеността на процесното МПС от посочения във фактурата доставчик "Валя и Алекс" ЕООД и въз основа на този договор може да се приеме, че за лицето не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Основание за такъв извод е неотразяване в счетоводството на доставчика и на жалбоподателя на фактурата, както и другото обстоятелство - че документа не съдържа ДДС на отделен ред.

В цялото решение липсват мотиви защо съдът е счел, че е прехвърлено и т. нар. от вещото лице по едночленната експертиза "монтирано оборудване". Видно, както от договора за доставка, така и от договора за прехвърляне на собственост, липсват данни, че процесният фургон е бил оборудван с някакви машини и уреди и то на стойност значително надхвърляща стойността на самото МПС. Още повече от изслушаната по делото единична експертиза стана ясно, че самото вещо лице не е видяло всички МПС, строителна механизация и съответно според него сложеното в тях оборудване, за да може пък да направи изводи какви са пазарните цени на посоченото оборудване. Вещото лице не е обяснило какво разбира под монтирано оборудване, а единствено се позовава, че е ползвал протокола на органите по приходите. В конкретния казус жалбоподателят изпада в противоречие относно това да докаже какво точно е "монтирано в тези автомобили". От изслушаната по делото едночленна техническа експертиза е видно, че вещото лице използва понятието ремарке с рег№ А9648ЕЕ, каравана - № 3,стр. 11 и не говори за оборудван фургон работилница, както е посочено в договора за поръчка. Съдът е трябвало да изследва събраните по делото доказателства за да установи изпълнен ли е договора за поръчка, и дали предмета му съвпада с актива, наличен при жалбоподателя. Вещото лице е оценило пазарната стойност на караваната на 1 995 лв., много по-малко отколкото е приел органът по приходите.

За целите на ЗКПО за 2009 г., съдът също без да излага мотиви на стр. 128 по т. 28 е приел, че следва освен за автомобила, да бъдат признати и амортизации върху оборудването, приемайки, че това е цената, посочена от едночленната експертиза. Съдебното решение в тази му част е необосновано, тъй като не става ясно въз основа на какви доказателства административният съд е стигнал до изводи, че търговецът е придобл оборудването заедно с ремарке каравана, след като самото вещо лице е заявило, че няма задача да изследва дори как е закрепено, а само да определи пазарната му цена. Издадена е фактура № 271/02.02.2009 г. с ДДС 18807,86 лева. Предвид на констатациите за м. 12.2008 г. съдът е приел за необходимо да намали начисленият от ДЗЛ данък за м. 02.2009 г., с ДДС начислен по фактурата.

През м. 02.2009 г. на дружеството - жалбоподател е отказано правото на данъчен кредит в размер на 63 206,00 лева, по данъчни фактури издадени "Валя и Алекс" ЕООД - № 33/22.02.2009 г. за закупена каравана Кнаус; № 34/28.02.2009 г. с за закупен автомобил Фиат Дукато; № 35/28.02.2009 г. за закупен минимиксер BELLE MINIMIX и по издадени от "Астория-ТП-М. А. " данъчни фактури № 4/18.02.2009 г. за закупено полуремарке Карди и № 8/26.02.2009 г. за закупена строителна механизация. Относно закупената каравана Кнаус съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства и е заключил, че има прехвърляна на собствеността върху процесната стока, поради което е налице реална доставка. Не е налице разминаване между стойността на фургона, отразена в счетоводството на жалбоподателя и тази, отразена в договора, представен при неговата регистрация, липсват предвидените от законодателя предпоставки, при чието наличие данъчната основа се определя съобразно пазарната цена на стоката, поради което административният съд е признал на "Пома груп" ЕООД правото на данъчен кредит. Аналогични са изводите на съда и относно фактура № 34/28.02.2009 г., (л. 3140 от делото), имаща за предмет доставката на пътнически автомобил "Фиат Дукато" от "Валя и Алекс" ЕООД.

Относно издадената от "Валя и Алекс" ЕООД фактура с предмет на доставката Минимиксер BELLE MINIMIX, съдът анализирайки представените по делото договор между страните, ППП, (л. 2625 от делото), с който е предадена стоката предмет на договора от 20.02.2009 г., както и договор на немски език, (л. 2598 от делото), за закуването на стоката от доставчика, е аргументирал извода, че към момента на издаване на процесната фактура 28.02.2009 г., е налице данъчно събитие и неправилно е отказано правото на данъчен кредит по нея. В съдебното решение обаче не се съдържат изводи за това, че процесиите фактури са надлежно осчетоводени и ДДС е начислен при доставчика. Както беше посочено по-горе за същия доставчик, органът по приходите извършващ проверката е нямал достъп до офис или счетоводство на дружеството и не може да поеме отговорност за достоверността на представените документи. Счетоводна експертиза по делото не е назначавана за да провери счетоводството доставчика. Резултата за периода на "Пома груп" ЕООД е изменен от съда в ДДС за възстановяване в размер на 3799,86 лв., представляващ разликата между сумата от 18 807 лева ДДС по ф- ра 271/02.02.2009 г. и сумата от 15 008 лв. - ДДС по ф - ра 8/26.02.2009 г.

Касационната инстанция преценява съдебните мотиви като необосновани и некореспондиращи на събраните в хода на съдебното и административното производство доказателства. Дирекцията е оспорила доказателства относно реалността на доставките и ДЗЛ не е ангажирало в тази връзка съответните доказателства. Продадената строителна механизация представлява: Машина тръбогиб до 3" -0.76 мм - 1 бр. х 14 630 лв.; Машина тръбогиб до 3" - Юмм - 1 бр. х 16 720 лв.; Шепинг 631 - 1бр. х 16 360 лв.; Челен товарач "Бобкат" рама 524711253 - 26 600 лв.; Лазер-нивелири -2бр. по 4 990 лв. -9 980 лв.; Охладител и адсорбатор на влага - 3 420л в.; Работна платформа 15м- 9 700 лв.; Детектор за кабели с напрежение - 2 бр. по 8 670 лв. - 17 340 лв.; Пневматичен вибратор за бетон - 4 бр. по 8 800 лв. -35 200 лв.; Кабелоизтегляща машина "Belle" - 17 300 лв.; Пердашка "Wotheman" - 3 бр. по 7 600 лв = 22 800 лв.; Вибромастар "Errut" - Збр. по 7 800 лв. = 23 610 лв.; В конкретния случай на изпълнителя е възложено доставянето на определена вещ, страните са се договорили, че прехвърлят правото на собственост и строителната механизация ще бъде предадена на по-късен етап. Индивидуализирането чрез последващо предаване обаче би било необяснимо за вещи, които вече са индивидуализирани, включително чрез посочване № на рама. Предметът на спора е обстоятелството дали доставчикът изобщо е прехвърлил собствеността върху посочената в договора и в приемо - предавателен протокол от 22.06.2009 г. строителна механизация. Съдът в постановеното решение не е изложил мотиви и относно това въз основа на какви документи доставчикът е придобил стоките предмет на спора, за да може да прехвърли впоследствие собствеността върху тях, как стоките са транспортирани. Съдът след като е приел, че собствеността върху родово определените вещи е прехвърлена на датата на предаване - 22.06.2009 г. съгласно приемо-предавателен протокол, е трябвало да изясни къде е предадена тази строителна механизация. Подробно органът по приходите е изложил в РД стр. 26-27, неразделна част от обжалвания РА, констатираните факти и обстоятелства във връзка с законосъобразно постановения отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000067/22.06.2009 г. Относно изготвената по делото едночленна техническа експертиза по фактура 67 може да се посочи, че е налице неотносимост към спорния предмет, тъй като строителна механизация под № 23 - 34 не е заведена нито в счетоводния, нито в данъчния амортизационен план към 31.12.2009 г., /до когато приключва обхвата на ревизията/, поради което за тези активи не са извършени корекции на размера на годишната им данъчна амортизация. Това представлява косвено доказателство, изходящо от счетоводството на жалбоподателя, че тази механизация не е придобита от този доставчик на посочената в приемо - предавателния протокол дата 22.06.2009 г. По отношение на останалите фактури съдът е приел, че правото на собственост се прехвърля с тяхното предавене. Съдът се е мотивирал, че доставчикът е бил собственик на стоките - предмет на доставката, тъй като ги е закупил на 12.01.2009 г., съгласно представения договор на немски език, който обаче е без легализиран на български език превод. Липсват доказателства както в счетоводството на жалбоподателя, така и при доставчика относно транспорта, предаването на стоките. Органът по приходите е изложил подробно своите констатации на стр. 25-27 от РД и въз основа на установеното в хода на ревизията законосъобразно е отказал данъчен кредит на посочените в акта основание при липса на доказателства за реално извършена доставка.

По отношение на процесната доставка, за която е издадена фактура от ЕТ "Астория -ТП-М. А. " за закупено полуремарке Карди - съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и приел, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, тъй като правото на собственост е прехвърлено по силата на представения договор с нотариална заверка на подписите и за ДЗЛ е налице право на ДК. Установеното е от съда разминаване между стойността на автомобила, отразена в счетоводството на жалбоподателя и тази, отразена в представения при регистрацията договор. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че не са събрани безспорни доказателства, установяващи, че именно ЕТ "Астория - ТП-М. А." е притежавало полуремаркето за да го достави на "Пома груп" ЕООД.

Липсват доказателства, че фактурите, издадени от "Валя и Алекс" ЕООД -за закупена каравана Кнаус и за закупен автомобил Фиат Дукато са надлежно осчетоводени, а ДДС начислен. Органът по приходите в ТД на НАП - София, извършил насрещната проверка е установил, че е започнала процедура по чл. 32 от ДОПК за връчване на ИПДПОЗЛ № 12-23-02-5/01.04.2010 г. на доставчика, но е прекъсната, тъй като на 27.04.2010 г. чрез експресна поща, и то от Бургас, са получени част от описаните в искането документи. Изрично е посочено, че извършващият проверката орган по приходите няма достъп до офис или счетоводство на дружеството и не може да поеме отговорност за достоверността на представените документи. Счетоводна експертиза по делото не е назначавана с оглед извършване на проверка в счетоводството на фирмата - доставчик, за да може евентуално въз основа на нея съдът да е направил тези свои необосновани изводи. Относно автомобил Фиат Дукато, съдът се е мотивирал, че при извършената насрещна проверка на доставчика е представена KAUFVERTRAG с дата 27.02.2009 г. с основание "FIAT модел Geschlossen" и цена 5 600 евро, а за каравана Кнаус е представен договор от Ю. 02.2009 г. на немски език с крайна цена 1 950 евро., т. е. към датата на сключване на договорите за покупко - продажба между "Пома груп" ЕООД и "Валя и Алекс" ЕООД, последното дружество е било собственик на МПС, предмет на доставките. Касационната инстанция установи, че на административния съд не са представени легализирани преводи на документите въз основа на които е прието, че доставчикът е придобил собствеността на процесиите ДМА. На второ място, съдът е трябвало да съобрази, че доставчикът не е представил извлечение от счетоводна сметка 304, от която да е видно заприходяването на вещите, тяхното изписването при продажба, с оглед твърденията на бившия представител на доставчика, че по ДМА са извършвани подобрения. От доказателствата, представените от доставчика, е видно, че вещите са придобити на цени, касаещи автомобилите, но не и приетото от съда оборудване, като монтирани в тях. Това се потвърждава от заключенията по съдебните експертизи, според които автомобили са оценени на 15 000 лв., съответно 2 800 лева. Съдът изобщо не е обсъдил събраните по делото доказателства относно транспортирането на процесиите автомобили. От "Пома груп" ЕООД е представена справка - срещу фактура № 0000000034/28.02.2009 г. за МПС "Фиат Дукато" е посочено "собствен ход", липсва дата, а в колоната приложен транспортен документ е посочено "без регистр. и п. лист". В приложените към справката копия на пътни листове няма такъв, не съществува заповед за командироване на шофьор. Срещу фактура № 0000000035 е посочено - "теглене Фиат Дукато А2407 и фургон Кнаус" с дата 30.03.2009 г., а в колоната приложен транспортен документ е посочено "без регистр. и п. лист". В решението липсват мотиви въз основа на какви доказателства АДмС- Бургас приема, че в конкретния случай освен МПС е прехвърлено и т. нар. от вещото лице по едночленната експертиза "монтирано оборудване". От договорите за прехвърляне на собственост не може да се формулира извод, че процесиите МПС са били оборудвани с някакви машини и уреди, на стойност, значително надхвърляща стойността на самите МПС. Вещото лице по едночленната експертиза не е видяло всички МПС, строителна механизация и съответно според него оборудване, за да може експертът да направи изводи какви са били пазарните цени на посоченото оборудване. Жалбоподателят си противоречи при доказване на твърдението какво точно е "монтирано в тези автомобили". С оглед на изложеното законосъобразни се явяват констатациите на органа по приходите за постановения отказ, изложени на стр. 42-43 от РД.

За данъчен период 01.03.2009 - 31.03.2009 г. на "Пома груп" ЕООД е отказано правото на данъчен кредит по данъчни фактури издадени от "Валя и Алекс" ЕООД - № 41/30.03.2009 г. за закупени 15 бр. фугорези; № 42/30.03.2009 г. за закупена фугореза за бетон и № 43/30.03.2009 г. за закупен бензинов миксер. С оглед на събраните по делото доказателства, /договори, ППП, счетоводни документи, данни за предходни доставчици/, съдът е приел, че е налице прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки, поради което е признал право на ДК на дружеството. Аналогични са изводите на съда и относно отказаното право на ДК през данъчен период м. 05.2009 г. по фактура № 21/30.05.2009 г., издадена от "Астория-ТП-Михаил Ангелов" за закупен автомобил Пежо 306,; фактура № 22/30.05.2009 г. за закупен автомобил Мерцедес 208Д и фактура № 23/30.05.2009 г. за закупена машина за рязане на бетон и асфалт, както и по издадени от "Б-2" ЕООД данъчни фактури № 7/30.05.2009 г. за закупен автомобил Мицубиши и № 8/30.05.2009 г. за закупен автомобил Сузуки Витара. Съдът е приел, че в случаите е била налице регистрация на МПС, поради което съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, правото на собственост върху него се прехвърля с писмен договор, с нотариална заверка на подписите, която форма е спазена и "Пома груп" ЕООД е придобило правото на собственост върху МПС от доставчиците. Съдът е посочил, че в договорите за покупко-продажба изрично е вписано, че продавачът ЕТ "Астория-ТП-Михаил Ангелов" се представлява от пълномощник, с представено нотариално заверено пълномощно, поради което обясненията дадени от лицето, представляващо търговеца, след извършване на насрещната проверка, не следва да се коментират. Независимо от оспорване на договорите и фактурите, съдът е приел, че документите са представени своевременно в хода на ревизионното производство, кореспондират си и с други събрани в хода на производството доказателства, включително и с допуснатите по делото съдебни експертизи, поради което съдът ги кредитирал и ценил като годни писмени доказателства, за отразеното в тях.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение не споделя изложеното по - горе от първоинстанционния съд.

Съгласно отразеното в ПИНП № 0225-01-01- 1000003-17/07.04.2010 г., ДЗЛ е издало процесиите фактури, същите са отразени в дневниците за продажби и СД за ДДС за съответните периоди. Към протокола за извършена насрещна проверка относно процесиите доставки са приложени документи входирани чрез пощенски куриер, а именно: копие на фактура № 0000000022/30.05.2009 г. с предмет товарен автомобил "Мерцедес 208Д" с данъчна основа 77 740 лв. и 15 548 лв. ДДС, ведно с договор за покупко-продажба на МПС от 30.05.2009 г., договор за покупко-продажба от 12.10.2009 г. между Никола Паскалев Тенев и ЕТ"Астория-ТП-69-Михаил Ангелов" на товарен фургон "Мерцедес" за 500 лева. След приключване на насрещната проверка, на 12.04.20 Юг. в ТД на НАП е заведена молба вх. № ИТ-00-4285/12.04,2010 г. от Михаил Николинков Ангелов - представляващ едноличния търговец. Лицето Михаил Ангелов е посочило, че във връзка с искане изх. № ИТ-00- 4285/24.03.2010 г. на ТД на НАП дава следните обяснения, а именно възползвайки се от тежкото му здравословно състояние, бившите собственици на ЕТ "Астория-ТП-69-М. А.", са го принудили да му прехвърлят фирма"... без да съм наясно с последствията от това", като към момента на прехвърлянето е бил в лошо здравословно състояние. Възползвайки се от това вероятно тогава са. го заставили да подпише пълномощно за управление на фирмата. Лицето е посочило и социалния си статус - от ромски произход, отглежда самостоятелно децата си, безработен, трайно инвалидизиран, изцяло неграмотен и по никакъв начин не е извършил действия по управление на фирмата., , Не мога да представя изисканите документи, тъй като не разполагам с тях и не съм извършвал никаква дейност". Към обяснението е приложено копие от връченото ИПДПОЗЛ с изх.№ ИТ-00-4285/24.03.2010 г. във връзка с описаната по-горе насрещна проверка. При връчване на същото е установено, че лицето е от ромски произход и по негови твърдения е неграмотен - не може да чете и пише. Разписката на искането е попълнена от орган по приходите и лицето се е подписало на посоченото му място. С оглед на така дадените обяснения, всички изпратени с куриерска пратка копия на документи и счетоводни справки законосъобразно не са приети, от органа по приходите като годни доказателства във връзка с ревизията. По логиката на административния съд не би следвало да се ценят доказателствата, събрани при насрещната проверка. Видно е от последващите обяснения, че М. Ангелов не е давал обяснението приложено към ПИНП и не може да е представило доказателства във връзка с връченото му искане. Тези документи са изпратени по пощенски куриер и в тях не е посочено, че се подават от пълномощник на ЕТ "Астория-ТП-М.А.", а е посочено лицето Михаил Ангелов. Съдът не е изследвал тези обстоятелства по делото, констатациите на органа по приходите са законосъобразни, необосновано е извършено префактуриране на превозни средства от страна на доставчика на "Пома груп" ЕООД на цени многократно по-високи в рамките на няколко месеца, без да е добавена стойност към стойността на тези стоки - МПС чрез извършване на допълнителни подобрения, водещи до завишаване на цените по сделките. Правилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл.6 и чл.25 от същия закон.

Съдът в постановеното решение е признал право на данъчен кредит по фактури № 0000000023/30.05.2009 г. в размер на 11 980,00 лева за закупена машина за рязане на бетон и асфалт. По делото е приложен договор за покупко - продажба на машина за рязане на асфалт и бетон "Nettemboum" от 04.05.2009 г. Съгласно неговите текстове в полза на "Пома груп" ЕООД се прехвърля правото на собственост върху описаната машина за сумата от 59 900 лева без ДДС, като продавачът се задължава да я предаде в срок до 15.06.2009 г. За предаването трябва да се състави приемо- предавателен протокол. На 30.05.2009г, е издадена процесната фактура, съставен е приемо-предавателен протокол, (л. 3036 от делото), с който е предадена стоката, предмет на договора от 04.05.2009 г. Касационната инстанция обаче установи чрез заключението на в. л., стр. 7, че по фактурата няма плащане изцяло и напълно от страна на "Пома груп " ЕООД. В кредитираните от съда обяснения, дадени във връзка с извършената насрещна проверка изрично е посочено, че по всички сделки с "Пома груп " ЕООД има общо частично плащане в размер на 6 000 лв., като органът по приходите е изяснил, че това касае фактури № 0000000004/18,02.2009 г. и № 0000000008/26.02.2009 г. по 3 000 лв. за всяка една от тях. В оспорения РА не е записано, че безспорно е установено, начисляване на данъка в счетоводството на доставчика. Експертиза в тази насока не е ангажирана по делото, за да обоснове тези изводи съда в обжалваното от нас решение.

За данъчен период 01.05.2009 г. -31.05.2009 г., органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Б-2" ЕООД с издадени фактури № 0000000007/30.05.2009 г. с данъчна основа 86 460,00 лева и ДДС 17 292,00 лева за закупен автомобил Мицубиши и № 0000000008/30.05.2009 г. с данъчна основа 77 360,00 лева и ДДС 15 472,00 лева за закупен автомобил Сузуки Витара. Съдът е приел така постановения отказ за неправилен, тъй като в случаите е била налице регистрация на МПС, поради което съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, правото на собственост върху него се прехвърля с писмен договор, с нотариална заверка на подписите, която е спазена и следва да се приеме, че "Пома груп" ЕООД действително е придобило правото на собственост върху МПС от "Б-2" ЕООД. С оглед на тези доказателства се установявало, че към момента на издаване на фактурите е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Направените от съда изводи не кореспондират с принципите при осчетоводяване на фактури. Посочването на фактурата само в дневника за продажби, не означава единствено, че същата е осчетоводена по съответните сметки. Експертиза в тази насока не е поискана и този въпрос е останал недоказан. При извършена насрещна проверка на правоприемника на "Б-2 " ЕООД съгласно протокол № 0225-01-01-1000003-20/16.04.2010 г. е установено, че "Б-2" ЕООД е издало процесиите фактури, като за доставките са сключени договори от същата дата, няма извършени плащания по фактурите, като във връзка с придобиването на стоките са предоставени две фактури и договори за покупко-продажба, плащания към тях също няма. Приложени са счетоводни справки за начисляване приходите от продажбите, вземанията от клиенти и изписването на продадените автомобили. Процесиите фактури са отразени в дневника за продажби и СД по ЗДДС на "Б-2" ЕООД за данъчен период м. 05.2009 г. От приложените счетоводни справки става ясно, че автомобилите са заприходени, съответно изписани при продажбата им към "Пома груп" ЕООД със стойности, посочени по представените фактури от предходни доставчици. За автомобилът Мицубиши - в размер на 33 400 лв. съгласно фактура № 0000000006/26.02.2009 г., издадена от ЕТ"Астория-ТП-69-Михаил Ангелов", а за автомобилът Сузуки Витара - съгласно фактура № 0000000030/25.02.2009 г., издадена от "Валя и Алекс " ЕООД. Органът по приходите е направил окоректна констатация, че "Б-2" ЕООД не е извършило никакво подобрение на придобитите автомобили, тъй като ги изписва на същите стойността на които ги е придобило.

Съгласно писмени обяснения на управителя на "Б-2" ЕООД, при закупуване на автомобилите лицето е контактувало с Николай Николов от "Валя и Алекс" ЕООД и нотариален пълномощник на ЕТ"Астория-ТП- М. Ангелов", не е осъществявал подобрения по същите, а ги е закупил в този вид, не е извършено плащане от "Пома груп" ЕООД, нито плащане от него към "Валя и Алекс" ЕООД и ЕТ"Астория-ТП-69-М. Ангелов". По време на ревизията са извършени насрещни проверки на "Валя и Алекс" ЕООД и ЕТ"Астория-ТП-М. Ангелов", но не са представени изисканите документи. Органът по приходите е изследвал така дадените обяснения и е установил, че няма как настоящият собственик и управител да твърди, че същите са били употребявани, но оборудвани за извършване на специализирани дейността, тъй като по време на сделките не е бил нито пълномощник на доставчика, нито представляващ. Органът по приходите е обсъдил всички несъотвествия в представените доказателства и дадените обяснения в РД стр. - 29-32. Видно от договора за покупка-продажба на МПС от 26.02.2006 г. "Б-2" ЕООД го е закупило от управителя на ЕТ"Астория-ТП-69-М. Ангелов", а не от пълномощник. В тази връзка следва да се имат предвид дадените от М. Ангелов обяснения по повод връчено искане за представяне на документи и извършената насрещна проверка на ЕТ"Астория-ТП- М. Ангелов". Органът по приходите е констатирал, че автомобилът Мицубиши по фактура № 00000000007/30.05.2009 г. е заведен като дълготраен актив в счетоводството на "Пома груп" ЕООД по с-ка 205- "транспортни средства и инвентарен" № 115, въведен в експлоатация на 30.06.2009 г. с амортизационна норма 25 %, а автомобил Сузуки Витара - с инвентарен № 116, въведен в експлоатация на 30.06.2009 г. с амортизационна норма 25 %. Относно транспортирането на автомобилите в представената от "Пома груп" ЕООД справка е посочено "собст. ход", няма посочена дата, а в колоната за приложен транспортен документ е посочено "без регистр. и п. лист". В приложените към справката копия на пътни листове няма такъв, удостоверяващ предвижването на автомобилите. Липсват документи доказващи извършването на транспорта - пътен лист, командировъчна заповед на шофьор, фактура за закупено гориво и др. Няма данни и в счетоводството на "Пома груп" ЕООД за включване в отчетната стойност на активите на направените транспортни разходи. Разплащането между страните не е осъществено, а е представен договор за разсрочване на плащания от 12.01.2010 г. Описаните автомобили са доста употребявани преди придобиването им от "Пома груп" ЕООД, съгласно представените свидетелства за регистрация на МПС и в този смисъл прави впечатление високата цена, на която са придобити още от доставчика на ревизираното лице "Б-2" ЕООД и още повече, три месеца след това, без да са направени подобрения върху тях са продадени на повече от двойна цена, която сама по себе си е по-висока от цената за покупката на нови автомобили. Съдът не е изложил мотиви в решението какво всъщност се прехвърля въз основа на така приетите от него за него действителни договори. Нито в хода на съдебното производство, нито в хода на ревизията са представени доказателства, които да подкрепят твърденията на жалбоподателя, че процесиите автомобили са били с т. нар. монтирано оборудване. В хода именно на съдебното производство е видно, че пазарните цени на автомобилите са в пъти по-ниски, но поради това, че е оценено и т. нар. монтирано оборудване цената им се доближава до тази, посочена в договорите и фактурите. Вещото лице по назначената по делото експертиза е отговорило че само следва да оцени това оборудване, но не и да отговори как е монтирано или въз основа на какво е придобито. С оглед на изложеното по - горе, органът по приходите законосъобразно е отказал в оспорения РА правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от "Б-2" ЕООД фактури: № 0000000007/30.05.2009 г. в размер на 17 292,00 лв. за товарен автомобил Мицубиши и № 0000000008/30.05.2009 г. в размер на 15 472 лв. за товарен автомобил Сузуки Витара.

За д. п. м. 06.2009 г. - Сходни са изводите на съда с тези за м. 03 и м. 05.2009 г. В тази връзка съдът е възприел установеното от фактическа страна от органа по приходите, но въз основа на събраните доказателства е приел, че за ДЗЛ е налице право на данъчен кредит по следните данъчни фактури: № 67/22.06.2009 г., (л. 2585 от делото), издадена от "Валя и Алекс" ЕООД за закупена строителна механизация; № 28/26.06.2009 г., (л. 2495 от делото), издадена от ЕТ "Астория-ТП-М. А. " и № 19/26.06.2009 г. (л. 3322 от делото), издадена от "Серафимстрой" ЕООД за закупено фасадно скеле. По делото се съдържа договор за покупко - продажба на кофражни елементи от 19.06.2009 г. по силата на който ЕТ "Астория- ТП-М. А." продава на "Пома груп" ЕООД кофражна система тип "Пери", по посочени цени на елементите от системата. Договорено е съоръженията да се доставят в срок до 30.06.2009 г., като на 26.06.2009 г. е издадена процесната фактура № 28/26.06.2009 г. и е съставен приемо-предавателен протокол. Съдът е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на данъчната фактура е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, като предмет на доставките са родово определени вещи, подробно описани в сключения договор, правото на собственост върху които се прехвърля с тяхното предаване, за което в случая е съставен приемо-предавателен протокол. Видно е обаче, че по конкретния казус посочените в договорите съоръжения са индивидуализирани, не става ясно и въз основа на какви доказателства оспорените документи са кредитирани и ценени като годни писмени доказателства - мотивите на съда, че са представени своевременно в хода на ревизионното производство, при тяхното поискване от органа по приходите, както от доставчика, така и от ревизираното лице, са необосновани, за да са се направи извод за кредитиране на едни или други доказателства. Считаме, че същите не си кореспондират както взаимно, така и с оглед на други събрани в хода на производството доказателства, включително и със заключенията по съдебните експертизи. Същевременно приходният орган е изложил подробни констатации защо не кредитира като годни доказателства във връзка с доказване реалност на доставката, документите, представените от Михаил Николинов Ангелов, във връзка с връчено искане за ПДПОЗЛс изх. № ИТ-00- 4285/24.03.2010 г. По делото не са ангажирани и доказателства относно транспортиране на процесиите ДМА, за да може съдът да стигне до обоснован извод, че на датата на предаване на вещите е преминала собствеността върху тях от доставчика на жалбоподателя.

Съдът в постановено решение е приел, че незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 42 066,00 лв. по доставка, за която е издадена от "Серафимстрой" ЕООД фактура № 0000000019/26.06.2009 г. В съдебното решение е отбелязано, че към момента на издаване на фактурата, е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС с оглед на събраните по делото доказателства. Предмет на доставката е родово определена вещ - скеле, правото на собственост върху която се прехвърля с нейното предаване, за което в случая е съставен приемо- предавателен протокол, на същата дата е издадена и фактурата. Доказателствата, представените от жалбоподателя и от доставчика за реалност на доставка са оспорени от ответника, но въпреки това административният съд неправилно ги е ценил като годни доказателства. По делото се съдържа договор за покупко - продажба на кофражни елементи от 18.06.2009 г., по силата на който ЕТ"Серафимстрой, (доставчикът е "Серафимстрой " ЕООД), продава на "Пома груп" ЕООД фасадно скеле, включващо подови елементи и предпазен парапет 850 кв. м. за сумата от 210 330 лева без ДДС. Договорено е скелето да се предаде в срок 30.06.2009 г., като при предаването се подписва приемо - предавателен протокол, включващ точното наименование на скелето и цената. На 26.06.2009 г. е издадена процесната фактура и е представен от жалбоподателя приемо - предавателен протокол от същата дата. По фактурата няма плащане. Изводите на съдът, че процесната фактура е надлежно осчетоводена от доставчика, начислен е ДДС, са погрешни и не кореспондират с установените по делото факти. Поставените към вещото лице задачи по назначената съдебно - счетоводна експертиза касаят единствено счетоводството на жалбоподателя, но не и проверка на счетоводствата на доставчиците. В заключението липсват констатации на експерта, че процесната фактура е надлежно осчетоводена при доставчика, респ. че данъкът е начислен по смисъла на ЗДДС. Такива констатации не се съдържат и в протокола за извършена насрещна проверка № 0225-01- 01-1000003-7/30.04.2010 г. на ТД на НАП София, офис "Илинден" на доставчика "Серафимстрой" ЕООД -гр. София. Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № 12-23-02- 3/24.03.2010 г. на ТД на НАП София, офис "Илинден" е връчено на упълномощено лице и с куриерска пратка на 27.04.2010 са изпратени копия на част от изисканите документи: фактура № 0000000019/26.06.2009 г. с предмет строителна механизация по опис с данъчна основа 210 330 лв. и 42 066 лв. ДДС, опис не е представен; договор за покупко - продажба на кофражни комплекти от 18.06.2009 г. с предмет на договора: фасадно скеле, включващо подови елементи и предпазен парапет 850 кв. м.; писмени обяснения от управителя на дружеството, че скелето е закупено от нерегистрирана по ДДС фирма на територията на Германия и е предадено от предишния собственик на дружеството - Румяна Маринова / до 18.03.2009 г./, транспортът му е за сметка на купувача и до момента няма извършено плащане; копия от съставени на немски език документи с нечетлива дата /без превод на български език/ kaufvertrag, в който като продавач е вписан Heizung-Thomas, и abnahme-ubergabeprotokoll, в които не са посочени валиден VIN номер на продавача, цена на стоката; хронологични записвания по сметка 411-"Клиенти", 304-"Стоки", от която е видно, че отчетната стойност на скелето е 124 684,16 лв.; оборотна ведомост за месеца за движението на номенклатурни номера към 31.12.2009 г. При извършена справка в Търговския регистър от органа по приходите е установено, че Румяна Маринова е била собственик на дружеството от 30.01.2008 г. до 18.03.2009 г., когато е продала дела си на Земнун Нида Асан. Това лице е посочено и като представляващ продавача в договора от 18.06.2009 г., следователно с него е договорена покупко-продажбата на скелето, а не както се твърди в обясненията. Органът по приходите е анализирал така представените документи на немски език, /без легализиран превод/, като в тях е посочена цена на придобиване 63 750 евро, (124 684,16 лева) и на тази стойност е заприходено, а в последствие и изписано скелето, съгласно приложените счетоводни справки. Вторият приложен документ, отново на немски език, би следвало да удостоверява предаването на стоката от немския доставчик на "Серафимстрой" ЕООД с оглед попълнените данни по реквизите му. Документите не са придружени от точен превод на български език, представен от страната която се ползва от тях. С оглед на горното, предвид липсата на легализирани преводи на български език, тези доказателства не следва да се третират като годни и надежни за установяване собствеността на спорните вещи. Доставчикът не е представил процесния приемо-предавателен протокол от 26.06.2009 г., въз основа на който съдът е изградил мотивите си за признаване правото на данъчен кредит. В производството по административно обжалване е установено, че "Серафимстрой" ЕООД- гр. София не е подавало уведомления по чл. 62 от КТ. Във връзка с ИПДПОЗЛ изх. № ИТ-00-5271/31.03.201 Ог. "Пома груп " ЕООД е представило същия договор, но вече придружен с приемо-предавателен протокол от 26.06.2009 г. Скелето е заведено в счетоводството на "Пома груп" ЕООД по с-ка 204- "Машини и съоръжения" със стойност 210 330,00 лева, но не е описано в счетоводния и в данъчния амортизационен план към 31.12.2009 г. Включено е в амортизационния план от м. 04.2010 г. Разплащане между страните няма, представен е договор за разсрочване на плащанията. Относно транспортирането в представената от "Пома груп" ЕООД справка срещу фактура 67/22.06.2009 г. е посочен "МАН А7233КК с ремарке А 8830", дата 12.02.2009 г. В колоната за приложен транспортен документ е посочен "пътен лист". В приложените към справката копия на пътни листове е приложен такъв за автомобила за дати 09.02.Ч16.02.2009 г. Съгласно пътния лист на дати 09, 10 и 11.02 е изминат маршрут Бургас-Пасао Германия от 1608 км., на дати 12 и 13.02 е имало престой - товарене на фасадно скеле, /а не строителна механизация/, а на дати 14, 15 и 16.02.2009 г. е изминат маршрут Пасау Германия - Бургас от 1 608 км.. Общо са изминати 3 216 км.. Приложена е и справка за сключен трудов договор с Желязко Д. Г. на 01.04.2002 г., но няма представена заповед за командировка. В случая е видно, че обясненията на представителя на "Пома груп" ЕООД относно транспортирането се разминават с документите, представени от доставчика. Не е дадено обяснение защо при формиране на отчетната стойност на актива - фасадно скеле, не са включени направените значителни транспортни разходи за доставката му от Германия.

В допълнение към гореизложеното следва да се посочи обстоятелството, че представения от жалбоподателя договор и приемо-предавателен протокол, не са подписани от доставчика ЕТ "Серафимстрой", /съгласно представените заверени копия от "Пома груп " ЕООД/. Под продавач е положен само печат и то на "Серафимстрой " ЕООД. Именно тези документи неправилно са кредитирани от съда като годни и надежни с оглед на признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Съдът не е изложил ясни мотиви защо следва да кредитира оспорените от дирекцията документи във връзка с обсъжданата доставка. Не става ясно от мотивите на съда на кои други събрани в хода на производството доказателства си кореспондират, включително и с допуснатите по делото съдебни експертизи. В конкретния случай заключението по едночленната експертиза е неотносимо към предмета на спора, тъй като ДМА е заведено в амортизационните планове на дружеството от м. 04, който е извън ревизирания период. В протокола пък липсват каквито и да е индивидуализиращи белези, които следва да бъдат упоменати съгласно сключения между страните договор. Съдът не е преценил точно и събраните по делото доказателства във връзка с обстоятелствата по транспортирането на стоката, тъй като според данните от документите, дружеството преди подписване на договора и приемно-предавателния протокол, е превозило процесното фасадно скеле. Следва изводът въз основа на всички относими доказателства, че жалбоподателят не е придобил веща от посочения като издател във фактура № 0000000019/26.06.2009 г. "Серафимстрой" ЕООД, каквито са и констатациите на органа по приходите за отказване на право на приспадане на данъчен кредит.

За данъчен период м. 12.2009 г. въз основа на приложените по делото доказателства, съдът е признал право на данъчен кредит на ДЗЛ в размер на 5 512,00 лева, по данъчна фактура № 13/22.12.2009 г., издадена от "Финимел" ЕООД за закупена строителна механизация, тъй като е установил прехвърляне на право на собственост от доставчика към купувача върху родово определенте вещи - компресор, къртачи и помпи на 22.12.2009 г. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че с протокола за извършена насрещна проверка № 0225-01-01-1000003- 5/12.05.2010 г. на "Финимел" ЕООД е установено, че на 10.05.2010 г. са получени част от изисканите документи с куриерска пратка. Не може обаче да се установи достоверността на копията, тъй като същите са изпратени по куриер и практически приходният орган не извършено сравнение с оригиналите им. Върху всички изпратени документи липсват имената на лицата, направили заверките, не може да се изясни кой и в какво качеството е заверил копията. При проверка в информационната система на НАП е установено, че посочената фактура е включена в дневника за продажби и СД през данъчен период м. 12.2009 г. В дневника за покупки не е включена цитираната покупка, като по данни от снетите обяснения, строителната механизация е закупена от физическо лице от гр. Остенберг, за което обстоятелство е депозиран договор за покупка. Представени са счетоводни справки с наименование "хронологични записвания, ЖО 15" относно изписването на строителната механизация, продадена по ф. № 0000000013/22.12.2009 г. със стойност 16 624,56 лв., счетоводни справки с наименование "Хронологични записвания за количества" за всеки вид стока - компресор, къртач и помпа. Представен е договор за покупко-продажба на строителна механизация от 08.11.2009 г. и приемо-предавателен протокол между "Пома груп" ЕООД и "Финимел" ЕООД. Липсват документи за разплащане между страните. "Пома груп" ЕООД също е представиол договор от 08.11.2009 г. и приемо- предавателен протокол от 22.12.2009 г. В счетоводството на дружеството е заведена строителната механизация, описана в процесната фактура по с-ка 204- "Машини и съоръжения", със стойност 27 560 лева, но не са заведени в счетоводния и данъчния амортизационен план към 31.12.2009 г., а са включени в тези за друга година.. Разплащане между страните не е осъществено, от "Пома груп" ЕООД е представен договор за разсрочване на плащания. Относно транспортирането в представената от "Пома груп" ЕООД справка е посочено "Тойота А7734 и фург. раб.", дата 22.12.2009г" а в колоната приложен транспортен документ е посочено "без регистр. и п. лист". В приложените към справката копия на пътни листове няма такъв удостоверяващ превозването на компресор, къртачи и помпи с превозното средство Тойота А7734 на посочената дата. Липсват документи, доказващи извършването на транспорта - пътен лист, командировъчна заповед на шофьор, фактура за закупено гориво и др. Няма данни и в счетоводството на "Пома груп" ЕООД за включване в отчетната стойност на активите на направените значителни транспортни разходи до Германия и обратно.

Органът по приходите е анализирал представените от доказателства, включително и клаузите по сключения договор, в който има редица несъответствия, подробно описани в РД. Съдът не е изложил ясни мотиви защо следва да кредитира оспорените от дирекцията документи във връзка с тази доставка. Своевременното им депозиране не е достатъчно основание в процесния казус за кредитирането им като годни доказателства. Още повече, че са оспорени подписите на доставчика по така изброените документи, доказателства за което не са събрани. Изслушаната по делото счетоводна експертиза е констатирала само в счетоводството на жалбоподателя, че процесната строителна механизация е заведена по счетоводна сметка 204"Машини и съоръжения", което е констатирал и органът по приходите. Счетоводна експертиза с поставени въпроси за извършване на проверка в счетоводството на доставчика не е изслушана по делото. Именно от счетоводството на жалбоподателя са налице данни, от които може да се направи извод, че процесиите ДМА не са придобити от този доставчик. В тази насока са констатациите на органа по приходите което не се оспорва от жалбоподателя, че строителната механизация не е заведена нито в счетоводния, нито в данъчния амортизационен план на ревизираното лице към 31.12.2009 г. С оглед на горното законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000013/22.12.2009 г. в размер на 5512 лв. с издател "Финимел" ЕООД.

Решението на АДмС - гр. Бургас в горепосочената част е неправилно, същото следва да бъде отменено и да се отхвърли жалбата на дружеството.

По ЗКПО - в частта относно установените задължения от приходните органи за корпоративен данък, съдът е взел предвид следното: 1. За данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. на "Пома груп" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) в размер на главницата 875,89 лева и лихва 398,09 лева. Вещите лица по СТЕ са определили пазарна стойност в размер на 88 200,00 лева без ДДС - по едночленната експертиза, (л. 4376 от делото) и 88 200,00 лева без ДДС - по тричленната експертиза, (л. 4513 от делото). Съдът не е кредитирал оценката от ревизионното производство и заключението от едночленната експертиза. По този повод е изложил съображенията, че справедливата пазарна стойност на "Кран /вкл. стрела/ Пайнер" е в размер на 88 200,00 лева, съобразно заключението на вещите лица по тричленната съдебно - техническа експертиза. При тези съображения, ревизионният акт е изменен по следния начин: За 2006 г. са установени задължения на дружеството по ЗКПО в размер на главницата 326,11 лева и лихва 183,01 лева; За данъчен период 01.01.2007 г. -31.12.2007 г. са установени задължения за корпоративен данък в размер на главницата 33 273,47 лева и лихва 10 628,22 лева. За да измени РА в тази част съдът е приел за справедлива пазарна стойност на активите, установените стойности от експертите, изготвили заключения по едночленната и тричленната СТЕ, а не тези, установени с експертизата от ревизията. За данъчен период 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в резултат на ревизията и на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 16 от ЗКПО, данъчно признатия размер на амортизации на ревизираното лице за 2008 г., определени от него в размер на 468 538,53 лева, са намалени със сумата от 144 308,31 лева, представляваща неправомерно начислени разходи за амортизации в ДАП за активите. Съдът е изменил РА в тази част, по съображения аналогични с тези за 2007 и 2008 г. предвид изчислените пазарни стойности на активите от СТЕ.

Съдебното решение в горепосочената част е необосновано, тъй като съдебните мотиви не съответстват на доказателствата, събрани във връзка с оценката на активите. По т. 1, т. 6, т15, т. 16, т. 32 и др. /за всички години/ съдът е приел за справедлива пазарна стойност на посочените активи, стойността определена от тричленната експертиза, независимо, че същата е по- висока от стойността по която активът е заприходен от ДЗЛ. При други активи съдът е признал в повече начислени амортизации относно месеците, за които следва да се изчисляват а именно: Относно ДМА - т. 2 МПС "Форд Мондео": Съдът е приел, че данъчните амортизации трябва да се изчисляват от месеца, следващ месеца на придобиването на даден актив - в конкретния случай за 6 месеца за 2006 годна. ДЗЛ е изчислило данъчните амортизации за 6 месеца на 2006 г. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗКПО(отм.) данъчни амортизации се начисляват не по- рано от 30.07.2006г, когато активът е въведен в експлоатация и съгласно ал. 8 на същия чл. това следва да стане пропорционално на дните. Жалбоподателят не оспорва датата на въвеждане в експлоатация на автомобил "Форд Мондео" нито определената му пазарна стойност. Органът по приходите е изчислил дължимите амортизации, съобразявайки цитираната норма от ЗКПО(отм.) Първоинстанционният съд незаконосъобразно е признал за 1 месец повече амортизации. Относно ДМА - т. 8 МПС "Мазда 323". ДЗЛ е счело, че трябва да начислява амортизации за период от 4 месеца. Органът по приходите е потвърдил използваният подход от самото лице, признавайки, че справедливата пазарната стойност е по-висока. Изчислил е полагаемите се амортизации също за период от 4 месеца. Съгласно нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗКПО за 2007г дължимите данъчни амортизации се начисляват от началото на месеца на въвеждане в експлоатация на актива. Неправилно в своето решение съдът е посочил, че амортизациите следва да се изчисляват от месеца, следващ месеца на закупуване на актива. Поради това незаконосъобразно съдът е признал за 1 месец повече амортизации, без това да е било предмет на спора.

Органът по приходите е констатирал, че са придобити от ревизираното дружество дълготрайни материални активи през 2006, 2007, 2008 и 2009 г., за които при ревизията е констатирано, че "Пома груп" ЕООД неправомерно е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит. Отразените в тези фактури стойности не са действителните цени на придобиване на активите, респективно стойностите в тези фактури неправомерно са посочени в данъчно амортизационния план на дружеството като амортизируеми стойности на активите, придобити през съответната година. В нормата на § 1, т. 57 от ПЗР на ЗКПО (отм.) и в чл. 53, ал. 1 от ЗКПО в сила от 01.01.2007 г. е предвидено, че данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, а съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСч "историческата цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена". Ревизиращият орган обосновано е счел, че в случая историческата цена на тези дълготрайни активи е тяхната справедлива цена. Съгласно § 1, т. З от ЗСч "справедливата цена е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е продажната цена, борсовата цена или пазарната цена". На Николай Симеонов Николов в качеството му на експерт-оценител на машини и съоръжения, е възложено да определи пазарната им цена. Оценителят е специалист с необходимото образование и практически опит, съгласно изискванията на чл. 61 от ДОПК. С протокол от 30.06. е приета изготвената от него експертиза, с която е определена пазарната цена по посочените в акта за възлагане машини и съоръжения като годно доказателствено средство. Правилно не е кредитирана представената от ревизираното лице експертиза, изготвена от Христо Пераклиев Христов. За разлика от вещите лица по едночленната и тричленната експертизи, неуточняващи кои активи вещите лица са прегледали лично и кои са оценили само по талони за регистрация на МПС, експертът Николов изрично е посочил в оценката си кои активи е видял лично и на кои не е могъл да извърши оглед, тъй като машините са били извън базата на дружеството. Вещото лице е отбелязало за всеки един от методите, които е ползвало каква е съответната стойност, какви теглови коефициенти е използвало и как е стигнало до формиране на пазарна стойност по всеки един от тях, съответно каква е пазарната стойност на оценяваните ДМА. Експертът изрично е посочил използваните за нуждите на оценката информационни източници.

Заключението по едночленната съдебно - техническа експертиза е оспорено от процесуалния представител на Д "ОУИ" - Бургас. От заключението по експертиза не става ясно как вещото лице е определило пазарните стойности на посочените активи. В констативната част е посочило, че е ползвало два от методите за оценка на активите, но не става ясно до какви стойности е достигнал за всеки един от методите и съответно в какво точно процентно съотношение приема единия към другия метод. Не става ясно и въз основа на какви документи е достигнал до определяне на посочените в експертизата стойности. От представената експертиза не става ясно как е определена цената на монтирано оборудване. В хода на ревизионното производство органът по приходите е констатирал чрез анализ на договорите за покупка, че превозните средства не са снабдени с посоченото от вещото лице "монтирано оборудване". При решаване на предмета на спора съдът е следвало да обсъди заключенията съгласно изискванията на чл. 202 ГПК в съвкупност с останалите доказателства. При сравнение между двете експертизи /тази в хода на ревизионното производство и едночленната съдебно техническа/, е видно, че по пазарни стойности само на превозните средства, една част са по-високи от тези, посочени от експерта в ревизионното производство, а други значително по-ниски от тези, посочени от същия експерт. Освен това, видно е, че във връзка с определяне на пазарните цени на монтираното оборудване и строителната механизация, вещото лице е приемало като стойности за сравнение офертни пазарни цени на аналози в ново състояние, което е недопустимо и не съответства на състоянието на активите. Вещото лице не е взело предвид, видно от приложените към делото офертни цени на техника/различна от предмета на спора/ каква е действителната продажна цена на идентични активи по съответните технически характеристики и производители. От събраните в хода на ревизията доказателства е видно, че техниката е била доста употребявана и не става ясно въз основа на какви критерии е определило стойностите на посочените активи. Налице е съмнение в обективността на заключението, тъй като видно от приложените към експертизата оферти на различни дистрибутори на строителна техника, като клиент по тях е посочено "Пома груп" ЕООД. В този смисъл е правилно възражението на представителя на дирекцията според което "Пома груп" ЕООД само е указвало съответните искания за представяне на оферти и е могло по този начин да повлияе върху изготвената експертиза. В състава на тричленната експертиза участие е взело вещото лице Христо Костов Христов. При проведения разпит вещото лице Костов е заявило, че най-точният метод при оценката на посочените ДМА е методът на пазарните аналози, докато в изготвената от него единична експертиза същият експерт е твърдял, че са необходими два метода за оценка на актива - метод на "пазарните аналози" и метод "на разходите". Вещите лица са посочили при тройната експертиза, че са работили при определяне на пазарната цена по оферти по аналог, тьй като не са открили оферти за идентични ДМА. При разпита на вещите лица от тричленната експертиза е поставен въпросът за срока на експлоатация на машините - 10 години от въвеждането в експлоатация до тяхното бракуване. В заключението обаче липсват констатации по този въпрос, а именно кога за първи път активите са въведени в експлоатация. Според заключението кулокранът в комплект със стрела, произведен през 1980 г. и придобит от жалбоподателя през 2006 г., в период на време продължил 26 години след производството му, е оценен на много висока цена. По отношение на този актив е използвана отново оферта от интернет на друг кулокран, който е с различни характеристики и производител, произведен през 1991 г. Същественото за спора е обстоятелството, че вещите лица не са проверили при производители или вносители съобразно конкретните технически характеристики, какви са пазарните стойността на оценяваните активи. В заключенията както на едночленната, така и на тричленната експертизи, е посочено състоянието на активите, представляващи "строителна механизация", като добро, много добро. Констатацията би била обоснована, ако експертите са направили оглед на активите. По този въпрос в тричленната експертиза са направени констатации, че един брой челен товарач "Бобкат" е бракуван, една неуточнена част от активите са в района на базата, / а другите - били по неупоменати обекти. Вместо каталога на "Шваке", вещите лица са могли да направят в случая проверка при официалните вносители на МПС с оглед установяване пазарните цени за съответния модел и марка на МПС. Относно цялата строителна механизация вещите лица са използвали офертната цена на аналог към 2011 г., но без информацията кои вещи са закупувани като нови и кои са втора употреба. Останало е неизяснено обстоятелството във връзка с оценката дали за същата техника има специализирана литература въз основа на която вещите лица да да проследят модела, година на производство, мощност, технически характеристики и цена в ново състояние. Посоченият общ корекционен коефициент не дава представа кои от посочените коефициенти са съобразени предвид при определяне на процента, с който следва да се намали офертната цена. В подкрепа на твърденията на вещите лица, че те са ползвали данни за резултати от проведени търгове, не са приложени доказателства към заключението. Например, от заключението на вещите лица не става ясно за кой модел багер "Катерпилар" се прикачват вещите. Допълнителен аргумент за невъзприемане на определените с експертизите пазарни стойности е факта, че вещите лица не са огледали лично всички ДМА, а само малка част от тях. /. При оценката на превозните средства са ползвани талоните им, но не е обяснено какви други документи са сравнявани при оценката на монтираното оборудване. Съдът необосновано е кредитирал заключението по едночленната експертиза относно челния товарач "Бобкат", който тричленната експертиза е описала като бракуван. В подкрепа на този извод са писмените доказателства, представени от "Пома груп" ЕООД, като заповед № 2 от 18.11., протокол № 2/18.11.2010 г., ведно със списък на ДМА за бракуване /отпадъци/№ 1 и списък на ДМА за бракуване № 2. В оспорения РА, за една част от сделките с ДМА, предмет на спора, е установеното, че при регистрация на моторните си превозни средства в Областна дирекция "Полиция", сектор Пътна полиция -КАТ" гр. Бургас и в Общинска дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама", ревизираното дружество е представило документи, удостоверяващи придобиването им, които са различни от представените в хода на ревизията. Посочената в документите, депозирани пред държавните институции цена е реалната цена на тяхното придобиване, поради което може да се приеме, че това е историческата цена на придобиване. Следователно, тази цена съответства на амортизируемата стойност на същите активи. Тази цена практически не е оспорена от самия жалбоподател, тъй като е удостоверена в документи, изходящи от дружеството. Съдът е трябвало да се мотивира за това обстоятелство при обсъжане на заключенията по едночленната и тричленната експертиза, още повече, че са били оспорени от представителя на дирекцията. Съдът необосновано е приел като справедлива пазарна стойност на активите тази, определена от тричленната експертиза, въпреки че става въпрос за стойност по - висока от стойността по която ДЗЛ е заприходило актива си. Относно друга част от активите, чиято стойност е неоспорена, административният съд е признал в повече амортизации, без да се съобрази с нормата на чл. 22, ал. 7 ЗКПО (отм.). Всъщност приходният орган е следвал подхода, избран от ревизираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗКПО за 2007 г., данъчните амортизации се начисляват от началото на месеца на въвеждане в експлоатация на актива, а не както е прието в първоинстанционното решение - от месеца, следващ месеца на закупуване на актива. По този начин незаконосъобразно са признати в повече амортизации.

Относно данъчни периоди 2006, 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и във връзка с упражнено от "Пома груп" ЕООД право на данъчен кредит е констатирано при ревизията, че във фактурите са описани стойности, които не представляват действителните пазарни цени на придобиване на съответните активи. Оттук е формирана и констатацията, че стойностите на фактурите незаконосъобразно са отразени в данъчно - амортизационния план на дружеството, като амортизируеми стойности на активите, придобити през годината. В подкрепа на тези изводи са текстовете на § 1, т. 57 ПЗР на ЗКПО (отм.), чл. 53, ал. 1 ЗКПО (в сила от 2007 г.). Съгласно предвиденото в чл. 13, ал. 2 ЗСч. историческата цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена. Както се посочи по - горе за определяне за определяне пазарната цена на придобитите активи е изготвена експертна оценка от Н. Николов, която настоящият състав на ВАС, Осмо отделение кредитира в нейната съвкупна преценка с останалите събрани доказателства. Мотиви по този въпрос съдът изложи по - горе. Следва само да се допълни, че за част от сделките, свързани с придобиването на ДМА, ревизираното дружество само е депозирано писмени документи пред органите на КАТ и Общината. Освен това видно е, че е допуснато известно противоречие в първоинстанционните мотиви в частта по ЗКПО относно амортизациите, с мотивите в частта по ЗДДС относно придобиването на активите, например: Административният съд е отказал право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000017/27.04.2007 г., издадена от "Полиграф 04 " ООД, приемайки, че "Пома груп" ЕООД е придобило автомобилът на 15.08.2008 г., което означава, че е трябвало да признае начислени амортизации от тази дата, а не от м. 04.2007 г., както и да приеме посочената от страните по сделката цена като справедлива пазарна стойнос - 1000 лева. За друг пример може да се посочи неправилното кредитиране от съда на заключенията по експертизите относно оценките на автомобила "Фолксваген Транспортер". При разпита на управителя на доставчика, същият е дал показания, че няма друга техника освен сандък и ръчни инструменти, с които е продал автомобила. Вещото лице по едночленната експертиза е оценило закупеният автомобил марка "Фолсваген", модел "транспортер" с "монтирано оборудване" "бетоносмесител PLANT за 14 315 лв., бетоносмесител BELL за 12 250 лв. и фекално-помпен механизъм за 39 650 лева. Според уточнението на вещото оборудването представлява преносима апаратура която не е трайно прикрепена. Аналогични съображения могат да бъдат изложени във връзка с определяне справедливата пазарна цена на ДМА - т. З "Форд Транзит", стр. 105, стр. 108, стр. 115 и стр. 123. от съдебното решение. След като съдът е приел, че жалбоподателят е станал собственик едва от 26.01.2007 г., то е следвало в частта по ЗКПО да признае начислени амортизации именно от тази дата, а не от м. 10.2006 г., да съобрази пазарната стойност в размер на 800 лева и липсата на данни за друго оборудване.

С оглед на всичко изложеното настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за установено, че след като при ревизията приходният орган е установил, какви следва да бъдат данъчно амортизируемите стойности на дълготрайните активи, придобити през ревизираните 2006 - 2009 г., то законосъобразно е определил и размера на полагащата се за целите на ЗКПО годишна данъчна амортизация.

Касационната жалба на "Пома груп" ЕООД е неоснователна поради следните съображения:

В касационната жалба се твърди относно непризнатия данъчен кредит, че са събрани достатъчно доказателства за наличието на данъчно събитие, респективно за реалността на доставките. Оплакванията на касатора се опровергават от събраните доказателства, например от обясненията, установяващи предаването предмета на доставката от И. Милев, а не от дружеството - пряк доставчик. Обоснован е извода, че след като "Алфатрейд 04" ЕООД не е придобило от физическото лице предмета на доставката, търговецът не е могъл на свой ред да я предаде на "Пома груп" ЕООД. Очевидно е, че действията на "Алфатрейд 04" ЕООД могат да бъдат преценени като форма на посредничество, но не такъв предмет на доставката е документиран във фактура № 66/30.06.2006 г. Съгласно клаузите на договора от 26.01.2007 г. "Пома груп" ЕООД е закупило от "Свежест - Николов" ЕООД правото на собственост върху МПС "Форд Транзит", когато е настъпило и данъчното събитие. Това е така, поради наличието на изискуамата форма за действителност. Процесната фактура е издадена впоследствие - на 30.10.06 г., без на тази дата да има данъчно събитие. Правото на данъчен кредит не е претендирано и за периодите на частичните авансови плащания. Подобни мотиви следва да се изложат и във връзка с непризнатия кредит по фактури № 32/14.12.2006 г., № 35/27.12.06 г., № 3/22.02.2007 г., издадени от ЕТ "Сийка Велева - Румяна Маринова". По тези доставки съдът правилно е обсъдил освен датите на договорите и несъответствието между данъчната основа и начисления върху нея ДДС. Във връзка с доставката по фактура № 3/22.02.07 г. е събрана митническа декларация за внос на т. а., с различни номера.

По отношение на крана "Фолсваген Транспортер", предмет на фактура № 17/27.04.07 г., и на кофа за товарача, предмет на ДФ № 13/30.08.2007 г., са депозирани писмени доказателства с различно съдържание. Съдът правилно е съпоставил данните от документите на РЛ с тези, изпратени от ОД "Полиция", Община Бургас и Община Несебър. Констатираните различия касаят договорната цена и вида на сделката. Именно при анализа на писмените доказателства е направен коректния извод за настъпване данъчното събитие на 15.08.2008 г., когато е прехвърлена собствеността в полза на "Пома груп" ЕООД. Предметът на тази доставка не съставлява авансови плащания, а и те са осъществени в други данъчни периоди, за които не е претендирано съответното право на данъчен кредит. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд по отношение доставката на челен товарач "Бобкат". В случая е недоказано предаване на товарача и на кофата от доставчикаът "Тракер" ЕООД на "Пома груп" ЕООД, а според обясненията предаването следва да е извършено в друга държава. Липсват безспорни доказателства "Р - 2007" ЕООД да е притежавало строителната механизация, която да е доставило през дп. м. 10.2008 г. Във връзка с доставката на компресора за боядисване, фугореза и трансформатора за ток ЕТ "Астория - ТП - М. А." е издал на "Пома груп" ЕООД ДФ № 8/26.02.09 г., но договорът и приемо - предавателния протокол установяват настъпване данъчното събитие на по - късна дата - 20.03.2009 г. В съдебното решение са анализирани писмените доказателства, представени във връзка с доставката на каравана "Мюнстерланд". Не са събрани обаче убедителни доказателства за определяне точната дата на настъпване на данъчното събитие. "Пома груп" ЕООД е посочило караваната в амортизационните си планове през 2010 г., което обстоятелство съответства на датата на регистрация в КАТ - 29.04.2010 г. В подкрепа на тези изводи е и констатацията от заключението по експертизата за липсата на плащане по фактурата.

Недоказани са твърдяните "посреднически услуги" за "Р - 2007" ООД във връзка с продажбата на апартаменти. Естеството на цитираните дейности предполага размяната на някаква документация, проучване на пазара, свързване на страните по сделките, каквито доказателства липсват по делото. Не е ясно за кой точно имот е заплатена комисионната. Не са депозирани оферти, предварителни договори и други подобни документи.

От касационната жалба не става ясно във връзка с непризнатото право на данъчен кредит за придобити МПС, кои факти и обстоятелства не са установени безпристрастно от приходните органи. Изследването на отделни детайли по сделките е в следствие на констатираните несъответствия в документи, депозирани за едни и същи доставки. Дружеството не доказва с конкретни доказателства по кои доставки е възникнало правото на данъчен кредит в хипотезата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), приложима принципно за периодите през 2006 г. В случая правото на данъчен кредит е отказано не само на основание чл. 65, ал. 4, т. 4, но и с аргумент по чл. 6 ЗДДС. В допълнение следва да се отбележи, че съществува несъответствието между данъчните основи и начисления данък, какъвто се твърди да е заплащан по "ДДС сметката" на доставчика.

В частта от касационната жалба на дружеството относно доначислен ДДС, конкретни оплаквания са изложени само във връзка с данъка, начислен по отношение на СМР, извършени на сградата в гр. Бургас. Представителят на "Пома груп" ЕООД твърди, че обектът е изграден по стопански начин от физическите лица А. Попов и Д. Попов, които не са длъжни да водят счетоводна отчетност. Същевременно е установено, че дружеството е осчетоводило 19 бр. фактури за закупен бетон, арматура, асансьорна уредба по повод на което е ползван данъчен кредит. В касационната жалба се признава факта, че датата на данъчно събитие в случая възниква на датата на осъществяване на СМР, за които са надлежно съставени и неоспорени актове обр. 19. В законово изискуемия 5 - дневен срок не са издадени данъчни фактури, поради което приходните органи са се позовали на предвиденото в чл. 86, ал. 1, ал. 2 ЗДДС и са законосъобразно са доначислили ДДС, както и са коригирали ДДС за възстановяване. Правилно е съобразено, че на основание чл. 92, ал. 1, ал. 2 ЗДДС ДДС за текущия период, участва в процедурата по приспадане, започнала по - рано.

В първоинстанционното решение е направен подробен анализ на счетоводното отразяване на придобитото право на строеж и на строежа на жилищната сграда от "Пома груп" ЕООД. Съдебният анализ обхваща строителните документи, записът в книга № 158/16.10.2006 г., актът за установяване състоянието на строежа, договорът за възлагане на строителен надзор, актът за технически преглед на асансьора, искането за регистриране на строеж и други. В съдебното решение е обсъден факта, че в счетоводството на "Пома груп" ЕООД липсват данни за приходи или ДДС във връзка със СМР на ФЛ, макар те впоследствие да са продали ап. 8, ап. 4, ат. 5. Дружеството е отчитало разходи във връзка със строителството на по - ниска стойност, като липсват доказателства това да се дължи на някаква счетоводна грешка. Освен това "Пома груп" ЕООД, А. Попов и Д. Попов представляват "свързани лица". Пазарната цена на строителната услуга е определена чрез възлагането в ревизионното производство на оценителна експертиза. По този начин данъчната основа в размер на 209 671,12 лв. е завишена със сумата в размер на 17 843 лв., на основание чл. 86 ЗДДС е установен размера на дължимия данък и е променен декларирания за възстановяване ДДС 9 452,36 лв. на 5 883,76 лева, който да участва в по - рано започналата процедура.

Във връзка с останалият доначислен ДДС и лихви, за които съдът е потвърдил РА, следва да се има предвид, че правилно е съобразена датата на данъчното събитие - тази на акта обр. 19. Издадените впоследствие данъчни фактури в рамките на ревизираните периоди, са изключени при определяне на резултата за съответния данъчен период. Видно е, че при наличието на основание за това, доначисленият за ревизирания период ДДС е намален с ДДС от другите относими фактури.

В частта по ЗКПО:

"Пома груп" ЕООД релевира довод, че не е отчело приходи от процесните СМР през съответните години, когато са актувани СМР, защото за тях не били извършени плащания. Счита, че са приложими нормите на чл. 22 и чл. 24 ЗКПО с оглед възникването на данъчни временни разлики. В случая обаче е видно, че "Пома груп" ЕООД е прилагало НСФОМПС при организиране на отчетността си. На основание СС 11, т. 6.1 "Договори за строителство", когато резултатът от един договор може да бъде надеждно предвиден, приходите и разходите, свързани с него, следва да бъдат признати за приходи и разходи чрез съпоставяне на етапа на изпълнение на договорната дейност спрямо датата на съставяне на финансовия отчет. Това означава, че отчитането на приходите не е обвързано задължително с плащане от страна на възложителя. Основателно е и възражението на органа по приходите, обосновано с нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.

Касационната инстанция не споделя оплакването на касатора за възникването на данъчни временни разлики. В конкретния казус липсват счетоводно отчетени приходи за период, за който изричва материалноправна данъчна норма да не ги признава, във връзка с което да възниква счетоводен пасив или актив по отстрочени задължения. Касаторът счита, че по силата на предвиденото в ЗКПО, ЗЛВДТДПДВ, дължи само лихва за забава за главницата от 01.04. на годината на подаване на ГДД за реализираните печалби през предходната година до 31.03.2011 г. Процесуалният представител на Д "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП възразява срещу цитираните доводи с аргумент, изведен от текстовете на чл. 78, чл. 79 ЗКПО.

"Пома груп" ЕООД твърди, че фактурите са отразени през 2010 г., като приходът по тях е участвал при определяне на ФР за този период и не следва да бъде допускано повторно събиране на КД. Касационната инстанция счита това оплакване за неоснователно, тъй като отразяването на фактурите през 2010 г. за дейности, извършени в предходна година, има различни данъчни последици за целите на облагането по ЗДДС и по ЗКПО. В конкретния казус касационната инстанция приема за правилно определянето от приходните органи и от съда на КД за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., след установяване на ФР за съответния период. От една страна следва да се съобрази факта, че този резултат участва при изчислението на печалбата за годината. Печалбата представлява източник на фонд "Резервен", съгласно текста на чл. 246, ал. 2, т. 1 ТЗ. В разпоредбата на чл. 247а, ал. 3 ТЗ е регламентирано, че плащанията по ал. 1, (дивиденти и лихви по чл. 190, ал. 2), се извършват до размера на печалбата за съответната година, неразпределената печалба от минали години, частта от фонд "Резервен" и другите фондове на дружеството. От друга страна е необходимо спазване на принципа за съпоставимост на приходите и разходите. Освен това и за разлика от предвиденото в ЗДДС, съгласно разпоредбата на чл. 75, чл. 79 ЗКПО, ДЗЛ може само да коригира евентуалните счетоводни грешки, каквито то е твърдяло по делото, че неволно е допуснало.

Дружеството е релевирало довод за неправилно приложение на чл. 122 ДОПК. Видно е обаче от доказателствата, че на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК на "Пома груп" ЕООД е връчено уведомление с изх. № ИТ-00-8136/09.06.2010 г., с което дружеството е уведомено, че данъчната основа за определяне на корпоративния данък и по ЗДДС за периода 01.02.2008 г. - 29.02.2008 г., 01.06.09 г. - 30.06.2009 г. ще бъде определена по особения ред на чл. 122 ДОПК. На ДЗЛ е предоставена възможност да представи доказателства и да изрази становище. Лицето е представило доказателства и декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, изискнана с искане от 09.06.2010 г. При тези доказателства се налага извода, че оплакването във връзка с приложението на чл. 122 ДОПК е неоснователно.

Решението на АдмС - Бургас в тази част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Разноски: Съразмерно на отхвърлената част от жалбата Д "ОДОП - гр. Бургас при ЦУ на НАП има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 23 370,30 лева.

"Пома груп" ЕООД не е претендирало разноски в първоинстанционното производство, а такава претенция е релевирало в производството пред ВАС, Осмо отделение. В касационното производство дружеството е доказало направени разноски в размер на 5025 лв., като съразмерно на защитения интерес ДЗЛ има право на разноски в размер на 1392,41 лева. След компенсация в полза на Д "ОДОП" - гр. Бургас остават дължими разноски в размер на 21 977,89 лева, които касационната инстанция присъжда.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, на основание чл. 221, чл. 222, ал. 1 АПК