Решение № 9108 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1321/2011 г.

ВАСI отделение23.06.2011 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1607 от 22.11.2010 г. по адм. д. № 1645/2010 г. на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9108 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1321/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Брезово срещу решение № 1607 от 22.11.2010 г. по адм. д. № 1645/2010 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен мълчалив отказ на Ръководителя на звено за местни приходи в Община Брезово, за възстановяване на "Българска телекомуникационна компания"АД, със седалище и адрес на управление гр. София, на недължимо платен данък върху недвижим имот - Радио-предавателен център, находящ се в местността Балталъка, с. Ръжево Конаре, ведно със законните лихви за периода от 01.01.2004 г. до 30.09.2009 г., потвърден с Писмо изх, № 26-00-150/19.04.2010 г. на Кмета на Община Брезово и е върната преписката на Ръководителя на звено за местни приходи в Община Брезово за произнасяне по искане вх № 26-00-77/08.03.2010 г. по описа на Община Брезово, на "Българска телекомуникационна компания"АД чрез издаване на Акт за прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Българска телекомуникационна компания"АД ("БТК"АД), със седалище и адрес на управление гр. София, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е мълчалив отказ на Ръководителя на звено за местни приходи в Община Брезово, по постъпило Искане за възстановяване на недължимо платен данък върху недвижимите имоти (ДНИ) вх. № 26-00-77/08.03.2010 г., подадено от "БТК"АД, с правно основание чл. 129 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Искането е обосновано със следните обстоятелства: Дружеството е собственик на недвижим имот - Радио-телевизионен център, който съгласно Акт за държавна собственост № 74 от 06.06.1984 г. се намира в землището на с. Пъдарско. Същият е деклариран пред Данъчно подразделение гр. Брезово с Декларация по чл. 17 от ЗМДТ вх. № 91/31.01.2001 г. От този момент до 30.09.2009 г. "БТК"АД е внасяло дължимия ДНИ в бюджета на Община Брезово, по който факт не се спори. Във връзка с подадено искане за издаване на данъчна оценка за процесния имот от страна на дружеството, се е установило, че процесния имот не попада в границите на Община Брезово, а попада в границите на Община Калояново. На 13.11.2009 г. "БТК"АД е подало декларация по чл. 17 до Община Калояново, като дължимата за имота вноска ДНИ за четвърто тримесечие на 2009 г. е заплатена по сметка на Община Калояново. По тези съображения се иска възстановяване на недължимо внесен ДНИ в размер на 6773,76 лв., ведно със законната лихва за периода 01.01.2004 г. до 30. 09.2009 г. Поради непроизнасяне на Ръководителя на звено за "Местни приходи" при Община Брезово в предвидения в чл. 129, ал. 3 ДОПК 30-дневен срок, на 13.04.2010 г. дружеството е подало жалба до Кмета на Община Брезово, който с писмо изх. № 26-00-2010 г. е посочил, че по силата на подадените от "БТК" АД декларации по ЗМДТ платените от дружеството средства като ДНИ са били надлежно дължими и Община Брезово. Безспорно е установено по делото, че процесният имот не се намира на територията на Община Брезово, тъй като с одобряване на плана за земеразделяне през 1999 г. се намира на територията на Община Калояново. Не е спорно също така, че до 30.09.2009 г. дължимият ДНИ е внасян от страна на "БТК" АД в бюджета на Община Брезово. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4, изречение първо от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Не факта на подаване на декларация по чл. 14, респективно по чл. 17 ЗМДТ от страна на задълженото лице обуславя дължимостта на ДНИ към съответната община, а местонахождението на конкретния недвижим имот. При подаване на декларация за имот, който не се намира на територията на дадена община, подадената декларация следва да бъде препратена на съответната компетентна община. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ в бюджета на съответната община е: 1. лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, респективно ползвател или концесионер и 2. недвижимият имот да се намира на територията на тази община. Дължимостта на данъка е уреден в чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ. Според текста, за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им, а при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. Анализът на така цитираните разпоредби показва, че дължимостта на ДНИ не е поставен в зависимост от подаването на декларация от страна на задълженото лице. Дали ще е подадена декларация за конкретен имот или не, както и кога ще бъде подадена същата, са обстоятелства ирелевантни за дължимостта на ДНИ. Подаването на декларация, само по себе си, без да са налице посочените по-горе предпоставки, не може да породи за декларатора задължение за ДНИ към дадена община, съответна платените в тази връзка суми се явяват недължимо внесени и подлежат на възстановяване. В тази хипотеза приложими са нормите на чл. 128 - чл. 132 от ДОПК, във връзка с чл. 4 ЗМДТ, уреждащи особеното производство по прихващане и възстановяване. В чл. 128, ал. 1 от ДОПК са изброени подлежащите на прихващане суми и това са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. Макар в ЗМДТ да не е предвиден изрично органът компетентен да възстановява недължимо платени местни данъци, това следва да бъде ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, който изпълнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите, или упълномощено от него лице, съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. В конкретния случай несъмнено се касае за недължимо внесени суми за ДНИ за процесния имот от страна на "БТК" АД, подлежащи на възстановяване, доколко самият недвижим имот не се намира на територията на Община Брезово, както правилно е приел съдът, което е мотивирал решението му за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на Ръководителя на звено за местни приходи в Община Брезово за произнасяне по искане вх. № 26-00-77/08.03.2010 г. по описа на Община Брезово, на "Българска телекомуникационна компания" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез издаване на Акт за прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от глава VI, раздел I от ДОПК, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени в същото решение. Съдът е указал, че административният орган, преди произнасяне с казания АПВ, следва да извърши преценка относно допустимостта на искане вх. № 26-00-77/08.03.2010 г., досежно претенцията за възстановяване на недължимо внесен ДНИ за 2004 г., с оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 1. изречение второ ДОПК. Съобразно така анализираните факти и правни норми, правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на ръководителя на звеното за местни приходи в Община Брезово. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1