Решение № 7156 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11437/2017 г.

Решение № 7156 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11437/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, във редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Г. срещу Решение № 78 от 17.07.2017 г., постановено по адм. д. № 77 по описа на Административен съд - Г. (АС – Г.) за 2017 г. С него е отхвърлена жалбата на Георгиев срещу Писмо с рег. № ДД-4-Б-03. 793-/1 от 04.01.2017 г. на кмета на Община Севлиево. Наред с това, настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на кмета на Община Севлиево сума в размер на 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тези твърдения. Иска се отмяната на съдебното решение и уважаване на подадената жалба до АС – Г.. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от упълномощената адв. Кирилова, която от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът – кметът на Община Севлиево оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. В съдебно заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Ответниците Г. К. и С. Н. дават становище за основателност на жалбата в представено по делото писмено становище. В съдебното заседание не се явяват и не се представляват. Ответникът - К. Н. се явява лично в съдебното заседание. Моли уважаване на подадената жалба. Ответниците И. И., Н. М. и Н. И. не изразяват становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения относими към допустимостта на съдебното решение. Установено е от първоинстанционния съд, че с Молба № ДД-4-Б-03. 793 от 12.12.2016 г. Т. Г. и И. И. като собственици съответно на ПИ № 65927.552.302 и № 65927.552.300 поискали от кмета на Община Севлиево извършването на проверка по подадения сигнал и издаването на заповед на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) с цел възстановяване на достъпа до имотите им посредством път, публична общинска собственост, представляващ ПИ № 65927.552.479, за който се твърди, че е предвиден, но частично завзет от собственика на имот, представляващ ПИ № 65927.552.301. С оспореното пред АС – Г. писмо заместник – кметът на Община Севлиево, действащ вместо кмета съгласно Заповед № 0427 от 26.04.2016 г. (непредставена по делото), е отговорил на подадената молба от 12.12.2016 г. Посочил е, че път с идентификатор 65927.552.479, който осигурява достъп до имотите на двамата молители е в границите на ПИ № 552. 301, ПИ № 552. 296 и ПИ № 552. 287 и Община Севлиево не може да извърши отчуждаване на част от посочените имоти, без да бъде изготвен план за улична регулация. Молителите са уведомени, че предстои комплексно решение на цялата територия и изготвяне на подробен устройствен план за улична регулация, след осигуряване на финансови средства. Проблемите, свързани с транспортния достъп било възможно да се решат законосъобразно без да се нарушават правата на собственост на гражданите, след изготвяне на подробен устройствен план, съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ). За да отхвърли жалбата, по подробно изложени мотиви, съдът приел, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, с които правната норма свързва издаването на заповед по посочената разпоредба. Решението е валидно, но е недопустимо. Съдът не е мотивирал в съдебния си акт направения там извод за допустимост на жалбата, с която бил сезиран. Неправилна се явява направената от състава на АС - Г. преценка досежно допустимостта на предявената пред него жалба срещу Писмо с рег. № ДД-4-Б-03. 793-/1 от 04.01.2017 г. на заместник – кмета на Община Севлиево, действащ вместо кмета съгласно Заповед № 0427 от 26.04.2016 г., което е станало причина за постановяване на недопустим съдебен акт. Като съобрази съдържанието на оспореното писмо, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че то не представлява по характера си индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност от съда. Писмото не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на Т. Г. То не води до неблагоприятни за него правни последици, нито поражда права или задължения в правната му сфера. Писмото не дава конкретно отговор на искането, направено от Георгиев с неговата Молба с вх. № ДД-4-Б-03. 793 от 12.12.2016 г., подадена до кмета на Община Севлиево, която впрочем представлява сигнал до административния орган, както е посочено в самата нея. Като изхожда от неговото съдържание настоящият състав приема, че то има уведомителен и разяснителен характер, предвид което жалбата срещу него е била недопустима. Като не е съобразил това, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което макар да е валидно, следва да бъде обезсилено, а производството по оспорването на това писмо следва да бъде прекратено. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което при касационната проверка Върховният административен съд следи служебно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение