Решение № 12931 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2019 г.

Решение № 12931 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. К. от [населено място], [община], [област], подадена чрез процесуалния представител адв. П. Сланчев, против решение № 31/09.01.2019 г., постановено по адм. д. № 496/2018 г. на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна нейната жалба против решение № 01/112/08491/3/01/03/01 от 18.04.2018 г., издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград, за налагане на финансова корекция, в частта му по т. ІІ, с която е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 11 257 лева, представляваща плащане по договор № 01/112/08491 от 19.05.2014 г. с ДФЗ. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за налагане на финансова корекция, нарушения на съдопроизводствените правила, предвид некредитиране на гласни доказателства, и необоснованост -с оглед представени доказателства и неправилна преценка на обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила. Касаторът счита, че съдът незаконосъобразно е приел, че преброяването на пъдпъдъците при проверката е правилно, както и че ръст от 5, 77 икономически единици /ИЕ/ "компрометира издадения акт", а с "неправилното некредитиране" на свидетелските показания на св. Х. К. - сестра на касаторката, "предварително е предрешил спора". В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез адв. П. Сланчев поддържа касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"гр. Благоевград, не изпраща процесуален представител. В отговор на касационната жалба, чрез юрк. Д. Христова, излага съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното решение, предвид събраните доказателства. Счита, че въз основа на извършения анализ съдът е формирал правилен извод, че е налице неспазване разпоредбата на 4. 10 от договор № 01/112/08491 от 19.05.2014 г., което преценява за представляващо и нарушение на чл. 6, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г., приложима към конкретната мярка и програма. Предлага ВАС да остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административен съд - Благоевград е сезиран с жалба на Ф. К. против решение № 01/112/08491/3/01/01 от 18.04.2018 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", за налагане на финансова корекция, в частта му по т. ІІ, с която- основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 6, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на основание чл. 70, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, е отказано частично изплащането на финансова помощ в размер на 11 257 лева, представляваща плащане по Договор № 01/112/08491 от 19.05.2014 г. за заложените в бизнес-плана дейности - отглеждане на пъдпъдъци и заложените основни дейности и цели по договор с ДФЗ. В нея Ф. К. твърдяла, че при извършената проверка на място, контролните органи не са извършили броенето на пъдпъдъците коректно и не са отразили " реалния брой на животните", за което ангажирала гласни доказателствени средства– свидетелските показания на сестра си - св. Х. К. Считала и, че не била отчетена смъртността при част от животните през месец януари 2018 г., както и представения от нея договор за покупка на 400 броя пъдпъдъци Съдът приел оспореното решение за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирана компетентност - /от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ и в предвидената от закона писмена форма. От правна страна съдът приел и, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното решение, нито нарушение на материалния закон, с оглед следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че оспорващата - като земеделски производител, подала Заявление за подпомагане по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като приложила бизнес-план / л. ЗЗ от делото/, в който посочила -в таблица № 10 - Животновъдство, че за настоящата година и за първата година ще отглежда 400 бр. животни /пъдпъдъци/; за втората година - 400 бр. пъдпъдъци и увеличение за третата, четвъртата и петата години- 1 050 бр. пъдпъдъци до изпълнението на договора и бизнес плана, при общ начален икономически размер от 4. 43 единици. Съобразил и сключения на 19.05.2014 г. договор № 01/112/08491 между нея и ДФЗ / л. 49 от делото/ и анекси / л. 62 и л. 65 от делото/ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес-плана по проект № 01/112/08491., като финансовата помощ се изплаща на два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лева и второ плащане в същия размер при нарастване на икономическия размер на стопанството със 7. 82 икономически единици /ИЕ/. Първоначалният икономически размер при подписването на договора е 4. 43 ИЕ, като е поето задължение да нарасне до 12. 74 ИЕ чрез отглеждането на 1 150 бр. пъдпъдъци, с оглед извършената промяна на бизнес-плана от 24.06.2016 г. На 14.07.2017 г. оспорващата подала заявка за второ плащане / л. 66 от делото/, като в приложените към заявката документи декларирала, че отглежда 1 150 бр. пъдпъдъци /таблица на л. 74 от делото/. След подаване на заявката, на 21.06.2017 г. е извършена проверка на място /контролен лист на л. 135 от делото/, последвана от няколко посещения на място /09.08.2017 г., 28.08.2017 г. и 13.02.2018 г. / с цел установяване техническите характеристики на извършената инвестиция и реалния икономически размер на стопанството. При проверките е установено, че броят на пъдпъдъците в стопанството на оспорващата е 921 при декларирани 1 150 бр. по бизнес-план. С оглед приложените към административната преписка писмени доказателства приел, че жалбоподателката се е съгласила с резултатите от направената проверка, защото не направила възражения относно броенето на пъдпъдъците в контролния лист от проверката на 13.02.2018 г. Относно размера на финансовата корекция от 11 257 лева, административният съд приел, че съгласно т. 4. 10 от договора, ДФЗ има право да намали размера на второто плащане в зависимост от установеното при проверката за изпълнение на бизнес-плана нарастване на икономическия размер на стопанството. И тъй като ползвателката е заявила в бизнес плана 1 150 броя пъдпъдъци, а при извършената проверка на място са установени по- малко - 921 броя, въз основа на резултатите от преброяването на пъдпъдъците в животновъдния обект на оспорващата е изчислен общ икономически размер на стопанството от 10. 20 ИЕ, който, отнесен към първоначалния икономически размер на стопанството от 4. 43 ИЕ към датата на подписване на договора с ДФЗ, отчита 5. 77 ИЕ нарастване, с оглед на което е определен и размерът на финансовата корекция от 11 257 лева. Съдът кредитирал свидетелските показания на М. и Б. - служители на ОД на ДФЗ – Благоевград, извършили проверката на място, установяващи, че птиците са броени гласно една по една, в присъствието и съдействието на сестрата и майката на оспорващата, като и всички налични клетки в животновъдния обект били преброени, после всички присъствали на сумирането на резултатите от клетките, пъдпъдъците били 921 бр. и никой не изразил несъгласие с начина на броене, нито от сумирането на резултатите. Свидетелските показания на сестрата на жалбоподателката- св. Х. К., административният съд приел за дадени от лице със заинтересованост от изхода на делото, с оглед близката роднинска връзка - сестра на оспорващата. Така извел решаващ извод, че стопанството не се поддържа при одобрените ИЕ, което представлява нередност, респ. и че правилно била наложена процесната финансова корекция, поради което отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата по делото и, че съдът извел изводи, които не могат да бъдат възприети. Първоинстанционият съд правилно съобразил Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година, издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП. Решението му е съобразено със събраните по делото доказателства. Решението за налагане на финансовата корекция е издадено на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 2 на ЗУСЕСИФ и е обусловено от данните на извършената проверка за несъответствие по реда на Наредба № 9 от 03.04.2008 година. С оглед на фактическите установявания, правилно е прието, че не е налице поддържане на икономическия размер на стопанството, за което е получено плащането по чл. 6, т. 2 - второ плащане в размер на левовата равностойност на 2500 евро за всяка 1, 5 икономически единици увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанство след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер - след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 - договор от 19.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В настоящият случай е установено, че не е поддържан икономическия размер на стопанството, за което е получено плащането по чл. 6, т. 2, т. е. ползвателят на помощта не изпълнил свои нормативни и договорни задължения. Така и в решение № 7086 от 13.05.2019 г. по адм. д. № 7466/2018 г., и решение № 16131 от 27.11.2019 г. по адм. д. № 13417/2018 г. - двете на ІV отд. на ВАС. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдяните от касатора нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед некредитираните св. показания на Х. К. Този извод следва от чл. 172 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, че за преценка на свидетелските показания, показанията на роднините, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая показанията на този свидетел като източник за установяването на факти, противоречат на останалите доказателства по делото. Неоснователно е възражението на касатора и относно установените показатели на проверката от ръст 5, 77 ИЕ, с оглед установеното в контролен лист на л. 204 от делото. Неоснователно е и възражението на касатора, че административният съд не е обсъдил изложените му твърдения относно смъртността на животните, която била констатирана с екарисажна бележка, тъй като при извършена проверка на 17.01.2017 г. и 18.01.2018 г. не са представени документи за смъртността на животните и не са били уведомени служителите на ДФЗ за наличие на смъртност поради тежка зима, а напротив -декларирано е, че се поддържа заложеният брой на пъдпъдъците по бизнес план и едва на 03.04.2018 г. с писмо № 02-013-6500/143 Ф. К. е посочила причини за смъртността на пъдпъдъците. Освен това ползвателят не е изпълнил задължението, предвидено в чл. 132, ал. 1, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), и посочено от него в декларация, че е запознат с изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 4 - 7, 10, 19 и 21 от ЗВМД. По следващите доводи в настоящата жалба следва да се посочи, че оспорващият не е доказал съобразно доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК своята теза и не е опровергал по надлежния ред множеството писмени доказателства, с които фактите са установени от административния орган. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС- Благоевград е съобразено с материалния закон, постановено е без допуснати съществени процесуални нарушения и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение