Решение № 15175 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 221/2011 г.

Решение № 15175 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 221/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ ПРИ ЦУ на НАП - гр. Варна срещу Решение № 2368 от 15.11.2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт № 1001354/16.06.2010 г. потвърден с Решение № 594/9.08.2010 г. на Директор Дирекция ОУИ гр. Варна. Твърди се неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - "Бланик България Кънсълтинг" ЕООД гр. Варна, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на първа колегия, счита касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният административен съд е преценил, че със съставения Ревизионен акт № 1001354/16.06.2010 г. органът по приходите не е установил и доказал наличието на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ относно осъществено вътреобщностно придобиване на дълготрайни активи - трактор Е 2461 ВВУ MCCATERPILAR 216 NZ01423 от страна на ответника. От друга страна съдът е установил, че дори да беше доказал наличието на необходимите законови предпоставки, ревизионния торган е следвало да установи в кой данъчен период е възникнало обстоятелството и да начисли ДДС, а не да отказва данъчен кредит за периода през който правото е било използвано. Поради което отменя обжалвания пред него ревизионен акт като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. От правна и фактическа страна на спора и в рамките на ревизията на атакувания съдебен акт, настоящия състав установи следното. Констатираното от първоинстанционния съд противоречие между разпоредбата на чл. 69, ал. 3, т. 1 ЗДДС с общностното право, и по-конкретно - чл. 17 § 6 от Шестата директива, реципиран в чл. 176 от Директива 112/2006 г. в случая, не е налице. По въпроса за съответствието на цитираните разпоредби СЕС, сезиран с отправено от АС Варна преюдициално запитване, се е произнесъл, че чл. 168 и чл. 176 от Директивата допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги предназначени за безвъзмездни доставки или дейности, различни от икономическата дейност на ДЗЛ, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. /Решение от 16.02.2012 г. по дело ЕОН Асет Мениджмънт С-118/11 на СЕС/. С това е изведено първото от условията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит, а именно - стоките, дълготраен актив да не са включени в имуществото на ревизираното лице. Пак от юриспруденцията на общностния съд следва още, че ако данъчнозадълженото лице избере да разглежда като стопански актив, даден дълготраен актив, който се използва едновременно и за професионални и лични цели, дължимият данък по принцип подлежи изцяло и незабавно на приспадане. Въпросът дали ДЗЛ е придобило стоката в това си качество, т.е. за целите на икономическата си дейност, следва да се преценява с оглед всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът изтекъл от нейното придобиване до използването й за целите на икономическата дейност. Не може обаче да се отказва на данъчнозадължени лица, които са избрали да третират като стопански активи използваните ДМА, както за лични, така и за професионални цели. Приспадане на данъчен кредит се дължи в тези случаи, незабавно и изцяло, при придобиването на тези активи. В този смисъл е трайно установената съдебна практика на СЕС - Решение от 14 юли 2005 г. по дело Charles и Charles-Tijmens, C-434/03, Recueil, стр. I-7037, точка 23, Решение от 16.02.2012 г. по дело ЕОН Асет Мениджмънт С-118/11 и др. В процесния случай не е налице спор, че тракторът, обект на ВПО и част от предмета на дейност на ревизираното дружество - "търговия с малки трактори", е включен в имуществото на ревизираното лице. Върховният административен съд е имал вече възможността да дефинира, че в подобна ситуация е достатъчно стоката да е закупена и заприходена от дружеството и предназначението и да е съотносимо към заявения и осъществяван предмет на дейност на лицето, за да се приеме, че предназначението и е за икономическата дейност на лицето, съответно - за извършване на облагаеми доставки. /за справка виж Решение на ВАС № 9603 от 3.07.2012 г. по адм. дело № 10749/2011 г./ Т.е. по силата на приложимото материално право и цитираната юриспруденция, е налице стопански дълготраен актив, включен в имуществото на предприятието, при което в доказателствена тежест на приходните органи е да установят, че стоките са предназначени за безвъзмездна дейност или такава извън икономическата активност на предприятието. Видно от данните по делото, ревизионният орган е отразил и протоколирал факта, че конкретният трактор се намира при близки на собственика на фирмата, от което извежда заключението, че същият не попада в предмета на дейност на ДЗЛ, а се ползва за лични нужди. Позовава се на съставения и подписан от представителя на дружеството протокол, чиято доказателствена стойност се цени по реда на чл. 50 ДОПК. В този контекст, първоинстанционният съд правилно е преценил, че съставеният протокол в хипотезата на чл. 50 ДОПК, не може да създаде презумпция относно начина на използване на вещта, нито относно предназначението й, тъй като протоколът не съдържа изявления в подобен смисъл. От друга страна, представителят на дружеството недвусмислено и в съответствие с предоставеното право на избор на режим е обявил, че същата попада в предмета на дейност на дружеството. Анализът на същността на чл. 17 § 6 на шестата директива показва, че правото на избор предоставено на ДЧ, съгласно алинея 2 на цитираната разпоредба, обхваща само изключенията от правото на приспадане що се отнася до категориите разходи дефинирани съобразно характера на придобитата стока или услуга, а не съобразно предназначението й. (в този смисъл Решение от 5 окт. 1999., C-305/97, Rec. p. I-6671, Решение от 30.06.2006 г. С-184/04 Uudenkaupungin kaupunki). При това положение, законосъобразна се явява констатацията на първоинстанционния административен съд, че с ревизионния акт не е нито установен характерът на придобитата стока, нито е доказано предназначението за което се използва. Несъмнено, върху ревизионния орган е тежестта на доказване в подобна хипотеза, още повече, когато лицето внася стока, която е използваема във връзка с основния му предмет на дейността и е включена в имуществото на предприятието му. Съобразно установената съдебна практика, досежно правото на приспадане на данъчен кредит при ВОП, ревизионният орган следва да анализира характера на вещта, с оглед нуждите, които тя може да обслужва. Това е не направено от приходните органи. Като е съобразил гореизброените условия, и е отменил РА, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Няма данни ответникът по касация да е направил разноски в касационното производство, поради което такива не се присъждат в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в тричленен състав на осмо отделение