Решение № 5153 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1490/2013 г.

Решение № 5153 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1490/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Банско чрез неговия пълномощник срещу решение № 1744/28.11.2012 г. по адм. д. № 478/2012 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за недопустимо, както и за неправилно според формулировката в касационната жалба. Претендира отмяната му и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Радослав Борисов Тодоров, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за недопустима и алтернативно - за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В случая производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите АПК срещу административен акт, издаден по глава Осма на АПК. Поради това постановеното съдебно решение не се включва в обхвата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ и инстанционният контрол спрямо него е допустим. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Радослав Борисов Тодоров, срещу разпореждане на главния архитект на община Банско от 01.02.2011 г., с което е изменен срока на действие на разрешение за поставяне № 9/18.10.2006 г., като е определен такъв до 30.04.2012 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че административният орган е упражнил правото си на изменение на влязъл в сила административен акт по реда на чл. 99 АПК, но не е изложил фактически и правни основания. Така постановеното решение е допустимо като постановено при валидно упражнено право на обжалване. В този аспект без значение е за какви и чии нужди е издадено разрешението за поставяне на преместваем обект. В случая именно жалбоподателят е титуляр на разрешението, тоест само той е адресът на облагоприятстващият го административен акт и има активна процесуална легитимация. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон: Касае се за изменение на влязъл в сила административен акт, което може да бъде извършено от административния орган- издател на акта само при условията на чл. 99 АПК. Оспореният административен акт изменя срока на издадено разрешение за поставяне на преместваем обект, за което изменение не са посочени нито правни, нито фактически основания. Такива могат да бъдат само изброените в чл. 99, т. 1 - 9 АПК. Този ред е извънреден способ за отмяна или изменение на влязъл в сила, необжалван по съдебен ред административен акт. Липсата на основания по чл. 99 АПК сочи на материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Поради това, като е отменил същия като унищожаем, съдът е постановил съответно на материалния закон решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция, но не в пълния размер, а в размер от 450 /четиристотин и петдесет/ лв. поради направено възражение от пълномощника на касатора и на основание § 2 от ПРЗ на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение